РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. Велико Търново , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100683 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу СД "Валцова мелница Коев и Съдружие" - село
Стефан Стамболово, община Полски Тръмбеш /в ликвидация/ обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за два обекта,
находящи се в село Стефан Стамболово, община Полски Тръмбеш, за които е разкрита
партида с клиентски № **********, съответно - абонатен № 05064001 и абонатен №
05064002, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани от
ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 29.11.2014
година до 31.12.2014 в обектите на ответника електромерите са измерили 120 квтч
потребена ел. енергия на стойност 37.26 лева, а за периода от 30.11.2019 година до
31.12.2019 година - 0.12 квтч, на стойност 0.02 лева. Посочва, че съгласно § 15, ал. 2
ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020 година, в случай, че до 30.09.2020 година
небитовите клиенти не сключат договор с търговец на ел. енергия по свободно
договорени цени, доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик,
като в т. 7.3.2 от Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 година е предвидено, че
цената достъп за небитови клиенти е 0.02053 лв./кват/ден. Твърди, че ответникът не е
1
подал заявления за промяна на предоставяната му мощност в двата обекта и не е
сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно договаряни цени, поради което
ищцовото дружество му е начислило дължимата на електроразпределителното
дружество цена за достъп да електроразпределителната мрежа на база предоставяната
му мощност общо в размер на 396.81 лева за периода от 01.07.2020 година до
31.10.2020 година. Развива съображения, че въз основа на подадено от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. №
101/2021 година на ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Направено е искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 434.09 лева - главница, представляваща стойност на
консумирана, но незаплатена ел. енергия и цена за достъп до електропреносната мрежа
за периода от 07.01.2015 година до 10.11.2020 година за обекти в село Стефан
Стамболово, община Полски Тръмбеш, с клиентски № **********, съответно абонатен
№ 05064001 и абонатен № 05064002, както и сумата в размер на 29.63 лева - мораторна
лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите до 11.12.2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски както за исковото, така и за заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответното дружество развива съображения, че предявените по делото
искове са процесуално допустими, но по същество - неоснователни и недоказани.
Оспорва през исковия период ответникът да има качеството на потребител на ел.
енергия за обект, находящ се в село Стефан Стамболово, община Полски Тръмбеш,
представляващ дворно място с площ 1800 кв.м., заедно с построените в него масивна
мелница на два етажа, плевня и други. Посочва, че от края на 2007 година дружеството
спира работа. Твърди, че ел. енергията, която е захранвала мелницата от трафопоста
също е спряна в края на 2007 година, поради което навежда доводи, че за исковия
период на ответното дружество нито е доставяна ел. енергия, нито пък е имало достъп
до електропреносната мрежа. Отделно посочва, че сумата в размер на 37.26 лева за
предоставена ел. енергия за периода от 29.11.2014 година до 31.12.2014 година е
погасена по давност. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по
делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.2014 година
2
по изп. дело № 874/2012 година на ЧСИ С. Косева, рег. № 809 в КЧСИ /л. 50-51/
недвижим имот, находящ се в село Стефан Стамболово, Община Полски Тръмбеш,
представляващ дворно място с площ 1 800.00 кв.м., заедно с построените в него
масивна мелница на два етажа, сграда за дараци и два обора е възложен в собственост
на Градина-2007“ ЕООД – село Стефан Стамболово. Постановлението за възлагане е
влязло в сила на 31.01.2014 година и вписано в СВп град Велико Търново на 24.03.2014
година.
