Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 101
гр.Русе,22.V. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 7 май през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
При
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВТД № 105 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„П. К.Б.ЕООД със седалище град С. е
обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 3443/2018 год. в
частта,с която е отхвърлен иска за установяване съществуване на паричното
вземане срещу С.К.И. над размера от 1483,68лв.до 2233,68лв. Развива оплаквания
за неправилност на решението и иска отмяната му и уважаване на иска в пълния
размер ведно със законните последици,по подробно развити в жалбата съображения.
Ответницата С.К.И. представлявана от
особен представител адвокат Е.М. *** счита жалбата за неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
По делото не е спорно,че по
заявление на „П. К.Б.“ЕООД ,по което е образувано ч.гр.д.№ 6459/2017 год.на
РРС,в полза на дружеството е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит в размер
на 2233,68 лева главница ,6,10 лв.мораторна лихва и разноски от 144,80 лв.
В исковото производство по чл.422 ГПК,предмет на гр.д.№ 3443/2018 год.на РРС,е установено,че жалбоподателят е
предоставил на С.К.И. 1000 лева паричен заем срещу възнаградителна лихва от
41,17 %и годишен процент на разходите /ГПР/от 49,89%. Ответницата е подписала и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение от 750 лева,разсрочено на месечни вноски,включени в
погасителните вноски по договора за кредит.Така е формиран общият размер на
задължението от 2233,68 лева,включващ главница,възнаградителна лихва по
договора за кредит и възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги.Установено е също,че ответницата не е платила нито една погасителна
вноска.
Районният съд е отхвърлил иска
относно паричното задължение ,представляващо възнаграждение по допълнителното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги като е изложил подробни
съображения ,че извеждането на тези услуги,идентични с услугите по т.15 от
Общите условия,по същество представлява заобикаляне на закона-чл.10а,ал.2 ЗПК.Предоставянето
на „възможности“,които потребителят има по силата на закона,които не
кореспондират с насрещно задължение на жалбоподателя и изпълнението им зависи
единствено от неговата воля,са неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и следователно,нищожни,поради
което допълнителното възнаграждение не се дължи от ответницата.По тези
съображения искът,като неоснователен,е отхвърлен в тази част.
Установяването на паричното
задължение по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги ,е предмет
на разглеждане в производството пред окръжния съд.Решението на районния съд е
валидно и допустимо,а разгледано по същество,е правилно поради следното:
Съгласно чл.21,ал.1 ЗПК всяка клауза
в договора,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона,е
нищожна.В чл.10 а,ал.2 на същия закон изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащане на такси и комисионни
за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Включените в
допълнителното споразумение пакет услуги се отнасят до усвояването/по отношение
на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредите/ и
управлението/по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой или промяна на падежа/на кредита.Извеждането им в отделно
споразумение не променя техния характер /като услуги те са включени в т.15 от
общите условия/не пораждат право на кредитора да получи допълнително
възнаграждение за тях,а цели заобикаляне на забраната по чл.10а,ал.2 ЗПК .Това
има за последица нищожност на допълнителното споразумение.По тези съображения и
изложените в мотивите на обжалваното решение,към които съдът препраща съгласно
чл.272 ГПК,решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В полза на особения представител на
ответницата съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл.7 от
Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 30.І.2019
год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 3443/2018 год.в частта,с
която предявения от „П. К. Б.“ЕООД иск против С.К.И. е отхвърлен над сумата
1483,68 лв.до 2233,68 лв.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Б.“№ **,бл.** Е,вх.* да заплати на
адвокат Е.М. *** сумата 150 лева възнаграждение за особен представител.
Решението е окончателно.
В частта,с която предявеният иск е
уважен,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: