Решение по дело №792/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник на Районно управление – Асеновград при ОДМВР Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт П., против Решение № 13 от 04.03.2024г. на Районен съд - Асеновград, постановено по АНД № 685 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0239-001346 от 05.10.2023г. на Началник на Районно управление – Асеновград при ОДМВР Пловдив, с което на С. С. М. с [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от представените по делото доказателства се установя изложената в АУАН и НП фактическата обстановка.

Претендира отмяна на решението, респективно потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - С. С. М. представя писмен отговор на касационната жалба, в който сочи касационните оплаквания за неоснователни. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Претендира се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за потвърждаване на оспорваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Касационният съд намира, че АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. В АУАН са описани основните съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като се съдържат всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението данни. Същото е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може административнонаказаното лице да разбере за какво му е наложена санкция. Посочено е в НП, че С. С. М., като водач на МПС Опел „Вектра“ с рег. № [рег. номер], на 01.07.2023г.,10:45ч, в [населено място], ул.„2-ра“, се е движил със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена такава в населено място – 50 км/ч. Отчетен е толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, с оглед на което наказуема скорост е посочена 103 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство ARH CAM S1/№ 120ссd7. Актът е връчен редовно на нарушителя и въз основа на него е издадено оспорваното пред районния съд НП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът е установил фактите по делото и е обсъдил приетите по делото доказателства, в т.ч. четири броя статични изображения от 01.07.2023г., протокол от проверка № 008 - ИСИС от 16.02.2023г., протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 01.07.2023г. По отношение на тези доказателства в мотивите на съдебното решение е прието, че в протокола за използване на АТСС не е вписан служебният автомобил, на който е монтирано техническото средство и липсва снимка от разположението му, в случай, че то е било разположено на пътен участък. Посочено е в също в мотивите на оспорваното решение, че на статичните изображения са заснети три поредно движещи се автомобила, което е пречка да се установи по безспорен начин каква е била скоростта на процесното МПС. С оглед горното е прието, че не са спазени нормативните изисквания на чл. 9-12 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.

Според настоящата касационна инстанция, с оглед на представения по АНД доказателствен материал, не е налице противоречие между мястото на нарушението, посочено в АУАН и НП и мястото на заснемане. Не се установява и нарушение на посочените нормативни разпоредби на горецитираната наредба.

В приложения по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочена дата на използване на техническото средство - 01.07.2023г., която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложеното статично изображение. В протокола са надлежно попълнени номер и вид устройство, с което е установено процесното нарушение и начало и край на работа, съответстващи на часа на заснемане на нарушението. Попълнени са основните реквизити, от които може да се направи извод относно работата на техническото средство, с което е регистрирано нарушението в конкретния случай. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. Действително към административнонаказателната преписка не е била приложена снимка на разположението на уреда съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но настоящият касационен състав счита, че дори и да не е представена такава снимка, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че от заснетите статични изображения не е възможно да се установи автомобилът, с който е извършено процесното нарушение за скорост. На всички снимки, приложени по делото ясно се идентифицира регистрационния номер на автомобила, който съвпада с действителния такъв по справката за регистрация.

В случая безспорно е осъществен съставът на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Описаното в НП административно нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената в населено място, се потвърждава от писмените доказателства по делото. Нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, при спазена процедура и законова регламентация. Наложеното административно наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Като не е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспореното НП да се потвърди.

С оглед претендираното от процесуалния представител на касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът следва да заплати сума в полза на касационния жалбоподател сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 13 от 04.03.2024г. на Районен съд-Асеновград, постановено по АНД № 685 по описа на същия съд за 2023г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0239-001346 от 05.10.2023г. на Началник РУ Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, с което на С. С. М. с [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 (три) месеца.

ОСЪЖДА С. С. М. с [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР-Пловдив сумата в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.