П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 

 

гр. Пловдив, 24.06.2020 година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ДАНКО АРСОВ

                                                           ЛЮДМИЛА ТОШЕВА

 

 

при секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА и прокурор ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от Председателя  НОХД № 1326 по описа на съда за 2017 година, след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Т.В., роден на *** ***, обл. Пловдив, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан (реабилитиран по право) с  ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода от началото на месец април 2009 г. до 16.11.2009 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска и в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, за 3 данъчни периода, като управител на „***“ ЕООД–А. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за фирма „***“ ЕООД–А. – ДДС в размер на 16 738.08 лева, като е потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДСС) и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „***“ ЕООД–С. и „***“ ЕООД–С. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.      През м. април 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД–А., в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № *** от 24.03.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1326.08 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД-С., като на 14.05.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер 1326.08 лева, като в СД по ЗДДС вх.№ 16001286749 от 14.05.2009г. за данъчен период м. април 2009 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9209.64 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 7883.56 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 7288.31 лева, а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 5962.23 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1326.08 лева;

2.   През м. септември 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД–А., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с №№ ***/18.09.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1340.00 лева с посочен доставчик ,,***“ЕООД-С.; ***/30.09.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7650.00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД-С., като на 14.10.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8990.00 лева, като в СД по ЗДДС вх. № ***/14.10.2009 г. за данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52027.99 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 43037.99 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на  743.21 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 9 733.21 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 990 лв.

3.   През м. октомври 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание -дневник за покупките на „***“ ЕООД–А., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури № № ***/19.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1390.00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД–С.; ***/21.10.2009 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5032.00 лева с посочен доставчик „***“ ЕООД–С., като на 16.11.2009 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 6422.00 лева, като СД по ЗДДС вх.№ *** от 16.11.2009 г. за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26049.54 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 19627.54 лв. и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 28.64 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6450.64 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6422.00 лв., поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр. ал.1 т.2 пр. 1, т. 6 и т. 7 във вр.чл.26 ал.1  във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 във вр. с ал. 3 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

          На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Н.Т.В. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

         

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Т.В. да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 996,96 лв., представляващи разноски направени в досъдебното производство, а в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 871,89 лв. разноски, направени в хода на съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

МОТИВИ  по НОХД № 1326/2017г по описа на ПОС.

 

 

Срещу подсъдимият  Н.Т.В. е повдигнато обвинение по чл. чл.255 ал.З във вр. ал.1 т.2 пр.1, т.6 и т.7 във вр.чл.26 ал.1 от НК, в това  че:

През периода от началото на месец април 2009г. до 16.11.2009г. в град Асеновград, обл.Пловдивска, и в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, за три данъчни периода, като управител на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за фирма „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД - ДДС в размер на 16 738.08 лева, като е потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му (чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДСС), и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Е. Е. Т.“ ЕООД-София и „Р.Д.И.“ ЕООД-София, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва :

През м. АПРИЛ 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № ********** от 24.03.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1326.08 лева с посочен доставчик „Е. Е. Т.“ ЕООД-София;

а на 14.05.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер 1326.08 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001286749 от 14.05.2009г. за данъчен период м. април 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9209.64 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 7883.56 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 7288.31 лева, а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 5962.23 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1326.08 лева;

През м. СЕПТЕМВРИ 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с № ********** от 18.09.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1340.00 лева с посочен доставчик ,,Р.Д.И.“ЕООД-София; и с № ********** от 30.09.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7650.00 лева с посочен доставчик „Р.Д.И.“ ЕООД-София,

а на 14.10.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8990.00 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001376938 от 14.10.2009г. за данъчен период м. септември 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52027.99 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 43037.99 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 743.21лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 9733.21лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на8990.00лева;

През м. ОКТОМВРИ 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание -дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури № ********** от 19.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1390.00 лева с посочен доставчик „ Р.Д.И.“ ЕООД-София; и №-********** от 21.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5032.00 лева с посочен доставчик „ Р.Д.И.“ ЕООД-София;

а на 16.11.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6422.00 лева, като СД по ЗДДС, вх.№ 16001394889 от 16.11.2009г. за данъчен период м. октомври 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26049.54 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 19627.54 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 28.64 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6450.64 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6422.00 лева.

Прокурорът поддържа обвинението и счита,че следва да се наложи наказание лишаване от свобода при баланс между смекчаващите и отегчаващите  отговорността обстоятелства. Моли за ефективно  изтърпяване на определеното по размер наказание лишаване от свобода.

Подсъдимият моли за оправдателна присъда. 

Граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес не е приет.

Съдът възоснова на събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият В.  е роден на *** ***, обл.Пловдив, ул. «Ц. И. А. II» №***, ЕГН ********** за престъпление по чл.255 ал.З, вр. ал.1 т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК.

Подсъдимият Н.В. е роден на *** ***. завършил средно образование в гр.Благоевград. Отбил военна служба в с.Доброславци - София. Женен с две деца. Работещ - управител на «М.» ЕООД - Асеновград и управител на «Н.» ЕООД - Асеновград от 2006г. до 2012г.Живущ ***«Ц.И. А. II» №*** (л.130 т.21). Осъждан (реабилитиран по право) (л.133 т.21 и л.88 т.22).

С присъда №74 от 19.03.1999г. по НОХД Хе 74/1999г. на Военен съд - София е бил осъден на «лишаване от свобода» за срок от три години за извършено на 08.04.1997г. престъпление по чл.152 ал.З т.1, вр. чл.152, ал.1т.        2 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години.Актът в сила от 06.04.1999г.

С присъда №179 от 10.07.2000г. по НОХД № 1129/1999г. на Софийски градски съд е бил осъден на «лишаване от свобода» за срок от пет месеца за извършено на 19.05.1998г. престъпление по чл.345а ал.З пр.З, вр. чл.2 от НК.На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно най-тежко наказание по присъда №179 от 10.07.2000г. и по присъда №74 от 19.03.1999г. «лишаване от свобода» за срок от три години. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 години.Актът в сила от 13.04.2001г.Тези осъждания нямат влияние върху квалификацията на повдигнатото му обвинение, с оглед ползваната реабилитиран по право на основание чл.86 от НК, считано от 14.04.2006г.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

В периода м.април 2009г. – м.Ноември 2009г. подсъдимият  В. бил управител  и едноличен собственик на Дружество „***“ ЕООД-Асеновград. То било регистрирано с Решение № 7285/20.11.2006г. по ф.д. № 3885/2006г. на ПОС със седалището и  управление в гр.Асеновград, ул.“Х.А.“ №***. На 09.01.2012г. той прехвърлил на Й. Х. А. (негова тъща) предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. От своя страна, последната, на 22.03.2016г., прехвърлила фирмата и дружествените дялове на св. Б.И.Б., който също станал едноличен собственик и управител на дружеството. Така седалището и адреса на управление на дружеството били променени в  град Пловдив, ул.“Р. ш. №*** - л.94 т.З и Апис- регистър - л.93 т.З и т.21)

При управление на дружеството от подсъдимия то било регистрирано по ЗДДС, считано от 05.08.2008г с дадената по закон привилегия  за право по избор. През 2009г. основната дейност на дружеството била лицензирана търговия със скрап (черни и цветни метали). Практическата дейност на  фирмата  се осъществявала в обект под наем на адрес град Пловдив, ул.“Р. ш. №***,който представлявал терен с размери 100 на 50 метра, с монтиран на това место един фургон.

На 02.07.2008г. подсъдимият В. упълномощил св.  А.Д., в качеството му на управител на Специализирано счетоводно предприятие „К.“ - Асеновград с фирма „Ф.“ ЕООД да представлява „***“ ЕООД-Асеновград пред органите на НАП във връзка с дейността на дружеството и да го обслужва счетоводно (л.88      т.3). Възоснова на това пълномощно Д. имал право да обработва и осчетоводява всички документи,които касаели дейността на дружеството,да го представлява пред НАП и да подава изискуемите се месечни и годишни  декларции по ЗДДС и съпровождащите ги документи. Свидетелят притежавал универсален електронен подпис /УЕП/,с който боравел.  Пълномощното било регистрирано под №-5834/2008г. от регистъра на нотариаус С. К. №-234 с район на действие PC-Асеновград. По това време св. А.Д. притежавал и удостоверение за универсален електронен подпис сериен № D2E, с титуляр ЕТ CORRECT CONSULT-A. D, издадено от Stamp IT Domestic СА NGL /л.85 т.З/

Към 2009г. дружество „***“ ЕООД не притежавало бензиностанция, бензиноколонки, складове за ГСМ, цистерни или специализирана превозна техника,които да са били предназначени за съхранение и превоз на течни горива.Освен такава техника дружеството не притежавало каквито и да са регистрирани  ППС.Съгласно  писмо от  Сектор ПП при ОД МВР- Пловдив от 27.06.2016г  на името на  дружеството,както и на физическото лице  Н.Т.В., в сектор Пътна полиция не  съществуват данни за  регистрирани ППС тяхна собственост / т.4 л.16 от ДП /. От счетоводните извлечения  на дружеството,които са представени от  св. Д. на ДП, чрез  осъществените от НАП ревизионни действия за дейността му,както и  по назначените ССчЕ-зи от ДП, не са били установени счетоводни данни дружеството да е заплащало наеми за такива съоръжения, складове, сгради./л.5-12 т.23 от ДП/.В тази връзка в отразения счетоводен план за амортизационните отчисления за 2009г. на  фирмата на  подсъдимия  е отчетена амортизация  само  на две пера: на система за видоенаблюдение и компютърна система, общо за  годишна сума от няколко стотин лева,които се явяват отчетен разход на дружеството. /т.3 л. 131 от ДП/. Освен това тези амортизационни отчисления за дълготрайни материални активи фирмата е била задължена и ги е отчитала  счетоводно месечно,като в синтетичните оборотни ведомости за месеците  март,септември,октомври и ноември  за 2009г, които касаят    инкриминирания изследван период м. април-м. ноември 2009г, по сметка №- 603 е била начислявана една и съща сума от 247.68 лева- за амортизационни отчисления на  тези два вида дълготрайни активи на фирмата. Несъмнено  сумата от 247.68 лева явно е неотносима към ползването на ППС-ва или други ППС-ва,свързани с превоза,съхранението или ползването на горива за моторни двигатели,съгласно депозираните по делото от счетоводителя на фирмата на подсъдимия- св. Д. синтетични  оборотни ведомости за инкриминирания период. / т. 23 л.5-8 от ДП/. На същото основание в декларирания отчет за приходите и разходите за 2009г дружеството не е отчело разходи за амортизация и обезценка,както и такива за 2008г.- т.21-л. 69

По отношение на ползваната  превозна техника от дружеството по хода на съдебното разследване бяха събрани гласни доказателства,че  за реализирането на  основната дейност на дружеството- събиране,изкупуване и продажба на скрап,както и за превоз на дърва за огрев и въглища  са били използвани няколко МПС. Два мотокара  и няколко камиона били използвани в гр. Разград и гр. Пловдив.За тези обстоятелства свидетелите Б., М., А., и Б.,макар и с известни несъответствия  относно броя на камионите,тяхната марка и габарити представиха факти за използването на  МПС от дружеството в базата използвана в гр. Разград. Никой от свидетелите не  посочи знанието си чия е собствеността на тези МПС. Тези факти обективно са потвърдени в една част от приложените по делото писмени материали,чиято достоверност не е  оспорена от обвинението. Последната съдържа приложен по делото нотариално изповядан договор от 2008г за наем на МПС -  лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 811 Д,произведен 1986г и анекс към този договор от 15.01.2009г. От същите е видно,че дружеството „***“ ползва  автомобила за срок от две години,считано до м. април 2010г. Освен това по делото са приложени  и 2 бр. фактури за платен от дружеството транспорт и  преведени на това основание по банков път пари на стойност над 11 хил. лева за дейността на дружеството през 2009г, по договора с Български пощи и снабдяването на териториални пощенски клонове с дърва за огрев и въглища./ т. 5 л. 4-8 от ДП/ .  По делото им представени и приети като писмени доказателства 48 бр. издадени от дружеството  пътни листове на едно МПС – товарен автомобил ЗИЛ 157 с дкн  ***. От същите се установява,че  водача на този автомобил е бил св. Б.,който  в периода от месеците  март до май 2009г  е разнасял дърва в или до населени места до гр. Разград,като с това  е отчитал общия брой изминати километри за конкретния ден,количеството дървесина,превозвано на всеки курс и времето на конкретната доставка./ т. 13 л. 2-49 от ДП/. Според съда от тези  писмени документи може да бъде направен обективния извод,че  дружеството,макар и да не притежавало регистрирана превозна техника, точно колко на брой, какъв вид, в кой период и къде  е използвало   МПС. В тази връзка, според съда твърдяното в обвинителния акт обстоятелство,че  дружеството е реализирало търговска дейност,съществена част от която надлежно е регистрирало в изискуемите се по ЗДДС декларации и счетоводни документи е съответна само на част от събраните и проверени доказателства.

Според съда във връзка с основната си дейност по търговия с метални отпадъци дружеството за 2009г   водело счетоводството съгласно законите в страната.

Една част от тази дейност съдът не възприема за законосъобразна, предвид посочената от обвинението липса на истинност в съдържанието  от  инкримираните СД-ции  и  дневници за покупките, по отчетените като  „реализирани покупки“ на горива от  „Е. Е. Т.“ ЕООД- София и „Р.Д. И.“ ЕООД –София,която съдът приема като незаконосъобразна. Тоест извън инкриминираните действия  на подс. В.  останалата част от осчетоводяването на фактурите за покупки и за последваща реализация били отразявани и съответно вписвани в дневниците за покупки и продажби по предвидения законов ред.Практически това ставало,след като  на св. Д. били представяни първични счетоводни документи за покупките или за продажбите,които е извършвало дружеството. По данни съществуващи в показанията на посочената по-горе група свидетели и които съдът ще обсъжда в детайли с останалите гласни доказателства  били използвани няколко   камиона марка ЗИЛ,или ГАЗ,два мотокара,като през есенния период на  2009г били използвани  и едно или няколко малки камиончета,за разнасяне на дърва и въглища. Отново следва да се  посочи,че счетоводно ползването на  тези ППС-ва не е било отчитано и не са представени договори за наем на всичката посочена, използвана превозна техника,което да е залегнало като основание за пълно реализираните разходи на дружеството. Относно депозираните в един момент по хода на досъдебното производство от подс В. пътни листове,с цел изготвяне на експертно заключение по ССчЕ-за,то в това заключение е представен извода на експерта,че представените пътни листове  на МПС нямат относимост към обследваните от експертизата  инкриминирани фактури за закупеното гориво,а имат отношение към  дейността на фирмата, през месеците март-април и до средата на м. май 2009г.,тъй като обективно в тях  св. Б. е отразил единствено този времеви период. Съдът приема заключението на експерта,че тези пътните листове нямат отношение към изследваната от НАП реалност на доставените количества  и произхода на  закупеното гориво./ т. 22л л.28 и т.13 л.2-49 от ДП/. Това е се явява обективен факт,тъй като  тези писмени доказателства представляват пътни листове,предназначени  за  осчетоводяването на осъществен разход на гориво,в случая от едно единствено МПС- „ЗИЛ 157“ с дкн  ВТ 9241 АП. Това МПС е с неустановена собственост и подс. В. не е счел за необходимо да го включи в счетоводния баланс на фирмата като ДМА за отчитане на разходи  по амортизационни отчисления и на гориво,наред с посоченото по-горе обстоятелство,за евентуалното използване на други  МПС под наем, без фирмата да е осчетоводявала  такива разходи видно от  синтетични  оборотни ведомости за инкриминирания период. / т. 23 л.6-8 от ДП/.

 При тези условия  св. Д. оформял всяка сделка по ДДС разчетите,които се основавали на предоставяните му от подс. В. документи за дейността на фирмата.Предвид  ежемесечното задължение за внасянето на справките-декларации,заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС,които дружеството  подавало в ТД на НАП- Пловдив,св.Д. ги съставял надлежно за всеки данъчен период.Като  подател на справките- декларации,включително и на инкриминираните три броя СД по ЗДДС,ведно с дневниците, той също бил упълномощеното от подс. В. лице,като по силата на цитираното пълномощно,издадено от подсъдимия, единствен св. Д.  имал задължението да ги внася.Това се извършвало на база предоставените от подсъдимия съответни  първични счетоводни документи,които били годни за осчетоводяване и от които било видно,че в този период са извършени сделки,които подлежали на вписване и контрол. Така св.Д.  отразявал в   изискуемите се по ЗДДС регистри - дневници за покупките и дневници за продажбите на фирмата резултата от тези сделки.

Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.В чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС (сега ал.6), на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.До началото на инкриминирания период  на 2009 г. дружество „***“ ЕООД документирало своята дейност съгласно посочената по-горе правна уредба. При  създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице (ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки или извършени услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и внасяло дължим косвен данък - ДДС, формиран от реалните му продажби. Съгласно нормата на чл.71 т.1 от ЗДДС, за „***“ ЕООД едновременно с това възниквало и правото на приспадане на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки и/или услуги), в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от закона - (фактури, дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Така подс.В. решил да намери начин за намаляване на данъчния резултат за съответен данъчен период,с оглед дължимия към държавата ДДС, който дължал при последващи продажби на „***“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС. Решил това да стане като осъществи закупуването на големи количества бензин или дизелово гориво на  по-ниски цени,   без фактури и други отчетни документи. След това да се снабди с фактури, по които, като фиктивен продавач (издател на документа) да бъде вписан надлежно регистриран,но неработещ търговец и да отрази в тези фактури друга- различна от реалната цена на закупеното гориво,като осчетоводи  фактурите по тези фиктивни сделки в счетоводството си и  съответно в дневника за покупки. Предвиждал,че част от реално закупеното по този начин количество гориво да използва за осъществяване на действително извършвана от него търговска дейност,която документирал  и се осчетоводявала  законосъобразно. По начина на това снабдяване с  отчетеното като закупено от дружеството „***“ ЕООД гориво била налице и възможността  да се продаде  една част от горивото  на други  лица,което осчетоводи  и с това да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури за горивото през съответния данъчен период. Тоест от разликата в цената между реално закупеното гориво и отчетената такава в инкриминираните  фактури щял да намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата. Освен това чрез нереалното отразяване на доставеното количество в тези фактури, в декларираните продажби за инкриминирания данъчен период в дневниците за продажби и в справките-декларции по ЗДДС, привидно можел да увеличи декларирания си разход,с който да намали действително дължимия данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.З от ЗДДС или привидно да увеличи начисления данък, който да превиши декларирания данъчен кредит, като разликата да представлява данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС. По този начин подсъдимият целял да избегне установяването и плащането на действителните си данъчни задължения за фирма „***“ ЕООД.  Така чрез отчетеното като  правомерно привидното снабдяване  от  посочените търговци с гориво била налице възможността подс. В. да представи пред  органите на НАП счетоводен резултат,че е закупил гориво,при възможност по-голямо  от реално закупено  количество,с това да отчете нереални разходи или да прикрие реалната стойност на закупеното от него гориво,отново с намерението да регистрира по-голям от действителния разход на фирмата.

Предвид обема на повдигнатото обвинение спрямо подс. В., в хода на съдебното следствие съдът ограничи  посоката на разследването и проверката на доказателствата по делото единствено спрямо  фиктивността на сключените сделки относно покупката на гориво през инкриминирания период и внесени на тяхно основание СД-ции,вследствие на  потвърдената неистина в дневниците за покупките  на фирма „***“ ЕООД, относно отразените в тях доставки на горива от фирма „Е. Е. Т.“ ЕООД-София  и фирма „РД И.“ ЕООД- София. Това се обективира от събрания доказателствен материал по делото и липсата на достатъчен брой неопровержими доказателства за реалното количество закупено гориво от подсъдимия, като съществена възможност за приспадане на неследващ се данъчен кредит от това. Такъв целен  вредоносен резултат за фиска на държавата  не е бил установен и прокурора не е намерил основание  по хода на съдебното следствие да пристъпи към изменение на обвинението.  

С оглед на тези  предпоставки от фактическа страна е установено,че в началото на 2009г. подс.В. закупил от неизвестно  по делото лице, неустановено по произход и цена бензин „А95Н“ и евро дизел „0,001% S“. За тази покупка той  не  поискал и не му били издадени от неустановения доставчик на горивото съответни документи – фактури за закупуване на горивото, превозни документа-пътни листа, товарителници, експедиционни бележки, складови разписки, декларации за съответствие на качеството на течните горива и съответен акцизен  документ и специално разрешение по чл.39 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ бр.15/2004г.) Тези документи били задължителни съгласно Наредбата  за изискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина, за техния контрол (ДВ бр.66/2003г. Действително полученото количество гориво подс. В. съхранявал в съдове – метални варели с обем от по 200л. Това гориво  той приел  и държал в нарушение, освен на посочената по-горе нормативна уредба за търговия с течни горива, съпровождащи документи относно превоза и доставката,без декларации за съответствие на качеството на горивото,превоза  и доставката на опасни горивни продукти, но и в нарушение на правилата определящи начина на съхранение и елементарните изисквания за пожарна безопасност,предвид съхраняването му в метални варели. В тази връзка по хода на съдебното следствие  и от разпита на  групата свидетели,които са били наети работници от подс. В. в или около инкриминирания период се установява,че  варелите съдържащи горивото не били  съхранявани  и охранявани по необходимия безопасен начин,както  в базата на дружеството в гр.Пловдив така и на работната площадка в гр. Разград. Според свидетелите Б., М., А., и Б. достъпа до варелите бил свободен и те не се съхранявали зад някаква преграда. Работниците,които управлявали  МПС източвали горивото от варелите с маркучи в пластмасови туби. Тази възможност била предоставена от подс. В. на всеки водач на МПС,който на доверие  отчитал в последствие разходваното гориво.Свидетелите твърдят,че  имат спомен за няколкократни зареждания на тези варели,за което пристигала  цистерна,от която ги пълнели. Никой от свидетелите, освен броя на зарежданията не може да посочи с определена точност  и броя на тези варели.

В началото на м.април 2009г. подс. В. решил формално да документира покупката на това гориво от неустановеното лице,като решил да  отчете покупка в размер от  4989 литра бензин  А 95Н.В изпълнение на тази цел  и също по неустановен по делото начин той се снабдил с данъчна фактура № 000…01444 от 24.03.2009г. с издател –доставчик на горивото  фирма „Е. Е. Т.“ ЕООД-София и получател-купувач на същото“***“ ЕООД. Във фактурата било отразено посоченото количество гориво на стойност 6630,38 лева (с единична цена от 1,329 лева) и ДДС 1326,08 лева или общата сума по фактурата била 7956,46 лева. Към фактурата подсъдимият приложил касов бон издаден от регистрирано фискално устройство на името на дружество „Е. Е. Т.“ ЕООД-София,но както реално получаване от фирмата на гориво,така и плащане към тази фирма не било извършено от него.

 Подсъдимият знаел, че не е било извършено действително  предаване на стоката по отразеното в тази фактура количество гориво  и обективно не предприел действия да  търси възможност да се снабди с останалите необходими документи,както от формалния доставчик на горивото посочен във  фактурата фирма “Е. Е. Т.„ ЕООД-София,така и от действителния продавач на горивото.Всичко това  подс. В. осъществил, съзнавайки че не е осъществил реална търговска дейност между представляваното от него дружество,като купувач и  фирмата продавач  “ Е. Е. Т. ЕООД-София, тъй като между двете фирми  нямало реално предаване на стоката: гориво бензин като вид и количество,продадено от едното дружество на другото. На това основание следвало  и подсъдимият  трябвало да знае,че  има законово изискване за съответствие на качеството  на течните горива,което се предвижда съгласно Наредбата за изискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина, за техния контрол (ДВ бр.66/2003г.). Разбираемо той нямал възможност към  фактурата на тази недействителна покупка да  приложи съответните документи, съобразно спецификата на стоката:  декларации за съответствие на качеството на течните горива и специално разрешение по чл.39 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ бр.15/2004г.). Освен това  към фактурата  следвало да се приложат  и  други оправдателни документи, като - товарителници, експедиционни бележки и складови разписки,с каквито той не можел да се снабди поради описания по-горе начин на снабдяване с отразеното в тази фактура гориво.

Предвид регистрацията си по ЗДДС за дружеството възниквало задължение за воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал.З от 11113ДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС ПП3ДДС.След като  подсъдимия, представил на св.А.Д. посочената покупна фактура  № 01444 от 24.03.2009г,последният я отразил по надлежния начин в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.ИЗ ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, но без свидетеля да знае, че фактурата,макар да е придружена с касов бон издаден от продавача на горивото, тя  не документира реална стопанска операция между двете  фирми „Е. Е. Т.“ ЕООД-София и „***“ ЕООД. Фактурата била осчетоводена в дружеството съгласно посоченото в нея обстоятелство, че сумата по нея е била платена в брой. Така в изпълнение на задълженията си по чл.116 ал.1 от ПП3ДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157) и с така представената фактура подс.В. наредил на св.А.Д. да изготви справка- декларация, в която да включи и отразената във фактурата привидна сделка. За това  и за отчетния период м.април 2009 г.,св. Д.  изготвил такава под  вх. № 16001286749/14.05.2009г, в която включил стойността от горепосочената фактура. В декларацията и в раздел ,3”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 209.64 лева,като отразил ДДС за възстановяване в размер на 7 288.31 лева. Тази справката-декларация и дневника за покупки, включително и дневника за продажби не били оспорени и получили мълчаливото съгласие  на подс.В.. В тази връзка св. Д. знаел или би следвало да знае,че  при извършена данъчна ревизия съществуващите отчетни документи-  само фактура и касов бон издаден от  продавача на горивото „Е. Е. Т.“ ЕООД-София няма да са достатъчни,за да оправдаят признаването на сделката,поради липсата на превозни документи,отчетни документи за разхода на горивото, ползвани МПС-ва от фирмата,складови разписки и декларации за съответствие на горивото. На това основание  св. Д. следвало да  предупреди  подсъдимия,че  не е налице възможност данъчните органи да признаят реалността на инкриминираната сделка.

Вместо това на 14.05.2009 г. св.Д. подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, ведно с протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с № 16001286749 от 14.05.2009г. за данъчния период м. април 2009 г. Предвид описаните обстоятелства  и чрез съставения документ с невярно съдържание –дневник за покупките на  „***“ ЕООД,в който било отразена неполучената реално  доставка  на гориво, с право на пълен данъчен кредит по инкриминираната данъчна фактура №000…. 01444 от 24.03.2009г,с посочен доставчик „Е. Е. Т.“ ЕООД-София, била потвърдена неистина относно размера на получена доставка на  4 989 литра  бензин А95-Н на стойност 7 956.46 лева с ДДС ,  с начислен ДДС по доставките, с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 209.64 лева в раздел ,3” от декларацията, а действително установения данъчен кредит  възлизал на 7 883.56 лева. По този начин  бил променен резултата за този данъчен период, като в раздел ,3” било декларирано ДДС за възстановяване в размер на 7 288.31 лева, а действително установеният  ДДС за възстановяване възлизал в размер на 5 962.23 лева. С това  подсъдимият В. приспаднал неследващ му се данъчен кредит в размер на 1 326.08 лева,като резултат именно от  фиктивната сделка по въпросната инкриминирана фактура.- том 4 л. 65-68, л. 71 от ДП.

Относно вмененото на подс. В. обвинение за съставянето на  документ с невярно съдържание-дневник на покупките  на дружеството и че е потвърдил неистина в изискуемите се по ЗДДС справки декларации , в които е отразил неполучени доставки на горива с право на пълен данъчен кредит по инкриминираните 5бр. данъчни фактури: № 000…1444/24.03.2009г.,№-000….0226/18.09.2009г,№- …0327/30.09.2009г  №-000.0334/19.10.2009г и №-000…0339/ 21.01.2009г  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит с посочени доставчици  доставчик „Е. Е. Т.“ ЕООД-София и „ РД И.“ ЕООД- София, съдът намира,че от правна страна следва да се посочи следното:

По силата на материалния закон изпълнителното деяние  по чл. 255 ал.1 от НПК може да се осъществи чрез действие или бездействие, на просто извършване-тоест със самото депозиране на изискуемата се по закон СД-я в съответното поделение на НАП. Данъчно задължените лица,предвид материалноправните норми на данъчното законодателство са  физическите лица,които управляват  и представляват търговското дружество,съобразно посочените им правомощия в търговския регистър. Законът позволява дружествата да използват и други лица,които да осъществяват действията регулирани от данъчното законодателства- пълномощник,търговски представител, счетоводител или друго лице,които също може да бъдат субект на това престъпление,ако изпълняват  тези задължения на търговеца по съответния данъчен закон.  Установяването на виновното поведение зависи от фактическата съвкупност на обстоятелствата по делото. В случая подс. В. чрез представянето на  инкриминираните фактури на св. Д., без знанието на последния,че те представляват неистински документ, опосредено, ползвайки това незнание на свидетеля е съставил документ с невярно съдържание –дневника за покупки на  „***“ ЕООД,в който св. Д. вписал  реално неполучените доставки на гориво от доставчика „Е. Е. Т.“ ЕООД-София и „ РД И.“ ЕООД- София.

Обективна предпоставка  за фактическата  и правна страна на  това обвинение се явяват част от събраните от ДП материали и проверените от съда  гласни и писмени доказателства по делото. Като писмени доказателства по делото са приложени  извършените от органите на НАП при ТД гр. София проверки и изследвания на дейността на „Е. Е. Т.“ ^пЕООД-София за периода  от 01.10.2008г до 12.08.2009г.  От тях се установява,че фирмата има  обща регистрация от 07.03.2001г,регистрация по ДДС  от 21.02.2001г, с управител  св. Н.В.В.,като на 06.02.2009г. той прехвърлил собствеността на капитала на  св. Н.М.,която станала едноличен собственик на фирмата. Фирмата била  дерегистрирана служебно на 12.09.2009г.

Към момента на извършената ревизия на фирмата  тя е била представлявана от св. Н.М.,която и към инкриминирания период била  едноличен собственик и управител на „Е. Е. Т.^пЕООД-София с адрес на кореспонденция гр. София ул. Г. №***.

По хода на съдебното следствие свидетелката  заяви,че през 2009г работила в една баничарница.Има неточен спомен за регистрация на нейно име,като допуска,че може регистрации  да са извършени и на други фирми, между които  вероятно  е и фирма „Е. Е. Т.“ ЕООД. Освен това на нейно име и с нейно съгласие били регистрирани още няколко фирми,на които не помни имената. По хода на досъдебното производство  и в хода на съдебното следствие е установено,че тя е била управител  освен на „Е. Е. Т.“ЕООД, но и на другата инкриминирана фирма,предмет на обвинението,която по данните  от инкриминираните  фактури  „доставила“  гориво на фирмата на подсъдимия „***“ ЕООД, а именно фирма „РД И.“ ЕООД. Освен това е установено,че  относно отчетения период на тези доставки  от „РД И.“ ЕООД тя  вече не е била управител и собственик на тази фирма.  Свидетелката сочи имената на лицата,които са й прехвърлили две от фирмите,което е станало с нейно съгласие,но твърди,че е установила прехвърлянето и на други фирми без нейното съгласие, тъй като било злоупотребено с нейната лична карта.Посочва имената  А. С. и още едно лице В. от Самоков,които с нейно съгласие  й прехвърлили общо три фирми. Тя допусна за знанието си да е била управител на инкриминираните  фирми „Е. Е. Т. ЕООД и „РД И.“ ЕООД,като отрече да е осъществявала лично каквато и да е дейност с тези фирми. Заяви незнанието си какъв е бил предмета им на дейност,да е вземала отношение по това управление,противно на приложените документи по делото- т. 23-л. 45- 56 от ДП. Отрече да е упълномощавала някого да  представлява тези две фирми,като  заяви,че не познава лица с имена Р.К., Н.В., Е. Т. и Р.П.. Тези лица видно от издадените удостоверения от 12.08.2014г. на Агенцията по вписванията са били регистрирани като управители, съдружници и прехвърлители на дялове на тези две инкриминирани дружества./ т.3 л. 99-100, т.18 л.33-34вр. т. 21л. 92,т.23 л. 47,  от ДП/. Свидетелката М. твърди,че е издавала пълномощно на  лицето А. С.,да се занимава с фирмите, които   са й били прехвърлени с нейно съгласие.Заяви,че не познава фирма „***“ЕООД и не е извършвала търговска дейност с тази фирма,като потвърждава  показанията си от ДП,че не е подписвала представените й  инкриминирани фактури издадени от  фирми „Е. Е. Т. ЕООД и „РД И.“ ЕООД-т.20 л. 51-55 от ДП,/което се установява от извършената графологическа експертиза  т.3 л.34 от ДП/. С оглед приложената по делото справка за осигурените лица  за м.април 2009г се установява,че  няма социално и здравно осигурявани лица към „Е. Е. Т.“ЕООД. л.92-93 т.21 ДП, тоест дружеството не е разполагало с материална и човешка обезпеченост. От данните на ТР разследващите органи са установили, че дружеството е преустановило дейността си през м. февруари 2009г. (периодът на прехвърляне дяловете към М.), тъй като това е последният месец, през който бил осигуряван 1 служител на фирмата. Освен това данъчните органи са установили,че представляващо лице за фирмата  е  А. А., който не е бил открит на адреса на фирмата,където не са били установени нито представляващия,нито упълномощено лице за контакти. Това обстоятелство е било констатирано с два броя протоколи от органите на НАП. По хода на съдебното следствие не са били установени данните за това лице. Предвид предходна ревизия за 2008г,при която е бил констатиран резултат от 3 532 496.50 лева дължимо ДДС за внасяне от фирмата, били предприети действия по събиране и проверка на всички счетоводни документи на фирмата,които са имали отношение към периода на ревизията. За инкриминирания период,в който  фирмата на подс.В. е  отчела,че е била осъществена  покупката на  гориво – бензин А 95Н от  „Е. Е. Т.“ЕООД, в дневника за продажби на последната е била отразена  инкриминираната фактура №-000…1444/24.03.2009г с получател на горивото „ Н.“ ЕООД. На това основание е бил издаден касов бон от  ФУ на фирмата със съответния  индивидуален номер за обект офис в гр. София.Освен това е било установено,че  „Е. Е. Т.“ЕООД – София за декларирания период е внесла СД-я,в която   е била отчетена въпросната  на фактура.При проверката освен фактурата и касовия бон не са били установени,приложени,осчетоводени   или представени от фирмата  никакви други  документи,с които да се  установи произхода и местонахождението на горивото,начина на  предаването му на фирмата-като купувач, доставни и транспортни документи,както и липсата на декларация за съответствие на качеството на горивото, каквито документи естествено липсвали и в счетоводството на „***“ ЕООД. На следващо место от ИА -автомобилна администрация е регистрирана липсата на   издавани удостоверения на фирмата „Е. Е. Т.“ЕООД – София за одобрени ППС,превозващи опасни товари/каквото представляват горивата за  МПС. Всичко това, според съда обективно  доказва фактическата невъзможност тази фирма да осъществява подобен вид търговия и доставка на горива / л.102 т.3 от ДП/.

По делото е приложен РА № **********/23.11.2010г., издаден срещу „Е. Е. Т.“ЕООД, касаещ периода 01.10.2008г.-12.08.2009г./т.3 л. 169-186 от ДП./ и в който период попада и инкриминираната ДФ № 000…01444/24.03.2009г. Както за  останалия период,така и месеците март и април 2009г. ревизиращите органи не са могли да установят с необходимата безусловност, че ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС и са определили нулева основа по всички издадени през периода фактури. По получените доставки също е определена данъчна основа в размер на нула лева по всички включени в дневниците за покупки фактури. В тази връзка е било прието, че се касае за рисков доставчик, поради което дружеството е дерегистрирано служебно на 12.08.2009г. по ЗДДС и е длъжник по смисъла на чл.182 ал.З т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения в размер на 14 564 330 лева, без имущество, върху което да се наложи обезпечение, и вземания от банки и трети лица.

Отчетената  като доставена и разплатена стока по описаната ДФ № 000…01444/24.03.2009г. - бензин А95-Н - по характер представлява опасен товар, за който се изисква специално разрешение по чл.39 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ бр.15/2004г.). Тоест нито фиктивния продавач и доставчик „Е. Е. Т. “ЕООД, нито фиктивния получател и купувач  „***“ ЕООД по сделката са имали правно регламентираната възможност за превоз или съхранение на  това гориво. Никое от  установените и разпитани по ДП и по хода на съдебното следствие лица,които по  изследваните документи за актуалното състояние на фирма„Е. Е. Т. “ЕООД са имали управленски  и разпоредителни функции не твърдят, че притежават и не са представили на съда документи за собственост, договори за наем на такъв специализиран транспорт, превозни документи, товарителници, нито фактури за заплатен транспорт на горива.

Не е изпълнено и изискването на чл.12 ал.З от Наредбата за изискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина, за техния контрол (ДВ бр.66/2003г.) - инкриминираната фактура не съдържа отбелязване на номера и датата на декларацията за съответствие. В случая такава декларация към оригинала на тази фактура и отчетения касов бон не е приложена/ т.20 л. 51 от ДП/.

Събраните на ДП и проверени по хода на съдебното следствие други доказателства потвърждават пряко фактите изложени в извършената от НАП ревизия на  дружеството „Е. Е. Т.”ЕООД-София,неговото състояние и обективна невъзможност  да е осъществило реална сделка с фирмата на подс. В.,по така  отчетената и в двете дружества  фактура  № 01444/2009г.- т.20 л. 51 от ДП. 

В тази връзка съдът приема показанията на групата свидетели:С.,С.,Н.М., К., В.,В. М., М.С.,Кр.И.,В.В.,А.П. и Хр. В.,като относими и подкрепящи  повдигнатото обвинение.

От показанията на св. Д.С. пред съда се установи,че тя е работила  през периода м. февруари  до м. декември 2009г във фирма  „МД К. консулт“,която била притежание на бившия  й съпруг св. М.С.. Имала пълномощно от  фирмата да внася промени в  Т.Рeгистър. Има   спомен за лица с имената  Н.М., и Р.П.,но не може да  посочи за какви обстоятелства й са известни тези имена. Твърди познанството си  със св.  Н.В.,  че от негово име е внасяла документи в ТР на негова фирма,чието име не помни  и не може да свърже името на този свидетел с фирма „ЕМ ЕР Т.”ЕООД-София. Твърди също и за  своя спомен за фирма „РД И.“ ЕООД,      но само като име, без  възможност да изложи факти, за  това в каква връзка  е този неин спомен.Свидетелката потвърди,че разпознава произхода на предявените й  документи: л. 170-176 от т.23 от ДП,като заяви,че тя е внесла декларациите по чл. 13 ал.5 от ТЗ и  е наредила плащане в Агенцията по вписванията  и  ТР за  фирма „Е. Е. Т.”ЕООД-София,с които  са били извършени вписвания и промени във фирмата. Според съда освен  конкретния си спомен за издаденото пълномощно от св. Н.В. и извършените за това действия /л. 170-171/,свидетелката не се ангажира със знание за  предявеното й пълномощно  от другия  управител на  фирма „Е. Е. Т.”ЕООД-София- Н.М. и с което  св.С. е подала цитираната по- горе декларация и плащания /л. 172-176.

Според съда следва да бъде възприет следния извод за съдържанието на  предявените на свидетелката С. документи.Предявените  на л. 174, л. 175 и л. 176  от т.23 на ДП платежни нареждания,с наредител св. С. касаят период от време,в който собственик на дружеството „Е. Е. Т. ”ЕООД  са били св. В. и св. М.. За тези си действия свидетелката потвърждава,че ги е осъществявала съгласно упълномощаването й от св. В. и което  последния потвърди пред съда. По отношение предявеното на свидетелката пълномощно – л.172 и платежни  нареждания -л.174 и л. 176 от т.23 с наредител вписан с нейното име се констатира,че те са били осъществени м. февруари и м. юни 2009г.,тоест след като св. В. е преустановил дейността си и прехвърлил собствеността на  дружеството на св. М.. От което следва  извода,че   показанията на св. Н.М.  относно заявеното обстоятелство,че  не знае нищо за фирма „Е. Е. Т.”ЕООД-София,освен,че неправомерно  й  е била използвана личната й карта за регистрация на  фирми може да се възприемат за достоверни. Това се подкрепя от заключението на графологическата експертиза,която  изключва подписът върху фактура  №-00….1444/24.03.2009г да е неин. Показанията на  св. М. потвърждават косвено  и обсъдените показания на св. С.. Последната  заяви пред съда,че не познава св. М., макар да заяви за някакъв свой, но не конкретен спомен по делото,при все,че по  материалите от ДП е приложено пълномощно  издадено от лице  с имената на М.,което е упълномощило св.С. да подава  необходимите заявления и документи в АП и Търговския  регистър.  За лице с имена  Р.П. св. С. също заяви за свой неконкретизиран спомен. Предвид предявените й материали от ДП   - т. 23 л. 172-173 от ДП посочи  своята съпричастност към  част от  тези документи,предвид че ги е подписвала: л. 163 за внасяне на уставния капитал за фирма „РД И.“ със собственик р. П.. Свидетелката допуска да е осъществявала дейност по внасяне на документи в ТР за  „РД И.“, с оглед издадените на нейно име пълномощни, издадени от Н.М., Е. Т.  и Р.М. – л.  164-166,както и че  подписите положени на документите-л. 167 л. 168 за тази фирма са нейни. Потвърди,че представените й документи,които касаят фирма „Е. Е. Т.“- пълномощни  издадени от Н.В., от  Н.М., декларация  и 3бр вносни бележки са подписани от нея.-т. 23 л.170-176. Категорично отрече да е осъществявал друга ,освен установената по-горе дейност от името на  двете фирми „Е. Е. Т.” и „РД И.“. При така установената дейност на св. С. единствено да  внася документи в ТР и агенцията по вписванията за двете инкриминирани фирми,според съда не са налице основания тези показания да  бъдат изключени от доказателствения материал.

 В същата насока се явяват показанията на св.С.,която пред съда отрече познанството си с лицата  Л.М. и  Н.В. и  да е обслужвала счетоводно фирми. Не посочи да й  е известно някое от инкриминираните дружества „***“, „Е. Е. Т.“ и „РД И.“. Била курирер към адвокатска кантора на адв.Д. и разнасяла документи.Няма спомен да е носила документи в НАП или в Т.Регистър.

