Р Е Ш Е Н И Е
144/19.2.2020г.
19.02.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 06 (шести) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2509 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Гаранционен фонд България” ЕООД твърди, че на 19.10.2017 г. между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата В.Х.И. били сключени договор за потребителски заем и договор за допълнителни услуги, по силата на който дружеството предоставило на последната сума в размер на 700,00 лева. На същата дата, между ищеца и страните по описаните договори бил подписан и договор за поръчителство за задълженията на длъжника. Ответницата не платила нито една от дължимите вноски. Поради това, след покана от страна на заемодателя, ищцовото дружество изпълнило всички задължения по двата договора. По този начин, поръчителят встъпил в правата на кредитора по договорите. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на ШРС: в размер на 700,00 лв., представляващо платена сума от поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 19.10.2017 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата; в размер на 160,64 лв., представляващо платена сума от поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за плащане на лихва за периода 19.10.2017 г. – 02.04.2019 г. върху заета сума по договор за кредит 19.10.2017 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата; в размер на 898,80 лв., представляващо платена сума от поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за плащане на главница по договор за допълнителни услуги от 19.10.2017 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата; в размер на 84,37 лв., представляващо платена сума от поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 21.11.2017 г. – 02.04.2019 г. по договор за кредит от 19.10.2017 г., сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 03.04.2019 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото договор за потребителски
№ 0002043/19.10.2017 г. и договор за допълнителни услуги от 19.10.2017 г. е, че
„“Фреш кредит“ ЕООД гр. Бургас предоставило на В.Х.И. сума в размер на 700,00
лева. В договора е предвидено, че срокът на същия е 12 месеца, като размера на месечната
погасителна вноска възлиза на 71,72 лв. по първия договор и 74,90 лв. по втория,
като е посочен и размер на лихвения процент. По делото е представен и зоговор
за гаранционна сделка (поръчителство) от 19.10.2017 г., сключен между описаните
страни по договорите и „Гаранционен фонд България“ ЕООД гр. Бургас. Според същия,
поръчителят се задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на
длъжника по договорите. Съгласно чл. 11 от сделката, за предоставяната
гаранционна услуга, длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на
898,80 лева. Съдът констатира от справка за задължения от 02.04.2019 г., че
задълженията на В.И. са в общ размер 1908,81 лв. Видно от покана за плащане
изх. 241/02.04.2019 г. „Фреш кредит“ ЕООД поканило ищеца да изпълни
задълженията на длъжника по договорите в общ размер, възлизащ на 1908,81 лева.
По делото е представен протокол за прихващане от 02.04.2019 г., от който се
установява, че „Гаранционен фонд България“ ЕООД платило цитираната сума.
От приложеното ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на ШРС
се установява, че „Гаранционен фонд България“ ЕООД гр. Бургас подало
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 03.04.2019 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/03.04.2019
г. срещу ответницата за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, законната лихва,
считано от 03.04.2019 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 39,00
лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на И. по реда на
чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Гаранционен
фонд България“ ЕООД гр. Бургас по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му
на кредитор срещу ответницата В.Х.И. в качеството ѝ на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
532/03.04.2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договори за потребителски кредит, за допълнителни услуги и за
поръчителство от 19.10.2017 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на
настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената
тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 1006/2019 г. на ШРС, представените писмени документи
в настоящото исково производство.
Доказа се, че на 19.10.2017 г. между „Фреш кредит“ ЕООД
гр. Бургас и ответницата В.Х.И. били сключени договори за потребителски кредит
и за допълнителни услуги, като бил уговорен срок за погасяване на задълженията
– 12 месеца. По
делото се установи, че И. не е извършвала никакви плащания по сделките. На
същата дата, между страните по двата договора и ищецът в настоящото
производство бил сключен договор за поръчителство, по силата на който
„Гаранционен фонд България“ ЕООД поело задължение да гарантира плащането на
дължимите суми. Доказа се, че след отправена покана, ищецът изпълнил изцяло
задълженията на И. по договорите и съобразно правилото на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД
встъпило в правата на кредитора. Тоест, ответницата дължи плащане на
претендираните суми именно на поръчителя.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват
изцяло основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да
бъде признато за установено, че съществуват описаните по-горе вземания на „Гаранционен фонд
България“ ЕООД от В.Х.И..
При направеното искане от ищеца, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 161,00 лв. и по заповедното производство в размер на 39,00
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1
от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.И. с ЕГН **********,*** и „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. Бургас, адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. „С” бл. 161, партер, представлявано от П.С.С., че съществува
вземане на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД от В.Х.И. в размер на 700,00 лв. (седемстотин
лева), представляващо платена сума от
поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща
задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 19.10.2017 г.,
сключен между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен
съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.Х.И. с ЕГН ********** и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.
Бургас, с ЕИК ***, че съществува вземане на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД от
В.Х.И. в размер на 160,64 лв. (сто и шестдесет лева и 64 стотинки), представляващо платена
сума от поръчителя по договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума,
представляваща задължение за плащане на лихва за периода
19.10.2017 г. – 02.04.2019 г. върху заета сума по договор за кредит 19.10.2017 г., сключен между „Фреш
кредит“ ЕООД и ответницата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/03.04.2019
г. по
ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.И. с ЕГН **********
и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. Бургас, с ЕИК ***, че съществува вземане
на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД от В.Х.И. в размер на 898,80 лв. (осемстотин
деветдесет и осем лева и 80 стотинки),
представляващо платена сума от поръчителя по
договор за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за
плащане на главница по договор за допълнителни услуги от 19.10.2017 г., сключен
между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 532/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1006/2019
г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Х.И.
с ЕГН ********** и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр. Бургас, с ЕИК ***, че
съществува вземане на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД от В.Х.И. в размер на
84,37 лв. (осемдесет и четири лева и 37 стотинки), представляващо платена сума от поръчителя по договор
за поръчителство от 19.10.2017 г. на сума, представляваща задължение за плащане
на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода
21.11.2017 г. – 02.04.2019 г. по договор за кредит от 19.10.2017 г., сключен
между „Фреш кредит“ ЕООД и ответницата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/03.04.2019
г. по
ч.гр.д. № 1006/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА В.Х.И. да заплати на „Гаранционен фонд България“
ЕООД гр. Бургас направените в настоящото исково производство деловодни разноски
в размер на 161,00 лв. (сто шестдесет и един лева).
ОСЪЖДА В.Х.И. да заплати на
„Гаранционен фонд България“ ЕООД гр. Бургас, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 1006/2019 г. на ШРС в размер на 39,00 лв. (тридесет и девет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: