Мотиви към определение по нчд №
5374/2017 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
Производството е с правно основание чл.457 от НПК.
Образувано е по предложение на Главният прокурор на
Република България, с което на основание чл.457, ал.1 НПК е сезиран Софийски
градски съд, за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на решение от
02.06.2016 г., реф. № 34Т 11/2015 г. – 4350 на
Окръжен съд в град Острава, потвърдено с присъда от 18.10.2016 г., реф. № 2 То 66/2016 г. – 4831 на Върховния съд в град
Оломоуц, влязла в законна сила на 18.10.2016 г. С посоченото решение е
ангажирана наказателната отговорност на българският
гражданин С.А.И., на който за осъществена престъпна дейност на
територията на Република Чехия е наложено ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 10 /десет/ години.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
предложението и моли да бъде приспособена чуждата присъда към българското
законодателство и решени въпросите във връзка с нейното изпълнение. Счита, че
извършеното от осъденият И. престъпление с правна квалификация по пар. 283, ал. 1, ал. 3 буква „в“ и ал. 4, буква „в“ от
Наказателния кодекс на Република Чехия, съответства на извършено престъпление с
правна квалификация по чл. 354а, ал.2, изр.1, т.1 от Наказателния кодекс на
Република България. Моли да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 10 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим.
Моли да бъде приспаднато времето, през което осъдения е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, както и времето на изтърпяната част от наложеното
му наказание на територията на Република
Чехия.
Процесуалният представител на осъдения И., служебно
назначения защитник по делото - адвокат С., моли да бъде приспособена постановената
присъда от чуждия съд, съгласно предложението на Главния прокурор спрямо
осъдения И..
Осъденото лице И. в своята последна дума на основание
чл.297, ал.1 НПК заявява, че няма никакво възражение.
Настоящият съдебен състав, възоснова на исканията,
доводите и възраженията на страните и след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, в това число и тези свързани с
приложимия кипърски наказателен закон, както и след съобразяване на българския
закон и на международния акт - Конвенцията за трансфер на осъдени лица от
21.03.1983г., приема за установено следното:
Осъденият в чужбина български
гражданин С.А.И. – ** г., роден на *** *** З., българин, български гражданин,
неосъждан, женен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес:*** 33,
ЕГН **********.
С решение от 02.06.2016 г., реф. № 34Т 11/2015
г. – 4350 на Окръжен съд в град Острава, потвърдено с присъда от 18.10.2016 г.,
реф. № 2 То 66/2016 г. – 4831 на Върховния съд в град
Оломоуц, влязла в законна сила на 18.10.2016 г. българският гражданин С.А.И. е
осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ години за извършено от него престъпление по пар. 283, ал. 1, ал. 3 буква „в“ и ал. 4, буква „в“ от
Наказателния кодекс на Република Чехия.
Българският съд при изпълнение на своите задължения в
процедурата по чл.457 НПК винаги следва да изхожда от мотивите на чуждестранния
съдебен акт, чието приспособяване се иска от Главния прокурор посредством
направеното от него предложение. Българският съд разполага само с правомощията
по чл.457 НПК, а именно да приспособи към българския наказателен закон една
постановена присъда от чуждестранен съд, с цел да бъде изтърпян остатъка от
наложено наказание на осъден български гражданин от чуждестранен съд, но не
разполага с възможността да ревизира вече влезлия в сила съдебен акт на
чуждестранния съд. В случая се касае за това, че осъденият български гражданин И.
