Решение по дело №7457/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  девети май през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Христина Николова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 7 457.... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

           Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от С.С.Д. срещу решение № 5 868 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, с което предявеният иск за делба е отхвърлен като неоснователен.  В жалбата се твърди от въззивника, че постановеното решение е неправилно. ИнвокирА.са доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на липсата на съсобственост между страните. В тази връзка се оспорват изводите на съда по отношение на липсата на доказателства за правото на собственост на ищцата и ответника Д.. Твърди, че следва да се съобрази периода след отмяната на ЗСГ, които присъединен към периода преди влизане в сила на ЗСГ. Навежда твърдения за давностно владение от 31.07.1992 г. по отношение на процесния имот, както и такова по отношение на Л.Д.. В тази връзка твърди, че въпросите, свързА.със собствеността са изследвА.и решение по воденото делото, с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди, че ВКС при постановяването на решението си, с което ответниците са признати за собственици на 440 кв.м. не се е съобразил с предходно решение на ВКС, в което исковете срещу Д. са отхвърлени, по отношение на другата част от имота, дарен от наследодателите на брат й. Оспорва изводите на съда по отношение на идентичността на имотите, като твърди, че съдът не се е позовал на заключението на назначените експертизи. Твърди, че е установена липсата на помощен план, а без такъв не може да се направи индивидуализацията на имота. Навежда твърдения за наличието на съсобственост, като твърди, че разликата в площта не е в рамките на допустимото по Наредба № 3/05 г., както и че липсват данни останалите 35 кв.м. да са нечия собственост. Оспорва и изводите по отношение на постройката В тази връзка твърди, че постройката е в режим на търпимост и е законна. Моли съда да осъществи косвен съдебен контрол на решението на ПК „Витоша“, поради новооткритите пороци на същото, които не са взети под внимание при постановяването на решението на ВКС ( липса на помощен план и липса на заповед на кмета на Панчарево), както и да се осъществи делбата на имота и да се допусне делбата между нея и ответника Д. на масивна постройка, находящата се в имота. Оспорва размера на претендираното от ответниците възнаграждение.

           С въззивна жалба Л.С.Д. оспорва същото решение. Навежда твърденията свързА.с изтичането на давността след отмяната на запрещаващите разпоредби на ЗСГ (отм). Твърди, че съдът следва да ги признае с ищцата за собственици на УПИ 116 и УПИ 745 , както и навежда твърдения за вледеене на имотите от 1992 г.  Развива същите доводи за несъобразяването от страна на ВКС с другото влязло в сила решение на ВКС, с което е прекратено производството по предявеният от ответниците иск по чл.108 от ЗС срещу него. Оспорва твърденията, че постройката е паянтова и моли съда да допусне делбата.

           Ответниците А.В.П., Л.В.П., Г.В.А., К.Б.А., Р.Б.А., К.П.П., А.А.В. и Е.А.Т. оспорват подадените въззивни жалби. Твърдят, че атакуваното решение е правилно и законосъобрзано. В тази връзка навеждат твърдения, че ищцата не е доказала правото си на собственост, въпросите свързА.с действителността на решението на ПК са разрешени с влязлото в сила решение на ВКС. Молят съда да приеме, че разликата в площта е в допустими размери. Твърдя, че за претендираната част въззивника има възможност да претендира нанасяне, като поставят въпроса дали собствеността не е общинска, позовавайки се на непосредственото отчуждително действие на регулационните планове по чл.110 от ЗТСУ (отм). По отношение на постройката твърдят, че същата не представлява строеж по см. на Параграф 5, т.39 от ЗТСУ (отм.).  Твърдят, че на постройката е определено второстепенно или обслужващо значение. Оспорват твърденията, че изградената постройка е законна, като представят доказателства за започнала процедура по премахването й по реда на ЗУТ. Оспорва и твърденията за наличието на нови пороци на решението на ПК, като твърди, че ВКС се е произнесъл по тях. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендират и разноски.

           Ответниците А.И.Х. и М.И.Н. редовно уведомени не взимат становище по жалбите.

           С частна жалба С.С.Д. оспорва постановеното по същото делото определение от 26.04.2017 г., с което на ответниците по делото са присъдени разноски.  Наведени са твърдения за броя на ответниците, както и че седмия е дописан в пълномощното. Твърди, че казуса е елементарен, поради което възнаграждението е прекомерно. Моли съда да отмени атакуваното и се приложат действащите разпоредби към 2013 г.

           Ответниците по частната жалба А.В.П., Л.В.П., Г.В.А., К.Б.А., Р.Б.А., К.П.П., А.А.В. и Е.А. оспорват същата. Навеждат твърдения, че съдът правилно е определил размера. Оспорват и твърдението, че представеното пълномощно не е породило представителна власт, тъй като не са извършвА.промени в същото. Моли съда да остави без уважение подадената частна жалба и потвърди определението. Претендира разноски в настоящето производство.

           Ответниците А.И.Х. и М.И.Н. редовно уведомени не взимат становище по частната жалба.

           Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 5 868 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав съдът е отхвърлил предявения от С.С.Д. срещу А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х., М.И.Н. и Л.С.Д. иск за делба на недвижим имот - дворно място, представляващо имот с идентификатор 86134.2046.116, с адрес гр. ********, по предходен план № 116, кв.9, парцел XXXVIII, ведно с построена в него едноетажна жилищна постройка с площ 30 кв.м.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение №2 от 26.04.2017 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав съдът, на осн. чл. 78 ал.З от ГПК е осъдил г-жа С.С. Д.З.да заплати на ответниците А.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А. /с посочени лични данни в исковата молба и съдебното решение, представлявА.от адв. М.В. разноски по делото по представен списък от 2 306,20 лв.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата С.С.Д. и ответникът Л.С.Д. са наследници /дъщеря и син/ на С.Л.Д. и С.И.Д..

           Не се спори, а се установява и от представеният договор от 22.03.1978 г., сключен между А.С.и С.И.Д., че първия притежава имот пл.№ 221, по проекто плана на м. „Дупките“, землището на с. Симеоново, с площ от 864 кв.м.., въз основа на нот.акт № 21, т.24 от 07.10.1963 г., а втората владее този имот и по настоаящем. Видно от представеният договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 79, том LVII, дело № 12199/92 г. от 31.07.1992 г. на нотариус при СГС, С.Л.Д. и С.И.Д. даряват на своята дъщеря С.С.Д. следния недвижим имот: дворно място от 470 кв.м, съставляващо имот № 116, нанесен в кадастрален лист 757/758 по плана на гр. София, вилна зона „Малинова долина“ - Бункера първи етап, без построената в същото дворно място паянтова сграда с площ от около 30 кв.м, при съседи на имота: ********и канал на Софийския водопровод.

           Видно от представеното решение № 6 016 от 28.06.1999 г. на Поземлената комисия в община „Витоша“, влязло в сила на 10.08.1999 г., е възстановено правото на собственост на наследниците на Величко Недков А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следния имот: нива от 2.806 дка, находяща се в землището на с. Симеоново, в местността „Дупките“, имот № 2 623, к. лист № 757/758 от кадастрален план, изработен 1950 г., като имотът се възстановява както следва: n.XL 115-755 кв.м, XXXV 109-120 кв.м, XXXVI 109-335 кв.м, XXXVII 455 кв.м, XXXVIII 116-440 кв.м, XXXIX за КОО и тр. 310 кв.м, I 81 50 кв.м, II 194-320 кв.м, III 720-5 кв.м, XLII 113-16 кв.м от кв.9 и 13 по ЗРП в.з. Малинова долина 116- разширение.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение № 360 от 08.02.2012 г., постановено по гр.д. № 79/11 г. по описа на ВКС, II г.о., влязло в сила на същата дата, С.С.Д. е осъдена да предаде на А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х. и М.И.Н., владението на собствения им недвижим имот УПИ XXXVІІІ-116, кв.9 по плана на София, в.з. „Малинова долина ІІбчаст, Разширение „Дупките“, с площ от 440 кв.м., при граници улица, УПИ ХХІХ-за КОО и трафопост, ХL-115 и ХХХVІІ-745, образуван от бивш имот пл.№ 2 623, к.л. 757/758 по плана на София, Симеоново-Драгалевци, м. „Дупките“ от 1950 г., с площ 4090 кв.м, при съседи: наследници на К.Н.и от две стрА.път.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение № 5 380 от 06.08.2013 г., постановено по адм.д. № 11 260/12 г. по описа на АС-София град, ІІ-ро отделение, 31 състав, че съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на С.С.Д. против заповед № КД-14-22-1115 от 17.10.2012 г. на Началника на Служба „Геодезия, картография и кадастър“ гр. София.