Очевидна връзка между показанията на свидетелите М., С. и С. имат показанията на св. Н.В.,които бяха проверени от съда по реда на  чл. 281 ал.4,вр. ал.1 т.2 НПК. Бе установено,че  лицето Л.Е.М.  / починал л. 223 съд. следствие/  е прехвърлил фирма „Е. Е. Т.”ЕООД на името на св. В.  и  двамата регистрирали адрес на кореспонденция на фирмата на ул. Г. №*** в гр. София. Имал уговорка с  М.,че той  ще включи тази фирма   в неговата дейност, а срещу това св.  В. следвало да бъде уведомяван от М. и да получава процент от  печалбата,която била свързана с посредничество на стоки и други услуги. Свидетелят подписал документи за регистрация на складове на различни адреси-единия на гара Я.. Относно прехвърлянето собствеността на фирмата на св.Н.М. свидетелят заявява,че изявил намерението си да се прекрати дейността на фирмата пред М.,който не спазвал уговорката между тях  и последния предложил да прехвърлят собствеността на друго лице,което назовал  като Н.М..За целта,според св. В., след като М. му предал изготвени документите за това прехвърляне собствеността на фирмата, В. и М. прехвърлили собствеността, за което като св. В. подписал прехвърлянето на дяловете пред нотариус  на нейно име. Твърди че за целта ходили със св. М.  при нотариус.- л. 37 т.24 от ДП. Докато бил  собственик на тази фирма, дал генерални пълномощни на  М.,на св. Д.С. и св. Я.С.. Не знае дали фирмата е имала банкова сметка.***,но имал знанието,че упълномощените лица били издавали фактури,но каквито не са установени по делото.Според св. В. счетоводството на фирмата се осъществявало по указание на М.. Пред съда заяви,че няма спомен кой точно е  водел счетоводната дейност на фирмата,въпреки заявеното от него на ДП,че това били    свидетелите С. и С..Според него дейността на фирмата се осъществявала от М. и двете свидетелки.Той не е  наемал МПС за превоз на горива и складове,ако е имало,това е ставало без негово знание. Тази част от  показанията на св.В.  е оспорена от св. С.,която отрича освен дадените й пълномощия от св. В., само да внася документи в агенцията по вписванията,то да е била ангажирана с някаква дейност на фирмата.Показанията на св.В. относно прехвърлянето на фирмата на св. М. кореспондират като времеви период с приложеното като писмено доказателство  удостоверение от А-ята по вписванията-л. 98 от  т. 3.на ДП. При така обсъдените факти следва да се констатира,че  от тях може да се  приеме,че друго  неизвестно лице / според св. В.- починалия М./  е осъществявал  дейността на дружеството, което обстоятелство за такава правно-регламентирана дейност  не се доказа по делото,както и съгласно  извършените две  ревизии от органите на НАП-София за 2008-2009г,съгласно приложения по делото РА. Частта от показанията на св. В.,че  св. С. имала отношение към дейността на дружеството „Е. Е. Т. ”ЕООД също е оспорена от последната и което се възприема за обективно от съда,поради липсата на други доказателства,които да установяват,че тази свидетелка е осъществявала търговска дейност от името на фирмата. Отново  следва да се посочи,че при установената липса на участие на св. Н.М. по съставянето на инкриминираната фактура №-0…01444/24.03.2009г /графологическа експертиза- т.3 л. 32 от ДП/,   констатираното противоречие  между нейните показанията с тези на св. В.,който твърди,че  тя имала знанието,че  е станала управител на  „Е. Е. Т. ”ЕООД,според съда не се възприема за съществено. Същественото е че  това обстоятелство не  оборва извода на съда,че фактура №- 00----01444/24.03.2009г/ не е била издадена от правоимащо да се разпорежда от името на „Е. Е. Т.”ЕООД лице,  в периода  на нейното съставяне,освен това никой от свидетелите В.,св. С.,св. М. или С. не са имали  отношение към  тази фактура, нито знанието,че е била осъществена инкриминираната  сделка. Тоест това обстоятелство подкрепя  и извода на обвинението относно фиктивността на издадената  фактура от  името  на „Е. Е. Т.”ЕООД,тъй като  в отразения  в нея период никой от установените  лица  имащи по регистрация отношение към дейността на това дружество не е осъществявало такава дейност,не познават „***“ ЕООД и неговия управител – подс.В.. Наред с това  и противно на  съставените от неизвестно лице документи- инкриминирана фактура и касов бон, тяхното основание и  съдържание е оспорено от Н.М.,ведно и от св. С.  и св.  С.,предвид приложените по делото пълномощни   – л.172-л. 176  от т.23 л. 37 и л. 64 том 24 от ДП. От друга страна показанията на св. В. пряко насочват към трето неустановено по делото лице,което без необходимите правомощия за конкретния инкриминиран период  е съставил въпросната фактура от името на „Е. Е. Т.”ЕООД- София и  тези показания  също кореспондират с този  извод.

При липсата на изразено съгласие от защитата по основанията на чл. 281 НПК  не бяха прочетени и приети показанията на починалия св. Л.М. дадени  ДП.-л.71 т.24,което според съда  не даде процесуалната възможност  да бъдат проверени и анализирани   показанията на М.. Липсата на тази възможност те  да бъдат включени в доказателствения материал за съда не внася съмнение в представения извод за начина на съставянето на инкриминираната фактура  и нереалността на  отразената в счетоводството на фирма „***“ ЕООД сделка.

За обективното състояние на дружество „Е. Е. Т.”ЕООД- София бяха проверени от съда и други гласни доказателства.От разпитите на свидетелите К.И., В.В., А.П. и Х.В. се установи,че с изключение на последния свидетел,първите трима през 2009г са работили с трудови договори към други фирми и те никога не са  работили с фирма „Е. Е. Т.”ЕООД.Тези показания противоречат  на актуалната  справка  издадена от НАП- ТД София,от която е видно,че към 30.04.2009г в това дружество са били регистрирани с безсрочни трудови договори посочените свидетели  от 22.07.2005г по чл. 123 ал.1 от КТ и която справка е била валидна до 31.03.2017г – л. 99 том 24 от ДП. За съда е очевидно,че в нарушение на трудовото законодателство първите трима свидетели фиктивно са се водили на  трудови договори към фирмата лица, с цел пред  данъчните органи документално да се имитира  обем и възможност  да се отчита нереална  търговска дейност.

За тези обстоятелства по хода на съдебното следствие св. М.С. заяви,че той като  управител на счетоводна кантора е имал издадени пълномощия да внася промени в ТР. Не  твърди да е обслужвал инкриминираните фирми „Е. Е. Т.”ЕООД, „РД И.“ ЕООД и „ Н.“ ЕООД,тъй като техните имена не му говорят нищо. Бившата му съпруга е подавала копия от финансови отчети в ТР,но  не знае тя да е била упълномощавана от фирми,които неговата кантора не е обслужвала счетоводно.  

Относно следващия инкриминиран период от обвинението съдът приема,че предвид сключените 2бр. борсови договори с  Български пощи ЕАД от м. юли 2009г  с дружеството на подсъдимия и реализирани приходи,пред него стоял отново въпроса как да намали  резултатите от приходите на фирмата.По тези договори предстояло изпълнение за доставка и продажба на значителни количества дърва и въглища, на множество пощенски станции, в различни  населени места от северна Б. от средата на м. август почти до края на м. декември 2009г.- т.1 л.20-31 от ДП.  По описания по-горе начин с фиктивното закупуване на гориво от фирма „Е. Е. Т.”ЕООД  подс.В. решил отново да намали данъчния резултат за съответния  данъчен период,с оглед дължимия към държавата ДДС, който следвало да внесе предвид  предстоящите продажби на „***“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС

Отново решил,че той като    физическо лице следва да закупи   количества  гориво на  ниски цени,  без фактури и други отчетни документи. След това да се снабди с фактури, по които, като фиктивен продавач (издател на документа) да бъде вписан надлежно регистриран по ДДС, но неработещ търговец.  За тази цел следвало като купувач в тези фактури да се отрази,че  се явява управляваното от него дружество „***“.  Наред с това  и да  осчетоводи  фактурите по тези фиктивни сделки в счетоводството на  дружеството си и  съответно в дневника за покупки. По този начин предвиждал,че една част от реално закупеното  гориво ще използва за осъществяване на необходимата  по тези два договора търговска дейност. Последната включвала необходимостта да закупува,разнася и продава дърва и въглища за огрев на пощенските станции и която била   документирана и се осчетоводявала  законосъобразно в дружеството.

За целта намерил възможност за закупуване на неустановени  количества бензин и дизелово гориво на  изгодни,  по-ниски от пазарните цени,   без фактури и други отчетни документи. Същевременно предприел  действия по снабдяването  с фактури, в които, като фиктивен продавач (издател на документа) да е вписан надлежно регистриран,но неработещ търговец. Обективно в тези фактури следвало да се впише различна от реалната цена на закупеното гориво,за да се оправдае целта за постигането на  преследвания финансов резултат. При  изпълнение на  следващите се  задължения по ЗДДС въпросните  фактури  и при тяхното осчетоводяване, съответно вписване  в дневника за покупки, формално  се спазвали задълженията по ЗДДС. Фактически чрез отчетеното като  правомерно привидното снабдяване  от  посочените в  инкриминираните фактури търговец  на гориво била налице възможността подс. В. да представи пред  органите на НАП счетоводен резултат,че е закупил гориво,при възможност по-голямо  от реално закупено  количество,на цена различна от действително платената от него и с това да отчете нереални разходи или да прикрие реалната стойност на закупеното от него гориво,отново с намерението да регистрира по-голям от действителния разход на фирмата.Тоест преследваната цел  била насочена към намаляване  на действително дължимия данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС или   привидно да увеличи начисления данък, който да превиши декларирания данъчен кредит, като разликата да представлява данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС.

 И така се свързал с неустановени лица,които да му доставят  горива за МПС  и аналогично както през  пролетта на 2009г  започнало да се доставя неустановен брой пъти, в неустановени дни  и неустановено  количество бензин А 95  и евродизел, в базата си в завод „Д.“ – Разград. За това заплатил неустановена цена и не по банков път на неустановения доставчик-продавач. Решил осчетоводяването на това гориво за месеците септември и октомври 2009г да се отрази  в   общо четири броя  фактури,които да отразяват фиктивни покупки на такива горива,така както  сторил  с инкриминираната фактура  №- 000…1444/24-03.2009г. Отново  чрез  същия неустановен кръг лица  и по неустановен начин подс. В. се снабдил  с общо 4бр. ДФ-ри издадени от  фирма  „Р.Д. И.“ ЕООД-София,която фигурирала като  доставчик на горивото и  за която знаел,че тя не е реалния доставчик  и страна по  тези четири сделки.

През месец септември 2009г подс. В. формално документирал  покупката на евро дизел „0,0001% S“ от 5000 литра и една покупка на бензин „А95Н“ от 25 000 литра. Тези  фиктивни покупки  били отразени в две  данъчни фактури:с № 000…226 от 18.09.2009г и с номер № 000…327 от 30.09.2009г.,като  и  в двете били отразени като издател,продавач и доставчик на горивото  „Р. Д.И.“ ЕООД-София, с  адрес, МОЛ Р.К.-Като получател-купувач на горивото  в тях е отразено  „***“ ЕООД, името и адреса на  дружеството,номер на Булстад. Като място на сделката било посочено че се извършва  в София, отразено  е името „ Н.В.“, без подпис и печат на купувача - л. 52 и л. 53 том 20 от ДП. Във фактура № 000…226/18.09.2009г било отразено,че количество от 5 000 литра  евродизел  е продадено за стойност от 6700,00 лева,при  единична цена от 1,34 лева), с платен ДДС от  1340,00 лева или общата сума отразена във фактурата била 8040,00 лева. Във втората фактура № 000…327/ 30.09.2009г било отразено,че   количеството от 25 000 л. бензин А 95-Н  е продадено на стойност от 38250 лева,при единична цена от 1,53 лева,с платен ДДС  от 7650,00 лева или общата сума по фактурата възлизала  на 45900,00 лева. И към двете фактури бил приложен касов бон издаден от регистрирано фискално устройство на името на дружество и „Р.Д.И.“ ЕООД-София, въпреки че доставка на гориво и плащане по тези две фактури реално не било извършено. За действителната покупка на горивото, както и за фиктивно документираните  две  покупки  подс. В.  не  поискал и не му били издадени,нито от неустановения доставчик на горивото,нито от „Р.Д. И.“  ЕООД други действителни съпроводителни документи – фактури за закупуване, превозни документа (пътни листове, товарителници, експедиционни бележки, складови разписки/, декларации за съответствие на качеството на течните горива, които следвало да се приложат-  съгласно Наредба за изискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина, за техния контрол (ДВ бр.66/2003г.), съответен акцизен данъчен документ и специално разрешение по чл.39 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ бр.15/2004г.

Предвид регистрацията си по ЗДДС за подсъдимия възниквало задължение за воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл. 113 ал. 1 и ал.З от ПП3ДДС - регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на ЗДДС ПП3ДДС.Така  подсъдимия своевременно  представил на св.А.Д. посочените покупни фактури с № 000…226/ 18.09.2009г и с номер № 000…327/ 30.09.2009г. и към които били прикрепени   и съответни касови бонове  издадени от  регистрираното на  фирма „Р.Д.И.“ ЕООД- София  фискално устройство. В по-късен период той му представил декларации  за съответствие с качеството на течните  горива,издадени от „ Л. Н. Б.“ ЕООД и акцизен данъчен документ,издаден на фирма  „С. К.“ ЕООД,в качеството си купувач от  „Л.“.

Свидетелят Д.,предвид своите задължения отразил двете фиктивни покупки на горива от м. септември 2009г  по надлежния начин в дневника за покупки на „***“ ЕООД за месец септември, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, но без свидетеля да знае, че фактурите  не документират реална стопанска операция между двете  фирми „Р.Д.И.“ ЕООД- София и „***“ ЕООД. Фактурите  били осчетоводени в дружеството,с отразеното в тях,че са платени в брой. Така в изпълнение на задълженията по чл.116 ал.1 от ПП3ДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите по чл.157), с така представените две фактури подс.В. наредил на св.А.Д. да изготви справка- декларация, в която да включи отразените във фактурите привидни сделки. За това  и за отчетния период м.септември 2009 г.,св. Д.  изготвил СД, в която включил стойността от горепосочените две  фактури. В декларацията и в раздел „Б” отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52 027.99 лева, а в раздел „В“ отразил ДДС за внасяне в размер от 743.21 лева. Изготвената справката-декларация, отразеното в  дневника за покупки, включително и дневника за продажби не били оспорени и получили мълчаливото съгласие  на подс.В.. В тази връзка св. Д. знаел или би следвало да знае,че  при извършена данъчна ревизия съществуващите отчетни документи за този  период  2бр ДФ  и прикрепени към тях касови бонове „издадени“ от  продавача на горивото „Р.Д.И.“ ЕООД- София няма да са достатъчни,за да оправдаят признаването на сделката,поради липсата на превозни документи,отчетни документи за разхода на горивото, ползвани МПС-ва от фирмата,складови разписки. Тоест би следвало да  предупреди  подсъдимия,че  не е налице възможност възоснова  само на тези документи данъчните органи да признаят реалността на инкриминираните сделки.

На 14.10.2009 г. св.Д.,с оглед упълномощаването си от подс.В. подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с посочената по-горе информация отразена в самата СД и в двата дневника.- т.3,л.60 и т. 17 л. 166- пор.№.29 и 30 от ДП.   Тези подадени от св. Д. документи били входирани с № 16001376938 от 14.10.2009г. за данъчния период м. септември 2009г в ТД НАП-Пловдив. По описания по-горе начин,ползвайки незнанието на св. Д. за неверността на  посочените данни в тези  2бр фактури,  подс.В. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52027.99 лева в раздел ,Б” от декларацията, а действително установения бил  43 037.99 лева и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 743.21 лева, а действително установеният ДДС за внасяне се явявал в размер от  9733.21 лева. По този начин подс. В. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 990.00 лева,явяващ се  като разлика между  действително избегнатия дължим данък от 9733.21лв и декларирания от 743.21 лв.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС (м.септември 2009г.) по неполучена доставка от „Р.Д.И.“ ЕООД- София, подс.В. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.септември 2009г.

         Действията на подсъдимия по незаконосъобразното редуцирането на дължимия ДДС продължили с оглед действието на договорите с Българските пощи за доставките на дърва и въглища. Това предполагало постъпленията  от приходите по тази дейност отново да бъдат намалени,с цел да се минимизират данъчните задължения  и за данъчния период м.октомври  2009г. С вече придобитите други 2бр. инкриминирани фактури,в които формално били документирани една покупка на евро дизел  марка „0,0001% S“ в количество 5000 литра и една покупка на бензин „А95Н“ в количество 17000 литра, подс. В. депозирал в счетоводството на дружеството тези две данъчни фактури - № 000…334 от 19.10.2009г. и с № 000…339 от 21.10.2009г. - двете с издател  и доставчик на горивото „Р. Д.И.“ ЕООД-София и получател-купувач  „***“ ЕООД. В първата било отразена  продажбата на гориво евродизел на стойност 6950,00 лева,с единична цена от 1,39 лева и ДДС 1390,00 лева или общата сума по фактурата била 8340,00 лева, а във втората фактура било отразено посоченото количество гориво бензин  А95 на стойност 25 160 лева,с единична цена от 1,48 лева и ДДС 5032,00 лева или общата сума по фактурата била 30192,00 лева. И към двете фактури бил приложен касов бон, издаден от регистрирано фискално устройство на името на дружество и „Р.Д.И.“ ЕООД-София, въпреки че плащане реално не било извършено.-л.54-55 том. 20 от ДП. Към тях не били приложени документи съобразно спецификата на стоката - пътни листи, товарителници, експедиционни бележки и складови разписки,наред със специалното  разрешение по чл.39 от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ 6р.15/2004г.).

След това  и по описания по-горе начин, отново ползвайки незнанието на св. Д. за неверността на  посочените данни в тези  2бр. фактури от м. октомври 2009г,  подс.В. му ги предал за осчетоводяване. Имал ясното съзнание,че  е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и с това неправомерно ще се промени резултата от начисления ДДС по доставките и правото  на пълен данъчен кредит  и за този отчетен период. При липсата на осъществена реална търговска дейност между представляваното от него дружество и „Р.Д.И.“ ЕООД- София,тъй като между тях нямало реално предаване на стоката подсъдимият знаел,че регистрацията по ЗДДС изисква воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите и по силата на чл.124 ал. 1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС  в тези  дневници следва да бъдат вписани всички издадени и получени данъчни документи и отчети съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.С представените от подс.В. на св.А.Д. две инкриминирани фактури с  № 0-00…334/ 19.10.2009г. и с № 000…339/21.10.2009г фактури, последният ги отразил в дневника за покупки на „***“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.З от ППЗДДС, но без да знае, че двете фактури не документират реална стопанска операция между „Р.Д.И.“ ЕООД-София и „***“ ЕООД.- т. 17 л. 161,пор. № 25-26 от ДП.

Предвид задълженията по чл.116 ал.1 от ППЗДДС, чл.125 ал.1,вр.чл.124  от ЗДДС фактически  подс.В. наредил на св.А.Д. да изготви справка- декларация, в която да включи  посочените две фактури В изпълнение на своите задължения и пълномощия св.Д., за отчетния м.октомври 2009 г., изготвил такава, в която включил стойностите от горепосочените две фактури. В нея (в раздел ,Б”) отразил размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26049.54 лева, а в раздел „В” отразил ДДС за внасяне в размер само на 28.64 лева. На 16.11.2009 г. св.Д.-по силата на упълномощаването си от подс.В., подал по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи били входирани с№ 16001394889 от 16.11.2009г. за данъчния период м. октомври 2009 г.- т. 3 л. 64 от ДП. Така предвид описания начин подс.В. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26049.54 лева в раздел „Б” от декларацията. Действително установения данъчен кредит възлизал на 19627.54 лева,с което променил резултата за този данъчен период, като в раздел „В“ декларирал ДДС за внасяне в размер на 28.64 лева, при действително установено данъчно задължение за внасяне в размер на 6450.64 лева,с което  и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6422.00 лева, явяващ се  като разлика между  действително избегнатия дължим данък от 6450.64лв.  и декларирания в размер на 28.64 лева.

В последствие  подс. В. по неустановен начин и от неустановени лица се снабдил с  документи, с които целял да удостовери,че фиктивния продавач и доставчик на отразеното в тези общо четири фактури гориво „Р.Д.И.“ ЕООД-София  е закупил горивото  от други фирми,които от своя страна са  закупували горивото от  „Л. Б.“ ЕООД. За „реалността“ на сделките по всичките  4 броя инкриминирани фактури с издател „Р.Д. И.“, подсъдимият В.  предал на св. Д.  общо  5бр. декларации за съответствие на качеството на течните горива и други удостоверителни документи. По хода на ДП  св. А.Д.,като счетоводител на дружеството на подсъдимия предал с протокол за доброволно предаване на разследващите органи оригиналите на  всичките инкриминирани 5бр. фактури,по които дружеството „***“ ЕООД се явявало „купувач“ на това гориво- подпечатани с печата на продавачите „Е. Е. Т.”ЕООД и „Р.Д. И.“  ЕООД. Предал и 5бр.  декларации за съответствие на качеството на течните горива, които на гърба били датирани от месеците: 1бр от м. август,, 2бр м. септември и 2бр м. октомври 2009г,с печат на Р.Д. И.“  ЕООД,които декларации касаели  законовата предпоставка  по цитираната по-горе Наредба за изискванията към качеството на течните горива, условията, реда и начина, за техния контрол от ДВ бр.66/2003г. Освен това към всяка декларация за съответствие   било приложено  и копие от акцизен данъчен документ,който удостоверявал закупуването на  гориво от  Л. Н. гр. Бургас от различни търговци,с цел удостоверяването на неговия произход- л. 32-43 от том 20 на ДП. В този протокол св. Д. изрично записал,че предава въпросните документи,след като ги е получил от управителя на дружеството  „***“ или упълномощено от него  лице.- т.20 л. 33 от ДП.Според съда по делото не е приложено друго пълномощно издадено от  подс. В.,трето лице да има  подобни разпоредителни функции,освен двете издадени от него и касаещи единствено св. Д.,така както е било установено от обвинението по хода на ДП.

Както чрез тези декларации,така и с акцизните данъчни документи  подс. В. целял на допълнително основание да  удостовери „реалността“ на закупеното гориво от неговото дружество, при ясното съзнание, че не е осъществена такава  с фирма „Р.Д.И.“ ЕООД- София към „***“,защото  не е имало действителна сделка,така както било отразено на гърба на представените от св. Д. документи.

По хода на досъдебното производство категорично е установено,че изследваните 5бр декларации за съответствие: №- 904/31.08.2009г, №- 825/17.09.2009г, №-351/18.09.2009г№-146/19.10.2009г и №-253/21.10.2009г  не са издадени от Л. Н.. Придружаващите документи  към тези декларации акцизни данъчни документи,представени от св. Д. са били издадени на 31.08,.18.09., 17.09.,21.10. и 19.10. 2009г –л.35, л.37,л.39, л. 41 и л. 43 от там 20 ДП. От издадената от „Л. Н.“ справка,въпросните  акцизни документи с  отразените номера са били  предназначени  за фирмите купувачи на гориво дружествата  „Шел“ и „ОМВ“, но не и на посочените в тези  данъчни документи дружества: „К. Т.“, „Д. Н. М.“, „Е.  Е. Д.“ и „С. К.“, така както са отразени в представените от св.Д.  акцизни данъчни документи. Тоест  справките декларации представляват неистински официални документи, а  акцизните данъчни документи са  преправени.-л. 34-43 от 20 на ДП.

Показанията на св.О.А. подкрепят този извод на съда  относно  правната оценка за  предадените от св. Д. документи.Свидетелят  А. заяви в хода на съдебното следствие,че има спомен  за  регистрираната на негово име фирма  „Е. Е. Д.“ ЕООД.Твърди,че освен това на негово име били прехвърлени още 7-8 фирми,за което му обещали по 300 лева за всяка. Лицата с имена Р.В.Р. и В. Р. прехвърлили  тези фирми на негово име. Не му говорят нищо имената на  фирмите „Е. Е. Т.“ ЕООД, „РД И.“  ЕООД, както и че той не е осъществявал търговска дейност с фирма„Е. Е. Д.“ ЕООД. Тоест показанията на  св. А. се намират в обща фактическа и  логическа връзка с издадените писма от Л. Б.,че представените 5бр. декларации за съответствие с номера: №-904/31.08.2009г, №-351/18.09.2009г, №-825/17.09.2009г,№-153/21.01.2009г и № 146/19.10.2009г не са издавани от  „Л. Б.“.Акцизните данъчни документи  не са били издавани,а по част от визираната  номерация има издавани АДД единствено на „ШЕЛ Б.“ и „ОМВ Б.“. - т. 34 л. 107-108,л.109-110, л. 115-116 от  ДП.

На същото основание  съдът кредитира показанията на св. С.Г.,който похода на съдебното следствие  потвърди,че  на негово име били прехвърлени множество фирми/според него 16/. Назовава лице с имена  Б. К.,който му прехвърлил две фирми,едната от които „С. К.“ Свидетелят заяви,че той не е  упражнявал търговска дейност с тази фирма,но имал уверението на К. и негов приятел,че те ще осъществяват такава.От тези хора знаел,че фирмата се занимавала с търговия на кафе,не знае за търговия с течни горива. Твърди своето незнание за  името на подс. В.,неговата фирма „***“,както и че имената на Н.М., Е. Т.  и фирмите „Е. Е. Т.“ и „РД И.“ не  му говорят нищо.

За тези обстоятелства съдът достига до същата констатация,както по отношение  свидетелските показания на св. О.А.,че  предадените от  св. Д. декларации,между които копие от АДД №-  **********/21.10.2009г е документ с невярно съдържание,тъй като  фирма „С. К.“,която е посочена в този документ не е получавала издадена декларация за съответствие на течните горива от „Л.“- т.20 л.41  и  л. 43 от ДП.  За  тези декларации „Л. Б.“ категорично отрича  на  посочения  търговец „С. К.“/ да са били издавани декларации за съответствие на горивото- т. 34 л. 107-108,л.109-110, л. 115-116 от  ДП. При заявеното от св.   Г. за   обективното му незнание регистрираната на негово име  да се е занимавала с търговия на течни горива, явно се установява,че представеното на св. Д., от подс. В.   копия от АДД  №.- **********/17.09.2009г  и №- **********/21.10.2009г също представляват документи с невярно съдържание.

По така описания начин в дневника за покупките на дружеството на подсъдимия били отразени фактурите с доставчик „Р.Д.И.“ ЕООД-София  оказали незаконосъобразно влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период.

В конкретния случай за данъчно събитие е посочено доставка на стоки. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени от подс.В. за „***“ ЕООД от „Р.Д.И.“ ЕООД-София.Така съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите, каквото било и заключението по РА на ТД НАП-София.

Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периодите м. септември и м.октомври 2009г. ДДС по неполучени доставки от „Р.Д.И.“ ЕООД- София, подс.В. постигнал целта да редуцира дължимия данък, начислен по доставките, по които дружество „***“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за тези два данъчни периода на 2009г. По посочения начин, описаните в дневника за покупките на „Н.“ ЕООД фактури с доставчик „Р.Д.И.“ ЕООД-София са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В конкретния случай като данъчно събитие по смисъла на закона се е явявала посочената покупка на  горива Така съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от издателя на фактурите,съгласно заключението по РА на ТД НАП-София.Това органите на НАП приели с оглед формалността на  представените  и съставени документи за закупуването на горивото и липсата на  реална доставка, тъй като  гориво не е било закупувано от подс.В. за „***“ ЕООД от продавача.  Фактически  реалното  състояние на  фирма „Р.Д.И.“ ЕООД-София-София в този инкриминиран момент обективно не отговаряло на отразените в тази данъчна фактури обстоятелства.

Обективна предпоставка  за доказаността  на тази част от обвинението относно инкриминираните периоди м. септември и м. октомври 2009г  се явяват и други събрани по делото  материали,проверени гласни и писмени доказателства по делото. Такива според съда се явяват приложените по ДП и явяващи се писмени доказателства по делото извършените от органите на НАП при ТД гр. София проверки и ревизия на дейността на „РД И.“  ЕООД  за периода  от 27.02. до 31.10 2009г.

От приложеното  по делото удостоверение за актуално състояние на фирма „РД И.“  ЕООД към м. август 2013г   е установено,че тя е била вписана на 12.02.2009г с управител и едноличен собственик св. Р.М.П.. В края на м. юли 2009г капитала на дружеството е бил прехвърлен на  лицето Р.Е.К.,като управител и едноличен собственик   и със същия  адрес на управление,  останал от първата регистрация - гр. София,район И. , жк Д., бл. ***. Това било установено,след като на  27.07.2009г бил  изготвен учредителен акт на дружеството с едноличен собственик Р.К. – т. 18 л. 13-14 от ДП. На 28.07.2009г П. прехвърля изцяло собствеността на Р.К.,в чийто период  на управление са били издадените две инкриминирани ДФ-ри №- 000…226/18.09.2009г и №-000…327/ 30.09.2009г.

 На 16.10.2009г  дружествените дялове на дружеството били прехвърлени от К. на Е. Б. Т.,съгласно договор за покупко-продажба между тях от 15.01.2009г. На 08.12.2009г бил вписан  адрес на кореспонденция в район С. жк. Г. М. ул. Г. №***,но  адреса на управление останал предишния,като след това прехвърляне на собствеността и управлението на фирмата били издадените и останалите  2бр инкриминирани ДФ-ри  №- 000…334/19.10.2009г и №- 000…339/21.10.2009г- т.18 л. 12.от ДП. На 28.12.2009г било вписано ново прехвърляне на собствеността от Т. на св. Н.Л.М.,която станала едноличен собственик и получила дружествените дялове от Т..-т. 17 л. 14-15, т.18. л.11  и  обобщено за посочените обстоятелства-  т.  21 л.80-89 от ДП.  

От приложения по делото ревизионен акт  от 09.07.2010г  на ТД НАП  – София- /т.17 л.69-92 от ДП/  е установено,че за данъчния период  01.09.-30.09.2009г  не е бил признат данъчен кредит в размер от 1 276 927.98 лева,тъй като не са били установени  реално извършени и облагаеми се по закон доставки ,за да възникне такова право на кредит за дружеството и каквато сума била претендирана във внесената в ТД НАП София  СД  от 14.10.2009г- т. 25 л. 29. По същество данъчните органи обосновали  основанието  си  за  своя отказ да признаят данъчния кредит за този период, като изрично отчели липсата на реални търговски доставки,които фирмата е декларирала с други  фирми,между които  и  посочените по-горе фиктивни търговци на гориво „доставяно“ от „Л. Б.“ -  „Е. Е. д.“  и „Д. Н. М.- т. 17 л. 

За данъчния период  01.10.-31.10.2009г не е бил признат данъчен кредит в размер на 882 072.85 лева,на същото основание, поради липса на реално извършени  и облагаеми се по закон доставки,за да възникне такова право на кредит за дружеството и каквато сума била претендирана във внесената в ТД НАП-София СД на 14.11.2009г – т. 25 л. 26 / Отново данъчните органи отчели липсата на реални търговски доставки,които фирмата е декларирала с други  фирми,между които  и  една от посочените по-горе фиктивни търговци на гориво „доставяно“ от „Л. Б.“- „ С. ком“ т.17  л. 87.

За актуалното състояние на трудовите договори в дружеството данъчните органи установили,че  на 14.07.2009г  са били регистрирани два трудови договора, а на 30.09.2009г още един. Първите два на 01.10.2009г са били прекратени, а третия през м. март 2010г. Тоест  за дружеството е установена очевидната липса на трудов ресурс за осъществяването на представената документално с инкриминираните фактури от м. септември и м. октомври 2009г мащабна по обем търговия с горива.- т. 19 л. 50 от ДП.

При тези  установени обстоятелства  издадения РА от 09.07.2010г  на НАП- София срещу  „РД И.“  ЕООД по изследвания период 27.02.-31.10.2009г. е констатирал липсата на документи по отношение на доставки,кадрова обезпеченост,транспорт,складове за съхранение на гориво  и специализиран транспорт. На това основание  е установена  недоказаността на изследваните търговски доставки,с оглед  липсата или непредставянето на  всички документи поискани от  ревизиращите органи от посочените в  СД,дневници за покупки и продажби на „РД И.“  ЕООД  дружества доставчици на горива,въпреки,че  приложените фактури  на „РД И.“ са били отразени в дневниците за продажби и има издадени касови бонове за част от  „доставките “ на горива. Данъчните органи са установили съгласно  внесените СД от „РД И.“ основните доставчици  и клиенти на фирмата,между които  и фирмите „К. Т.-6704” ЕООД-София, „Д. Н. М.”ЕООД-София, „Е. Е. Д.-74100”ЕООД-София, и „***”ЕООД-София. За декларираните от фирмата  получени доставки от тези фирми не е било признато правото на данъчен кредит по внесените  СД за периода 01.07- 31.07, за периода 01.08.-31.08.за периода 01.09.-30.09. и 01.10- 31.10. 2009г,тъй като не са били  установени облагаеми доставки от тези фирми за „РД И.“ ЕООД-София. На същото основание  това право не е било признато на фирмата и  за други  декларирани  в периода от  01.07.- 31.10.2009г  фиктивни доставки и на други фирми. Общия резултат на данъчното задължение на фирмата към фиска е възлизал на 4 137 304.94 лева,плюс 9 591.48 лева дължима лихва.   

Посочените идентични констатации в ревизионните актове на НАП  се потвърждават и от останалата документация приложена по делото, с оглед невъзможността да се установи законово определената  в ДОПК връзка с  дружествата „Е. Е. Т.“ ЕООД и „РД И.“ ЕООД – т. 19 л. 1-69 от ДП.

 От издаденото удостоверение на  ИА-я Автомобилна администрация  е видно,че  на дружеството „РД И.“  ЕООД не е  издавано  одобрение за ползване на ППС,превозващи опасни товари /каквито представляват горивата обект на инкриминираните фактури/,така както не са били издавани такива и на другите две  инкриминирани фирми „Е. Е. Т.“ и „***“- т. 3 л. 102 от ДП.

Според съда изводите доказаността на обвинението в този пункт на обвинителния акт,който касае  м. септември и м. октомври 2009г се подкрепя освен от посочените писмени доказателства,но и от гласните  доказателства,които  бяха проверени по хода на  съдебното следствие. Освен вече обсъдените по-горе показания на свидетелите С. Г. и О.А.,такива се явяват показанията на групата свидетели К.,Ст. В.,Н.М., Ив. П.,А.А.,  Цв. Н., Вл. М., С.С.,Р. П.,Д. С.,М. С.,Г.,  Ц. Н. и Р. П..Според съда те са относими и безпротиворечиви, както към  съществените обстоятелства от възприетата фактическа обстановка,но и предвид наличното им съответствие  и подкрепа от останалите доказателства по делото.

 Показанията на свидетелите К. и В. се кредитират от съда с оглед фактите,които те излагат за  причините довели до провеждане на ревизионните проверки на трите инкриминирани дружества и резултатите от тях.Показанията на св. К. бяха прочетени и кредитирани от съда с оглед основанията на чл. 281  ал. ал.4,вр. ал.1 т.2 НПК. Той потвърди вече заявеното от него на  ДП ,че  е извършил данъчната ревизия на  дружеството управлявано от подс. В. в данъчния период 01.01. до 31.1.2 2009г  по ДДС. Потвърди на какво основание е бил постановен издадения РА на това дружество и направения извод за фиктивността на  сделките между  „Е. Е. Т.“ ЕООД, „РД И.“  ЕООД и „***“ ЕООД и в следствие на това  отказания данъчен кредит на  фирмата управлявана от подсъдимия. В уверение на заявеното свидетелят посочи,че при извършената ревизия споменът му е че подс. В. не е представил необходимите оправдателни документи свързани с инкриминираното гориво,което свидетеля описал в ревизионният доклад,наред  с всички нередности и пропуски в документите,   свързани с ревизираните   покупки на горива ,които били отчетени от „***“ ЕООД.  Посочи,че е снел изискуемото се по закон писмено обяснение от подс. В.,след което отразил резултата от ревизията,който  залегнал  като основание в издадения ревизионен акт и с който  е отказан данъчен кредит на дружеството.

Свидетелката В.  представи пред съда своя спомен за извършената съвместна  ревизия на „***“ ЕООД със св. К.. Взаимоотношенията между  данъчните  лица и дружеството се осъществявали,чрез лицето, което счетоводно обслужвало това дружество. Има спомен,че  ревизията е обхващала по-ранен период. Посочи, че по време на ревизията представителни функции имало лицето Б.Б.,но ревизорите не контактували с него,а със счетоводната  фирма .Свидетелката посочи,че  по принцип ревизията е обхващала  съдържанието на информационната система в НАП  на дневниците за покупки и за продажби. Според нея,това че  фирмите съставили и издавали  фактури, на което основание вписали резултатите от посочените в тези фактури данни в съответните дневници и което отразявали най-после в подадените справки декларации,не означава че е налична реалността на сделката. За целта данъчните органи назначават насрещни проверки,за да се уточнят всички обстоятелства  по тези сделки. При сделки с горива е следвало да бъдат установени  кой е извършил доставката,използвания специализирания транспорт, сертификат и декларация за съответствие  на качеството на горивото и други съпътстващи документи.Резултата от ревизията приключил с ревизионен доклад,за който е издаден ревизионен акт.

Според съда  показанията на тези двама свидетели се намират в косвена и логична връзка  с обсъдените по-горе  обстоятелства  относно съдържанието  на приложените  по делото декларации за съответствие  на качеството на течните горива. Констатациите на  свидетелите К. и В. за неустановеността на отразените в изследваните  фактури,според съда в крайна  сметка намират достатъчната подкрепа  и от показанията на свидетелите О.А.  и  С.Г.. Тоест, изводите на данъчните  органи относно  изследвания ревизионен период на „РД И.“  ЕООД са категорично установени  относно  липсата на търговска дейност и отчитането на фиктивна такава с други дружества, които също  не  са представили за изследвания данъчен период действителни счетоводни документи за своята дейност. В показанията си пред съда св. В.М. заяви, че фирмата  „РД И.“  ЕООД не му говори нищо и че той никога не е работил в тази фирма. Не му говорят нищо другите две фирми „Е. Е. Т.  и „***“.Тук следва да се  припомни,че името на този свидетел съществува в  справка актуалното състояние на трудовите договори на „РД И.“  ЕООД,където е отчетено,че той е имал сключен договор с фирмата  за период от  четири месеца от 14.07. до 01.10.2009г със заплата от 500 лева.- т. 19 л. 50. На същото основание и за същите обстоятелства  св. С.С. отрече да е  работил в „РД И.“  ЕООД  и че не му говорят нищо фирмите „Е. Е. Т.  и „***“,противно на  посочената  по-горе  справка от ДП.

Свидетелката Р.П. заяви пред съда,че правила опит да започне търговска дейност. Била разпитвана на ДП за фирма „РД И.“  ЕООД. Дала  пълномощно на жена,чийто имена не помни,която  следвало да  изготви документация на  тази фирма.Не е  осъществявала никаква дейност с фирма  „РД И.“  ЕООД Предала документите за регистрация на фирмата на непозната жена,което съдът косвено приема  за относимо до издаденото пълномощно- т. 23 л. 164. Същевременно обаче заяви,че имената Д.  С.  не й говорят нищо,така както заяви пред съда и св. С. за  св. П.,че не й е позната.

Отново следва да се припомни,че съдът вече е обсъждал показанията на св. Д.С. и св.Н.М.. В оценката си за тези показания бе отчетено,че  по  материалите от ДП е приложено пълномощно  издадено от лице  с имената на М.,което е упълномощило св.С. да подава  необходимите заявления и документи в АП и Търговския  регистър.  В тази връзка  твърденията на св. С.,че не познава св. М., при все заявения си не конкретен спомен по делото за лице с такива имена,са отчетени с необходимото внимание от съда с извода,че установеното пълномощно  издадено от лице  с имената на св. Н.М., св. С. да подава  необходимите заявления и документи в АП и Търговския  регистър не установяват последната да е управлявала фирмата.Относно свидетелката   Р.П. св. С. също заяви своя неконкретизиран спомен. За предявените й материали от ДП   - т. 23 л. 172-173 заяви своята съпричастност към  част от  тези документи, че е положила подписа си  на л. 163 за от този том,за внасянето на уставния капитал за фирма „РД И.“ със собственик Р.П.. Свидетелката допуска да е осъществявала дейност по внасяне на документи в ТР за  „РД И.“,     предвид издадените на нейно име пълномощни от Н.М., Е. Т.  и Р.П..Според съда подписите на въпросните документи от т. 23 л. 167 л. 168  и л. 170-176 също не  установяват С. да е извършвала управленски функции и търговска дейност за това дружество.

Оценката на съда за показанията на св. Н.М.,освен по първия пункт от обвинението за  „дейността“ на „Е. Е. Т.“  , но  и по настоящия се отчитат при липсата на доказателства за реално  осъществявани разпоредителни функции в „РД И.“ към инкриминираните месеци септември- октомври 2009г. За това  и с оглед установения факт,че  едва на 28.12.2009г  е било вписано прехвърлянето на собствеността на фирмата от Е. Т. на св. Н.М.,когато тя станала едноличен собственик и получила дружествените дялове от Т.  също се обяснява  незнанието на М.  за начина на придобиване собствеността и  на двете фирми „Е. Е. Т.“  и „РД И., а с това и  липсата на съпричастност  към осъществените инкриминирани деяния. -т.- 23 л. 37-43 от ДП.

Показанията на св. М.С. също вече  са обсъждани  в частта от обвинителния акт,която касае дейността на фирма „Е. Е. Т.“. Свидетелят в показанията си пред съда  отрече да е обслужвал счетоводно както „Е. Е. Т.“,така и „РД И.“. Посочи знанието си,бившата му съпруга- св. С.  да е внасяла  документи в ТР  на фирми,но заяви,че той  лично никога не е я е упълномощавал да върши това по отношение фирмите,които той  е обслужвал счетоводно.

Свидетелят Г. потвърди пред съда показанията си дадени от ДП,предвид данните,че не познава св. С.,като лицето Р.К. не му е познато.Има спомен за прехвърлянето на собствеността на „РД И.“,в което участвал неговия колега адв. Д.,с когото работили в една кантора. Отрича да е взимал участие в дейността на фирмата.

Дадените пред съда показания от свидетелите И.П. и  А.А. касаят лицето  Е. Т.,която  предвид установеното по делото актуално състояние на фирма  „РД И.“  е  била собственик от м. октомври до края на м. декември 2009г.- т. 25 л. 24-33 от ДП. Този период се явява инкриминиран по отношение издадените 4бр. фактури за „извършена“ продажба на гориво от „РД И.“  на „***“ ЕООД. И двамата свидетели са категорични,че починалата Т. не се е занимавала с търговска дейност. Свидетелят А.,като бивш неин съпруг твърди за  неустановено по делото лице с прякор Г.,което е провокирало Т. да се съгласи да  регистрира на свое име фирма. Свидетелят предполага,че  това е  инкриминираната фирма „РД И.“,но заяви,че  съпругата му не е работила с регистрираната на нейно име фирма. В този период двамата  продължили да  се занимават с предишната си дейност по улов  и продажба на червеи за стръв. Свидетелят не познава подс. В. и  фирмите „Е. Е. Т.“ и  „РД И.“ не му говорят нищо. Тези  показания обективно са подкрепени,според съда  и от заключението по извършената   на ДП съдебно-почеркова експертиза на  положените  подписи върху две от инкриминираните 4бр фактури  „издадени“ от  починалата Е. Т.,в качеството й на собственик на „РД И.“ / фактури №- 000….334/19.10.2009г и № 000….339/21.10.2009г. Заключението на експерта е категорично,че положените подписи не са изпълнени от лицето Е. Т. – т. 3 л.40-41 от ДП.

Показанията на св. Ц.Н.,според съда  кореспондират фактически с обстоятелствата установени  от  показанията на свидетелите С. Г. и  О.А.. Двамата   потвърдиха,че не са упражнявали търговска дейност с тези регистрирани на техни имена фирми.Заявиха,че имената  на подс. В.,неговата фирма „***“,имената на Н.М.,  и Е. Т.,както и фирмите „Е. Е. Т.“ и „РД И.“ не  им  говорят нищо.Тук съдът достига до същата констатация,предвид заявеното от св. Н.,че на нейно име по указание на  неин племенник била регистрирана фирма, чието име не помни. Отрича да е осъществявала  дейност с тази фирма. Предвид издаденото по ДП удостоверение за актуално състояние на името на свидетелката Ц.  С.Н.  е била регистрирана фирма „К. Т.“ , на  която видно от   предадените от  св. Д. декларации за съответствие на течните горива се намира и копие от АДД №- **********/31.08.2009г. Този документ е с невярно съдържание,тъй като  фирмата  не е получавала декларация за съответствие на течните горива от „Л.“- т.20 л. 35 от ДП.  За  представените  по ДП от св. Д. декларации „Л. Б.“ категорично отрича  на  посочените в тези данъчни  документи фирми / между които „К. Т.“ / да са били издавани декларации за съответствие на горивото- т. 34 л. 107-108,л.109-110, л. 115-116 от  ДП. В тази връзка показанията на свидетелите Ц. Н.,Р. П.,които като роднини на св. Ц.Н.  косвено потвърждават показанията й, че единствено  е  разнасяла цветя из гр. София  и не се е занимавала с друга търговска дейност.

В производството  за проверка и събиране на доказателства следва да се  посочат и обстоятелствата,които съдът е установил  по отношение посочения от обвинението св. Р.К.. Последният е бил разпитван похода на ДП  с оглед събраните доказателства,че  в периода от 28.07- 16.10.2009г е бил вписан в агенцията по вписване като собственик на „РД И. “ЕООД-София. В тази връзка  е бил издирван от  органите на НАП,за удостоверяване  обстоятелствата по  част от издадените през м. септември 2009г инкриминарни фактури- 20 л. 21-27. Показанията на  свидетеля  дадени на ДП  представили факти за   начина,по който  е бил вписан като  собственик  и идентични по смисъла  с тези представени от св. Н.М. и св. П.. Предвид установените от съда обстоятелства,че този свидетел се явява пореден по регистрация собственик на „РД И. “ЕООД-София, считано от 28.07.2009г  до 16.10.2009г,в чийто период  на управление са били издадените две инкриминирани ДФ-ри №- 000…226/18.09.2009г и №-000…327/ 30.09.2009г, то съдът положи усилия за установяване неговия постоянен и настоящ адрес и неговото призоваване. Лицето бе обявено за издирване с категория- „Установяване на  адрес“. Бяха събрани сведения,че лицето пребивава на различни адреси  и различни населени места в  и около гр. Видин. Временно през 2018г е  напуснал  пределите на страната и отново се е върнал.Установен е нов постоянен адрес ***,като е бил призован по телефона чрез органите на издирване от МВР. По делото е  приложена молба,  постъпила  в деловодството на съда от лицето Р.К.,който на 13.02.2020г съобщава,че не може да се яви  в с.з. на 27.02.2020г по семейни причини. В с.з. на 24.06.20г свидетелят -редовно уведомен по телефона не се явява. Направеното искане на обвинението да бъдат прочетени показанията на този свидетел от ДП не бе  уважено съобразно липсата на правни основания по  чл. 281 ал.3 НПК. По предложение на прокурора този свидетел бе заличен от списъка на свидетелите по делото. Според съда  показанията на  разпитания на ДП св. Р.К. не предполагат възможност за допълнително  и съществено изясняване на фактите относно предмета на обвинението в тази му част. Съдържание на показанията му от ДП не  е изяснило  фактите за лицата осъществили действителната дейност на фирмата.Тоест обвързаното с обвинението обективно състояние на фирмата „РД И.“ЕООД-София през инкриминирания период  м. септември-октомври 2009г,в който са били издадените 4бр. броя инкриминирани фактури и за които  е имало издадени съответни касови бонове се явяват факти,които не са оборени от другите доказателства и не са  оспорени от страните по делото. Както по хода на ДП,така и по хода на съдебното следствие не са събрани показания или писмени доказателства,които да променят   обвинителната теза,че  въпреки издадените фактури и касови бонове не е била налице реалност на отразените в тях сделки с фирмата на подсъдимия. Този извод се подкрепя от данните  произтичащи за следващия по ред  управител и собственик на фирмата от 16.10.2009г. Е. Т.-починала на 05.01.2012г, в чийто период на управление пък са били издадените 2бр инкриминирани ДФ-ри  №- 000…334/19.10.2009г и №- 000…339/21.10.2009г. и за чието управление се събраха доказателства,че тя не е издавала тези фактури и не е осъществявала каквато и да е търговска дейност с фирмата. Предвид така установените обстоятелства  съдът намира,че следва да бъде  възприет  фактическия извод,че   обективно един и същ кръг от неизвестни лица са подготвили регистрацията на двете фирми „Е. Е. Т.“ и „РД И.“. Те са   взимали участие в организиране и документирането на  установената фиктивна търговска дейност,като са използвали незнанието,неинформираността  и наивността на  част от свидетелите по делото.Така  срещу обещание за парична компенсация са провокирали част от свидетелите да участват пряко или косвено,чрез предоставянето на своите лични данни в регистрацията или промяна на регистрацията на  двете дружества.След това неустановените лица  са съставяли или ползвали неистински или подправени официални и частни документи, с цел създаването на фиктивна търговска дейност на двете дружества и част от която се явява установената по делото. С това те  са осъществили неправомерна дейност,чрез мними сделки,които да отчитат по ЗДДС и натоварят дружествата с невъзстановими  данъчни задължения,каквито безспорно са установени  при извършените им ревизии. 

Предвид подадените инкриминирани СД-ции от името на дружество „***“  през 2012г. му била извършена данъчна ревизия по ДДС за периода 01.01.2009-31.12.2009г.  Тя също била извършена  от свидетелите К.  и С.В.. Бил изготвен РД № 1203431 от 31.07.2012г.,като данъчните органи констатирали, че от името на дружеството през месеците април, октомври и ноември 2009г. били декларирани 5 доставки от фирмите „Е. Е. Т.” ЕООД-София и „РД И. ” ЕООД-София с предмет доставка на бензин и евродизел. На търговците-доставчици била извършена насрещна проверка, като рискови доставчици и след проверката, на основание чл.70 ал.5 вр.чл.68 ал.1 и чл.69 вр.чл.6 и чл.12 от ЗДДС на „***“ ЕООД било е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 326.08 лв.относно  издадената  от името на  „Е. Е. Т.” ЕООД-София фактура  №- 000…011444/24.03.2009г и в размер на 15 412.00 лева по останалите четири инкриминирани фактури, издадени от „РД И.”ЕООД  или  всичко на обща стойност 16 738.08 лева. Отговор на това решение НАП представила възоснова на   издадения РД  от 31.07.2012г. – т. 19 л.136- 147,като на това основание бил издаден и  РА № ********* от 12.09.2012г. на ТД-НАП-Пловдив-  т. 19 л. 155-157.  Ревизионният акт бил връчен на дата 24.09.2012г. по пощата, чрез лицензиран пощенски оператор. Той не бил обжалван по съдебен ред от  подс. В. и представляваното от него дружество, а само по административен ред,като  РА е бил  потвърден и влязъл в сила на 27.12.2012г. Главницата в общ размер от 16 738.28 лв., както и лихвите по нея  не са били изплатени към бюджета (справки от НАП - л.53, л.73- т. 19  и л.78 т.З от ДП). За това  е било образувано изпълнително дело ИД № 16130003551 от 2013г. Наложен бил запор върху банкови сметки в четири банки. Било установено, че дружество „***“ ЕООД нямало декларирано движимо и недвижимо имущество -л.53-54 том 3 от ДП.Към момента на приключване на разследването задълженията по РА не били погасени-справка НАП -  т.3 л.81от ДП.

За обективното състояние на дружеството на подсъдимия   „***“ ЕООД, освен  писмените доказателства  съдът обсъди  и  гласните  доказателства по делото,които имат отношение към предмета на обвинението.

От показанията на св.  В.Б. бе установено,че той бил назначен  в „***“ ЕООД като шофьор  на бордови камион за около 7-8 месеца. Работил с трудов договор през  2008- 2009г Осъществявал превоз на дърва и въглища до пощенски станции по селата на окръг Пловдив. Горивото,което зареждал в камиона било бензин и го взимал от варел,който се намирал в базата на дружеството. Там имало няколко варела за гориво. Има спомен веднъж за  пристигнала цистерна в двора на фирмата, от която  била  изтеглено гориво,но няма спомен за името на фирмата доставчик.Освен той  с гориво по същия начин се снабдявал и другия шофьор на фирмата Г.А.. Няма спомен да  е съставял  пътни листове. / Противно на установеното на ДП обстоятелство за изследваните пътни листове съставени от лице с неговите имена, които са били предмет на изследване от ССчЕ-за/. Предвид това,че тези пътни листове нямат  отношение  към дейността на дружеството през инкриминирания период съдът не е приел за съществено да констатира това противоречие в показанията на свидетеля за съществено. Отчитал извършените курсове през деня,като представял на подсъдимия В. протокола за съответната доставка,в който се  подписвал приемащия  доставката и се слагал печат на пощенската станция.Освен неговия камион и този на А. дружеството имало още едно камионче. Свидетелят работил на обект на дружеството и в гр. Разград,където осъществявал  също курсове по  доставката на дърва и въглища в пощенски станции. Зареждането на  камиона с гориво там отново ставало от складирани в базата на дружеството  варели. Няма спомен да е зареждал камиона с гориво от бензиностанция.Не знае кой е доставял дървата и въглищата в базата на дружеството. Твърди,че никъде не се отчитало  и контролирало количеството гориво,което се източвало от варелите.-л.325-326 от съдебното следствие.

Показанията на св.Г.А. са идентични в общ  смисъл, според съда с тези на св.Б.. А. потвърждава наличието на два бордови камиона и един по-малък във фирмата. Потвърди,че освен това се ползвал камион със щипки и един мотокар. Не съставял пътни листове, докато разнасял като шофьор дърва и въглища на много населени места,като всеки курс записвал в една тетрадка и така отчитал броя на курсовете. Никой от шофьорите не отчитал горивото,което те  източвали от варелите в базата. Има спомен за доставката на гориво в базата в Разград от една цистерна. Варелите се намирали под един малък навес  и  от тях горивото се източвало в туби.- л 664 съдебното следствие.

Показанията на св. И. се явяват съществени по отношение на заявеното от него обстоятелство,че той като пълномощник на   фирма  „В. Г.“ ЕООД  сключил договор с фирмата на подсъдимия В. за рязане,транспортиране и изкупуване на  метални отпадъци от бившия завод „Д.“ - гр. Разград. Сключил и договор за наета от подсъдимия площ от завода  на това основание.Твърди, че  на територията на завода подс. В. работил с  техника- няколко камиона и багери. Той предоставил варелите на  В., които последния ползвал,за да се пълнят с горивото / на ДП  заявява,че  горивото било дизел/, заяви за дизел и бензин пред съда. Няма  точен спомен за броя на варелите,но били доста. Относно предявената му  инкриминирана фактура с №- 0001444/24.03.2009г, пред съда заяви,че той  на няколко пъти е приемал гориво за фирмата на  подсъдимия.това се случвало,когато В. отсъствал. Не бе конкретен дали е приел предявената му фактура,нито колко пъти е вършел това: пред съда първо заяви,че на три пъти е приемал фактури за гориво от доставчика,после,че  е получил четири фактури. Приел горивото,което идвало с цистерна, тъй както подс. В. отсъствал от обекта и по молба на последния заплатил услугата. Пред съда в с.з. на 18.09.2018г твърди, че на няколко пъти получавал горивото, в отсъствие на подсъдимия. Заплащал горивото и приемал фактурите,но  никъде не се подписвал.  Не се интересувал какво било количеството и колко варела се пълнят. Освен фактурите нищо друго не получавал като документи. Знаел имената на доставчика на горивото,но не си го спомня. Имало варели с гориво бензин и дизел,като една част стояли на открито,но имало варели и в  закрито помещение.-л 330 -331 от с. следствие.

Пред съда св. Б. заяви,че е работил в продължение на  над четири години във фирмата на подсъдимия,с трудов договор и  като общ работник. На базата на фирмата на Р. Ш.  имало варели,които се пълнели с гориво за камионите.Според свидетеля със сигурност варелите се зареждали с нафта.Допуска да е имало зареждане и с бензин. На тази база клиентите доставяли старо желязо и свидетеля го подреждал. След това работил към фирмата и  на базата в гр. Разград за няколко месеца. Там също се занимавали с железа. В базата докато той бил там не се доставяли дърва и въглища. Там имало няколко камиона,които работили към фирмата,не може да ги определи като марка и вид. Те зареждали гориво от варелите и той помагал на шофьорите да зареждат. Не е сигурен дали е доставяна само  нафта или  е бил доставян и бензин. Доставянето на горивото ставало от цистерна. Не знаел кой доставя горивото,не разговарял с  доставчиците на горивото, но  е виждал,че подсъдимия разговарял с тях и как им плаща. При констатираното противоречие констатирано противоречие за броя на варелите,които свидетеля сочи,че се пълнели от цистерна на ДП  и пред съда  той  потвърди,че има спомен единствено за доставяна нафта.

Свидетелят М. заяви пред съда,че е работил като оксиженист в базата на фирмата в Разград. Режел железа в района на завода и е виждал в района на завода дърва и въглища, но дървата не били много, 5- 6 кубика. Цепели се  дървата и ги товарили на малкото камьонче. Имало склад с размери от около 40- 50 квадрата,в който имало варели. От тях се пълнили камионите с гориво. Зареждало се с дизел и бензин.Твърди,че подсъдимия разрешавал кой  трябва да зарежда от варелите,но  горивото не се отчитало като разход.  Свидетеля управлявал камьонче и мотокар вътре в завода и когато  светнела лампата на горивото, отивал в склада и зареждал една туба с гориво. Цистерната идвала да зарежда около десетина пъти.Не знае колко  е доставеното количество  и предполага, че по- няколко тона се зареждало с гориво- л. 472 от съдебното следствие.

Изводът,който съдът обосновава от тези показания определя  частичната им логическа свързаност  с доказателствата подкрепящи обвинителната теза,че  за нуждите на реално осъществяваната дейност на фирмата на подс.В. са доставяни неустановени количества гориво за използвани няколко МПС. С един  голям камьон и друг по-малък  било извършвано разнасяне и доставка на дърва и въглища за огрев,предвид  договор с Б.Пощи  АД през есента  и зимата на 2009г. Една част от свидетелите  имат спомен за  багер и мотокар,други нямат такъв спомен. Относно техническата обезпеченост на дружеството с МПС, част от тези показания  макар и формално да се разминават като  вид и брой  на използваните превозни средства,според съда те са относими към  приложените по делото писмени доказателства,че  дружеството не е притежавало регистрирани МПС,но все пак е използвало няколко такива. / т.4 л.16 от ДП.

Освен това за  период от около две години  дружеството е използвало под наем чужд товарен транспорт,за което има приложени по делото писмени доказателства: Наем за МПС – 1бр.лекотоварен автомобил „Мерцедес“, модел 811 Д,произведен 1986г и анекс към този договор от 15.01.2009г,който  е използван за срок от две години,считано до м. април2010г. Освен това по делото са приложени  и 2 бр. фактури за платен от дружеството транспорт и  преведени на това основание по банков път пари на стойност малко над 11 хил. лева за дейността на дружеството през 2009г, по договора с Български пощи и снабдяването на териториални пощенски клонове с дърва за огрев и въглища. / т. 5 л. 4-6,л.  7-8 от ДП.

Относно представените и приети като писмени доказателства по делото  48 бр. издадени от дружеството  пътни листове се установява,че те касаят едно МПС – товарен автомобил ЗИЛ 157 с дкн  ***. Вече  бе посочено,че  водача на този автомобил е бил св. Б.,който  в периода от месеците  март - май 2009г  е разнасял дърва до две населени места в близост до гр. Разград. С това е отчитал един и същ изминат пробег изминати километри,количеството дървесина превозвано на всеки курс и времето на конкретната доставка./ т. 13 л. 2-49 от ДП. Тези пътни листове обосновано не са  възприети от данъчните органи и в заключенията по назначените на ДП ССчЕ-зи за относими към предмета на делото,тъй като касаят времеви период извън инкриминирания.Същественото е да се посочи,че св.Б. отрича в своите показания да е съставял пътни листове при управлението на предоставеното му  МПС от подс. В.,но  това твърдение противоречи на заявеното от св. А./също шофьор към фирмата/. Последният твърди,че отчитал извършените от него курсове в  тетрадка,а  св. Б.,че само предоставял на подсъдимия разписка за доставеното до  съответната пощенска станция топливо.

При съпоставянето на показанията на тази група свидетели с посочените писмени документи може да бъде направен извод,че  след като дружеството не притежавало регистрирана превозна техника, за използваната такава  са налични противоречиви данни относно техния брой,вид и в какъв период са използвани. Доставяното  гориво за  използваните МПС от дружеството не е било осчетоводявано правилно, с оглед отчитането на изминат пробег, извършени пътни курсове,разход на гориво и необходими документи за валидиране покупко-продажбата на горива. Свидетелят И. *** В. използвал багери,обстоятелство,което  никой от останалите свидетели не твърди  /освен камион с щипки/ и каквато техника,наред с останалата не  е била водена в счетоводството на фирмата. Относно предявената му  инкриминирана фактура с №- 0001444/24.03.2009г, пред съда св. И. нелогично поддържаше тезата,че приемайки гориво за фирмата на  подсъдимия на няколко пъти,поради отсъствието подсъдимия той не се интересувал за  количеството гориво,което приемал. Наред с липсата на конкретика колко пъти е вършел това,твърди и че никъде не се подписвал, не бил  съставян  документ за приемане или предаване на горивото и вече  е забравил имената на доставчика.  При съпоставянето  на тези показания с дадените от него на ДП е видно,че там той говори   за едно  заплащане от него за  не малката сума от около  8 000 лева. / т.20 л.10 от ДП. Според съда  показанията на св. И.  дефинират стремежа  да бъде обоснован начина на приемането на горивото по изследваните инкриминирани фактури.Тоест,че това е ставало в отсъствие на  подсъдимия и с това от субективна страна да се установи липсата на прекия умисъл към извършване на  престъплението по чл. 255 ал.1 от НК.Това противоречи на  други гласни доказателства, че  служители  към фирмата са виждали как подс. В. се заплаща с доставчика на гориво. Свидетелят Б. твърди,че на базата на дружеството в гр. Пловдив имало само няколко варела,в които се съхранявал бензин.Според съда с оглед инкриминирания период,в който е установено,че активното използване на  транспорт от дружеството започва през м. август 2009г, отчетената фактура №- 000….1444/24.03.2009г за доставено почти  5 тона  бензин няма как да се  отнесе,че е била част от  предмет на действията,които описва св.И.. На първо место тя  е единствена от  останалите инкриминирани фактури,която отговаря като отразена в нея сума  и на неговото твърдение, че бил  заплатил около 8 000 лева на доставчика. На следващо место  в периода на съставянето на тази фактура  И.,като пълномощник на  „В. Г.“ ЕООД  не е имал търговски отношения с фирмата на подсъдимия. Самият свидетел не потвърди дали фактурата е относима към  фактурите, за които твърди, че бил приел при доставено гориво в завода в Разград. Според съда  и с оглед  така установените обстоятелства от обсъдените по-горе показания  инкриминираната фактурата от 24.03.2009г не може да се  отнесе към  случаите,за които св. И. твърди, че  е приемал гориво и фактури  в отсъствието на  подс. В.. Твърдените от свидетеля обстоятелства,че на няколко пъти той  бил приемал фактури за доставено  гориво  на „***“ също следва да се съпоставят с показанията на св. Б.,който твърди,че  около десетина пъти е виждал доставянето на гориво в базата на фирмата  и как подс.В. лично приемал горивото и разговаря с доставчика.

