Решение по дело №691/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 84

 

гр. ВРАЦА, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  26.02.2020 г.     в състав:

 

Председател: Рената Мишонова-Хальова

    Членове: Мария Аджемова

             Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора                 секретар  Христина Цекова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова              

     в. гр.     дело N` 691   по описа за 2019   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 19118/29.10.2019 г. на С.Б.Т. с ЕГН ********** *** срещу решение на районен съд гр. Враца № 840/14.10.19 г. постановено по гр. дело № 1578/19 г. в ЧАСТТА, с която районен съд е УВАЖИЛ предявеният от ищеца М.Х. ревандикациенен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, в неговата установителна и осъдителна част, по отношение на 1/2 ид. ч. на недвижим имот находящ се в село ***, обл. Враца представляващ УПИ ІХ-28,29 в кв. № 1 по рег. план на селото от 1981 г., целия имот с площ от 589 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения, както и в частта, с която районен съд е ОТМЕНИЛ на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК нот. акт № 12/19 г. на нотариус И.Л., с р-н на действия районен съд гр. Враца, за признаване право на собственост на въззивника С.Б.Т. по обстоятелствена проверка и на осн. изтекла придобивна давност по отношение на описаната по-горе 1/2 ид. ч. от недвижим имот в село ***, общ. гр. Враца.

Въззивникът Т.  поддържа оплаквания за нарушения на процесуалания и материалния закон, а също и за необоснованост на съдебния акт. Спорен нея районен съд не е обсъдил в цялост и взаимната им връзка събраните гласни доказателства, също така приел за установена фактическа обстановка по спора, която не се подкрепя от доказателствата. По делото били събрани доказателства, от които следвал правния извод, че тя /въззивникът Т./ е осъществила давностно владение при предпоставките на чл. 68, ал. 1 от ЗС върху целия процесен имот повече от 10 години и без противопоставянето на ищеца в производството М.Х., при което и на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС районен съд следвало да приеме, че тя е собственик на имота.

При заявените оплаквания, жалоподателката моли за отмяна решението на районен съд в атакуваната част, като въззивният съд реши спора по същество и отхвърли изцяло главния ревандикационен иск и обусловената претенция за отмяна на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на нот. акт № 12/19 г.

Жалбоподателката няма доказателствени искания, претендира съдебни разноски.

Ответникът по жалба М.Х., чрез адв. Х.П., представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Също няма доказателствени искания. Заявява искане за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, като подадено в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалаваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Пред районен съд производството е образувано по искова молба от М.Ц.Х. *** срещу С.Б.Т., негова сестра, в която твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 145/22.12.1997 г., с ответницата са съсобственици при равни права на следния недвижим имот: УПИ ІХ-28, 29, в кв. №1 по рег. план на село ***, община гр. Враца, целия имот от 560 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения. Ищецът твърди, че с ответницата се разбрали той да ползва втория етаж от сградата, а тя първия, като имота бил ползват по този начин до края на 2018 г., когато ответницата С.Т. се снабдила с констативен нот. акт за собственост по давност върху целия имот - нот. акт № 12/21.01.19 г. Ищецът намира, че ответницата му оспорва правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от описания имот в село ***, което му дава основание за предяви иск за собственост за тази част от имота, съединен с претенция на отмяна на констативния нот. акт за собственост върху имота до размер на 1/2 ид. ч.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата С.Т. представя отговор, в който не възразява срещу представения от ищеца нот. акт № 145/97 г. за покупко-продажба, който легитимира и двамата за собственици на процесния двор с къща в село ***, при права по 1/2 ид. ч., но оспорва предявения главен иск за собственост. Тя твърди, че е придобила собствеността върху целия процесен имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като след края на 2007 г. брат й, ищец в производството, престанал да идва в село *** и напълно се дезинтересирал от продадения от родителите им имот. Всички данъци и такси за имота се заплащали от родителите на страните, а след това и само от ответницата, която единствено владеела и стопанисвала имота. Ответницата Т. твърди, че всички съседи на имота в село *** знаели, че само тя владее целия имот, това знаел и ищеца и до издаването на нот. акт № 12/21.01.19 г., той не се противопоставил на това нейно самостоятелно владение.

По така предявените искове, които районен съд правилно е квалифицирал като осъдителен иск с правно осн. чл. 108 от ЗС, обективно съединен с обусловена претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 за отмяна на констативен нот. акт за собственост № 12/21.01.19 г. до размера на 1/2 ид. ч. от имота в село *** и заявени в отговора на исковата молба възражения на ответницата, първостепенният съд е събрал относимите писмени и гласни доказателства. За да отхвърли предявеният иск РС е приел, че по делото не е доказано по категоричен начин, че ищецът е загубил правото си на собственост върху 1/2 ид. ч. от имота в село ***, тъй като ответницата е завладяла целия имот за себе си и е придобила и неговата част на основание изтекла в нейна полза придобивна давност.   

Тези правни изводи на Районен съд гр. Враца са законосъобразни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат от въззивния съд.

От фактическа страна, по делото не е спорно, че родителите на страните им продали, при равни права УПИ ІХ-28,29 в кв. № 1 по рег. план на село ***, общ. гр. Враца, целия с площ от 560 кв. м., заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и други подобрения, която сделка е оформена с нот. акт № 145/22.12.1997 г. на нотариус Р.С. нотариус при районен съд гр. Враца. В проведеното пред районен съд открито съдебно заседание на 11.07.19 г. са разпитани водените от страните свидетели, които установяват следните обстоятелства по спора: Свидетелят М.Х., син на ищеца твърди, че родителите му се развели 2012 г. и до тогава почти всяка седмица посещавали имота в село ***, като преспивали на втория етаж, тъй като баща му и неговата сестра се били разбрали той да ползва втория етаж от двуетажната къща. Според свидетеля баща му престанал да ходи в имота село *** след развода, тъй като роднините му не харесвали новата му жена. Родителите му се развели 2012 г. Свидетелят твърди, че баща му живял в имота по няколко месеца през 2012 и 2015 г. Според него, баща му никога не е искал разрешение от някого, когато идва в имота и никой не го спирал. Г-н Х. свидетелства, че след развода на родителите си продължил на посещава имота за да се вижда и помага на баба си и дядо си, които живеели там, но не е оставал да преспива. Леля му живеела на първия етаж. Свиделката П.В., майка на страните, заявява, че живее в имота в село *** заедно с дъщеря си, ответница в производството, която се грижела на нея и за баща си. Данъците за имота плащала тя и дъщеря й. Според свидетелката, синът й не е идвал имота повече от 10 години, но никой не му е забранявал да идва, той просто спрял да идва. Дъщеря й направила подобрения в имота, сменила цигли и улици, на първия етаж си направила баня и тоалетна. Свидетелят Т.И., съсед на страните в село ***, свидетелства, че процесната къща се поддържа само от ответницата С., която през последните 3-4 години правила ремонт на втория етаж на сградата за едно от децата си, направила стълбището, кухня. Според свидетеля, ищецът не е участвал в ремонтите. Свидетелят не знаел, че родителите на страните са им прехвърлили двора с къщата в село *** през 1997 г. Свидетелят твърди, че не е виждал ищеца в село *** от 1994 г., когато завършил осми клас. Разбрал, че той има претенции към имота, когато го повикали за свидетел. Свидетелят В., който също е съсед на процесния имот и кмет на село ***, твърди, че ищецът идвал инцидентно в имота, на гости, но не го е виждал повече от 20 години. Свидетелят допуска ищецът  да е идвал без той да го види. Според него ответницата С. чувствала къщата като нейна, направила редица подобрения, като родителите й също помагали. Те живеели в къщата и тя се грижела за тях. Данъците за имота плащала майката на страните П. /П.В./. Свидетелят не знае дали между страните е имало конфликти и дали ищецът не е бил допускан до имота. В с. з. проведено на 12.09.19 г. е разпитан свидетелят Ц.Б.П. приятел на ищеца, който твърди, че преди 2011 г. е виждал ищецът в имота в село ***. През 2011 г. ищецът заминал да работи за около 3 години в Испания, като споделял със него, че иска да събере пари за да си стегне етажа от къщата в село ***. Свидетелят не знае ищецът да е гонен от къщата от своите родители и сестра.

По делото са представени писмени доказателства, неоспорени от страните, от които се установява че бракът между ищецът М.Х. и съпругата му С.Х. е прекратен с влязло в законна сила решение № 55/29.11.2011 г. /стр. 17/ на Районен съд гр. Мездра по гр. дело № 800/11 г. по описа на същия съд, като със същото решение съдът е утвърдил споразумение между страните по чл. 49, ал. 4 от СК, според което в дял и собственост на съпруга М.Х. е поставена 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в село *** предмет на настоящия спор. На стр. е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане данък върху недвижимите имоти, от която се установява, че ищецът е декларирал спорните ид. части през 2013 г. Представени са и приходни квитанции, от които се установява, че ищецът е заплащал данък върху имота в периода 2011-18 г.

На стр. 21 е представен протокол от 14.11.18 г. изготвен от нотариус Р.С., с р-н на действие районен съд гр. Враца, подписан лично от страните в настоящото производство. От съдържанието на протокола, се установява, че по покана на ищеца, на която ответницата се е отзовала, страните са водили преговори за условията на бъдещ договор между тях за делба на съсобствения им имот в село ***. В проведеното пред РС Враца съдебно заседание на 11.07.19 г., ответницата  С.Т. заявява, че не може да отговора защо е участвала в преговорите пред нотариус Р.С. за делба на имота в село ***. Също така твърди следното: "Отидох, защото той /ищецът/ искаше  да се разделим. Искаше да продаде неговата част, за което не бях съгласна. Не ми е предлагал да я купя."