           От заключението на назначената СТЕ се установява, че регулационния план, одобрен със заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. е първа регулация по смисъла на чл.262, ал.1 от ППЗТСУ (отм.), определената площ от 440 кв.м. на УПИ ХХХVІІІ-116 от кв.9, спрямо площта на ПИ с идентификатор 68134.2046.116 е извън допустимите норми, определени съгласно чл.18 от Наредба №2/05 г., както и че сградата в имота, съобразно определенията в Наредбата за жилищна сграда, следва да се приеме като такава за допълващо застрояване. В заключението си вещото е отразило, че е установило идентичност между описания в нотариалните актове на ищцата имот и този, заснет и отразен в скицата на АГКК, както и че е налице частична идентичност между имата в актовете, с площ от 470 кв.м., с имота, възстановен от ПК „Витоша“, с площ от 440 кв.м., неотговаряща на реалната площ на УПИ ХХХVІІІ-116, отреден по РП на в.з. „Малинова долина ІІб част-Разширение“, м. „Дупките, определена в представената по делото комбинирана скица с площ от 464 кв.м. В обясненията си вещото лице твърди, че площите от 475 кв.м. и 464 кв.м. за парцела влизат в бившия имот на наследниците, не е установил разрешение от Гл.архитект.

           В допълнителното заключение вещото лице твърди, че със заповед № ДК-1`0-ЮЗР-185/18.11.2013 г. на началника на РДНСК-ЮР е оставена в сила отказа на гл.архитект на Район „Панчарево“ за узаконяване на допълващото застрояване – ателие, изградено в УПИ ХХХVІІІ-116, кв.9. Вещото лицеи , че съобразно писмото от Район „Панчарево“ за територията на в.з „Малинова долина“, м. „Бункера“ няма възлаган и процедиран помощен план, като за възстановяването са използвА.скици от СОФГЕО, издавА.по стар кадастрален план.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение № 143 от 08.12.2010 г., постановено по гр.д. № 4 361/08 г. по описа на ВКС, ІV-то ГО, че съдът е оставил в сила решение № 166 от 29.045.2008 г., постановено по гр.д. № 2 260/07 г. по описа на СГС, ІV-д състав. Не се спори, а се установява и от представеното копие от решение  № 166 от 29.045.2008 г., постановено по гр.д. № 2 260/07 г. по описа на СГС, ІV-д състав, че съдът е обезсилил решение от 09.10.2006 г., по гр.д. № 1 458/04 г., по описа на СРС, ГК, 50 състав и прекратил производството по искове с правна квалификация чл.108 от ЗС, предявени от настоящите ответници срещу ответника Л.Д., относно следния недвижим имот: УПИ ХХХVІІ-745, кв.9, по плана на в.з. „Малинова долина-ІІб част“, разширение „Дупките“, с площ от 455, образуван от бивш имот пл. № 2 623, к.л. 757/758 по плана на София, м. „Симеоново-Драгалевци“ м. „Дупките“ от 1950 г. Видно от постановените решения съдилищата са приели, че изискването за придружаване на решението от скица,с посочени две заверки, при наличието на имот в урбанизирА.територии, отразено в разпоредбата на чл.18ж, ал.1, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й след изменението й през 1997 г. е императивно.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 5 868 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав съдът е отхвърлил предявения от С.С.Д. срещу А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х., М.И.Н. и Л.С.Д. иск за делба на недвижим имот - дворно място, представляващо имот с идентификатор 86134.2046.116, с адрес гр. ********, по предходен план № 116, кв.9, парцел XXXVIII, ведно с построена в него едноетажна жилищна постройка с площ 30 кв.м.

           С атакуваното определение №2 от 26.04.2017 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав съдът, на осн. чл. 78 ал.З от ГПК е осъдил г-жа С.С. Д.З.да заплати на ответниците А.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А. /с посочени лични данни в исковата молба и съдебното решение, представлявА.от адв. М.В. разноски по делото по представен списък от 2 306,20 лв.

           По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:

           По отношение на така подадените въззивни жалби съдът намира, че същите са допустими, като подадени от оправомощени лица и в установените срокове. Атакуваното решение е валидно.

           В жалбите са релевирА.твърдения за  незаконосъобразност на атакуваното решение, свързА.с изводите по отношение на липсата на доказателства установяващи правото на собственост на ищцата. Наведени са твърдения, че съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол по отношение на правото на собственост на ответниците. В тази връзка се твърди, че е установена липсата на помощен план, както и заповед на кмета, което води до незаконосъобразност на решението на поземлената комисия, с което ответниците се легитимират като собственици. Наведени са и доводи, свързА.с извода на съда по отношение на придобивната давност, по отношение на частта от имота, за която ищцата претендира, че е собственик. Оспорени са и изводи за липсата на съсобственост между страните. По отношение на иска за делба на сградата са наведени твърдения за незаконосъобразност, свързА.с изводите на съда за липса на годен предмет на делбата.

    По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, с което съдът е отхвърлил предявеният иск за делба на недвижимия имот, съдът в настоящият си състав намира, че същите са неоснователни. За да се уважи, така предявеният иск за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: ищецът/ите да е/са носител/и на съответна идеална част от правото на собственост върху имота, предмет на делбата; предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и в производството по делба да участват като стрА.всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. За да отхвърли иска за делба, първоинстанционния съд е приел, че не е налице съсобственост по отношение на имота, тъй като ищцата не е установила правото си на собственост върху претендираната идеална част от имота.

С решение № 360 от 08.02.2012 г., постановено по гр.д. № 79/11 г. по описа на ВКС, II г.о., влязло в сила на същата дата, С.С.Д. е осъдена да предаде на А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В.Р.А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х. и М.И.Н., владението на собствения им недвижим имот УПИ XXXVІІІ-116, кв.9 по плана на София, в.з. „Малинова долина ІІб част, Разширение „Дупките“, с площ от 440 кв.м., при граници улица, УПИ ХХІХ-за КОО и трафопост, ХL-115 и ХХХVІІ-745, образуван от бивш имот пл.№ 2 623, к.л. 757/758 по плана на София, Симеоново-Драгалевци, м. „Дупките“ от 1950 г., с площ 4090 кв.м, при съседи: наследници на К.Н.и от две стрА.път. Така постановеното решение се ползва със сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо се формира по предмета на решението, което трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество/. Съобразно изрично разпореденото от законодателя, със сила на пресъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане. ОбвързА.от силата на пресъдено нещо по между си са насрещните стрА.по спора, третите лица-помагачи с противната главна страна, главно встъпилото лице с ищеца по първоначалния иск и с насрещните стрА.по неговия иск /ищец и ответник по първоначалния/, както и универсалните и частни правоприемници на упоменатите страни. Видно от така постановеното решение, съдът е осъществил косвен съдебен контрол по отношение на решението на поземлената комисия. В настоящето производство се поставя въпроса, че отново такъв следва да бъде извърши, по отношение на „новоткрити“ обстоятелства – липса на скица и заповед на кмета. Тези доводи на въззивниците не следва да бъдат споделени. В постоянната си практика ВКС приема, че приема, че в случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, т.е., когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, към заявлението за възстановяване на собствеността се прилага удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, чрез които се извършва индивидуализацията на имота и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. Тези въпроси, видно от мотивите на решението са разгледА.и съдът е приел, че имотът е индивидуализиран с представените удостоверение и скица и процедурата по възстановяване на собствеността в стари реални граници е приключила с постановяване на решение № 6016 от 28.06.1999 год. на ПК”Витоша”. Ето защо и предвид силата на присъдено нещо, настоящият съдебен състав намира, че наведените доводи, с които се оспорва собствеността на ответниците са неоснователни.