Показанията на свидетеля Б. касаят от фактическа страна  периода, в който св. Б. е станал правоприемник на „***“  и който период е извън инкриминирания. Б. заяви пред съда,че приел собствеността на дружеството с имуществената наличност от един  камион с щипка,който не бил в движение.Базата на дружеството  била  с размери 100 на 50м,една едноетажна масивна постройка,фургон и един навес. За прехвърлянето на дружеството заплатил на подсъдимия 6-7 хиляди лев. Свидетелят отрече капиталът на дружеството да е бил в размер от 300 хиляди лева. Знаел от св.Д.,че  купува  фирмата със задължения,които не били  големи и никой не го е търсил да заплаща такива.-/л. 616 съдебното следствие.

Показанията на св. А.Д. имат съществено отношение към обективната страна на повдигнатото и предявено обвинение. Свидетелят,в качеството си на упълномощено лице от подс. В. осъществявал счетоводната отчетност на фирмата „***“ ЕООД,която била регистрирана по ЗДДС. В хода на съдебното следствие св.Д. потвърди пред съда,че получените горива били записани счетоводно от него и направените разходи за покупката на изследваните от НАП горива били осчетоводени като разходи на фирмата. Заяви,че горивата са били използвани за дейността на фирмата относно транспорта дърва и въглища в изпълнение на обществени поръчки/  Документите за тези горива били предоставени в офиса на неговата счетоводна фирма и няма спомен кой ги  е предоставил.  Бил издаден РА,за който твърди,че не бил признат данъчен кредит на фирмата,защото при насрещните проверки данъчните органи не били намерили доставчиците на горивото.Свидетелят твърди,че  представянето на фактура,придружена с касов бон,които са издадени от доставчика на гориво е достатъчно основание да се  отрази счетоводно тази сделка. Не  обоснова  дали  пътните листове,договори и други  документи  доказващи получаването  и разхода на гориво  имат отношение към  установяване реалността на изследваните в случая  покупки на горива от „***“,но изрази убеждението си,че тези доставки са били направени.Допуска,че горивото било платено от подс. В. в брой и в потвърждение на това заяви,че касовата наличност на дружеството давала възможност фирмата да се разплаща не само чрез банка,но и на ръка. Изрази готовност да представи отчетни документи за касовата наличност на фирмата през 2009г.Потвърди,че  дружеството не е имало  фискално устройство в този период и  по отношение  двата договора за доставка на отоплителни дърва и въглища с Б.Пощи разплащанията са ставали по банков.Според свидетеля във фирмата се съхранявали  документи за транспортната дейност като  пътни листове,които се държали в кашон. Свидетелят не посочи  по какъв начин и от кой е приел осчетоводените фактури  и не ангажира разбирането си от счетоводна гледна точка за  пътните листове, техния важен удостоверителен,разходно-оправдателен и отчетен характер/.

Според съда показанията на св. Д. следва да бъдат кредитирани предвид заявените обстоятелства,че  обслужваната от него фирма на  подсъдимия през 2009г  е била възоснова на издадените  от подс. В. пълномощни. Че фирмата осъществявала  реална дейност по търговията със скраб и  разнасянето на дърва и въглища. Показанията отговарят на действително установените по делото обстоятелства,че във връзка с тази дейност имало МПС,които били наети от подс. В..Но на следващ план остават въпросите, защо счетоводителят не е наясно и защо не се води отчетност за техния брой и осчетоводяване на  разходи на дружеството за това. Показанията на свидетеля относно доставените количества горива не се възприемат от съда за  изцяло обосновани,тъй като изразяват твърдение,което се явява предполагаемо.Според свидетеля осчетоводените и вписани в инкриминираните фактури количества гориво били използвани за дейността на дружеството. Това твърдение се явява голословно,тъй като свидетелят не отговори как  е разбрал,че горивото е за тази дейност,след като е осчетоводявал само фактурите и издадените касови бонове от фирмите доставчици. За други отчетни документи- разписки,товарителници, пътни листове,осчетоводяване на ДМА, договори за наем на МПС /освен този който е приложен по делото и за когото съдът е дал  вече своята  оценка/ свидетелят не ангажира разбирането си за тяхната важност. Показанията на свидетеля съдържат твърдението,че той  нямал спомен кой му бил предоставил за осчетоводяване  петте инкриминирани фактури,подобно на завоалираното му твърдение от ДП кой му е предоставил  петте броя декларации за съответствие на качеството на течните горива,придружени с  толкова акцизни документи- т.20 л. 33-43 от ДП. Според съда това твърдение  недобросъвестно изтъква стремежа на  Д. да се приеме,че след като останалите отчетени разходни документи за  покупка на горива касаят суми от порядъка от  няколко стотин до  приблизително 2 хиляди лева месечно, на него не му е направило впечатление,че през м. март,м. септември и м. октомври 2009г са му  представени фактури за  тонове  бензин и дизел, на значително големи суми и той няма спомен кой ги е представил в счетоводството. Най-малко е логически непонятно счетоводителят да не провери редовността на  фактурите,чрез разговор със собственика и управител на дружеството. В тази връзка представените от този свидетел и приети от съда като писмени доказателства заверени копия от счетоводни документи за цялата 2009г не опровергават и не внасят съмнение в този извод на съда. Още повече,че заключението по назначената на ДП допълнителна  счетоводна експертиза,която е обсъждала допълнително  представени от подс. В. документи за дейността на фирмата му в инкриминирания период са идентични с част от представените на съда документи от св. Д.. При съпоставяне на тяхното съдържание например се установява,че в завереното копие на „ Дневник на сметка - 501 „  в периода 01.03.- 30.04.2009г са отчетени известен брой фактури за закупено гориво от различни доставчици. С изключение на  отразената  в тази сметка описана фактура  №- 000…1444/24.03.2009г, която се явява  икриминирана по отношение на първия  период,вменен като  виновно  осъществено престъпление на подсъдимия,която е на стойност от 7 956.46 лева, то всички останали  отразени в този  дневник фактури за покупка на гориво са на пренебрежимо малки стойности в сравнение с  посочената- л. 450 от съд.следствие. Последното обстоятелство надлежно е било отчетено не само за този месец, но и за целия инкриминиран период в заключението на вещото лице.- Том 22 л.25-27 от ДП.От приложените по хода на съдебното следствие от св.Д. документи   са налице същите обстоятелства и съдът не може да приема за логично  как св.Д. отново  е игнорирал закупените още  по-големи количеството горива, които са отчетени с останалите 4бр. фактури от м. септември и м. октомври с доставчик „РД И.“ ЕООД. По изказаните от него факти едвали не  анонимно – някой, носи фактури,от това следва да се осчетоводят значителни за обема на дейност на дружеството разходи за  гориво и за св. Д. не  е  възниквала необходимост да уведоми „незнаещия“ подсъдим и който в един доста по-късен момент се сеща, че трябва да се търсят доказателства за произхода на горивото. Подобно недобросъвестно поведение св. Д. е дефинирал според съда   и спрямо св.Б.. Последния при последващото закупуване на  дружеството „***“ през 2016г бил известен от св.Д. /който продължил счетоводно да обслужва фирмата/,че нямала големи задължения.Последното обективно не е истина,след като св. Д. е знаел,че още през м. декември 2012г има влязъл в сила ДРА срещу дружеството,с вменено данъчно задължение към НАП в размер от над 16 хиляди лева главница,плюс неплатени лихви и за което има образувано изпълнително дело.

Съществено место от доказателствената съвкупност по делото имат обясненията на подс. В.. Предвид двояката правната природа на  този вид гласни доказателства, съдът намира за необходимо да  посочи коя част от обясненията на подсъдимия приема за обосновани логични и безпротиворечиви на кредитирания доказателствен материал. На това основание те се приемат като  средство за възпроизводство на доказателствата по делото и източник на релевантни по делото обтоятелства. Частта от обясненията на подс. В.,в която представя фактите за осъществената през 2009г дейност на дружество  „***“ ЕООД по търговия със скраб и изпълнението на  2бр договори с Б.Пощи АД следва да бъдат кредитирани. Относно това съдът споделя напълно  представения извод на прокурора,че във връзка с дейността по търговията със скраб,покупката и продажбата на  дърва и въглища за огрев в установените периоди на 2009г  дружеството е водело счетоводството си в съответствие със Закона  за счетоводството и ЗДДС. В това отношение по делото са приложени множество писмени доказателства,които включват договорите с Б. Пощи и договори с „ В. Г.“ за осъществяваната дейност на дружеството, 2бр фактури за  платен  и използван  нает транспорт и нает 1бр товарен автомобил./ т.1  л.20-31, т.5 л.2-8,т.15 от ДП/. Приложените по делото незаверени фактури издадени от  горско стопанство Пирдоп и фирми  произвеждащи  въглища или добиващи дърва за огрев подкрепят този извод на съда. Представените от подс. В. по хода на ДП  складови разписки отчитат доставените  от дружеството дърва и въглища на пощенски станции  в част от Северна България от края на м. август до средата на м.ноември 2009г/ т.7- 12, т.14 – 16 ДП.

Съдът кредитира частта от обясненията на подсъдимия,в която твърди за осъществяваната  дейност на дружеството и с оглед свързаната с нея  кадрова обезпеченост на фирмата. Тя е установена от представената справка  за актуалното състояние на трудовите договори към 16.10.2013г  от НАП. От нея  е видно, че през лятото на 2008г до  края на 2012г  във фирмата са били регистрирани общо 22 служители,които в този период са били назначавани или са им били прекратени трудовите им договори. През 2009г е бил най-голям броя на назначените лица – общо 13, но  към края на същата година  15 са били  уволнени. Така в края на  инкриминираната година  са останали 7 лица,от които вече в края на 2012г е останало само едно лице. / т. 17 л. 33-34 от ДП/. Тази справка се намира в логическа връзка, както с тези му обяснения,но и с обстоятелствата за разгърнатата от дружеството от средата на м. август 2009г   работа в гр. Разград  и с показанията на  свидетелите Б., А.,Б., М. и И.,които съдът е кредитирал по отношение работата им във фирмата на подсъдимия или дейността в базата на завод „Д.“. 

Съдът кредитира частта от обясненията на подс. В. и по отношение начина,по който е приемал течните горива за МПС. В обясненията си пред съда той заяви,че в района на  базата пристигал камион цистерна,от който поръчаното от него гориво се преточвало чрез пистолет и маркуч във 200л. варели. На камиона имало часовник,който отчитал пресипаното от цистерната количество. При констатация,че горивото в базата привършвало той  се обаждал по телефона на доставчика  и  поръчвал горивото. За това  той заплащал горивото на ръка. Всички  инкриминирани фактури за горива той предоставял в счетоводството на дружеството. Дейността на фирмата диктувала начина  на снабдяване с горива за МПС.След като  се увеличил обема на работа се наложило да търси доставчика на гориво,на когото имал телефона доста месеци преди това. До тогава зареждал  малки количества гориво от бензиностанции. Разбрал от св. Д. за издадения срещу фирмата РА. Не го чел,тъй като св.Д. го успокоил,че няма смисъл  да го обжалват и че нямало нищо притеснително.След това подс. В. разбрал,че вследствие на РА нещата  са  се влошили.

Останалата част от обясненията на подс. В. дадени пред съда не се кредитират като  твърдения за факти намиращи подкрепа в приетия от съда доказателствен материал по делото. Тази част от обясненията се възприемат от съда  като средство за защита по изградената от подс. В. версия и  с това обективират извода за  тяхната нелогичност и  противоречивост по отношение на  останалия доказателствен материал и колебливост.

Основно место в изложената версия на подсъдимия заемат фактите относно  взаимоотношенията му с представители на инкриминираните фирми  „Е. Е. Т.“  ЕООД-София и  „Р.Д.И.“ ЕООД-София по доставянето на течни горива за нуждите на  неговата фирма, както  са отразени в издадените от тези фирми данъчни фактури. Както на ДП,така и пред съда в с.з.на 24.06.2020г подсъдимия потвърди версията си за случайната си връзка с тях. Не помни кой му е казал,но той имал знанието за камиони,които зареждали с гориво. Отишъл  и лично се срещнал с  неизвестни за него хора в София. Бил му даден телефон,той се свързал и след това се срещнал на улицата пред една бензиностанция, за която  му казали,че е тяхна. Договорил се с тях  да заплаща доставеното от тях гориво  в брой  и на този който го докара. На местото,където се намирала бензиностанцията  се срещнал с доставчика на гориво  и там ходил общо два пъти. Твърди,че за условията на доставянето на гориво говорил с един човек.Било му казано,че горивото се доставя от Бургас и всичко било нормално със сертификата за произход. Впоследствие  се оказало, че доставянето на гориво за неговата  фирма се извършвало от две  фирми. Подсъдимия установил това- /явно от  представените му документи/, но  заявява,че след като  заплащал по  уговорения начин, то явно сумите   отивали при един човек и изказва предположението си,че  този човек е  собственик  и на двете фирми.

Категорично версията на подсъдимия за начина,по който се срещнал и разговарял с доставчика на гориво не отговаря на обективната истина. По хода на досъдебното производство В. бил  подробно обстоятелствен   по какъв начин се е свързал с доставчика на горивата отчетени в инкриминираните 5 броя фактури.Твърди,че това станало случайно, когато пътувайки в посока Кремиковци на околовръстното Ш. на София,след хотел „Църна маца“, в посока Ботевград и на около 300 метра след отбивката за Ботевградско Ш. се намирала бензиностанция. На тази бензиностанция му бил даден телефона на управителя. Той се свързал с него и така последвало уговарянето  на  доставките с този управител. Не е сигурен дали първата доставка е била за базата в Пловдив или в Разград. Не  е сигурен в името на управителя,не е запазил телефона  и не помни  името на фирмата. През годините минавал оттам няколко пъти и установил,че тази бензиностанция вече не съществувала.- /т.1 л. 34 ДП/. Пред съда  подсъдимият не бе толкова многословен,но  фактически  ясно  изказа своето   потвърждение за  срещата си на описаното местонахождение на тази бензиностанция.

Следва  да се посочи,че органите на ДП  са изследвали тази част от обясненията на подсъдимия и  за това  е установено,че  указаното от В. „местоположение на бензиностанцията“,която „била  собственост на доставчика на горива“,с когото той контактувал не отговаря на истината. За указаното  от подсъдимия место не са били издавани разрешения за  строеж,удостоверения за въвеждане в експлоатация или други документи за бензиностация от  направление „Архитектура и градоустройство“ при столична община.  Освен това  и вече по обясними по-горе доводи на фирмите „Е. Е. Т.“  ЕООД и „Р.Д.И.“ ЕООД не са издавани подобни документи. В периода м. март – октомври 2009г  в указаното от подсъдимия место не е бил извършен метрологичен надзор и  проверки на  дирекция „ Контрол на качеството на течните горива“- явно поради липсата на такъв  търговски обект. Тези органи на  ГД ККТГ и ДАМНТ не са извършвали проверки за качеството  на горивото  спрямо  фирмите „Е. Е. Т.“  ЕООД-София и  „Р.Д.И.“ ЕООД-София – явно поради липсата на регистрация на двете фирми за търговия с течни горива. Дирекция национален строителен контрол не притежава информация за издадени  разрешения за ползване на бензиностанции на  двете фирми през 2009г – т.22 л. 41-59 от ДП.

Според съда следва да се посочи  и друга част от фактите,които подс. В. представи пред съда  за доставените му  течни горива,които   също  не следва да бъдат кредитирани. Относно знанието си за произхода на доставяните му течни горива  заяви,че имало „сертификат“. Не помнел дали при всяка издадена фактура от доставчика е получавал „сертификат“ за произход на горивото  на место,тъй като не винаги той бил приемал тези фактури. Бил виждал  такъв документ,но не заяви  дали освен  фактурите и касовия бон да е получавал други документи. Според съда явно в реда на тази логика  и в един по късен момент по хода на ДП  св. Д.  е представил  обсъдените от съда по-горе декларации за произход на горивото  и тяхната недостоверност. Съществения смисъл на тази част от обясненията  отразява твърдението му, че той поне веднъж лично е приел фактура за доставеното гориво. Това означава,че би следвало  да е налице по-конкретен спомен за платена от него сума,вид  и количество на  горивото,но за което  подсъдимия не отговори на зададените му въпроси. На следващо место  нито една от инкриминираните фактури не отразява подписа на  лицето,което е приело фактурата от името на „Н. “ ЕООД,макар че в тях е отразено името на подсъдимия. Неговите  твърдения,че той е получил веднъж фактура за доставено гориво, но не бил сигурен дали се е подписвал на фактура за доставка на горива,според съда отразява отиграна  и добре премерена „колебливост“ в стремежа да отхвърли  отговорността за знанието си кой е доставчика на  горивото и „действителността“ на  доставката.

Несъмнено следва да  бъде отчетена колебливостта на  обясненията на подсъдимия и по отношение  на други факти. Предвид  твърдението на подсъдими за получените „сертификати“  бе изразена колебливост дали две са били фирмите,които му доставяли горивото и че на името на двете фирми били издадени сертификатите за произход на горивото. Освен това подсъдимият  първоначално  заяви,че  е имал среща с доставчик,но в последствие  потвърди, че той не контактувал с представители на двете фирми, а с техни шофьори,защото тях бил открил. След  като шофьорите му носили горивото,което  поръчвал,означавало,че те са представители на тези фирми. Подсъдимият заяви,че фактурата била комбинирана/има предвид инкриминираните фактури,след като потвърждава плащането си/  и такава не се издавала за всяко зареждане,което не противоречи на  ЗДДС. Но  предстоящото конкретно плащане е следвало да се договори с някой.Според твърдението на подсъдимия  той се договарял с шофьорите,което е нелогично,предвид стойността на  отчетеното във всяка фактура гориво.Твърди,че е заплащал  винаги в брой,но пък има спомен за  едно получаване на фактура,без  да  има спомен за количеството гориво и сумата,която е заплатил. Според съда тази колебливост потвърждава  нелогичността на заявеното твърдение за начина,по който е поддържал връзка с посочените от него доставчици и контакти с посочените в инкриминираните фактури две фирми.  

Съдът не възприема  обясненията на подс. В. в частта от неговите твърдения,че  той не се бил възползвал от  фактурите, не бил теглил и вземал пари,знаел,че  бил приспадан данъчен кредит,но това ставало счетоводно и той не бил правил тези сделки,за да се  облагодетелства. Тези декларации не намират  опора в доказателствата по делото. За съставомерността на деянието е  от значение дали чрез подадената СД е предявено приспадането на данъчен кредит за отчетения данъчен период,а не дали действително е  възстановен парично отчетения разход. Обективната страна на деянието не изисква реална щета и неправомерно облагодетелстване.

Съдът не приема за  обосновано и твърдението,че количеството гориво,което е отчетено с инкриминираните  фактури било значително  малко в сравнение с това,което той бил похарчил през 2009г година. Но не са налице никакви  данни  защо  още през м.март 2009г  е  отразена „покупката“ на  първото значително количество гориво от „Е. Е. Т.“. Според  данните отразени в счетоводството на дружеството извън  обхвата на инкриминирания период април- ноември 2009г  ежемесечно са отчитани дребни суми  за разходи за гориво  и най-значителния разход е  веднъж за  около 2 000 лева. Няма логика дружеството да е осчетоводило разходи за горива от посочените в 5бр инкриминираните фактури,които  са в общ размер над 100 000 лева и да не осчетоводи други такива,които по твърдението на подсъдимия били значително повече през 2009г.  

Предвид изложеното съдът намира да необходимо да  посочи своите изводи съобразно дадената оценка на  обсъдените.

В счетоводството на дружеството на подсъдимия  няма налично  отчетени други освен описаните  5 броя инкриминирани фактури за доставено значително количество горива. Има налични  свидетелски показания,които потвърждават,че подс. В. е присъствал  многократно при доставка на течни горива  и по време на преноса на гориво от цистерната във варелите на дружеството. Никой  от името на дружеството не е подписал фактурите./ Том т. 20 л. 51-55/ Подсъдимият не  е заплатил нито една от  тези фактури,те са заплатени в брой, в негово отсъствие, счетоводителят на фирмата не е проверил  валидността на тези доставки. Някъде две години след извършената данъчна ревизия на дружеството  от НАП св. Д. предава  обследваните  на ДП  5бр декларации за съответствие на качеството на течните горива,за които твърди,че  са предадени в офиса му от  „управителя и/ или  упълномощено  лице на дружеството“ … За тези декларации категорично е установено,че не са издавани от  Л. Н., представляват неистински документи, а придружаващите ги   акцизни данъчни документи  са  с невярно съдържание. Не отговарят на действителността фактите изложени от В. за местоположението на бензиностанцията, на която се  е запознал с „доставчиците“ на гориво.

Описаната по-горе фактическа обстановка се  установява по безспорен начин от  кредитираните от съда показания на свидетелите, частта от обясненията на подс. В.,както и от приложените по ДП материали съдържащи се в :

Том1- л.20-31 2бр. борсови договора  за покупко-продажби на стоки,  Р.Доклад -л.55-69 л. 75-77, л.98-99, л.125-126- протоколи за вземане на сравнителни образци.

