Решение по дело №105/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 101
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20194501000105
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

101

гр.Русе,22.V. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 7 май през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

При секретаря  ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева  ВТД № 105 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

           „П. К.Б.ЕООД със седалище град С. е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3443/2018 год. в частта,с която е отхвърлен иска за установяване съществуване на паричното вземане срещу С.К.И. над размера от 1483,68лв.до 2233,68лв. Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и уважаване на иска в пълния размер ведно със законните последици,по подробно развити в жалбата съображения.

           Ответницата С.К.И. представлявана от особен представител адвокат Е.М. *** счита жалбата за неоснователна.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество,е неоснователна.

           По делото не е спорно,че по заявление на „П. К.Б.“ЕООД ,по което е образувано ч.гр.д.№ 6459/2017 год.на РРС,в полза  на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит в размер на 2233,68 лева главница ,6,10 лв.мораторна лихва и разноски от 144,80 лв.

           В исковото производство по чл.422 ГПК,предмет на гр.д.№ 3443/2018 год.на РРС,е установено,че жалбоподателят е предоставил на С.К.И. 1000 лева паричен заем срещу възнаградителна лихва от 41,17 %и годишен процент на разходите /ГПР/от 49,89%. Ответницата е подписала и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 750 лева,разсрочено на месечни вноски,включени в погасителните вноски по договора за кредит.Така е формиран общият размер на задължението от 2233,68 лева,включващ главница,възнаградителна лихва по договора за кредит и възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги.Установено е също,че ответницата не е платила нито една погасителна вноска.

           Районният съд е отхвърлил иска относно паричното задължение ,представляващо възнаграждение по допълнителното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги като е изложил подробни съображения ,че извеждането на тези услуги,идентични с услугите по т.15 от Общите условия,по същество представлява заобикаляне на закона-чл.10а,ал.2 ЗПК.Предоставянето на „възможности“,които потребителят има по силата на закона,които не кореспондират с насрещно задължение на жалбоподателя и изпълнението им зависи единствено от неговата воля,са неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и следователно,нищожни,поради което допълнителното възнаграждение не се дължи от ответницата.По тези съображения искът,като неоснователен,е отхвърлен в тази част.

           Установяването на паричното задължение по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги ,е предмет на разглеждане в производството пред окръжния съд.Решението на районния съд е валидно и допустимо,а разгледано по същество,е правилно поради следното:

           Съгласно чл.21,ал.1 ЗПК всяка клауза в договора,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона,е нищожна.В чл.10 а,ал.2 на същия закон изрично е регламентирана забраната  да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Включените в допълнителното споразумение пакет услуги се отнасят до усвояването/по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредите/ и управлението/по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой или промяна на падежа/на кредита.Извеждането им в отделно споразумение не променя техния характер /като услуги те са включени в т.15 от общите условия/не пораждат право на кредитора да получи допълнително възнаграждение за тях,а цели заобикаляне на забраната по чл.10а,ал.2 ЗПК .Това има за последица нищожност на допълнителното споразумение.По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното решение,към които съдът препраща съгласно чл.272 ГПК,решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

           В полза на особения представител на ответницата съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл.7 от Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

           Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

 

Р   Е    Ш    И:

 

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 30.І.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 3443/2018 год.в частта,с която предявения от „П. К. Б.“ЕООД иск против С.К.И. е отхвърлен над сумата 1483,68 лв.до 2233,68 лв.

           ОСЪЖДА „П. К. Б.“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.“№ **,бл.** Е,вх.* да заплати на адвокат Е.М. *** сумата 150 лева възнаграждение за особен представител.

           Решението е окончателно.

           В частта,с която предявеният иск е уважен,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: