Р Е Ш Е Н
И Е № 457
гр.В., 09.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря Е.Якимова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 198 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мадрид“ № 52, с която против Д.К.Ц., ЕГН ********** *** е предявен иск с правно основание по чл.422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че има парично вземане срещу ответника в размер на 1521.16 лв.
Излага, че на 30.09.2006 г. ответникът е сключил договор за издаване на кредитна карта с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, по силата на който длъжникът получава, при действието на общи условия кредитна карта „Транскарт“.
Сочи, че на 13.02.2014 г. по силата на сключен договор за продажба на вземания /цесия/, по който страни са: „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, в качеството му на цедент и „Екс Дебт Мендижмънт“ ООД, в качеството му на цесионер, придобил правото на собственост върху цялото вземане на цедента срещу длъжника, за което последния е бил уведомен за извършената цесия и новия кредитор.
Твърди се, че със споразумение ,сключено с ищеца, ответникът е признал съществуването на дълга си от 1591.16 лв. и се е задължил да го изплати съгласно т. 4 и прилежащите й, при условията на т. 5 от Споразумението, като договореният краен срок за погасяване на задължението е 25.05.2016 г.
Посочва, че след подписване на споразумението и изричното признаване на общия размер на актуалния дълг, към датата на подаване на настоящето заявление, ответникът е направил плащания по задължението в общ размер на 70.00 лв., последното, от които на 25.06.2014 г., след което плащанията по задължението са преустановени.
Поддържа се, че дългът на ответника към ищеца към датата на подаване на исковата молба възлиза на 1521.16 лв.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1521.16 лв.-главница по признат със споразумение от 27.05.2014 г. дълг.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, с който по същество не се оспорва иска.
В съдебно заседание проведено на 09.07.2018 г., процесуалният представител на ответника
прави искане за разсрочено плащане на задължението в размер на 40.00 лв.
месечно, като излага доводи, че ответникът не притежава никакво движимо
имущество на значителна стойност, както и че върху получаваната от него пенсия
за инвалидност има наложен запор по изпълнително дело на ЧСИ Виолета Матова.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 3163/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 01.11.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3283/01.11.2017 г. за следните суми: 1521.16 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 27.10.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 30.42 лева за платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д. № 3163/2017 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответника е подадено възражение.
В тази връзка
и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело.
Няма спор между страните относно факта, че по
силата на споразумение от 27.05.2014 г., с краен срок на плащане –
25.05.2016г., сключено между ищеца и
длъжника, остатъка от задължението е в
размер на 1591.16 лв. към 27.05.2014 г..
От ангажираните по делото доказателства се
установява, че на 13.02.2014 г.е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между “ Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД и ищцовото
дружество , по силата на който вземането
срещу ответника ,възникнало на основание,сключен договор за издаване на
кредитна карта от 30.09.2006 г.,е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, за което действие, с оглед чл.99 ал.3 от ЗЗД, до ответника е изпратено уведомление за
прехвърляне на вземания.
Видно от приложеното споразумение от 27.05.2014
г., страните по делото са се споразумели
остатъкът от задължението в размер на 1591.16 лева, длъжникът да изплати при
условие на разсрочено плащане.
По делото от ответника е ангажирал доказателство,
касаещо пенсията, която получава.
Исковата претенция намира своето основание
в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца следва да докаже и
установи съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че
ответника дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена
съответната заповед за изпълнение.
С оглед данните е безспорно, че вземането
срещу длъжника, възникнало във
връзка с даден и усвоен паричен заем, е прехвърлено в собственост на
ищцовото дружеството, за което ответника е
уведомен,както и че задължението, в размер на 1591.16 лв., е следвало да бъде погасено до 25.06.2016
г.,по силата на сключеното между страните
на 27.05.2014 г. споразумение,което
обаче не е сторено.
В тази връзка се налага извод, че кредитополучателя е
неизправна страна по облигационното отношение , поради което същия дължи, претендираната
сума от 1521.16 лв..
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД сумата от 1521.16 лева/главница/, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда- 27.10.2017г. до
изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3163/2017 г. по описа на ВдРС: 30.42 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разноски по настоящето производство не следва да се присъждат,тъй като такива не са претендирани.
Съобразно т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи произнасяне по така направеното искане за разсрочване на установеното вземане.
Като взе предвид представените по делото доказателства от ответника, касаещи здравословното му състояние, ангажираното удостоверение от НОИ, от което е видно, че получава лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, в размер от 263.35 лв., както и съобразявайки договореното разсрочване по споразумението от 27.05.2014 г., Съдът приема, че са налице предпоставки за разсрочване изпълнението на съдебно установеното, с решението по делото, вземане.
В случая изпълнението по отношение на дължимите суми следва да бъде разсрочено на равни месечни вноски в размер на 40 лв., дължими до 25-то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията по вземането, признато с решението.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Ц., ЕГН ********** ***, че дължи на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мадрид“ № 52 сумата в 1521.16 лева/ главница/, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 т./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.К.Ц., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мадрид“ № 52 сумата в общ размер от 80.42 лв.,представляваща разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 3163/2017 г. по описа на ВдРС /30.42 лв. за държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241 ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ОПРЕДЕЛЯ Д.К.Ц., ЕГН ********** *** да заплаща на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мадрид“ № 52 ежемесечно сумата от 40.00 лв., платима до 25-то число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на задълженията.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: