Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело №
11837 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 60878/26.08.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ,
подадена от длъжника „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, срещу разпореждане от 14.08.2019 г.
на съдебния изпълнител, с което е отказано да измени размера на приетото за събиране
в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение по
и.д. №20198510400870.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на разпореждането на съдебния изпълнител,
поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските
следва да останат в тежест на взискателя. Твърди, че на 20.03.2019 г. е
депозирал молба за представяне на банкова сметка ***асяване на задълженията.
Въпреки усилията, положени от дружеството, взискателят-кредитор е отказал да
даде необходимото съдействие и по този начин е осуетил доброволното изпълнение.
При условията на
евентуалност моли размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален като
прекомерен, тъй като действията на процесуалния представител се свеждали единствено
до подаването на молба за образуването на изпълнителното дело. При условията на
евентуалност на оплакванията сочи, че в случай, че съдът приеме за дължимо и
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, то неговият размер
следва да бъде намален до предвидения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от
61,74 лв.
Ответникът по
молбата адв. Я.С., процесуален представител на взискателя Т.Б.И., е подал
отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа,
че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като освен образуване на
изпълнителното били извършени и други действия от адвоката, включително и
подаване на отговор по настоящата жалба. Възразява, че не е получавал искане от
длъжника да посочи банкова сметка, ***.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата, тъй като размерът на
адвокатското възнаграждение е определен в законоустановения минимум. Сочи, че
по изпълнителното дело адвокатът на взискателя е получавал изпращаните му от
ЧСИ съобщения и е подал и отговор по жалбата, което обосновавало заплащане на
адвокатско възнаграждение за водене на делото.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е процесуално
недопустима. Разгледана по същество се явява частично основателно, по следните
съображения:
Изпълнително дело
№20198510400870 на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба на
взискателя Т.И.Б., чрез адв. Я.С. за вземания по изпълнителен лист от
15.05.2019 г., издаден по гр.д. №149/2018 г., на СРС, 51 състав, за сума в общ
размер на 1124 лв. С молбата се претендира и събирането на адвокатско
възнаграждение от 350 лв. за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., за което е приложен и сключен между адвоката и взискателя договор за
правна помощ. Поискано е върху претендираното възнаграждение да бъде начислен и
ДДС, като са представени доказателства за регистрация по ЗДДС.
С обжалваното
разпореждане ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника в негова тежест да
не бъдат възлагани разноските по изпълнителното дело или евентуалното
намаляване поради прекомерност на приетия за събиране размер на адвокатското
възнаграждение от 355,00 лв.
Настоящият състав на
съда приема, че ангажираните от длъжника доказателства не обосновават извод за
наличието на хипотезата на чл. 96 ЗЗД – забава на кредитора. Представената по
изпълнителното дело молба от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД до СРС, 51 състав, с което се
иска от съда да укаже на Т.Б.И. да посочи банкова сметка, ***ения, не носи
входящ номер на съда, за да се приеме, че в действителност е било предприето
подобно действие. Отделно от това, няма данни молбата да е стигнала до знанието
на кредитора и последният необосновано е отказ съдействие по изпълнението.
Предвид това и доколкото не е спорно, че дългът не е погасен към момента на
образуване на изпълнителното производство, то и длъжникът е дал повод за
завеждане на делото и поначало дължи разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото,
то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не
по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв.,
възнаграждението се равнява на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 2 – 7 от НМРАВ.
По делото няма
данни след образуването на изпълнителното дело процесуалният представител на
взискателя да е предприел действия по водене на делото по смисъла на чл. 10, т.
2 от НМРАВ. Като такива действия не могат да се приемат депозирането на отговор
по настоящата жалба или получаването на книжа по изпълнителното дело, тъй като
те не са пряко насочени към удовлетворяване на вземането. Следователно, претендираното
адвокатско възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на
изпълнителното дело, в размер на 200,00 лева, като върху него следва да бъде
начислен и 20% ДДС, предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС
на адвоката.
По изложените
съображения приетото за събиране адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера на
240,00 лв. с ДДС, а за разликата до 355 лв. обжалваното разпореждане на ЧСИ
подлежи на отмяна.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 14.08.2019 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, по и.д. №20198510400870, в
частта, с която е отказано намаляването на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, в полза на адв. Я.С. - процесуален представител на взискателя по
изпълнителното дело, за разликата над 240,00 лв. с ДДС до претендираните 355,00
лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за
събиране в полза на адв. Я.С., по и.д. №20198510400870, по описа на ЧСИ М.П., с
рег. № 851 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
разликата над 240 лв. с ДДС до претендираните 355 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 14.08.2019 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, по и.д. №20198510400870, в
останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.