При така установените обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното: Както се посочи, ищецът М.Х. равандикира спорните 1/2 ид. ч. от двор с къща в село ***  като се легитимира за собственик на имота с договор за покупко-продажба оформен с нот. акт № 145/22.12.1997 г. Сестра му, ответницата С.Т., не оспорва перфектността на активтата летимация на ищеца, тоест не заявява твърдения, че нот. акт. № 145/97 г. страда от някакви пороци, които компрометират неговото вещноправно прехвърлително действие. В отговора на исковата молба, ответницата сама претендира спорното право /1/2 ид. ч. от двор с къща в село ***/, като се позовава на първично придобивно основание, изтекла в нейна полза придобивна давност. Тъй като правопогасяващото възражение на ответницата по отношение на предявения главен ревандикационен иск цели отхвърляне на иска, тя /ответницата/ следва да проведе главно и пълно доказване по отношение фактите върху които тя гради правопогасяващото си възражение.

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един недвижим имот или ид. част от него, нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява две кумулативни предпоставки - претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в продължение на период от 10 години фактическата власт върху имота /corpus/, без противопоставяне и без прекъсване на време по дълго от 6 м. и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, тоест че упражнява собственическите правомощия единствена за себе си. Доказване на условията на закона - елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност  следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материално правни предпоставки, изключва придобиването на собствеността и вещната претенция основана на този придобивен способ следва да бъде отхвърлена.

В казуса, тъй като ответницата не оспорва активната легитимация на ищеца, а заявява правоизключващо възражение за придобиване собствеността върху спорния имот в село *** от нея на основание придобивна давност, при недоказване от нейна страна на всички елементи фактическия  на чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявеният от ищеца М.Х. главен иск за собственост следа да бъде уважен.

Със сключване с нот. акт № 145/1997 г. на договора за продажба на целия имот в село ***, се извършва прехвърляне собствеността върху 1/2 ид. част от имота за всеки от купувачите и страни по делото - ищецът М.Х. и ответницата С.Т.. Всеки от тях придобива правомощията на собственик в пълен обем по отношение на придобитата 1/2 ид. ч. от имота и получава правото да владее, ползва и се разпорежда със собствената си ид. част от имота. Ответницата С.Т. твърди в отговора си, че до 2007 г. ищецът идвал в имота и едва в края на 2007 година престанал да го посещава, дезинтересирал се от същия, като данъците се плащали от родителите й, а след това и от нея и само тя владеела и стопанисвала имота. При това твърдение на ответницата, след края на 2007 г. тя се явява държател на частта своя брат, ищец в производството и както се посочи, изцяло в нейна тежест, при позоваване на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е да установи, че такава /давност/ е започнала да тече в нейна полза чрез явна промяна на държането й във владение, доведена до знанието на ищеца.

Тук следва да се посочи, че ответницата не може да се ползва от презумпцията по чл. 69 от ЗС, тъй като тя намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, а в конкретния случай не е така.

Промяната в намерението, с която се държи имота следва да е манифестирана и противопоставена на ищец, който е собственик на спорните 1/2 ид. ч. от двора с къща в село *** на основание неоспорения договор за покупко-продажба сключен с нот. акт. № 145/1997 г. За да се приеме, че ответницата е променила намерението си при осъществяване на фактическата власт, следва да се докажат някакви явни фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на ищеца - собственик на 1/2 ид. ч. от имота. Доказателства за такива действия, променено и демонстрирано явно собственическо намерение, което да доведе до придобиване собствеността  на имота на основание давност, по делото не са събрани.

В този ред на мисли, следва да се посочи, че не е достатъчно владелецът, в казуса ответницата С.Т., да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта /съседи, роднини, оператор на ВиК услуги, електроснабдяващото дружество и т. н./ Не е достатъчно и простото служене с имота, тъй като държането на 1/2 ид. ч. на двора с къща в село *** от ответницата е за ищеца, доколкото по делото не е доказано категорично и явно противопоставяне между страните, служенето е със знанието и позволение на ищеца. Всички свидетели, включително и тези посочени от ответницата, установяват, че никой не е забранявал на ответника да посещава имота в село *** /свид. П.В., майка на страните:"Не му е забранявано на идва. Той просто спря да идва"/, нито пък някой свидетел твърди за наличие на конфликти межди страните по повод ползването на имота в село ***.

В подкрепа на извода, че ответницата не е доказала превръщането на държането във владение за себе си на имота предмет на ревандикация, следва да се съобрази, че на 14.11.2018 г. /протокол на стр. 21/ ответницата С.Т., по покана на ищеца, лично се е явила при нотариус Р.С. и двамата са преговаряли за условията, при които да сключат договора за делба на процесния имот. В проведеното пред районен съд открито с. з. на 11.07.19 г., ответницата не е оспорила, че е участвала в тези преговори. До сключване договор за делба между страните не се стигнало, като на 21.01.19 г. ответницата се снабдили с констативен нот. акт за собственост на целия имот в село *** на основание изтекла в нейна полза придобивна давност - нот. акт № 12/19 г., на стр. 8.

Заплащането на консумативи и разноски за имота не представлява действие на отричане правото на ищеца, тъй като те са в тежест именно на ползвателя. По делото има доказателства, че ищецът е декларирал имота като свой пред 2013 г., а също и че е плащал данъци, но дори да не беше така, това обстоятелство е без значение за спора. Евентуалното неплащане на данъци би съставлявало само неизпълнение на административно задължение. Плащане на данъци за имота от страна на ответницата или от страна на родителите на страните, за което има данни по делото, не съставлява действие по отричане правата на ищеца, то би породило само облигационни отношения между страните. Адресното регистриране на ответницата и нейния син в спорния имот, е законово задължение и не е доказателство за промяна в намеренията.

Ответницата, в чиято тежест е да докаже в процеса, че е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, не е сторила това. Владението не може да се осъществява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя, в случая на ищеца. Чрез него следва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта /имота/ като свой. То не може да има действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е недопустимо да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се защити. В тази връзка следва да се посочи, че извършените в имота подобрения от ответницата сами по себе си, не налагат извод, че тя е започнала да свои имота. Подобряването на една вещ е юридически факт извън съставните елементи на придобивното основание. Подобрителят по време на подобряването на имота следва да има съзнанието, че упражнява правомощия на собственик /П на пленума на ВС № 6/74 г./ Именно това субективно отношение на ответницата не е доказано в процеса, доколкото за извършените подобрения в спорния имот са знаели съседите, кмета на селото, но не и нейния брат, собственик на 1/2 ид. част от имота. 

Ответницата е била държател на частта на своя брат от имота, промяна в намерението и преобръщането на държането във владение не е намерила външна изява в предприемане на конкретни действия, които да са насочени към ищеца, чиито права се оспорват, както да показват несъмнено, че ответницата С.Т. упражняваща фактическа власт върху двора с къща в село ***, като отрича правата на своя брат и владее имота само за себе си.

В конкретния казус владението на ищеца на може да се счете за изгубено или застрашено до момента, в който ответницата-държател не го уведоми, че установява самостоятелна фактическа власт власт за себе си. С оглед данните по делото, според окръжен съд това е станало едва с вписване на констативния нот. акт за собственост № 12/21.01.19 г., с който ответницата е призната за самостоятелен собственик на целия имот в село *** на основание давност.

След като ответницата не е установила пряко и пълно законовите материално правни предпоставки на чл. 79, ал. 1 от ЗС, тя неоснователно оспорва правата на ищеца и претендира, че е придобила собствеността и върху неговите 1/2  ид. части от процесния имот в село ***. Както се посочи по-горе, в казуса презумпцията по чл. 69 от ЗС не е установена в полза на ответницата. Бездействието на собственика няма за последица загубване на вещното му право. Правото на собственост се изгубва ако друг го придобие, в случай на оригинерно основание - чл. 99 и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, но в конкретния случай, по подробно изложените правни съображения, това не е доказано в процеса.  

И тъй като ищецът е придобил спорната част от недвижимия имот в село *** по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нот. акт /нот. акт № 145/1997 г./, който не е оспорен в процеса, той е действителния титуляр на вещното право на собственост по отношение на спорния имот.

В заключение, атакуваното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, в своята установителна и осъдителна част, следва да потвърди, като освен изложеното по-горе, на осн. чл. 272 от ГПК окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд.

При извода за основателност на предявния главен иск по чл. 108 от ЗС, основателна е и акцесорната претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нот. акт за собственост № 12/21.01.19 г. на нотариус И.Л. рег. № 339 и р-н на действие районен съд гр. Враца, ето защо и в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При изхода от спора, на въззиваемия М.Х. следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. - адв. хонорар, като в тази връзка окръжен съд приема за неоснователно възражението на въззивника Т. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед правната и фактическа сложност на казуса и факта, че сумата 800 лв. не надвишава значително адв. хонорар определен по правилата на Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 840/14.10.19 г. постановено по гр. дело № 1578/19 г. по описа на същия съд.

ОСЖЪЖДА С.Б.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Ц.Х. с ЕГН ********** сумата 800 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

     

Председател .......    Членове 1...........

 

 

 

                                2...........