№ 984
/ 13.02.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Гергана Мазгалова
Прокурор:
Н.Владимирова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1116 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция Южна морска към Агенция Митници срещу Решение №110/22.07.2019г.,
постановено по АНД №254/2019г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. При извършена
проверка на 12.10.2018г. на МП К. А. била констатирана липса на стоки по
транзитна декларация Т2 с MPH18DE496150686101M0, а именно стоката, описана
в позиция 1, 2, 3 и 4 от декларацията – общо 139 колета. Отклоняването на стоки
представлявало съществено нарушение на правилното функциониране на митнически
режим транзит. Поради това на А.Т. – шофьор на превозното средство, в което са били
превозвани отклонените от митнически режим стоки, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за извършено нарушение на чл.234а,
ал.1 от Закона за митниците. Неправилно въззивният съд приел, че
заместник-директорът на ТД Южна морска не е компетентен да разгледа
административнонаказателната преписка и да реализира административнонаказателна
отговорност спрямо нарушителя. Българското вътрешно законодателство не можело
да бъде прилагано на международно ниво, а административнонаказателната преписка
не можела да бъде изпратена на съответните служби във Федерална Република
Германия. В международните актове липсвали конкретни разпоредби относно
компетентността на органите при случаи на отклонение от режим транзит. Сочи се
чл.15 от Допълнение I към Конвенция за общ транзитен режим, която давала възможност на страните,
подписали конвенцията, когато установят нередности и нарушения, да вземат необходимите
мерки за борба с тях, като налагат съответните санкции. При липсата на
административнонаказателни разпоредби в международен план, касаещи нарушения по
режим транзит, то страните следвало да прилагат разпоредбите на националното
законодателство. В случая МП К. А. се явявало компетентното митническо
учреждение по транзитната декларация и като такова имало право да провери стоките, превозвани под покритието на
транзитна операция, поради което и митническите служители имали право да съставят
АУАН, а административнонаказващият орган се явявал именно ръководителят на
митническото учреждение. Липсата на международна уредба относно компетентността
на административнонаказващ орган налагала разширително тълкуване на чл.232а,
ал.1 от ЗМ. В конкретния случай била отклонена само част от стоката по
транзитната декларация, а МП К. А. било последното митническо учреждение на
територията на РБългария, през което преминавали транзитните стоки, т.е. то се
явявало крайно /получаващо/ учреждение на територията на страната. Липсата на
отклонените стоки била установена на МП К. А., поради което компетентен да
разгледа административнонаказателната преписка по съставения АУАН бил директорът
или зам.директорът на ТД Южна морска съгласно делегираните правомощия от Директора
на АМ. Неоснователен бил изводът на въззивната инстанция, че не е налице
отклонение от режим транзит, тъй като изначално същият спрямо тази стока не бил
задействан, а съставените документи били неправилно оформени. Транзитна
декларация била регистрирана, поради което всички стоки, описани в
придружаващите документи, били представени пред ОМУ, в което била задействана
операцията. По какъв начин и по каква причина впоследствие част от стоките се
оказали извън превозното средство било без значение. Неправилен бил и изводът, че
административнонаказателната отговорност не следва да бъде насочена към
физическото лице – шофьор на превозното средство. Действащата норма на чл.234а,
ал.1 от ЗМ не изисквала каквото и да било специално качество на извършителя на
деянието. АУАН бил съставен на шофьора на превозното средство, тъй като лично
той следвало да приеме стоките при товаренето им и бил длъжен да проследи
съответствието на колетите, които били в превозното средство. Той бил и лицето,
което можело своеволно да осъществи преки действия спрямо съдържащите се в
превозното средство стоки, като едно от тези действия било да ги отклони от
маршрута им, респ. от митническия надзор.
Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.
Ответникът по жалбата счита, че е неоснователна.
Автомобилът не бил спирал и бил в непрекъснато движение, както и нямало
нарушени пломби, а също и разрязване или разкъсване, отваря и презашиване,
нямало и отвори по шасито, каросерията. При липса отклонение на цялата стока,
то правото да съставя АУАН имало отправното учреждение, а транзитното можело
само да констатира и контролира. Субект на нарушението следвало да бъде
дружеството. А нямало и предмет на нарушение, тъй като стоката била
ненатоварена, т.е. не била поставена под митнически режим. Имало и многобройни
процесуални нарушение – по отношение на назначаването на преводач, изписването
на годината на издаване на НП, нямало подпис на преводач в протокола, не било
посочено къде е извършено нарушението.
Окръжна прокуратура Хасково изразяват
становище, че жалбата е неосноветелна.