По отношение на втората група доводи, наведени от въззивниците и свързА.с установяването на правото им на собственост върху останалата част от недвижимия имот, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 22.03.1979 год. между А.С.и С.И.Д., е бил сключен договор, в т.4 от който С.се съгласява Д.„да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, вследствие давностно владение, при законна възможност чрез прехвърляне от страна на А.С., или по какъвто и да било законен път”. Въпросният писмен договор, съдържа клаузи на предварителен договор за продажба на недвижим имот, и не съставлява разпоредителна сделка по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, тъй като няма вещно действие и не прехвърля правото на собственост върху същия имот. Законът има предвид разпоредителна сделка, извършена от лицето, получило имота по замяна по реда на ЗТПС (отм.). Ответницата обаче се позовава на издаден след влизане на ЗСПЗЗ в сила нотариален акт за собственост за имота, придобит по давност от нейните родители, както и на договор, с който родителите й са й дарили същия имот. Следователно, нито въззивницата, нито нейните праводатели са получили имота чрез замяна по реда на ЗТПС(отм.), нито са получили същия имот чрез сделка на разпореждане с лице, което е било страна по извършената замяна. Ето защо, разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е неприложима за настоящия случай. Праводателите на въззивницата по договора за дарение от 31.07.1992 год. не са придобили собствеността върху имота и по давност, а доказателствената сила на нотариалния акт, с които същите са признати за собственици по давностно владение, следва да се приеме за оборена, тъй като съгласно чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ(отм.) не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти, за които се е прилагал ЗРПВПННИ, ако давността не е изтекла до влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите – 30.03.1973 год. Нормата на чл.29, ал.1, т.1 ЗСГ(отм.) разпорежда, че след влизане в сила на ЗСГ(отм.) - 30.03.1973 год., давност за придобиване на недвижими имоти и вещни права по чл.15, за които се е прилагал отменения ЗРПВПННИ не тече. Съгласно Указа за регулиране на правни сделки с недвижими имоти /”Известия”, бр.32 от 1962 год./, прехвърлянето на имоти, намиращи се извън строителните граници на населените места, включени в общия градоустройствен план на София е могло да се извърши само по реда, установен със Закона, а видно от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (”Известия”, бр.89 от 1961 год.) населеното място е обявено за квартал на града. Дори и да се приеме, че праводателите на ответницата са владяли имота не от 22.03.1979 год., когато е сключен предварителния договор със С., а от 07.10.1963 год., когато последният се е снабдил с нотариален акт за собственост по замяна върху нива до 30.03.1973 год., десетгодишна придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекла и дарителите по договора от 31.07.1992 год. не са придобили собствеността по този оригинерен способ. Неоснователен е и довода, че следва да се зачете изтеклата придобивна давност след отмяната на запрещаващата разпоредба на ЗСГ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи  не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Константната съдебна практика приема, че тази давност следва да започне да тече след влизането в сила на реституционното решение, в конкретния случай това влизане в сила на решението на поземлената комисия – 10.08.1999 г. по отношение на 440 кв.м. от имота. По отношение на претендираната изтекла придобивна давност за 35 кв.м. от имота, за които се твърди, че ищцата и нейния брат са собственици, то съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно, с оглед на изложеното по горе (чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и константната съдебна практика). Видно от исковата молба и направените многократни уточнения от страна ищцата същата претендира придобиването на правото на собственост върху тези 35 кв.м., като ид.част от цели парцел. Доводите в тази насока не следва да бъдат споделяни. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ (отм.), която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност (в този смисъл чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му до изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.), а в чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г. и в чл. 200 от сегадействащия ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при определени условия (ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите). В конкретния случай не са спазени изискванията.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъждат наведените доводи, свързА.с допустимото отклонение по Наредба №3/05 г.

По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за делба на сградата, съдът в настоящия си състав намира същите са неоснователни. Въззивниците претендират права върху постройката, поради което съществен е въпросът за съществуването на самостоятелен обект на правото на собственост. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че същата не представлява годен обект на правото на собственост. Липсата на доказателства, че процесната постройка представлява самостоятелен обект на собственост, предпоставя невъзможността да бъде годен за делба обект. В останалата част следва  да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
                        По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение следва да се потвърди.

                        По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:

                        По отношение на подадената частна жалба съдът намира, че същата е допустима, но неоснователна. В същата са наведени доводи, свързА.с действителността на представеното пълномощно, както и с размера на присъденото възнаграждение. Доводът, че представеното пълномощно не е породил представителна власт, поради вписването под № 7 на ответник съдът намира за неоснователен. Липсва ограничение колко лица могат да упълномощават процесуален представител с едно пълномощно. Неоснователен е и втория довод за прекомерност. Видно от доказателствата по делото процесуалния представител е представлявал 7 ответници, като минималния размер на възнаграждение за всеки един от тях е 400 лв. С оглед на изложеното присъденото възнаграждение не е прекомерно. 

    По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски за настоящата инстанция от въззиваемите стрА.съдът намира, че същото е допустимо, но неоснователно. Същите не са представили доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция.

                        Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 868 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ПОТВЪРЖДАВА определение №2 от 26.04.2017 г., постановено по гр.д. № 15 437/13 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 58 състав, като правилно и законосъобразно.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.