МОТИВИ към
присъда №9 по НОХД №6332/2016г. по
описа на Районен съд – гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод
обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против
подсъдимия С.А.М., с ЕГН ********** са повдигнати обвинения както следва:
-В периода месец октомври 2012
година- месец юни 2016 година, включително, в село Р., обл.Бургас, след като е
бил осъден с Решение № 1381/24.09.2012 г. на Районен съд - Бургас, с което е
било утвърдено споразумение по гр.дело № 4610/2012 г. по описа на БРС, влязло в
законна сила от 24.09.2012 год. да издържа свой низходящ-дъщеря си- А.С.М., с
ЕГН:**********, чрез нейната майка и законна представителка Я.Й. И., с ЕГН: **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а
именно - 45 (четиридесет и пет) месечни вноски , в размер на 73 (седемдесет и
три ) лева месечно всяка , възлизащи на обща стойност 3,285 лева (три хиляди
двеста осемдесет и пет ) лева, платими в село Р., обл.Бургас - престъпление по
чл. 183, ал. 1 от НК.
-В периода месец октомври 2012 година- месец юни 2016
година, включително в село Р., обл.Бургас, при условията на съвкупност с
престъплението по горния пункт, след като е бил осъден с Решение №
1381/24.09.2012 г. на Районен съд - Бургас, с което е било утвърдено
споразумение по гр.дело № 4610/2012 г. по описа на БРС, влязло в законна сила
от 24.09.2012 год. да издържа свой низходящ- дъщеря си З.С.М., с ЕГН: **********,
чрез нейната майка и законна представителка Я.Й. И., с ЕГН: **********,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а
именно - 45 (четиридесет и пет) месечни вноски, в размер на 73 (седемдесет и
три ) лева месечно всяка, възлизащи на обща стойност 3,285 лева (три хиляди
двеста осемдесет и пет) лева, платими в село Р., обл.Бургас - престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл.23, ал.1 от НК
Съдът по искане на защитата и на подс.М. разгледа
делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК – чл.371 т.2 НПК, като с протоколно определение от 12.01.2017г., на основание чл. 372, ал. 4
от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения, представителят на Районна прокуратура гр. Бургас поддържа
обвиненията от фактическа и правна страна, така, както са формулирани с
обвинителния акт. Относно определяне вида и размера на наказаниeто, прокурорът
пледира на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 373,
ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, а именно – наказание пробация, включващо следните пробационни
мерки:
-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител
– за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА;
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на СТО
ЧАСА ГОДИШНО за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Защитникът на подсъдимия, в лицето на адвокат И., не
оспорва фактическата обстановка по обвинението, считайки обвинението срещу подсъдимия
за изцяло доказано от обективна и субективна страна и също не ангажира други
доказателства. По отношение на вида и размера на наказанието пледира за налагане
на наказание пробация в поискания от прокурора срок.
Подсъдимият М. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения,
се присъединява към казаното от неговия защитник и изразява съжаление за
извършеното.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.А.М., с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин , български гражданин , с основно образование,
осъждан, разведен, безработен, с адрес за призоваване: село Равна Гора,
общ.Созопол.
На 22.01.2001
година в село Равна гора, обвиняемият С.А.М. и свидетелката Я.Й. И. сключили
граждански брак, видно от акт за граждански брак № 3/22.01.2001 година по описа
на Община Созопол. В последствие, по време на съвместното им съжителство се
родили двете им деца - А.С.М., с ЕГН: **********, родена на *** год. в
гр.Бургас, и З.С.М., с ЕГН: ********** родена на *** година в гр.Бургас.
С Решение № 1381/24.09.2012 г. на Бургаски районен съд
по гражданско дело № 4610 по описа за 2012 година, влязло в сила на 24.09.2012
г., сключеният гражданският брак между обвиняемия С.А.М. и свид. Я.Й. И. бил
прекратен поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.
С решението било утвърдено постигнатото между подс. М. и свид.И. споразумение
относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти
на бащата с двете малолетни по това време деца. Родителските права по отношение
на родените по време на брака деца били предоставени за упражняване на майката
- свид. Я.Й. И., а М. бил осъден да заплаща месечна издръжка както следва: на
дъщеря си А.С.М. чрез майката и законен представител Я. И. месечна издръжка в
размер на 73 лв. (седемдесет и три лева), както и на дъщеря си З.С.М., чрез
нейната майка и законен представител Янка И., месечна издръжка в размер 73 лв.
(седемдесет и три лева), считано от подаване на исковата молба до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка неизплатена вноска до окончателното й изплащане.
Въпреки, че постановеното съдебно решение било
известно на подс. С.А.М., но същият не се съобразил със съдебния акт и
неизпълнявал задълженията си, произтичащи от решението към двете си деца да
плаща дължимите месечни вноски за издръжка.
Така в периода месец октомври 2012 година - месец юни
2016 година, включително, въпреки че бил осъден с Решение № 1381/24.09.2012 г.
на Районен съд - Бургас, с което е било утвърдено споразумение по гр.дело №
4610/2012 г. по описа на БРС, влязло в законна сила от 24.09.2012 год. подс. М.
не заплатил дължимите месечни вноски за издръжката на дъщеря си А.С.М. общо 45
(четиридесет и пет) месечни вноски, всяка в размер на 73 (седемдесет и три
лева), възлизащи на общата сума от 3,285 лева (три хиляди двеста осемдесет и
пет) лева, платими в село Р., обл.Бургас.
В периода месец октомври 2012 година - месец юни 2016
година, включително, въпреки че бил осъден с Решение № 1381/24.09.2012 г. на
Районен съд - Бургас, с което е било утвърдено споразумение по гр.дело №
4610/2012 г. по описа на БРС, влязло в законна сила от 24.09.2012 год. подсъдимият
не заплатил дължимите месечни вноски за издръжката на дъщеря си З.С.М., в
размер на повече от две месечни вноски, общо 45 (четиридесет и пет) месечни
вноски, в размер на 73 (седемдесет и три ) лева месечно всяка , възлизащи на
общата сума от 3,285 лева (три хиляди двеста осемдесет и пет) лева, платими в
село Р., обл.Бургас.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направените от
подсъдимия самопризнания и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите, разпитани
в хода на ДП, както и справка за
съдимост на подсъдимия.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът прие, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл.183, ал.1 от НК, тъй като след
като е бил осъден с влязло в сила решение, да издържа свой низходящ –
непълнолетните си дъщери Анита Милева и Златина Милева, през периода от октомври
2012г. - месец юни 2016г. включително, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 45 месечни вноски, всяка от
които по 73 лева, като общата сума на незаплатените вноски възлиза на сумата от
3285 лева за всяко дете.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие – неплащане, липса на фактическо и правно действие
за плащане – даване или изпращане чрез пощенски запис на пари. Дори да се
приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е бил безработен или финансово
затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието,
предмет на обвинението, тъй като същият дължи присъдената издръжка независимо
дали е трудово ангажиран и какво материално положение има. Ако същото е тежко
съдът ще го отчете единствено при индивидуализация на наказанието, но не може
да промени правните изводи на съда за виновно осъществено деяние от подсъдимия,
което съобразно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК е обявено за престъпление.
Следва да се посочи също така, че целта на издръжката е да се осигурят средства
за съществуването на децата. Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови затруднения не го освобождава
от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението. По смисъла на чл. 76 от ЗЗД
най-обременителното за един длъжник е задължението му, което като не изпълни
влече след себе си наказателна отговорност.
За да е съставомерно едно
деяние по чл. 183, ал.
1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга
на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
Конкретното престъпление е
продължено такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК
е след изтичане на срока, от който осъденият следва да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, и става неизправен длъжник най-малко за
две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния
кодекс.
Престъплението е извършено
умишлено. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им. Родителите са длъжни да дават издръжка на своите не навършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, и тази издръжка се дължи, дори и да съставлява особено
затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, от една страна, че като не
изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила
съдебно решение, а от друга, не е имал воля да заплати задължението си, което
безпротиворечиво се установи по-горе. Същият признава, че е работел, но не е
заплащал сума за инкриминирания период.
Поради това, че същността на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е
изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По тези
съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца,
за който се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане.
С оглед на установената по
делото фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият е осъществил от
субективна и обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал.1
от НК; От субективна страна деянието е извършено умишлено, при
условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът предвижда неизбежно
неблагоприятните последици от противоправното си поведение, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Налице е умисъл на дееца,
тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е имал съзнанието,
че извършва престъплението. Осъзнавал е факта на влязлото в сила решение на
гражданския съд, както и произтичащото от него задължение за изплащане на
издръжка, но въпреки това не е престирал това свое задължение. От друга страна
се събраха безспорни доказателства за обективната възможност деецът да заплаща
присъдените издръжки – намира се в млада и трудоспособна възраст, в своите
обяснения заявява, че в инкриминирания период е работел, но не е изплатил
задължението си към своите низходящи.
Съдът приема, че в случая е налице едно единствено
деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК,
изразяващо се в неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението му да
плаща издръжка на двете си деца. Решаващо значение за преценката на съда за
извършено едно единствено престъпление е обстоятелството, че подсъдимият е
осъден да заплаща издръжка на двете си деца с едно и също съдебно решение - № 1381/24.09.2012г.
по гр.дело № 4610/2012г. на Районен съд гр.Бургас т.е. основанието за възникване
на задължението за плащане на издръжка по отношение на двете деца е едно и
също. Еднакво е неизпълнението на задължението за издръжка по отношение и на
двете деца, правопораждащия факт е един, общ за двете деца и поради това е
налице едно престъпление, независимо, че задължението може да се погаси по
различно време за всяко от децата. При това положение да се приеме тезата на
прокурора, че се касае за две отделни деяния, всяко свързано с неизпълнение на
задължение за плащане на издръжка на всяко от децата, би означавало механично и
формално да се нарушат съществуващите в конкретния случай връзка и единство на
обстоятелствата относно възникването на задължението за плащане на издръжка
респ. неизпълнението на това задължение. По този въпрос съдебната практика не е
константна, като на съда са известни противоречиви решения по този въпрос както
на въззивната инстанция, така и на ВКС, което води до една непоследователност. По
тази причина настоящият съдебен състав приема, че ако правопораждащият факт е
един, общ за двете деца /влязло в сила решение на граждански съд/, то следва да
се приеме, че е налице едно престъпление, тъй като е еднакво неизпълнението на
задължението за издръжка по отношение и на двете деца. По тази причина съдът
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.183 ал.1 НК,
като на основание чл.304 НПК го оправда да е извършил две престъпления и по
квалификацията по чл.23 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление, законът
предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, тъй като с
бездействието си е затруднил отглеждането на децата си за един продължителен
период от време, така и от характера на засегнатите обществени отношения,
осигуряващи средства за нормалното съществуване на издържаното лице, твърди, че
ще положи усилия за възстановяване на издръжката, както и обстоятелството, че изразява
критичност. С оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
критериите по чл.54, ал.1 от НК, съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно по втората алтернатива, предвидена
в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК - пробация , включваща следните
пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител – за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
СТО ЧАСА ГОДИШНО за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С така определеното и наложено наказание настоящият
състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и подсъдимия ще се поправи и превъзпита.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
За изготвянето на мотивите да се
съобщи писмено на страните!
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.