в участие в организирана престъпна група, а именно „неразрешено производство и
боравене с наркотични и психотропни вещества и отрови“, а именно: от точно
неустановено време, най-малко обаче от 15.03.2014 г. до октомври 2014 г. на
различни места в Острава, включително и в Острава-Храбувка
в близост до хотеловия дом Хлубинаа
и игралната Бродуей (Broadway), няколкократно е
предавал или продавал таблетки Судафед (Sudafed) или Циррус (Cirrus) на други клиенти,
на които е продавал също первитин, като по този начин
конкретно най-малко:
на 15.03.2014 г. е предал на съобвиняемата
Д.Х.извадени от 500 блистера таблетки Sudafed, т.е. 5.000 бр. таблетки с общо тегло около 1,285
грама, която цялото количество таблетки Sudafed веднага
е предала по указания от М.Г.А.на съобвиняемия Н.Г., като от това количество може да се
произведе 177 грама первитин;
в периода от 28.06.2014 г. до 08.07.2014 г. е продал на
досега неустановен мъж, известен с името П., извадени от най-малко 150 блистера
таблетки Sudafed, т.е. 1.500 броя таблетки с общо
тегло около 386 грама, при което от това количество може да се произведе 54
грама первитин. Освен това, през същото време и на
17.07.2014 г. му е продал най-малко 4 пъти первитин в
количество най-малко 7,5 грама;
в периода от 07.07.2014 г. до
07.08.2014 г. е продал на досега неустановена цена на досега неустановен мъж,
известен с името Т., извадени от 300 блистера
таблетки Sudafed, т.е. 3.000 броя таблетки с общо тегло около 771 г, при което от това
количество може да се произведе 106 г первитин;
в периода от 10.07.2014 г. до 19.08.2014 г. е продал на досега
неустановена жена, представяща се с името Л., извадени от най-малко 150 блистера
таблетки червен Sudafed, т.е. 1.800 броя таблетки с
общо тегло около 463 г, при което от което количество може да се произведе 64 г
первитин, освен това извадени най-малко малко от 850 блистера таблетки Cirrus , т.е.
11.900 броя таблетки с общо тегло около 4.486 грама, при което от това
количество може да се произведе 879 грама первитин;
на 16.08.2014 г. е продал за неустановена цена на С. С.И.
(наричан Ф. (F.) или Д.) извадени най-малко от 30 блистера таблетки Cirrus, т.е.
420 броя таблетки с общо тегло около 158 грама, при което от това количество
може да се произведе 31 грама первитин;
през точно неустановено време в течение на месец октомври
2014 г. е предоставил най-малко 2 пъти на съобвиняемия
И.А.Х.с цел по-нататъшна продажба таблетки Sudafed и Cirrus, винаги
извадени от най-малко 200 опаковки, т.е. 4.000 броя таблетки с общо тегло около
1.028 грама, при което от това количество може да се произведе около 142 грама первитин;
в периода от 03.08.2014 г. до 19.08.2014 г. е продал на
досега неустановена жена, представяща се с името Т., най-малко 12 грама первитин;
в периода от 15.08.2014 г. до 17.08.2014 г. е продал на
досега неустановен мъж, представящ се с името В., най-малко 3 грама первитин;
на 16.08.2014 г. е продал за неустановена цена на досега
неустановена жена най-малко 1 грам первитин;
през точно неустановено време в периода от октомври 2013
г. до юни 2014 г. постепенно е предоставял в Острава на съобвиняемия
Й.М.И. за собствено ползване и за по-нататъшна продажба первитин
в точно неустановено количество;
на 27.11.2014 г. е укривал с цел по-нататъшна
продажба 4 пликчета с бързо затваряне,
съдържащ первитин с общо тегло от 2,42 грама,
съдържащ 78,6% метамфетамин база, или 1,90 грама на
активно вещество метамфетамин хидрохлорид
Посочените деяния са квалифицирани от компетентния
Наказателен съд в град Остава, Република
Чехия, като престъплението по пар. 283, ал. 1, ал. 3 буква „в“ и ал. 4,
буква „в“ от Наказателния кодекс на Република Чехия. Така квалифицираното
престъпление от чешкия съд съпоставено с текстовете от Наказателния кодекс на
Република България, съответства на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, вр. чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК на Република България, което е свързано
с производство и държане с цел разпространение на наркотични и психотропни
вещества и отрови, които представляват различни по вид и количество високорискови
и рискови наркотични вещества и е ситуирано в раздел
ІІІ „Престъпления против народното здраве и против околната среда” на глава
единадесета „Общоопасни престъпления”. В конкретният
случай са налице основанията и предпоставките за приспособяване на присъдата
постановена от Върховния съд в град Оломоуц, Република Чехия, която е влязла в законна сила
на 18.10.2016 г., т.к. българския гражданин И. е признат за виновен от
обективна и субективна страна и е осъден по обвинение за производство и държане
с цел разпространение на високорискови и рискови наркотични вещества като
участник в организирана престъпна група. Ето защо българският съд при
приспособяване на чуждестранната присъда и при преценка на обстоятелството, на
кой текст от българския наказателен закон кореспондира престъплението, за което
българския гражданин И. е осъден, следва винаги да изхожда от мотивната част на
чуждестранния съдебен акт или според възприетото в присъдата на чешкия съд
описание /фактическо и юридическо/. Това е така, защото всяко законодателство
определя от една страна защитаваните обществени отношения, както и санкцията и размера
на наказанията за тяхното нарушение и не винаги би могло да съществува пълно
единствено между две различни законодателства и юрисдикции. Юрисдикцията на
различните правни системи определя и приема различни критерии за наличие на
обществена опасност на едно деяние, на извършителя на деянието, както и
правната му квалификация. С оглед на това уточнение единствено е необходимо да
има само съответствие между обективните признаци от състава на престъплението,
за което българския гражданин е осъден в чуждата държава, със състав на
престъпление от българския Наказателен кодекс, без да е необходимо да е налице
пълна идентичност между двата престъпни състава. Ето защо воден от
горепосоченото и съобразявайки фактическо описание в мотивната
част на чешката присъда, относно осъществената престъпна дейност от осъдения И.
е видно, че се касае за извършено престъпление производство и държане на различни
по вид високорискови и рискови наркотични вещества с цел тяхното
разпространение, което престъпление е извършено от осъдения И. като участник в
организирана престъпна група, която била създадена с цел да извършва
престъпления на територията на Република Чехия и други държави и от своя страна
съответства по своите обективни признаци на състава на престъплението по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 354а, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс
на Република България. Основанията за подобна квалификация са налице, тъй като
в описателната част на решението и в съответстващата му правна квалификация
чуждият съд е упоменал, че се касае за извършени от осъдения И. в организирана
престъпна група 12 деяния съставляващи производство и държане с цел
разпространение на рискови и високорискови наркотични вещества при различно
разпределение на ролите и участието на всеки от участниците в нея. Съгласно
българското законодателството и дадената от законодателя легална дефиниция на
понятието „Организирана престъпна група” в чл.93, т.20 НК е, че това е
структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано
в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години. Българският законодател в същата разпоредба е
приел, че сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение
на функциите между участниците, продължителност на участието или развита
структура. В настоящият случай от всички описани изпълнителни действия в
мотивите на чешкия съд е видно, че те са извършени от участниците в
организираното престъпно сдружение между които е и осъдения С.И., поради което
водят до извода, че действително се касае за организирана престъпна група,
създадена да извършва престъпления на територията на Република Чешкия, за което
и всички участници са признати за виновни и осъдени.
Настоящият съдебен
състав, стигайки до извода, че в конкретният случай осъденият С.И. е бил осъден
от компетентния съд в Република Чехия на наказание „Лишаване от свобода” за
престъпление, кореспондиращо с престъпния състав по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, вр. чл. 354а, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс на Република България,
съобрази и предвиденото наказание за това престъпление по българското
законодателство, което е ”Лишаване от свобода” и неговия размер, който е от 3 /три/
до 10 /десет/ години. Съдът, като съобрази определения от чешкия съд размер на
наказанието ”Лишаване от свобода” за посоченото престъпление и като установи,
че така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/
години съответства и е в границите на предвидения такъв за престъпния състав по
чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 354а, ал. 2, т. 1 от Наказателния
кодекс на Република България, защото за това престъпление българския законодател
е установил размер от 3 /три/ до 10
/десет/ години, се налага извода, че същото не подлежи на редуциране, предвид
липсата на основание за настоящия състав да реализира правомощия по чл.457,
ал.4 НПК. Тук отново следва да се посочи предвид доводите на защитата на
осъдения И., че настоящият съд не е компетентен да определя вида или размера на
наказанието, които вече са наложени от чуждестранния съд, в противен случай
биха се нарушили разпоредбите на НПК и Конвенцията за трансфер на осъдени лица,
а също така би се стигнало до ревизия на влязъл в сила чужд акт и по този начин
да се навлезе в правомощия на чужда юрисдикция, каквито правомощия настоящия
съд няма и не са му предоставени по силата на нито един законов вътрешен или
международен акт.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.3 НПК, според
настоящия съдебен състав наложеното от съда в Република Чехия наказание
”Лишаване от свобода” на българския гражданин И., следва да бъде изтърпяно
ефективно от него, при първоначален “Строг” режим на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“а“ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража на
Република България. Съдът определи режима за изтърпяване на наказанието като съобрази
размера на наложеното наказание. Действително осъдения българския гражданин И.,
до момента на осъждането му в Република Чехия не е наказателно санкциониран и е
с чисто съдебно минало, но независимо от това обстоятелство, за да бъде
определен по-лек режим от посочения, е необходимо размера на наложеното
наказание да е в рамките до 5 години, а случаят не е такъв. В този ред на мисли,
направените искания в тази насока, от защитата, следва да останат без уважение. Това е така, защото
българския съд в настоящото производство единствено приспособява една чужда
присъда, постановена по отношение на български гражданин, на който е наложено наказание
„Лишаване от свобода“, което същия следва да доизтърпи в българско
пенитенциарно заведение. Едва след приспособяване на чуждата присъда съгласно
чл.461 НПК, тя има сила и действие на присъда, постановена от съд на Република
България, след което произтичат и всички правни последици за лицето съгласно
българското законодателство между които са и разпоредбите на ЗИНЗС, касателно
промяната на режима и типа на пенитенциарното заведение. Изрично законодателят
в разпоредбата на чл.457 НПК е посочил, какви въпроси следва да обсъди
българския съд в изпълнение на задълженията си по приспособяване на един чужд
съдебен акт, като въпроса за определяне на вида, режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което следва да продължи осъдения български
гражданин да търпи наложеното му от чуждия съд и приспособено наказание от
българския съд с присъдата, не са сред тези въпроси. Вида, режима и типа на
пенитенциарното заведение се определят по общите правила за тяхното определяне
установени в разпоредбите на ЗИНЗС, т.к. действително българския съд при
приспособяване на една чужда присъда, приспособява същата, с цел осъдения
български гражданин да доизтърпи фактически остатъка на наложеното му
наказание, продължавайки да търпи същото, но обективно българския съд приспособява
чуждата присъда съобразно общия размер на наложеното наказание на осъденото
лице. Ако, българския съд приеме единствено остатъка, който следва да изтърпи
фактически осъдения български гражданин, то тогава от една страна би се
стигнало до недопустимо вмешателство, ревизия и подмяна на волята на чуждия
съд, с оглед преценката му за налагане на точно определено по вид и размер
наказание и това вмешателство ще противоречи и на логиката на българския закон,
с оглед разпоредбата на чл.461 НПК.
В съответствие с изискването на чл.457, ал.5 НПК,
съдебният състав намира обосновано да постанови, че при изтърпяване на
наложеното от чешкия съд наказание ”Лишаване от свобода” в размер на 10 /десет/
години на осъдения И., от същото следва да бъде приспаднато времето на
предварително задържане, както и на изтърпяната част
от наказанието в държавата, в която е била постановена
присъдата – Република Чехия, чието приемане за изпълнение се иска, считано от 27.11.2014
г. до влизане в сила на настоящото определение.
По делото липсват данни по воденото наказателно
производство в Република Чехия срещу българския гражданин И., да са настъпили
обстоятелства, които да водят до извод за приспадане и на друг период, различен
от посочения по-горе, от така наложеното му наказание.
Като съобразява, че материалите по делото не обективират
направени деловодни разноски по същото, то при постановяване на определението
съдът изобщо и не поставя на обсъждане въпроса за възлагането на деловодните
разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.