От приложените по делото /л. 9-23; 36-44/, Фактури №№ ********** от
07.01.2015 година, ********** от 10.01.2020 година; ********** от 11.08.2020 година;
********** от 10.09.2020 година; ********** от 08.10.2020 година; ********** от
10.11.2020 година, всички издадени от "Енерго-Про Продажби АД - град Варна;
Справка за потреблението към 05.02.2021 година; Извлечение за фактури и плащания
към 04.02.2021 година, се установява, че на ответника по делото е начислена за
плащане цена на ползвана и незаплатена ел. енергия за обект в село Стефан
Стамболово, община Велико Търново, представляващ валцова мелница в размер на
37.26 лева за периода от 29.11.2014 година до 31.12.2014 година и в размер на 0.02 лева
за периода от 30.11.2019 година до 31.12.2019 година; цена за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност общо в размер на 396.81 лева
за периода от 01.07.2020 година до 31.10.2020 година, както и сумата в размер на
269.63 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от
фактурите до 11.12.2020 година.
По делото са представени и Протокол № 61307 от 30.10.2014 година за проверка
на електромери; Протоколи от последваща периодична проверка на СИ по заявка № 55
от 01.10.2019 година; Протокол за проверка на електромер № 1247р-В-7 от 09.10.2019
година и допълнение към него; Протокол от последваща проверка на СИ по заявка № 1
от 11.12.2019 година; Протокол № 6000755 от 18.01.2020 година за последваща
периодична проверка; Констативен протокол № 570782 от 10.12.2014 година и
Констативен протокол № ********* от 05.12.2019 година /л. 24-35; 63-65/.
В проведеното на 19.05.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят К. П. Б. заявява, че живее в село Стефан Стамболово, точно
срещу мелницата, на около 25 метра от нея. Посочва, около 2007 година мелницата
спряла да работи - затворено е, изпочупени са стъклата, разрушено е и никой не я е
ползвал. Заявява, че ел. таблото на мелницата е било в самата мелница, но нямало
електромер. Посочва, че когато го видял, всичко било разбито - вратите били
изкъртени, имало издърпани кабели, някои от бушоните били изкъртени, други стояли.
Заявява, че друг обект, освен тази сграда в селото няма мелницата, както и че в близост
до мелницата има трафопост.
3
Свидетелят П. Т. К. посочва, че живее в село Стефан Стамболово. Заявява, че
мелницата спряла да работи от есента на 2007 година, както и че тогава е ходил да
помага да се разсипва. Ел. таблото било с отворени врати - електромерът бил окраден,
изтърбушен и бушоните, и кабелите, всичко било изтърбушено и го нямало. Посочва,
че има трафопост до двора на мелницата, но там не е обръщал внимание дали вътре
има ел. табла.
В съдебно заседание на 02.06.2021 година свидетелят Д. Ем. Р. заявява, че през
декември 2019 година е работил в "ЕРП Север", като тогава били командировани в село
Стефан Стамболово за подмяна на определен брой електромери, като един от тях е
този на въпросния клиент. Електромерът бил в трафопоста, на улицата и го подменили.
Посочва, че не би трябвало да има потребление на ел. енергия, защото в протокола е
записано, че предпазителите на електромера са демонтирани, което означава, че
кабелът, който е от трафопоста към сградата на мелницата е откачен от прекъсвача,
като това съоръжение се намира в трафопоста.
Свидетелят Д. А. К. посочва, че мелницата в село Стамболово спряла да работи в
края на 2007 година, като събирателното дружество уведомило Енергото, че спира да
работи и че няма да се ползва повече. Заявява, че от баща си знае, че е уведомил
Енергото за спиране на дейността. Посочва, че докато работела мелницата таблото
било добре, а като спряла нищо не останало. Кабелите били отсечени с брадва от
трафопоста към мелницата. Заявява, че до 2007 година електромерът се намирал вътре
в самата мелница, в таблото, но след това не знае как са го изнесли навън. Посочва, че
е купил мелницата през 2014 година.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.
