№ 21543
гр. София, 24.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско
дело № 20221110114222 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 420 ГПК.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
15561 / 05.06.2022 г. по настоящото дело е разпоредено на С. АН. Б. с ЛНЧ ********** да заплати
на заявител „фирма“ АД с ЕИК ********* следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1016556/ 16.09.2019 г.: 57 734 лева, представляваща главница за
период от 16.08.2021 г. до 13.03.2022 г. и предсрочно изискуема главница; ведно със законна лихва
за период от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 626,92 лева, представляваща редовно
падежирала договорна лихва за период от 16.08.2021 г. до 15.11.2021 г.; сумата 501,67 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от 16.08.2021 г. до 13.03.2022 г.; сумата 12,00
лева (дванадесет лева), представляваща такса за период от 16.08.2021 г. до 13.03.2022 г.; както и
държавна такси в размер на 1177,49 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1695,74 лева в
настоящото производство. Допуснато е незабавно изпълнение, издаден е изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 19.07.2022 г., видно от
представената от него разписка към покана за доброволно изпълнение по изп.д. 957/ 2022 г. на
ЧСИ 844.
На 19.08.2022 г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта. В него посочва, че не
дължи изпълнение. Вземането не е станало предсрочно изискуемо, защото в поканата противно на
чл. 60 ал. 2 ЗКИ задълженията не са конкретизирани по пера и срокове, различават се от тези по
заповедното производство, а противно на чл. 432 ал. 2 ТЗ не е даден достатъчен срок за
изпълнение.
В т. 2 от възражението е заявено искане за спиране на незабавното изпълнение. Твърди се, че
чл. 14 от договора за потребителски кредит не е индивидуало уговорен, а повтаря общите условия;
не поставя крайни срокове за предсрочната изискуемост, което може да доведе до генериране на
необосновано високи лихви, допуска обявяването без задължителното по закон волеизявление на
банката; противоречи на чл. 143 ал. 2 т. 7 ЗЗП. Общите условия не били произвели действие
спрямо молителя съгласно чл. 147а ЗЗП.
Съдът намира, че молбата е допустима, тъй като срещу заповедта е подадено своевременно
възражение. За самата молба няма срок – чл. 420 ал. 5 ГПК. Производството има обезпечителен
характер и насрещната страна може да вземе становище едва чрез обжалване.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Изпълнението може да спряно при условията на чл. 420 ал. 1 ГПК срещу обезпечение или
при условията на ал. 2 при индиции за недължимост (изискването за убедителност на
доказателствата е отменено). В случая обезпечение не е представено, а молителят се позовава изр.
на ал. 2 т. 2 на този член – „вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител“.
1
Молителят е потребител – физическо лице, в договора е изрично посочено, че е
потребителски, за текущи нужди.
Оплакванията срещу клаузата на чл. 14 от договора обаче са неотносими . Тя няма собствен
регулативен потенциал, не създава право за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а
единствено преповтаря вече съществуващото по чл. 60 ал. 2 ЗКИ такова право. Това става ясно и
от изричното цитиране на тази законова разпоредба в текста на клаузата. Следователно
позоваването в заявлението на чл. 14 от договора всъщност е позоваване на законовата
възможност за обявяване на предсрочна изискуемост. Дори разпоредбата на чл. 14 да имаше друг
смисъл и да беше неравноправна, то съдът отново би бил длъжен да зачете всички относими
обстоятелства към момента на произнасянето му, а такова би било и настъпването на предсрочна
изискуемост по силата на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че в уведомлението
(поканата, л. 9) заявителят не се е позовал на клаузата от договора, т.е. достатъчно е, че правото е
настъпило по закона. Самата разпоредба на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, предвиждаща предсрочна
изискуемост поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, от своя страна не
може да бъде неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, тъй като този институт е приложим към
установени от една от страните, но не и с нормативен акт правила.
За пълнота следва да се посочи, че при извършена служебна проверка съдът не намира
претендираните вземания да се основават и на друга неравноправна клауза. Претендира се
главница, чието връщане естествено се дължи при настъпване на изискуемост; възнаградителна
лихва до предсрочната изискуемост, която е обичаен елемент на договора за кредит, в размер от
референтен лихвен процент и надбавка от 3,5 %, които не изглеждат да са прекомерно големи, а
методологията за изчисляването се базира на независими от страните обстоятелства и е приета от
тях като част от договора; мораторната лихва не изглежда прекомерна. Молителят не е изложил
конкретни възражения срещу някоя от клаузите на договора. Дори общите условия да са
непротивопоставими на молителя съгл. чл. 147а ЗЗП, то не се установява видът и размерът на
претендираните вземания да се основава на тях, нито липсата на такива условия да препятства
действието на договора.