Административен съд Хасково след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение РС Свиленград е отменил НП №2310/2018
от 28.03.2019г., издадено от Зам.Директор на Териториална дирекция Южна морска,
с което за
нарушение на чл.234а, ал.1 от ЗМ и на основание чл.234а, ал.3 във вр. с ал.1 и
чл.233, ал.6 от ЗМ е присъдено на А.Т. да заплати равностойността в размер на 199 941,07
лева, представляваща стойност на липсващи стоки – електрически изделия,
използващи се в автомобилната индустрия – 139 колета с общо тегло 6624 кг,
както и на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание
глоба в размер на 199 941,07 лева, представляваща 100% от стойността на
стоката, и на основание чл.234а, ал.3 от
ЗМ във вр. с чл.234а, ал.1 във вр. с чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на
държавата товарен автомобил – влекач, марка Mercedes-benz, рег.№6АZ8981, шаси №WDB9340421L626706, пазарна стойност – 60 000 лева, както и ремарке
за товарен автомобил, марка SCHMITZ, с шаси №WSM00000003108106, рег.№3ЬН8480 – пазарна стойност
17 268 лева.
За
да отмени наказателното постановление, районният съд
посочил, че спорният по делото момент бил дали МП К. А. е получаващото
митническо учреждение или стоката била с получаващо митническо учреждение в
Република Турция. Според жалбоподателя компетентно е отправното митническо
учреждение от Дания, докато според административнонаказващият орган, то това
бил именно той. При извършения анализ на разпоредби от актове на общностното
право съдът достигнал до извод, че получаващо митническо учреждение е това
учреждение, в което трябвало да бъде представена стоката, за да завърши
транзитната процедура, поради което и АНО не бил компетентен да реализира
административнонаказателната отговорност в случая. Компетентни следвало да са митническите
власти на отправното митническо учреждение в Дания, респективно митническите
власти в получаващото митническо
учреждение в Република Турция. Съгласно разпоредбите на чл.48 от ЗАНН и
чл.232а, ал.1 от ЗМ следвало да се приеме, че компетентен в случая бил
митническият орган на отправното митническо учреждение в Германия, а дори и да
се приемело, че била приложима хипотезата на чл.232а, ал.2 от ЗМ, то компетентен
щял да е митническият орган при получаващото митническо учреждение в РТурция. Доколкото
в настоящия случай се реализирал външен за съюза транзит, а МП К. А. се явявал
транзитно митническо учреждение, което единствено можело да извърши проверка и
при констатирани нарушения да сезира отправното митническо учреждение или
получаващото митническо учреждение. Въззивната инстанция счита и че е неправилно
ангажирана отговорността на работника вместо на дружеството – превозвач, тъй
като именно то е извършило изпълнителното деяние и в качеството си на превозвач
на отклонените стоки не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.135,
пар.1 и чл.233, пар.3 от Регламент №952/2013 – да представи стоките в
непроменено състояние пред определеното митническо учреждение и в определения
срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното
идентифициране.
Решението на районния съд е правилно.
Настоящата инстанция счита, че неправилно е била
ангажирана отговорността на касационния ответник за нарушение по чл.234а, ал.1
от ЗМ – отклонение на стоки от режим транзит. Съгласно разпоредбата на чл.232а,
ал.1 от ЗМ при нарушение на чл.234а, състоящо се в отклонение на стоки от
митнически режим транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението,
то се счита за извършено в района на отправното митническо учреждение и в него
се разглежда административнонаказателната преписка. Ал.2 на разпоредбата предвижда,
че в случаите по ал.1, когато в получаващото митническо учреждение е установено
отклонение от митнически режим транзит на част от превозваната стока,
нарушението се счита за извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка. Отклонението от
режим транзит е нарушение, при което не винаги може да се установи къде точно е
местоизвършването му, а последното е от значение за определяне на
териториално компетентния
административен орган, който да реализира следващата се
административнонаказателна отговорност. Именно с цел коректното определяне на
териториално компетентния административнонаказаващ орган за нарушенията по
чл.234а от ЗМ, изразяващи се в отклонение на стоки от митнически режим транзит,
е въведено правилото на чл.232а от ЗМ. В
случая не става ясно и АНО не обосновава от къде произтича териториалната му
компетентност да издаде процесното НП. В хода по същество процесуалният
представител на ответника се позовава на разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗАНН,
която счита за приложима предвид обстоятелството, че нарушението е констатирано
и съответно е съставен АУАН на МП К. А., респ. административнонаказателното
производство е образувано в ТД Южна Морска. Същевременно в касационната жалба
се претендира да е налице хипотезата на чл.232а ал.2 от ЗМ, доколкото била
отклонена част от превозваната под транзит стока, а МП К. А. се явявал
последното митническо учреждение на територията на страната, през която
преминавали транзитираните стоки т.е. се явявал крайното (получаващо)
учреждение на територията на страната.
Според касационната инстанция
установените по делото факти не обосновават извод, че Зам.Началникът на ТД Южна
морска е териториално компетентен да издаде процесното НП. За нарушенията по
чл.234а от ЗМ, изразяващи се в отклонение на стоки от митнически режим транзит,
териториалната компетентност на АНО се определя съгласно чл.232а от ЗМ, поради
което за този вид митнически нарушения чл.48, ал.2 от ЗАНН не намира приложение.
В този смисъл изцяло се споделя извода на районния съд, че двете разпоредби са
в съотношение специална към обща. В случая обаче не се установява да е налице
някоя от визираните в чл.232а от ЗМ хипотези, вкл.
претендираната такава по ал.2 на нормата, които да обуславят териториалната
компетентност на АНО да издаде НП. Действително отклонението касае само част от
поставената под режим транзит стока, поради което компетентно за реализиране на
следващата се административнонаказателна отговорност е получаващото митническо
учреждение, което в случая е в РТурция. Не може да бъде възприета тезата на
АНО, че компетентността му да издаде НП произтича от това, че МП К. А. е
крайното митническо учреждение на територията на страната и поради това
получаващо такова. В случая МП К. А. действително е последното митническо
учреждение на територията на страната, както и на общността, през което
преминават транзитираните стоки, но това обстоятелство не го характеризира като
получаващо по конкретната транзитна операция по смисъла на чл.3 б.И
от Дял I на Допълнение I
към Конвенцията за общ транзитен режим. С разпоредбата на
чл.45, т.5 от Конвенцията, респ. чл.306 §4 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, се предвиждат хипотези,
при които за получаващо учреждение по транзитната операция се приема такова,
което е различно от обявеното в декларацията за транзит. В случая обаче от
наличните данни и доказателства по делото не може да се направи извод
задействаният режим транзит да е завършил
в МП К. А. и това митническо учреждение да се смята за получаващо, откъдето да бъде
направен извод, че ТД Южна морска разполага и с административнонаказателни
правомощия по смисъла на чл.232а, ал.2 от ЗМ. Няма твърдения, нито представени
доказателства за завършване на транзита в МП К. А., при което положение би
следвало да се уведоми отправното митническо учреждение според чл.307, пар. 2
от Регламент за изпълнение 2015/2447.
Като
се има предвид изложеното, а също и че от доказателства по делото не се
установява неяснота относно мястото на отклонение на процесната стока – стоката
не е натоварена в Дания, то следва да се приеме, че Зам.началникът на ТД Южна
морска не е компетентен да разгледа административнонаказателната преписка, тъй
като МП К. А. безспорно не е и отправно МУ по конкретната транзитна операция.
В
НП се цитират разпоредбите на чл.304, пар.1 и пар.5 от Регламент №2447/2015 , а
именно: стоките заедно с основния референтен номер (MRN)
на декларацията се представят пред всяко митническо учреждение на транзит –
пар.1, и митническото учреждение на транзит може да извърши проверка на стоките
– пар.5. Според касационната инстанция МП К. А. няма качеството на митническо
учреждение на транзит по аргумент от чл.3, б.З от Дял I
на Допълнение I към Конвенцията за
общ транзитен режим, респ. от чл.1, т.2.13, б.А от Глава 1, Дял I от Регламент №2447/2015, като този извод се потвърждава и от вписаното в
транзитна декларация Т2 (52) - МП
К. А. не фигурира сред декларираните транзитни митнически учреждения. Като МУ,
през което се осъществява превоза на поставените под режим транзит стоки, макар
и невписано в транзитната декларация, МУ К. А. може да извършва проверка на
транзитираните стоки, в случай, че намери за необходимо, но от последното
обстоятелство не произтичат административнонаказателни правомощия.
Поради изложеното правилно
районният съд, изхождайки от дадените в Конвенцията за общ транзитен режим
дефиниции за отправно и получаващо митническо учреждение, както и от събраните
по делото доказателства, е приел, че Зам. Началникът на ТД Южна Морска не се явява компетентния в случая наказващ
орган, поради което и правилно е отменил НП. Касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е
валидно, допустимо, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения
и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в
сила.
Мотивиран така и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №110/22.07.2019г.,
постановено по АНД №254/2019г. по описа на Районен съд Свиленград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.