75-82/ се установява, че СТИ ADDAX тип NP73E с фабричен
№1125091010003061/2010г. е било метрологично годно за периода от 29.11.2014г. до
31.12.2014г., а СТИ ADDAX тип NP73E с фабричен №1125091210657004/2012г. е било
метрологично годно за периода от 30.11.2019г. СТИ с фабричен №
1125091010003061/2010г. е монтиран при клиента с абонатен № 05064001 в с. Стефан
Стамболово на 10.12.2014г. и е демонтиран на 05.12.2019г. СТИ с фабричен №
1125091210657004/2012г. е монтиран при клиента с абонатен № 05064001 в с. Стефан
Стамболово на 05.12.2019г. и е отчетен дистанционно на 31.12.2019г., като стойността
на отчетеното количество електроенергия е 0.02 лв., която е фактурирана за периода
30.11 2019г. - 31 12 2019г. Посочено е и че предоставената мощност за обект с абонатен
№ 05064001 е определена на 125 кВт, а за обект с абонатен № 05064002 е определена
на 6 кВт. "Предоставена мощност" е онази максимална активна мощност, за която
операторът на разпределителна мрежа осигурява на клиента възможност за ползване на
границата на собственост на електрическите съоръжения. Стойността (с включен ДДС)
на услугата достъп до електроразпределителната мрежа общо за двата абонатни
4
номера, изчислена на база предоставена мощност за съответните периоди е следната:
100.40 лв. - за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г.; 100.40 лв. - за периода от
01.08.2020г. до 31.08.2020г.; 96.83 лв. - за периода от 01 09.2020г. до 30.09.2020г. и
99.90 лв. - за периода от 01.10.2020г. до 31.10.2020г. В проведеното на 02.06.2021
година вещото лице допълва, че съгласно написаното в протокола са свалени
предпазителите след електромера - демонтирани и махнати предпазителите след
електромера към кабела на абоната, който захранва имота на абоната. Също така е
изключен и прекъсвачът към същия кабел. В този случай е било прекъснато
електрозахранването, т.е. той е нямал достъп до електропреносната мрежа. В случая
има измервателна група и силовите съоръжения са в самия трафопост, тъй като се
обемисти. Когато има измервателна група, електромерът или цялата група се състои от
доста по-големи съоръжения, част от тях са в трафопоста, а самият електромер е
изнесен в табло извън трафопоста. Тези прекъсвачи и предпазители в случая са били в
трафопоста, който е заключен от Енергото, и съответно абонатът не е имал достъп до
електропреносната мрежа. Киловатите на стойност 0.02 лева са отчетени най-вероятно
при смяната на електромера и няма как да са потребени, след като е било изключено
захранването. Предполага се, че е имало крушка в трафопоста, която по време на
демонтажа е светела и е изразходвала толкова малко киловати.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 101 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 20219 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2021 година е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника СД "Валцова
мелница Коев и Съдружие" - село Стефан Стамболово, община Полски Тръмбеш /в
ликвидация/ за сумата в размер 434.09 лева – главница за консумирана ел. енергия по
издадени фактури за периода от 07.01.2015 година до 10.11.2020 година за клиентски
№ ********** за абонатен № 05064001 и за абонатен № 05064002, находящи се в с.
Стефан Стамболово, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
11.01.2021 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 29.63 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.01.2015 година до 11.12.2020 година, както и
направените в заповедното производство разноски общо в размер на 75.00 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за
съществуване на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за реално
5
доставена и потребена ел. енергия за обект на адрес в село Стефан Стамболово,
община Велико Търново, представляващ валцова мелница, с клиентски № **********
и абонатен № 05064001 и абонатен № 05064002; за достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 година до 31.10.2020 година,
както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тези суми.
Легално определение на понятието "потребител на енергийни услуги" се
съдържа в §1, т. 41б ДР ЗЕ, съгласно който това е краен клиент, който купува енергия
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му енергия.
От своя страна §1, т. 27г ДР ЗЕ дава определение на понятието "краен клиент", а
именно клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване. Ищцовото дружество
обосновава исковите си претенции на обстоятелството, че ответникът е потребител на
ел. енергия, въз основа на ОУ за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби"
АД, който не е изпълнил задължението си по чл. 16, т. 2 от последните да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина
определен в ОУ.
Съгласно чл. 2, т. 9 от приложените по Ч.гр.д. № 101/2021 година на ВТРС Общи
условия за продажба на ел. енергия на "Енерго-Про Продажби" АД, "небитов клиент" е
клиент, който купува ел. енергия за небитови нужди. В чл. 3 от същите са посочени
страните по ОУПЕЕ, като в т. 2 е предвидено, че това е всяко лице, отговарящо на
условията, посочени в. чл. 2, т. 1 и т. 9, чийто обект е присъединен на ниво ниско
напрежение към електропреносната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, съгласно
предвидения нормативно установен ред и което не е избрало друг доставчик на ел.
енергия, наречен за кратко „Клиент“. В чл. 4, ал. 1 от същите пък е предвидено, че
клиент може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика, при
условие, че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за
това. В този смисъл потребител на ел. енергия може да бъде единствено собственикът
на имота или ползвател на същия при наличието на писмено съгласие в нотариално
заверена форма отново на собственика. В чл. 46, т. 1 от същите ОУ е предвидено, че
"Енерго-Про Продажби" АД прекратява договорните отношения по продажба на ел.
енергия на клиента, в случай че същият престане да отговаря на условията да бъде
клиент, т.е. вече не е собственик или ползвател на имота, като клиентът от своя страна
е задължен да уведоми дружеството за промени, свързани със собствеността и
ползването на обекта /чл. 16, ал. 2/.
В случая по делото от приложеното Постановление за възлагане на недвижим
имот от 08.01.2014 година, влязло в сила и вписано в Служба по вписванията – Велико
Търново /л. 50-51/ безспорно се установява, че собствеността на недвижимия имот, за
който са начислени претендираните вземания е прехвърлена на друго лице,
респективно – ответникът по делото не е собственик на същия. Липсват и твърдения,
6
съответно - доказателства, че последният е или е бил потребител по смисъла на чл. 4,
ал. 1 от ОУ или че ответното дружество притежава друг различен от посочения в
постановлението обект на потребление. В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че липсват каквито и да е доказателства за наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото съответно, че ответникът
има качеството потребител на електрическа енергия за небитови нужди и като такъв
дължи заплащането на цената за доставената и ползвана в имота ел. енергия, както и
тази за достъп до разпределителната мрежа. Освен това следва да се има предвид и
обстоятелството, че смяната на собствеността и неизпълнение на предвиденото в чл.
16, ал. 2 от ОУ задължение за уведомяване на дружеството, също не създава за
прехвърлителя на имота задължение да заплаща ел. енергия и достъп до
разпределителната мрежа, които реално не е потребил.
Независимо от горното следва да бъде съобразено и следното: В отговора на
исковата молба процесуалният представител на ответното дружество се е позовал на
изтекла погасителна давност по отношение на вземането за цената на ползвана и
незаплатена ел. енергия за обект в село Стефан Стамболово, община Велико Търново,
представляващ валцова мелница в размер на 37.26 лева за периода от 29.11.2014 година
до 31.12.2014 година. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Легално определение на понятието "периодични платежи" е дадено от ВКС
с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 година на ОСГТК на
ВКС, съгласно което, понятието "периодични платежи" по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл задълженията за заплащане на доставена и
консумирана ел. енергия, ВиК, телекомуникационни и други услуги на доставчиците
на такива услуги безспорно представляват периодични платежи. В случая по делото
падежът на задължението за заплащане на цената за ползваната ел. енергия за периода
от 29.11.2014 година до 31.12.2014 година е настъпил на 15.01.2015 година /чл. 27, ал.
2 от ОУ/. В този смисъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.01.2021 година безспорно е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД,
поради което настоящият съдебен състав приема, че вземането на ищцовото дружество
на стойност 37.26 лева, за която сума е издадена Фактура № ********** от 07.01.2015
година е погасено по давност.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответното дружество и за заплащане на сумата в
7
размер на 0.02 лева, представляваща цена за доставена и ползвана ел. енергия в
процесния обект за периода от 30.11.2019 година до 30.12.2019 година. В тази връзка
съдът съобрази както показанията на свидетеля Д.Р., който изрично посочи, че
предпазителите на електромера са били демонтирани, т.е. кабелът, който е от
трафопоста към сградата на мелницата е бил откачен от прекъсвача. В същата насока
вещото лице, изготвило заключението по съдебно-техническата експертиза по делото,
в проведеното на 02.06.2021 година заявява, че тези киловатите са отчетени най-
вероятно при смяната на електромера и няма как да са потребени, след като е било
изключено захранването, т. е. същите не са реално доставени, респективно – потребени
от абоната.
Не на последно място, действително в § 15, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от
26.06.2020 година, е предвидено, че в случай, че до 30.09.2020 година небитовите
клиенти не сключат договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени,
доставката на ел. енергия се извършва от досегашния му доставчик, като в т. 7.3.2 от
Решение на КЕВР № Ц-29 от 01.07.2020 година е предвидено, че цената достъп за
небитови клиенти е 0.02053 лв./кват/ден. По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства ответникът да е подавал заявления за промяна на предоставяната му
мощност в двата обекта и да е сключил договор с търговец на ел. енергия по свободно
договаряни цени. В тази връзка, за уважаване на исковата претенция относно цената за
достъпа на ответника до разпределителната мрежа на база предоставената му мощност
за периода от 01.07.2020 година до 31.10.2020 година, с оглед вида на търсената
защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следваше да
докаже пълно и главно, че на ответника е предоставен достъп до мрежата на
електроразпределителното дружество. В случая по делото от събраните по делото
доказателства това не се установява. Напротив, от показанията на свидетеля Д.Р., както
и от разясненията на вещото лице, изготвило заключението по съдебно-техническата
експертиза, безспорно се установява, че кабелът, който е от трафопоста към сградата на
мелницата е бил откачен от прекъсвача, както и че прекъсвачите и предпазителите в
случая са били в самия трафопост, който е заключен от Енергото, и съответно абонатът
не е имал достъп до електропреносната мрежа.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказни, поради което и като
такива следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на главния иск неоснователен се
явява и акцесорният такъв за установяване дължимостта на обезщетението за забавено
плащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на
8
300.00 лева за заплатено от него адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със
седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна
тауърс Г, с ЕИК ********* срещу „ВАЛЦОВА МЕЛНИЦА КОЕВ И СЪДРУЖИЕ“
СД – в ликвидация, със седалище и адрес на управление село Стефан Стамболово,
община Велико Търново, с ЕИК ********* искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено, че
„ВАЛЦОВА МЕЛНИЦА КОЕВ И СЪДРУЖИЕ“ СД – в ликвидация, със седалище
и адрес на управление село Стефан Стамболово, община Велико Търново, с ЕИК
********* дължи на дружеството сумата в размер на 434.09 лева /четиристотин
тридесет и четири лева и девет стотинки/ - главница, представляваща стойност на
консумирана, но незаплатена ел. енергия и цена за достъп до електропреносната мрежа
за периода от 07.01.2015 година до 10.11.2020 година за обекти в село Стефан
Стамболово, община Полски Тръмбеш, с клиентски № **********, съответно абонатен
№ 05064001 и абонатен № 05064002, както и сумата в размер на 29.63 лева
/двадесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ - мораторна лихва върху нея за
периода от падежа на всяка една от фактурите до 11.12.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
12.01.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021
година по Ч.гр.д. № 101/2021 година на Районен съд - Велико Търново, като
неоснователни и недоказани.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде приложено по
Ч.гр.д. № 101/2021 година на Районен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9