Също за пълнота, доколкото самото искане за спиране да не се основава на доводи в тази
връзка, следва да се посочи, че, както е прието и с разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение на заповедта, главничните вземания са станали предсрочно изискуеми съобразно
предпоставките на чл. 60 ал. 2 ЗКИ. Предпоставките на това право са наличие на главен дълг,
неизпълнение на част от вноска в срок и достигане на потестативно волеизявление на кредитора до
длъжника. В производството по чл. 417 ГПК съдът е длъжен да приеме наличието на главния дълг
въз основа на представения договор и извлечение от счетоводните книги на банката, а и в случая
усвояването на кредита не се оспорва. По делото е представено изявление на кредитора (л. 9). В
него изрично и недвусмислено е заявена волята на кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост именно на процесния договор за кредит. Изявлението е връчено лично на длъжника,
видно от разписка, съставена от ЧСИ (л. 11), което не е и спорно. Така елементите на фактическия
състав на правото са дадени и падежът на цялото вземане е изменен.
Други предпоставки законът не предвижда. На първо място, волеизявлението за предсрочна
изискуемост (уведомлението) е едностранна гражданскоправна сделка и е достатъчно волята да е
изводима след тълкуване. То не е административен акт и мотивиране не е необходимо. Изброените
в чл. 60 ал. 2 ЗКИ реквизити касаят уреденото в изр. 2 на същия член извлечение от счетоводни
книги, а не волеизявлението за предсрочна изискуемост. Доводите на молителя, че те се
отнасяли и до изявлението за предсрочна изискуемост, са неоснователни. Това ясно следва от
текста на разпоредбата. Но то следва и от целта . Формата на извлечението е нормоуредена,
защото законът му предвижда специална материална доказателствена сила (чл. 417 ГПК). Тя се
проявява в процесуалните отношения със съда. Обратно, кредиторът не е необходимо да съобщава
на длъжника какъв е сключеният между тях договор, какви са уговорените падежи, какви са
извършените плащания, натрупаните забави, допълнителни задължения и пр., тъй като се касае за
обстоятелства, които са известни на равнопоставените страни, всяка от тях знае какво е
договорила, какво е изпълнила и какво не, може сама да прецени и изчисли какви допълнителни
последици са настъпили въз основа на договореното. Уведомлението е диспозитивен документ и
отразява единствено волята на кредитора. Наличието на дълг и забава са обстоятелства, които то
не създава и не доказва. Ако кредиторът неправилно е приел те да са налице, независимо дали ги е
удостоверил погрешно в изявлението или не, то това не води до възникване на правото за
обявяване на предсрочна изискуемост и съответно такава не настъпва. На второ място,
разпоредбата на чл. 60 ал. 2 ЗКИ не предвижда даване на допълнителен срок за изпълнение. Чл.
71 ЗЗД също не въвежда такова условие. Цитираната от молителя разпоредба на чл. 432 ал. 2 ТЗ е
неотносима, тъй като в нея е изрично посочено, че касае обявяване на предсрочна изискуемост
2
поради неизпълнение на други кредити, докато в случая заявителят се позовава на неизпълнение на
същия кредит. Всъщност по аргумент за обратното от изричната уредба на тази хипотеза може да
се заключи, че в останалите хипотези на обявяване на предсрочна изискуемост даване на
„достатъчен“ срок не е предпоставено. Но дори по арг. от чл. 63 и 87 ЗЗД да се заключи, че
кредиторът не може да обяви целия кредит за предсрочно изискуем при наличие на
малозначителни по размер и кратковременни забави, настоящият случай не покрива подобно
изключение. Съобразно извлечението, към момента на връчване на изявлението длъжникът вече е
бил в забава 3 месеца и за главница от над 2674 лв. Затова кредиторът не е бил длъжен да чака
допълнително. Дори в изтеклите до настоящото произнасяне още над 9 месеца длъжникът не
доказва да е заплатил просрочените задължения.
По тези съображения СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Б. за спиране на допуснатото по
настоящото дело незабавно изпълнение.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи пред
заповедния съд доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията си по
заповедта за изпълнение. При неизпълнение на указанията в срок заповедта и
изпълнителният лист ще бъдат обезсилени.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, на заявителя – и
препис от възражението.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването си с частна жалба
чрез СРС до Софийския градски съд.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3