Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2800
31.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3213 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт Златева, срещу М.М.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
411/31.01.2019 г. по ч.гр.д. № 726/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 323.16 лв. – сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен № ****, за периода от 28.07.2016 год. до
05.07.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 51.99 лв., начислена за
периода от 26.11.2016 год. до 22.01.2019 год., законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 28.01.2019 год., до
окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски, в това число и на юрисконсултско вазънгарждение.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в ****,
абонатен номер ****, като се сочи че
задълженията за горния период не са заплатени в срок.
Правното основание на предявения иск е
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По делото в срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който се депозира признание на исковете.
С оглед на това ищцовото
дружество е направило искане за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможност ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
В
процесния случай ответникът изрично е признал исковете за дължимостта
на сумите по процесната заповед. Признанието на дължимостта
на сумите не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо съдът постановява
настоящото решение при признание на иска и същият като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС направените в заповедното
производство разноски следва да бъдат присъдени в настоящото производство и
същите възлизат на 75 лв.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 175 лв., за заплатена по делото държавна такса в
размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото.
При това обща дължима сума за разноски
възлиза на 250 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.М.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 411/31.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 726/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 323.16 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за водоснабден обект, находящ се в ****, абонатен № ****,
за периода от 28.07.2016 год. до 05.07.2018 год., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 51.99 лв., начислена за периода от 26.11.2016 год. до 22.01.2019
год., законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 28.01.2019 год., до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда
М.М.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, сумата от 250 лв.
/двеста и петдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. за производство по ч.гр.д. № 726/2019 г.
и 175 лв. за гр.д. № 3213/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.