Том 2 - л. 124 протокол за вземане на образци за подпис и почерк. Том 3-  ССчЕ-за л. 2-11,допълнителна ССчЕ-за л. 18-22, почеркови  експертизи-л. 32-34,л.40-41, писмо от НАП с изпратени справки декларации за ДДС и дневници за покупки и продажби на „***“ л. 55-67, л. 71-75-заверени копия от НАП,. писмо от НАП за  „Е. Е. Т.“-л. 70, писма от НАП- л.78,л. 81,84-86,пълномощни- л. 87-88, справки от А.В-ята за актуално състояние на фирми-л.93-100, справка  Агенция  А.Адм-ция- л.12,справки от Л. Б.-л. 107-108,л.116, акцизни данъчни документи издадени от Л.-л. 109-110 заверени копия, счетоводни дневници за дейността на  Н. по борсовите договори-л. 126-131, фактури за това-л.132-155, Действия на НАП към „Е. Т.“-л. 164-168, л. 187-191,Ревизионен доклад –л. 192-1213, Ревизионен акт-л. 169-185. Том 4-  писма от НАП-л. 2,  л.10, писмо от пътна полиция-л.- 16, смъртен акт-л. 18-19 , документи за самоличност-копия –л. 30-38, протоколи с вх. номер за приемане на декларации и дневниците за покупки и продажби по ЗДДС от м. януари до м. декември 2009г на Н.- л. 44-131.

Том 5- заверени копия от договори  и фактури на Н.-л. 2-50.

Том 6- приемо-предавателни протоколи за доставка на дърва и въглища от м. август до м. ноември 2009г от Н.- л. 1-42. Томове  7-12: копия на складови разписки за доставени дърва и въглища за огрев от Н. в периода м. август- м. ноември 2009г.

Том 13- пътни листове на  МПС – ЗИЛ 157 с дкн ВТ 92-41 АР- л. 2-49.

Томове  14- 16  копия от договори, протоколи по чл. 117 ал.2 ЗДДС и фактури -л.2-52 , л. 2-47, л. 2-23.

Том 17-удостоверения актуално състояние на Н., РД И. и ЕМ ЕР Т.-л 11—16, материали от данъчна проверка на Н.- л. 21—29,справка  актуално състояние на трудови договори,приети и отхвърлени  уведомления по КТ на Н. –л. 33-34, л. 35-59, писма  на НАП- л. 60-63. Справка актуално състояние на трудови договори приети и отхвърлени  уведомления по КТ на  РД И.-л. 65-68,ревизионен акт  на РД И.-л. 69-93, РД на  РД И. л. 99—117, копия от счетоводни документи на Н.-л. 157—171, копие  РА-л.180- 201, материали на НАП София спрямо  РД И.,актове за прихващане и възстановяване на НАП- л. 223-247.

Том 18- проверки на  ОД МВР -л.1-85

Том 19-  уведомление от НАП,заверени копия на СД-ции – л. 167-158, РА л.157-155, писма –л. 156-148, Р. доклад-л. 147-136,заповеди за възлагане на ревизии- л. 134-125, договор запокупко-продажба на Н.-л. 123,  документи от НАП за извършена данъчна проверка,доклад и насрещни проверки-л.121-1.

Том 20 – оригинали  на 5бр инкриминирани фактури с фискален касов бон издадени от :  1бр „ЕМ ЕР Т.“ –л. 51, 4бр  фактури с касов бон издадени от  „РД И.“ л. 52-55,протоколи за иззет сравнителен материал- л. 57-61, л. 107,  актуално състояние на фирми:  К. Т.-л. 63-65, Д. Н. М.-л.93-97,  Е. Е.Д.-47100-л. 118-120, ***-л. 150-152.

Том 21-фирмено досие на „***“-л.62-66,счетоводен баланс на „***“-л. 67-72, актове за учредяване на  Н.- л. 73-77, актове за учредяване на  „РД И.“-л. 80-89,актуално състояние и актове за учредяване на „Е. Е. Т.“ –л. 92-101, Характеристична справка -л. 130, св.съдимост-л. 133,136,протоколи за сравнителни образци-л. 160-161.

Том 22 – лиценз-л.13,копия от договори и пълномощни-л. 14-21, ДССчЕ-за –л. 24-29, писмо от НАП за  наложени обезпечителни мерки на „***“-л.35, отговор от  Столична община-строителен контрол- л.42,отговор от  Агенция метрологичен и технически надзор-л. 46, отговор от Министерство на регионалното развитие и благоустройството-Дирекция национален строителен контрол-л.49-50, л. 56, св. съдимост-л. 88-89.

Том 23 – синтетични оборотни ведомости на „***“-л.5—12, копия от фирмени документи и удостоверения за актуално състояние на  „Е. Е. Т.“ и „РД И.“- л. 38-60, л. 80-98,л.117-127,л. 149.

Том 24- копия от фирмени документи и удостоверения за актуално състояние на  „Е. Е. Т.-л. 37-42,л. 60-65,актуално състояние на трудови договори на „Е. Е. Т.-л. 99.

Том 25- искане за осигуряване на данъчна  и осигурителна информация от  АС-София-л. 4-5, писмо от НАП-София за извършена проверка, фирмени документи и  актуално състояние на трудови договори на „РД И.-л.20-34, писмо за  издадени спесимени по банкова сметка *** „РД И.- л40, фирмени документи на „РД И.“-л. 50-67,л. 73-83-копия, фирмени документи  на  „Е. Е. Т.“-л. 84-98-копия.

От материалите по хода на съдебното следствие: счетоводни документи за касова наличност и дневници по сметка 501 за 2009г –л. 434454, удостоверения актуално състояние на фирми: л. 587-594.

От заключението по Назначената съдебно-счетоводната експертиза по ДП в т.3 л.2-11 е установено, че  декларираната от „***“ ЕООД покупка по фактура на фирма „Е. Е. Т.” ЕООД № 1444/24.03.2009 г. с данъчна основа 6630.38 лв и ДДС в размер на 1326.08 лв. с предмет на доставка бензин - А95 ОД била отразена инкриминираната  фактура № 1444/24.03.2009 г. в дневника за продажби с получател „***“ ЕООД. По делото  е предоставена оригинала на фактурата, в който плащането било отразено в брой. Съответно бил приложен и касов бон от ЕКАФП с инд.№ ФУ DY017577 и инд.№ ФП 36102001 за обект офис София.

На база свидетелските показания по делото и другите писмени доказателства приложени по делото, експерта  е заключил, че фактура № 1444/24.03.2009 г., издадена от „Е. Е. Т.“ ЕООД, не била придружена с необходимите документи за приемане реалността на сделката, а именно: декларация за съответствие на качеството на течните горива, приемо - предавателни протоколи, складови разписки, пътни листове, товарителници, съхранение на горивата и акцизен данъчен документ към тях, като по този начин не можело да се проследи самият произход на продаденото гориво. Фирмата на Е. Е. не притежавала МПС-та, отговарящи на изискванията съгласно чл.39 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда на извършване превоз на товари.   /Следва да се припомни,че св. Д. е представил на разследващите 5-те броя декларации за съответствие на качеството на течните горива,придружени с акцизни данъчни документи.За тях е установено,че не са били издавани от Л. АД на посочените в тези  декларации  и данъчни документи фирми,като с това  те представляват документи с невярно съдържание./ От предоставените от ТД на НАП документи по делото се установило, че в регистър „Трудови договори“ от информационната система „СУП“ към НАП, фирма „Е. Е. Т.“ ЕООД била регистрирала от началото на своята регистрация 8 бр. уведомления по чл.62, ал.1 от КТ. Не били предоставени по досъдебното производство други документи от фирма „Е. Е. Т.“ ЕООД за доказване на изпълнение на реално фактурирани доставки на горива. На това основание експерта е приел, че фактурата, издадена на „***“ ЕООД от „Е. Е. Т.” ЕООД за горепосоченият период, не била предмет на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС, не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за направената доставка от „Е. Е. Т.“ ЕООД по фактура № 1444/24.03.2009 г. на ДДС в размер на 1326,08 лв.

Относно  останалата част от инкриминирания период експертът заключава, че за периода 01.09.2009 г. – 31.10.2009 г. относно декларираните от „***“ ЕООД покупки по фактури на фирма „РД И.” ЕООД с предмет на доставки на гориво били установени различия,с оглед несъществуващи сделки на основания свидетелски показания и приложени по делото документи. Тези фактури били с предмет на доставка бензин:  с № 000…226/18.09.2009 г. с данъчна основа 6700,00 лв и ДДС в размер на 1340,00 лв., с № 000…327/30.09.2009 г. с данъчна основа 38250,00 лв и ДДС в размер на 7650,00 лв. или всичко за периода от 01.09.2009 г. - 30.09.2009 г. - с данъчна основа 44950,00 лв и ДДС в размер на 8990,00 лв. За осталаните две с № 000…334/19.10.2009 г. с данъчна основа 6950,00 лв и ДДС в размер на 1390,00 лв.  и  с № 000…339/21.10.2009 г. с данъчна основа 25160лв и ДДС в размер на 5032,00 лв. или всичко за периода  от 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. с данъчна основа 32110,00 лв и ДДС в размер на 6422,00 лв.). Съгласно справка на ТД на НАП с изх.№ 1474-00-323/13.09.2013 г. се установява, че за този период фирма „РД И.” ЕООД е отразила  въпросните четири  инкриминирани фактури в дневника си за продажби с получател „***“ ЕООД. По делото са изследвани предоставените оригиналите на фактурите, в които плащането било отразено в брой, съответно към тях били приложени и касови бонове съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от ЕКАФП с инд.№ ФУ ОТ245575 и инд.№ ФП 03463565 за обект офис София. Всяка фактура била придружена с декларация за съответствие на качеството на течните горива, издадена от „Л. Н. Б.“ АД и акцизен данъчен документ, издаден на „***“ ЕООД. От предоставените справки от счетоводството на „***“ ЕООД тези фактури били осчетоводени по Дебита на сметка 601 - Материали и сметка 4531 - Начислен ДДС на покупките и по Кредита на сметка 401 - Доставчици. По делото не е предоставен кочан за сторно - операции и затова експерта е приел, че е било извършено плащане по горепосочените фактури.

Експертът е  приел,че  инкриминарните фактури  с № 000…226/18.09.2009 г., с № 000…327/30.09.2009 г., с № 000…334/19.10.2009 г. и  с № 000…339/21Л0.2009 г. не са били придружени с необходимите документи като приемо - предавателни протоколи, складови разписки, пътни листове и товарителници относно съхранението на горивата. Фирма„РД И.“ ЕООД не е притежавала МПС-та, отговарящи на изискванията съгласно чл.39 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда на извършване превоз на товари. От регистър „Трудови договори“ от информационната система „СУП“ към НАП е установило, че фирмата била регистрирала от началото на своята регистрация  само 3 бр. уведомления по чл.62, ал.1 от КТ. По делото на били предоставени други документи за доказване на изпълнение на реално фактурирани доставки на горива. На това основание експерта е приел, че фактурите, издадени на „***“ ЕООД от „РД И.” ЕООД за горепосоченият период, не са били предмет на реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС не следвало да се признава правото на приспадане на данъчен кредит за направената доставка от „РД И.“ ЕООД по фактури № 226/18.09.2009 г. на ДДС в размер на 1340,00 лв., № 327/30.09.2009 г. на ДДС в размер на 1260,00 лв., № 334/19.10.2009 г. на ДДС в размер на 1390,00 лв. и № 339/21.10.2009 г. на ДДС в размер на 5032,00 лв.

Предвид  тези установени обстоятелства  експертът  е приел,че за данъчния период 01.10.2009 г.- 31.10.2009 г. фирма „***“ ЕООД било подала СД по ДДС, в която недекларираното данъчно задължение по ЗДДС било в размер на 6422.00 лв., т.е. за периода от 01.05.до 31.10.2009 г. действителният размер на недекларираните данъчни задължения от фирма „***“ ЕООД по ЗДДС бил в размер на 16 344.46 лв. (шестнадесет хиляди триста четиридесет и четири лева и 46 стотинки),което от своя страна  е следвало да бъдат внесени промени в СД по ЗДДС:

От заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в том 3 л. 18-22 се установява,че с оглед  допълнително събрани доказателства по ДП е било потвърдено, че фактура № 000…1444/24.03.2009 г., издадена на „***“ ЕООД от „Е. Е. Т.” ЕООД за данъчен период м.април.2009г., не е предмет на реално осъществени доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. чл.68, ал.1 и чл.69 от ЗДДС, не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за направената доставка от „Е. Е. Т.“ ЕООД по тази фактура на ДДС в размер на 1326,08 лв. От непризнатия данъчен кредит за периода се явявала разлика в резултата по СД по ДДС, който резултат не бил деклариран от фирма „Н.“ ЕООД. Т.е. за периода от 01.03.до  31.03.2009 г. следва да се променят резултатите в Раздел Б, кл.31 Доставки с пълен данъчен кредит - 39417,81 лв., кл.41 данъчен кредит - 7883,56 лв. и съответно резултата в Раздел В, кл.50 ДДС за възстановяване в размер на 5962,23 лв. На това основание експертът  уе приел, че общият размер на дължимия ДДС възлиза на 16 738.08 лева, а не на приетите 16 344.46 лв. от своето първо заключение.

От заключението по назначената втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в том 22 л. 24-29 се установява,че представените от подс. В. допълнителни материали,представляващи   приемо- предавателни протоколи, пътни листове и снимани фактури  имат отношение единствено по отношение на извършени продажби на клиенти. Те не изясняват принадлежността им към  изследваните и издадени фактури от „Е. Е. Т." ЕООД и „РД И." ЕООД.От допълнително представените по делото фактури за покупки било видно, че за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. било доставяно гориво на по-малка стойност от постоянни фирми-доставчици,като сумите варират между от 400 до към 2000 лева месечно.

2000,0            Единствено през инкриминираните месеци от м.04.2009 г., м.09.2009 г. и м.10.2009 г. фирмите - доставчици „Е. Е. Т." ЕООД и „РД И." ЕООД са документирали фактури с изследваните големи стойности за значително доставено гориво. Липсвало обаче, доказателство по фактурите с доставка на гориво от фирмите „Е. Е. Т." ЕООД и „РД И." ЕООД т.е. нямало доказателство, че самото гориво бил заредено от тези две фирми и фактурите били издадени от тях.

               От това експерта отново  е заключил, че не са налице документални доказателства за произхода на закупеното гориво (от коя точно фирма било закупено горивото, дали издадените от двете фирми фактури са били за реално доставени количества гориво, като се имало в предвид, че горивото било доставено само от едно място. На база събраните по делото допълнителни доказателства, не са налице основания за коригиране на установените до този момент данъчни задължения.

           От заключението по назначената съдебно-графологична експертиза в  том 3 л. 32-34 от ДП се установява,че подписите за «Съставил» в представените за изследване фактура (данъчна фактура № 000…1444 / 24.03.2009г., издадена от «Е. Е. Т.» ЕООД - София на «Н.» ЕООД - Асеновград) не  е изпълнен от Н.Л.М..           Приема,че подписите за «Съставил» в представените за изследване фактури (два броя данъчни фактури № 000…226/ 18.09.2009г. и № 000…327/30.09.2009г., издадени от «Р Д И.» ЕООД - София на «Н.» ЕООД - Асеновград) не са  изпълнени от Р.Е.К..

           От заключението по назначената съдебно-графологична експертиза в том 3 л.40-41 от ДП се установява,че че подписите за «Съставил» в представените за изследване фактури (два броя данъчни фактури № 000…334/ 19.10.2009г. и № 000…339/ 21.10.2009г., издадени от «Р Д И.» ЕООД - София на «Н.» ЕООД - Асеновград) не са изпълнени от Е. Б. Т.

           Съдът кредитира заключенията на вещите лица,понеже  те са изготвени професионално  и с необходимите  познания от съответните им области.

           Предвид на установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият В. е осъществил от обективна и от субективна страна  съставомерните признаци на чл. чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 np.1 т.6 и т.7 , вр.чл.26 ал.1 от НК понеже през периода от началото на месец април 2009г. до 16.11.2009г. в град Асеновград, обл.Пловдивска, и в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, за 3 данъчни периода, като управител на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за фирма „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД - ДДС в размер на 16 738.08 лева, като е потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му  в чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДСС, и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл. 113 ал.1 и ал.З от ППЗДЦС, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Е.Е. Т.“ ЕООД-София и „Р.Д.И.“ ЕООД-София, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва :

           през месец април 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № ********** от 24.03.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1326.08 лева с посочен доставчик „Е. Е. Т.“ ЕООД-София,като на 14.05.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер 1326.08 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001286749 от 14.05.2009г. за данъчен период м. април 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9209.64 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 7883.56 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 7288.31 лева, а действително установеният е ДДС за възстановяване в размер на 5962.23 лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1326.08 лева.

           през месец септември 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с № ********** от 18.09.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1340.00 лева с посочен доставчик ,,Р.Д.И.“ЕООД-София, с №-********** от 30.09.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7650.00 лева с посочен доставчик „Р.Д.И.“ ЕООД-София,като  на 14.10.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8990.00 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ 16001376938 от 14.10.2009г. за данъчен период м. септември 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52027.99 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 43037.99 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 743.21лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 9 733.21лева, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 990лева;

           през месец октомври 2009г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание -дневник за покупките на „***“ ЕООД-АСЕНОВГРАД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури № ********** от 19.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1390.00 лева с посочен доставчик „ Р.Д.И.“ ЕООД-София и  с № ********** от 21.10.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5032.00 лева с посочен доставчик „ Р.Д.И.“ ЕООД-София,като на 16.11.2009г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6422.00 лева, като СД по ЗДДС, вх.№ 16001394889 от 16.11.2009г. за данъчен период м. октомври 2009г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 26049.54 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 19627.54 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 28.64 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 6450.64 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6422.00 лева.

От обективна страна престъплението по чл. 255 ал.1 НК  има две форми на  изпълнително деяние: неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължим данък в големи размери или подаване на лъжлива данъчна декларация,в която нейната действителност се преиначава или скрива,за да не се плати дължим данък в големи размери.Тоест изпълнителното деяние може да бъде осъществено чрез действие или бездействие  При втората хипотеза,в чийто състав са включени изрично определените в чл. 255 ал.1  от т.2 до т. 7 хипотези  изпълнителното деяние  се осъществява по силата на  изричен закон,който задължава данъчнозадълженото лице да подава съответна данъчна декларация. В  случая законът  обвързва  законовото задължение на субекта на  данъчното задължение да подава  СД-ции при облагането с  ДДС,в които при спазване на предвидените в нормативната уредба срокове следва да  отразява действително  извършената дейност,като за това се приложи и изискуемата се  счетоводна информация. Съставът на  чл. 255 ал.1 НК  определя неправомерната цел,която преследва субекта на престъплението, като избягване установяването или  плащането на данъчни задължения  в големи размери. Основният субект на престъплението е данъчнозадължено лице,което не подава декларация,отразява в декларация неверни обстоятелства,ползва се от неправомерно приспадане на  данъчен кредит или  получава такъв неоснователно.Съобразно утвърдената съдебна практика наказателната отговорност  е свързана с конкретното виновно поведение на подсъдимото лице,въпреки възникналите данъчни задължения за юридическото лице. Съществено е само  качеството на данъчния субект,който е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние.Без значение за неговата отговорност са взаимоотношенията му  с останали съдружници,управители и пълномощници. В съдебната практика е възприето,че  ако с ангажирането си пълномощника е водил дейността на дружеството, той носи  наказателна отговорност за тази дейност  и при  доказателства за наличие на умисъл за осъществяване на данъчно престъпление от негова страна.Данъчното задължение с произтичащите за това законови последици не може да възникне възоснова на пълномощие,тъй като пълномощното е едностранна  сделка, пораждаща права,но  не и задължения.Обективна връзка за пораждане на наказателна отговорност  на пълномощника и  на данъчнозадълженото лице може да има само ако се установи,че  е налице хипотеза на съучастие в осъществяване на това престъпление,като  извършител ще бъде данъчнозадълженото лице,а  подбудител/помагач пълномощника.Данъчното престъпление може да бъде осъществено  и при посредствено извършителство,когато  данъчнозадълженото лице използва неосведомеността  или незнанието на друго лице,за да осъществи някои от елементите от изпълнителното деяние. Освен това в съдебната практика е утвърдено становището,че след като документното престъпление по чл. 311 от НК  е включено като елемент от състава на престъплението по чл. 255 НК,последното поглъща извършването на самостоятелното документно престъпление,предвид преследваната престъпна цел- избягване плащането или установяването на данъчни задължения в големи размери.От теоретична страна  изпълнителното деяние в първата  му форма-неподаване на декларация и неплащане на данъчното задължение е двуактно престъпление,тъй като нито един от двата акта не съставлява сам по-себе си престъпление.Във втората форма изпълнителното деяние – лъжливото деклариране и неплащане се явява  нетипично двуактно престъпление,тъй като  първия акт-лъжливото документиране съставлява престъпление по чл.- 313 ал.-2 НК,а втория не е престъпление.,

Престъплението по чл. 255 ал.1 НК е резултатно,като при условията на  ал.1 т.2 от текста е на просто извършване,като в съдебната практика е прието,че със самото подаване на  декларацията с невярно съдържание деянието се счита за довършено. Но съгласно мотивите от ТР №-1/2009г на ВКС  престъпният резултат-укриване на данъчни задължения,настъпва с изтичане на предвидения в съответни данъчен закон срок за внасяне на дължимия данък и това е момента,в който престъплението се счита за  довършено.

Предметът на настоящото престъпление е относим към  формата на изпълнително деяние- подаване на лъжливи данъчни декларации,в които  са отразени недействителни данни. Недействителността на отразените данни в инкриминираните  3бр. справки декларации за 2009г:  с  вх. №- 16001286749/14.05.2009г, за отчетен период м. април, с вх. №- 160013 76938/14.10.2009г.за отчетен период м. септември и  с вх.№ 16001394889/16.11.2009г. за отчетен период м.октомври, кореспондира със съставянето на  документи с невярно съдържание. Така   дневникът за покупки на „***“ЕООД за м.април 2009г., в които е включена инкриминираната  данъчна фактура №- 000…1444/24.03.2009г,с посочен доставчик  „Е. Е. Т. “ЕООД, неотразява реална стопанска операция, тъй като в него е описана  неполучена доставка на гориво с право на пълен данъчен кредит. В дневника за покупките за месец септември 2009г са включени инкриминираните данъчни фактури с № 000…226/18.09.2009г и с № 000…327/30.09.2009г, с посочен доставчик „РД И.“,той не отразява реална стопанска операция, тъй като в него е описана неполучена доставка на гориво с право на пълен данъчен кредит В дневника за покупките за месец октомври 2009г  са включени инкриминираните данъчни фактури с №- 000…334/21.10.2009г и  с № 000…339/21.10.2009г с посочен доставчик „РД И.‘, той не отразява реална стопанска операция, тъй като в него е описана неполучена доставка на гориво с право на пълен данъчен кредит. По описания в обстоятелствената част на мотивите към присъдата  механизъм инкриминираните фактури са дали основанието  пълномощника св. Д.,като  водещ счетоводството на фирмата на подсъдимия, да отрази в тези дневници за покупките и  в посочените  3бр справки декларации фиктивните покупки на гориво от дружеството,но без да  е бил уведомен  за това от подсъдимия. На това основание  за периода м.01-м.12.2009г. всички  декларации изискуеми по ЗДДС са били подавани от името на дружеството по електронен път и са били  подписани с класифициран електронен подпис, от пълномощника св. Д.,на когото изрично е било дадено това право от подс.В..

 Тоест  опосредено,чрез св.Д. подс. В.  съставил  тези отчетни регистри/дневници за покупките/ с невярно съдържание и  потвърдил неистина в инкриминираните СД-ции подадени в инкриминирания период,за да се приспадне неследващ се  данъчен кредит,който се явява разликата между декларирания в тях данъчен кредит,при действително установения такъв от органите на НАП. Тези  документи с невярно съдържание са били използвани от страна подсъдимия,в качеството си на управител на „***“ ЕООД,за да послужат като основание и възоснова на посочените данъчни фактури неправомерно да бъде начислен данък,но без да е възникнало данъчно събитие и  с оглед на което  по силата на чл.70 ал.5 вр.чл.68 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС не  е било признато правото на приспадане.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл,като деецът е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът не възприе доводите на подс. В. относно незнанието му за установените от органите на  НАП обстоятелства за фиктивната търговска дейност на двете фирми с регистрация в гр. София ,които  са издали инкриминираните 5бр данъчни фактури за доставка на гориво. Според съда обективно взаимоотношенията между  търговските дружества не предполага по силата на ЗДДС страните по сделките да проучват актуалното състояние на своя контрахент. Тоест  частта  относно установените факти за лицата,които са регистрирали тези две фирми,последвалите промени в тяхното актуално състояние  и честа смяна на  собствеността не  са факти,които подлежат да бъдат вменени,че са били известни на подс.В. и на това основание той  да е имал възможността да преценя дали следва да сключва сделки с тези две фирми. На същото основание категорично установените по делото факти за обективно проявената престъпна организираност  от един и същ кръг лица да са ангажирани във фиктивното управление на двете фирми и зад който стоят трети неустановени или неиздирени лица,които са осъществявали сделки в нарушение на ЗДДС, също не може да се възприеме,че са били известни на подс. В.. Но съдът счита,че доказателствата по делото установяват такова поведение на  подс. В.,което отразява  опита му да прикрие недобросъвестното си желание, чрез фиктивна сделка по  „доставката“ на горива от двете инкриминирани фирми, да избегне  заплащането на  предстоящите за дружеството,което управлява  данъчни задължения в особено големи размери. Представената от него и подържана по целия ход на наказателното производство версия за  „съществуваща“ бензиностанция край гр. София, на която случайно се бил запознал с бъдещия си „доставчик“ на горивото,категорично е опровергана.По делото не е събрано нито едно  писмено или гласно доказателство за твърдяното от подсъдимия „местонахождение“ на тази бензиностанция. Съдържанието на  представените обяснения на В. отразяват нелогичност или  изявена колебливост за фактите кога,къде и  кои лица  е възприел за  управители или собственици на фирмите „доставчици“. Заявеното от него,че той контактувал само с шофьорите на цистерни,които носили горивото,както и че допусна че собственик на  тези фирми може да е едно лице,след като се е обаждал на един телефон затвърждава тази нелогичност. Заяви,че вече нямал връзка с  тези лица, като установил преди известно време и че  мястото на визираната от него бензиностанция вече било празно. Подсъдимият не даде смислен отговор на множество въпроси,които имаха отношение към обективната страна на деянието.Защо  е следвало първата  фактура от 24.03.2009г  да се осчетоводява в този момент, след като в този период не му е било необходимо такова количество гориво,тъй като едва през месец август същата година е следвало да предприема  изпълнението на  доставките  по пощенските клонове в северна Б..На следващо место  количеството инкриминирано гориво,което е осчетоводено за закупено от В.  е било предназначено за използването на неустановен брой и вид МПС,за което са събраха противоречиви данни от различните свидетели относно използвания от фирмата на В.  автомобилен парк. Но от друга страна категорично е установено по делото липсата на  фирмената им регистрация и липса на  отчитан разход за амортизационни отчисления на каквито и да са МПС.На това основание подсъдимият е използвал под наем транспортен превоз,за което е представил  договор и  е заплатил по банков път разходите за значителна сума от над 12 хиляди лева основно в периода м. октомври–декември 2009г,когато е обслужвал двата борсови договора с Б.Пощи АД. На следващо место основанието да  твърди в своите обяснения,че е  получавал гориво с фактура по посочения от него начин от непознати му представители на фирми /шофьори/,като „доставчици“ без да се удостоверява тази доставка,чрез подписването на  издадената фактура е нелогично. Колебливи са явиха обясненията на подсъдимия относно фактите,че освен фактурата и касовия бон евентуално при издаването на фактурите е имало и издаден „сертификат“ за горивото.Това  обстоятелство следва  да се съпостави с показанията на св. Д.,който твърди,че всички документи за  доставките на горивото  са му предавани от подсъдимия, така както е заявил в протокола за доброволно предаване  на документите за произход на гориво,които  са установени,че са с невярно съдържание.Показанията на св. И.,който пред съда заяви, че той поне три или четири пъти  е приемал и заплащал доставката на гориво за В. в същата  насока представляват,според съда  недобросъвестен опит да се отклони обвинението спрямо подсъдимия. Вече бе посочено,че на досъдебното производство свидетелят е имал спомен за изплащането на  една конкретна сума,за която  твърди,че е заплатил  по молба на отсъстващия в момента подсъдим. Но твърдението на свидетеля,че  изплатил сумата  не може да са обвърже с издадена от фирмата на подсъдимия инкриминирана фактура за подобна с този период от време ,тъй като  свидетелят не е имал в този период никакви търговски взаимоотношения с В.. Показанията на свидетеля еволюираха пред съда  и той заяви за новия си спомен,че  още няколко пъти   е приемал и заплащал гориво от името на подсъдимия. Но без да се подписва  на някакъв документ,не  посочи с какъв отчетен документ е приел горивото и заяви,че той не  е контролирал и проверявал количеството на доставеното гориво. Заявената  от подсъдимия колебливост за  „сертификатите“,които  „придружавали“ издадените от доставчика фактури и за които  потвърди,че ги е предавал в счетоводството,следва да се  съпостави с факта по предаването на  въпросните и т.нар. „сертификати за гориво“  /всъщност декларации за съответствие на качеството на течните горива/ от св. Д.. Свидетелят ги е представил на 20.01.2014г на разследващите  органи по ДП,посочил е кой му ги е предал  и това е станало една година и половина след постановения срещу фирма „***“ревизионен акт от НАП,в който изрично е било взето отношение,че липсата на  тези декларации  е едно от основанията да се  приеме,че издадените инкриминирани фактури не отразяват действително осъществена сделка. За предаването на декларациите св. Д. заявил в писмения протокол,че са му били предадени „от управителя или друго упълномощено от него лице“. Тоест между  заявеното от св.Д. и това от подс.В. е налице несъответствие относно факта кога декларациите са били предадени на св. Д.,за да ги  предаде в началото на 2014г. Освен това въпросът за необходимостта те да бъдат представени пред органите на НАП,които са извършвали ревизия на фирмата през лятото на 2012г необосновано и нелогично е бил подминат от подсъдимия и счетоводителя-св. Д.. Към тези  противоречия,нелогичност  и колебливост относно  „доставката“ на  горивото следва да се добави и обстоятелството,че  и в петте инкриминирани фактури начина на заплащане е  в брой, а видно от  счетоводните отчети за трите инкриминирани месеца за другите доставчици на горива и за значително по-малки суми са заплатени по банков път. В защитната пледоария за това обстоятелство дори бе изказано твърдението,че имало свидетели, които били слушали как подс. В. се договарял по телефона с доставчици на гориво и конкретно с двете  фирми издали инкриминираните фактури. Според съда на първо  място подобно твърдение по хода на съдебното следствие не е било изказвано  при разпита на свидетелите.На следващо място начина за потвърждаването на този факт следва да се  съпостави с  обясненията на подс. В.,         в които твърди пред съда,че  не притежава сведения за телефона на доставчика,не помни неговите имена и че допуска едно и също лице да е бил собственик на двете фирми издали фактурите. Освен това никой от свидетелите имащи отношение или взели  някакво участие в дейността на фирмата на подсъдимия в инкриминирания период не  потвърди със сигурност съществените факти за количеството доставено гориво. Те изложиха факти за преливането във бидони и източване на гориво в туби, наред фактите за липса на адекватна отчетност за разхода на горивото. На това основание твърдението на защитата,че  двама свидетели имали  знание за имената на фирмите, които са издали тези фактури и че бил провеждан телефонен разговор с представител на  фирмите за доставка на гориво е приет от съда за  необосновано и бе отхвърлено искането  на защитата да се  събират доказателства за този факт. Защитата дори посочи имената на  две лица, за които се заяви,че работили като шофьори при доставчиците на горива и които  живеели в гр. София и гр. Асеновград и които можели да потвърдят,че  подсъдимия се договарял с  представители на двете фирми.Съдът, наред с посочените по горе обстоятелства,с които отхвърли тезата на защитата, отхвърли искането тези лица да  бъдат призовани като нови свидетели. Видно от установеното актуално състояние на фирмите „Е. Е. Т. “ЕООД и  „РД И.“, е видно, че  лица с такива данни не са работили  с трудови договори към нито една от двете фирми в инкриминирания период.

В подкрепа доводите на  подсъдимият защитата изгради  теза поддържана от няколко фактически и правни изводи. На първо место,според защитата обективно установените от данъчните органи  обстоятелства относно „дейността“ на фирмите доставчици са неотносими към предмета на делото. Съдът приема,че на основата на трайно установената съдебна практика,предвид ТР №- 1/07.05.2009г  на ВКС  правилно защитата посочи,че  доказателствената тежест на РА в наказателния процес няма приоритетна процесуална тежест пред останалите доказателства. Несъмнено смисълът на  наказателната доктрина определя,че резултатите от  проведеното  данъчно производство не  обвързват наказателното производство,така както последното не обвързва данъчното.Тоест тази формална  доказателствена сила на заключенията на данъчните органи определя,че те не следва да бъдат възприемани, без да са събрани  и проверени със способите на НПК. Тази възприета от ВКС автономност на наказателното производство по дела за данъчни престъпления в случая е обосновала по хода на ДП да бъдат събирани гласни и писмени доказателства относно обективното актуално състояние на  фирмите  „доставчици“ на инкриминираното гориво,тяхното управление,представителна власт и фактическата им невъзможност за търговия и доставката на  течни горива. Както на досъдебното производство,така и  входа на съдебното следствие бяха проверени и събрани  доказателствата,че подс. В. не сочи кой е доставчик на  горивата и че  издадените и приети от него фактури не отразяват действителният им  доставчик.Според съда тези писмени и гласни доказателства намират пряка фактическа подкрепа в издадените и приложени по делото ревизионни актове и съпътстващите ги ревизионни доклади на данъчните органи.Тези административни актове освен,че произвеждат регламентирани права и задължения относно  данъчни задължения, внасят допълнителна яснота  върху състоянието на административно-правните субекти,които са били  поставени на ревизионен контрол и на това основание съдът ги е приел като годни доказателства и е дал своя кредит на доверие.

Съдът не приема за обосновано твърдението на защитата,че от доказателствата,които са събрани по  хода на наказателното производство не можело да се приеме,че обвинението за нереалността на сделките е доказана. На това основание защитата намира,че обхвата на обвинението,в което се твърди,че  подс.В. бил съставил документи с невярно съдържание,каквито били инкриминираните фактури също не е доказано и следвало съдът да посочи в мотивите си на коя фактура е бил предаден вид на  неистински документ. Според съда това твърдение на защитата не е обвързано с предмета на повдигнатото обвинение относно съставянето на документи с невярно съдържание.Прокурорът  конкретно  е посочил,че  това инкриминирано действие на подсъдимия касае  отчетните регистри на фирмата,а именно  дневниците за покупки за съответния инкриминиран период. Никъде в обвинителния не е налице обвинение или твърдение за съпричастността на подс. В. към изготвянето на инкриминираните 5бр  фактури издадени от името на двете  фирми,които са вписани в тях като доставчици на горивото.

На следващо основание бяха изложени съображения относно обективната страна от  изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 ал.1 т.2 НК,за което защитата посочи,че обвинението срещу подсъдимия относно съставянето на  документи с невярно съдържание,а именно - отчетните регистри също не е доказано, а предполагаемо,тъй като на посочените във фактурите дати е било доставено горивото и то е било платено от  купувача,за което  са налице документи. Съдът приема  това твърдение на защитата за необосновано,предвид игнорирането на всички събрани и проверени  доказателства за  липсата на обективно основание  да бъде отчетена първата доставка на гориво през м.април 2009г. Категорично е установена липсата на основание през м. септември и октомври да бъде осчетоводено  като доставено такова значително количество гориво,при сключен договор за превоз с друга фирма,изплатено задължение от над 12 хиляди лева по него,  еднократно и по банков път. Установена бе по делото липсата на регистрирани  МПС,които да са използвани за  твърдения интензивен превоз на  твърди горива в периода от края на м. август до края на м.декември 2009г, установени бяха неточни и двусмислени показания за техния вид и брой.Зад това  твърдение на защитата стоят нелогичните и колебливи обяснения на подсъдимия за фирмите доставчици, начина на приемането,съхранение,изразходване  и отчитане на горивото,наред с  неговото заплащане, според показанията на  св. И.. За същото основание защитата посочи,че търсенето на отговорност за виновно поведение при една двустранна сделка изисква  обвинението да докаже невъзможността,в случая доставчиците да осъществят  тази сделка,след като не е установено кои  са техните пълномощници. За това  и след както  не било установено, с кой подс. В. е договарял доставката на гориво, то тази неяснота се явявала в полза на защитата. Според съда и това твърдение на защитата не следва да бъде прието за основателно.Обективната невъзможност за истинността на изследваните „доставки“ на течни горива от двете фирми   „Е. Е. Т. “ЕООД –София  и „РД И. ‘ЕООД-София категорично е установена. Установени са  и  лицата,които са  били вписани като управители на тези две дружества през инкриминирания период,който е посочен в петте фактури издадени от тези фирми,че са осъществили доставки на горива.От техните показания и събраните писмени доказателства несъмнено е установено незнанието им въобще за осъществявана  дейност от тези дружества, незнание за издаването на тези фактури,липсата на издавани от тях пълномощни в този период на трети лица,които да осъществяват дейност от името на дружествата,наред с обективната невъзможност да  се проверяват тези обстоятелства,тъй като  има лица,които са починали,или в неизвестност и за които има данни,че най-вероятно са  осъществявали дейност от името на двете дружества,но без знанието на  техните упправители. Тоест тезата на  защитата,че след като не било доказано с кои лица подс.В. е контактувал, това неизясняване определяло,че нереалността на  сделките не била доказана от обвинението е опит да се отклони наказателната отговорност на подсъдимия и игнориране на събрания доказателствен материал.

В противоречие със съдържанието на материалния закон защитата  изложи тезата,че подс. В. не е съставял документи  с невярно съдържание,тъй като лично не само не е изпратил, но не е подписал никой от инкриминираните дневници за покупките, с което да е потвърдил неистина в данъчните декларации,които са отразили този  разход.Според защитата обвинението работи с предположение,тъй като не е установено,че подсъдимия е изготвил обследваните регистри и  не са  налице убедителни  доказателства за  това обвинение.Според съда за това  твърдение на защитата следва да се посочи,че при изложението относно обективната страна на престъплението по чл. 255 ал.1 от НК в мотивите  на присъдата по-горе бе посочено,че приложението на една правна норма  предполага  конкретен фактически състав,като елемент от едно правоотношение. Съдът е посочил основното съдържание на  правната доктрина относно  данъчните престъпления,които засягат данъчните задължения, елементите от изпълнителното деяние на  това  престъпление и начина на неговото осъществяване. Наказателната отговорност  е свързана с конкретното виновно поведение на подсъдимото лице,въпреки възникналите данъчни задължения за юридическото лице.Според доктрината  съществено е  качеството на данъчния субект,който е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние и е без значение за неговата отговорност са взаимоотношенията му  с останали съдружници,управители и пълномощници. Съдебната практика е утвърдила,че ако пълномощника  води дейността на дружеството, той носи  наказателна отговорност за тази дейност,с оглед доказване наличието на умисъл за осъществяване на данъчно престъпление от негова страна. Ако се установи обективна връзка между  действията на данъчнозадълженото лице и пълномощника за избягване на данъчно задължение,  то е налице съучастие в осъществяване на това престъпление и като  извършител ще бъде данъчнозадълженото лице,а  подбудител/помагач пълномощника. Данъчното престъпление може да бъде осъществено  и при посредствено извършителство,когато  данъчнозадълженото лице използва неосведомеността  или незнанието на друго лице,за да осъществи някои от елементите от изпълнителното деяние и на каквото правно основание съдът е приел,че подсъдимия е  осъществил това престъпление.Категорично  установените доказателства по делото ясно  сочат кой,на какво основание, съгласно  кой законов ред и по какъв начин  е изпълнявал задълженията на  фирма „***“ ЕООД  относно  подаването на съответната справка-декларация и отчетни регистри за всеки  един от инкриминираните данъчни периоди за 2009г.-месеците  април,септември и октомври. Знанието на защитата за тези  доказателства е несъмнено  и  твърденията,че  подс. В. не бил положил  подписа си върху отчетните регистри и не следва да носи  отговорност за  тяхното съставяне е  необосновано. То не кореспондира с издадените 2бр пълномощни от подс. В. на св. Д. и с не оборените доказателства,че всички приетите за осчетоводяване от последния  документи му са предавани  от подс. В.. Според съда  твърдението на защитата в тази връзка,че  в счетоводството на дружеството нямало отчетност кой  е предавал съответните  счетоводни документи представлява наивен опит да се прехвърли отговорността върху  св. Д. и обезсили правното действие на издаденото пълномощие от подсъдимия.

При  така посочената правна квалификация и след като съдът се съобрази с целите на специалната и на генералната превенция,намира,че  наказанието следва да се определи при основанията на чл. 55 ал.1 т.1,вр. ал.3 от НК. Налице е определяне на наказание при изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,свързани с продължителността на проведеното наказателно производство,което обвързва  отдалечеността между извършеното деяние, повдигнатото обвинение и постановения съдебен акт.Според съда  в случая дори и най лекото предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно  тежко за дееца. Тази отдалеченост във времето съдът приема,че обуславя наличието  на значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието.Последното се подкрепя и от обективната предпоставка свързана с ниската обществена опасност на дееца,предвид чистото му съдебно минало, трудова ангажираност и семейно положение.

Минимално предвиденото наказание по чл. 255 ал.3 НК  е  три години  лишаване от свобода,като съдът приема,че най-справедливо е на подсъдимия да се определи наказание в размер от  една година лишаване от свобода.

При основанията на чл. 55 ал.3 НК  е налице правна възможност предвиденото наказание конфискация да не се прилага.Според съда наличните смекчаващи отговорността обстоятелства  и  сравнително  ниския размер на  укритите данъчни задължения, определят осъщественото деяние по чл. 255 ал.3,вр. ал.1 от НК с по-ниска обществена опасност от  типичната престъпна дейност за този вид престъпление и определя приложението на тази правна възможност.

Налице са основанията на чл. 66 от НК наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено.Отлагателните условия на чл. 66 ал.1 от НК са налице,предвид чистото съдебно минало- подсъдимият  е реабилитиран от 2006г и се счита,че не е осъждан за извършено престъпление от общ характер,както наложеното му наказание  е в размер  от една година за  така извършеното престъпление.Според съда дадения от законодателя приоритет на индивидуалната превенция в чл. 66 от НК сочи необходимостта от преценката дали  е оправдано и целесъобразно  подсъдимия да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Съдът приема,че за поправянето на  дееца не е наложително да изтърпи  ефективно това наказание, като  целите на наказанието по чл. 36 от НК биха се постигнали при тези условия.

На основание чл. 189 ал.3 НПК подс. В. следва да заплати  разноските по делото от досъдебното производство в размер на 996.96 лева по сметка на  ОД МВР Пловдив и сумата от 871.89 лева разноски по хода на съдебното производство по сметка на  Окръжен съд Пловдив.

Причините за извършване на престъплението са занижена самодисциплина и лекомислие

Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: