№ 451
гр. Пазарджик, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с чл.83 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №1398 от
08.07.2022г. постановено по гр.д.№20215220104142 по описа на съда за
2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО след обезсилване на заповед за изпълнение
№1401 от 27.07.2021г., издадена по ч.гр.д.№2614/2021г. на РС-Пазарджик в
полза на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. срещу К. М. К. от
с.С., общ.Б., на основание чл.248 от ГПК е допълнено определението за
прекратяване на производството, като е осъдена „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД-гр.С., ЕИК-*********, да заплати на адв.Е.Г. И. –М. от АК-
Пловдив, с личен номер-**********, възнаграждение на основание чл.38 ал.2
от Закона за адвокатурата в размер на 310лв по заповедно производство по
ч.гр.д.№2614/2021г. и 390лв за настоящото исково производство.
Частният жалбоподател и заявител в заповедното производство,
респективно ищец в исковото производство “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /АСВ/, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
в гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офич 4,
представлявано от Ю.Ю. чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., се
поддържа, че не са били налице предпоставките на закона за представяне на
безплатна правна защита на страната като материално затруднено
1
лице.Посочват се предпоставките за оказване на безплатна правна помощ на
страна-представяне на договор за правна защита и съдействие,в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ; че
законът за адвокатурата не дава дефиниция на понятието “материално
затруднено лице“, като се препраща към нормата на чл.80 от ГПК даваща
основание за освобождаване от съда на лица с материално затруднено
положение от държавни такси, като материалното затруднение според чл.83
ал.2 от ГПК се преценява с оглед доходите на лицето и неговото семейство,
от имущественото състояние, удостоверено с декларация; от семейното му
положение, от здравословното му състояние, трудова заетост и от възрастта.
Счита дружеството-жалбоподател, че съгласно нормата, за да бъде
освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство,
последното следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието
на посочените предпоставки. Цитира се съдебна практика на ВКС за
обвързващо съда изявлението за оказване на безплатна правна помощ по
чл.38 ал.1 от ЗА и че съдът не дължи проверка на съществуването на
конкретната хипотеза.Напомня се и още,че при наличие на възражение
относно липсата на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, съдът следва да прецени валидността на
сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и
съдействие/ определение №102 от 05.02.2019г. на ВКС по ч.т.д.№149/2019г.,
ІІ т.о;Определение №72 от 23.02.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№297/2022г., ІV
г.о.;Определение №29 от 14.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№3219/2018г., ІІ т.о.;
Определение №5 от 03.01.2019г. по дело №2934/2018г. на ВКС, ІІ
т.о.;Определение №685 от 19.11.2019г. на ВКС по ч.т.д.№154/2019г., ІІ
т.о.;определение №94 от 22.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№5458/2015г-, ІV г.о.;
определение №152 от 17.06.2013г. на ВКС по т.д.№650/2012г., ІІ
т.о.;определение на ВАС №10252 по адм.д.№ 6524/2018г.-ІІ о. Коментира се,
че последните три посочени съдебни актове касаят въпроса за служебното
изследване от съда на въпроса за твърдяното материално затруднение на
лицето, ползващо се от безплатна правна помощ и липсата на подобни
доказателства за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноски
и че страната не е доказала да е материално затруднена. Поддържа още, че
възнаграждението на процесуално представителство за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника срещу издадена заповед за
2
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. за
МРАВ, поради което следвало да бъде определено по аналогия-§1 от ДР на
НМРАВ. Счита, че подаденото възражение от длъжника чрез процесуалния
му представител е близко по аналогия на посоченото в чл.6 т.3 от Наредбата
за изготвяне на други молби,за което е предвидено възнаграждение от 50лв.
Счита, че възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 от ГПК не
трябва да се присъжда на основание чл.7 ал.7 във връзка ал.2 от Наредбата,
защото в посочената норма изчерпателно са посочени действията, чиито
адвокатски хонорар се определя по правилата на ал.2 от Наредбата на база
половината от претендираните суми и че възражението срещу издадена
заповед не може да се приравни към нито едно от изброените в нормата на
чл.7 ал.7 действия, доколкото чрез възражението не може да се постигне
ефекта преследван от тези действия. Счита, че адвокатското възнаграждение
не може да се присъди и на основание чл.7 ал.2 от Наредбата която урежда
възнаграждението за процесуално представителство,защита и съдействие по
дела с определен интерес, породи едностранния характер на заповедното
производство, инициирано от кредитор с входирано заявление в съда и
приключващо с издаване на заповед за изпълнение, връчването й на длъжника
с възможност последният да подаде в срок възражение срещу ЗИ и че
единствената функция на възражението е да възпрепятства влизането в сила
на издадената заповед за изпълнение и е основание за даване на указания на
съда да уведоми заявителя за реализиране на защитата си по исков ред.Счита,
че изготвянето и подаването на възражение срещу ЗИ не е процесуално
представителство, защита и съдействие по частното гражданско дело и че
възприемането на същото противоречи на едностранния характер на
процедурата по издаване на заповед за изпълнение. Заключава
жалбоподателят, че определението за присъждане на разноски по гр.д.№
20215220104142/21г. на РС-Пазарджик е неправилно и незаконосъобразно
доколкото процесуална предпоставка за подаване на молба по чл.248 от ГПК
е депозирането на списък по чл.80 от ГПК, какъвто няма приложен поради
което молбата била недопустима. При условията на евентуалност се
поддържа довод за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар
предвид липсата на фактическа и правна сложност на вземането по чл.410 от
ГПК и че по делото няма проведено нито едно заседание и че на страната не
следва да се присъждат разноски за процесуално представителство по
3
процесното гражданско дело №20215220104142 по описа на 2021г. и поради
непредставени доказателства за платен адвокатски хонорар както и поради
несправедливост на претенцията за разноски. Претендира за служебно
събиране на писмени доказателства за имущественото състояние на
длъжника чрез справки от НАП за трудовата му заетост, справка от МДТ-Б.
за притежавани недвижими имоти; справка от НБН за семейното му
положение и от КАТ за регистрирани МПС на негово име.Моли да се отмени
обжалваното определение в посочената част и се отхвърли искането на
длъжника за присъждане на разноски за двете производства.
В срок е постъпил отговор от насрещната по спора страна чрез
пълномощника си адв. Е.И. от АК-Пловдив.Твърди се, че частната жалба е
неоснователна.Цитира се съдебна практика отричаща необходимостта съдът
да преценява и страната на доказва, че е налице някое от основанията по т.1-
т.3 на чл.38 ал.1 от ЗАдв. и че е достатъчно представянето на договор за
защита и съдействие с посочено оказване от адвоката на безплатна правна
помощ на някое от посочените основания. И че това представляват вътрешни
отношения между страните, в които съдът не може да се намесва за разлика
от хипотезите на чл.83 от ГПК. Поддържа и довод, че възражението на
насрещната страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално
затруднен по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. не е основание тази страна да се освободи
от разноски, доколкото адвокатът вече е осъществил действията си по
защитата на страната поради което разноските реално са извършени и
заплащането им се дължи съгласно чл.78 от ГПК приложима по отношение
отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК. Моли
да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
По инициирано пред Пазарджишки районен съд заповедно
производство от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище в гр.С., по ч.гр.д.№2614/2021г. по реда на чл.410 от ГПК, е
издадена от Пазарджишки районен съд заповед за изпълнение на парично
задължение №1401 от 27.07.2021г. с която е разпоредено длъжникът К. М. К.,
ЕГН-********** от с.С., обл.Пазарджик, ул.“Деветнадесета“ №1, да заплати
на кредитора АСВ ЕАД главница от 1428.11лв, ведно със законната лихва от
4
23.07.2021г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва от
20.01.2019г. до 20.04.2020г. в размер на 390.88лв; обезщетение за забава от
17.12.2020г. до 23.07.2021г. в размер на 459.18лв, държавна такса в размер на
45.56лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75лв, представляващо
задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
Тръст“ ЕООД,прехвърлено в последствие с цесия на АСВ ЕАД от дата
17.12.2020г. Заповедта е връчена на длъжника чрез пълнолетен член от
домашните му-майка Л. К.а на дата 21.09.2021г.От длъжника К. М. К. в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение /вх.№17938 от
04.10.2021г.-л.34/. Възражението е подадено чрез пълномощник на длъжника
адв. Е.И. от АК-Пловдив. Към възражението е приложена писмена молба от
пълномощника с вх.№17939 от 04.10.2021г. с която моли да се присъдят
направените по частното гражданско дело разноски и представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно същия списък се претендира
адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в
размер на 389лв.Приложен е и договор за правна защита и съдействие от
27.09.2021г. сключен между длъжника К. М. К. и адв. Е.Г. И., според който в
раздел ІІ като основание и предмет на договора е записано пълномощникът
да изготви, подпише и подаде възражение по чл.414 от ГПК срещу заповед по
ч.гр.д.№2614/21, VІІІ.с-в на РС-Пазарджик. В графи “договорено
възнаграждение“, „платимо както следва“ и „изплатен доход“, в договора е
записано-безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. В приложеното
пълномощно изрично са записани и конкретните права на пълномощника-да
изготви, подпише и подаде възражение по чл.414 от ГПК срещу ЗИ по ч.гр.д.
№2614/2021г., VІІІ с, РС-Пазарджик.
Последвало е уведомяване на 27.10.2021г. по електронна поща на
кредитора „АСВ“ ЕАД –С. за подаденото възражение срещу заповедта за
изпълнение и възможността да предяви в едномесечен срок иск за
установяване на вземането си срещу длъжника и такъв е предявен на
26.11.2021г. като е образувано гр.д.№ 4142/2021г. /№20215220104142/ по
описа на РС-Пазарджик. Към момента на приключване на заповедното
производство с уведомяването на заповедния съд за подадената искова молба
от заявителя, от последния няма направено възражение за недължимост на
разноски за адвокат на насрещната страна на основание чл.38 ал.1 т.2 от
5
Закона за адвокатурата- за безплатно оказване на правна помощ и съдействие
на материално затруднени лица.
В исковата молба ищецът и заявител в заповедното производство АСВ
ЕАД също не е взел отношение и не е подал възражение срещу претенцията
на длъжника К.К. за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие от адв. Е.И. на основание чл.38 ал.1 т.2
от ЗА, че не са налице условията на закона за заплащането й и че длъжникът
и ответник по иска не е материално затруднено лице поради което не му се
следва предоставяне на безплатна права помощ от адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
подаден от ответника по иска К. М. К. чрез процесуалния му представител
адвокат Е.И., от АК-Пловдив, с приложен договор за правна защита и
съдействие и пълномощно за осъществяване от адвоката на процесуално
представителство на ответника К. по делото с дата 24.01.2022г. В
основанието и предмета на този договор е записано „..осъществяване на
процесуално представителство по гр.д.№4142/2021г. на РС-Пазарджик“, а в
графи “договорено възнаграждение“, „платимо както следва“ и „изплатен
доход“, в договора е записано-безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Пълномощното и договорът за правна защита и съдействие не са оспорени
своевременно от насрещната ищцова страна –АСВ ЕАД нито до момента на
подаване на молбата за оттегляне на иска, с вх.№9851 от 13.05.2022г. на
основание чл.232 от ГПК, включително и до прекратяване на производството
от съда с определение на съда №1006 от 16.05.2022г. Както се посочи, такова
оспорване не е направено с исковата молба и по отношение на договора за
правна защита и съдействие и адвокатското пълномощно депозирани от К.К.
и в заповедното производство, като единственото принципно възражение на
ищеца в исковата молба е, че при доказаност на извършването на разноски от
ответника в размер над минималния адвокатски хонорар разноските за
ответника да се признаят и присъдят в минимален размер съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.78 ал.5 от
ГПК.
Както се посочи с определение на Пазарджишки районен съд №1006 от
16.05.2022г. постановено по гр.д.№20215220104142 по описа на съда за 2021г.
е прекратено производството по делото поради оттегляне на иска от ищеца
6
АСВ ЕАД-гр.С. преди първото открито заседание. Определението е връчено
на ответника по иска К. М. К. чрез пълномощника си адв. Е.Г. И. на дата
02.06.2022г., като на 06.06.2022г. /или в срока за обжалване на
прекратителното определение/, от последния чрез пълномощника е постъпила
писмена молба с вх.№11662 с искане за присъждане на разноските за
адвокатско възнаграждение направени в заповедното и исковото
производства.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна АСВ ЕАД на
08.06.2022г. и е постъпил отговор на искането по реда на чл.248 ал.2 от ГПК,
/л.80/ в който молбата на ответника се квалифицира като неоснователна.
Страната за първи път възразява за наличието на предпоставки за
предоставяне на безплатна правна помощ на ответника като материално
затруднено лице. Изложените правни и фактически доводи от дружеството са
същите както в настоящата частна жалба.
За да допълни определението за прекратяване на исковото производство
с обезсилване на заповедта за изпълнение №1401 от 27.07.2021г. издадена по
ч.гр.д.№2614/2021г. на Пазарджишки районен съд, издадена в полза на АСВ
ЕАД и с осъждане по реда на чл.248 от ГПК на АСВ ЕАД да заплати на адв.
Елена И.-М. възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на
310лв по заповедното производство и 390лв за исковото производство
/определение № 1398 от 08.07.2022г. по гр.д.№4142/2021г. предмет на
настоящата въззивна частна жалба/, Пазарджишкият районен съд е приел, че
няма основание да проверява основанията за предоставяне на адвокатска
помощ, доколкото такава необходимост не намира опора в практиката, а само
в два акта цитирани от ищцовото дружество и че в общия случай както за
съда така и за насрещната страна би следвало да е без значение дали
адвокатът ще окаже безплатна помощ и след това ще търси възнаграждение
по реда на чл.38 от ЗА или ще бъде уговорено и заплатено възнаграждение в
същия размер, което също да се търси като разноски направени от страната.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и в резултат на направено надлежно искане от страна в процеса за
изменение на постановения съдебен акт-прекратително определение, в частта
7
за разноските предвид изхода да спора.
В този смисъл въззивната частна жалба е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Съдът напълно споделя доводите на заповедния съд изложени към
обжалваното определение и препраща към тях. Оказваната безплатната
адвокатска помощ и съдействие предвидена по реда на чл.38 ал.1 от Закона
за адвокатурата касае три групи страни-1.лица, които имат право на
издръжка;2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг
юрист.
Трайната и последователна съдебна практика на ВКС на РБ е категорична,
че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2
от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие
сключен между страна в процеса и адвокат-пълномощник, в който да е
записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и
съдействие на страна по делото–физическо лице, което се намира в
затруднено материално положение, както и да е направено искане за
присъждането на такова възнаграждение. Основанието за ангажиране
отговорността на насрещната страна за разноски за адвокатско
възнаграждение е в хипотезите, когато същата тази страна отговаря за
разноски въобще в зависимост от изхода на делото. Съгласно чл.78 ал.4 от
ГПК ответникът /в случая К. М. К./, респективно пълномощника му адв.Е.И.
има право на разноски доколкото производството срещу него е прекратено от
съда по искане на ищеца в хипотеза когато се е отказал от иска си срещу този
ответник още преди провеждане на първото по делото заседание, но след като
от тази страна е постъпил писмен отговор на исковата молба и с който са
представени доказателства за уговорена между адвокат и лицето /страната/
безплатна правна помощ и съдействие тъй като последното е материално
затруднено.
Съдът няма задължение по закон да проверява дали страната е
материално затруднена за да може да уговаря с адвоката пълномощник на
същата безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА, доколкото се касае за вътрешни отношения между представител и
представляван. Освен това отговорната за разноски на адвокат страна не може
8
да възразява едва в производството по чл.248 от ГПК, че насрещната страна
няма основание да бъде представлявана безплатно от адвокат тъй като не е
материално затруднена в хипотеза когато отговаря за разноските, доколкото
този факт е без значение защото в този случай тя дължи разноските на
адвоката, осъществил правната помощ и съдействие на насрещната
страна.Нещо повече, съдебната практика приема, че ако хипотетично е
допустимо възражение на отговорната за разноски страна, че насрещната
страна не е материално затруднена и няма основание да бъде представлявана
безплатно от адвокат, то това възражение може да се направи най-късно до
приключване на съответното производство-в случая до момента на
обезсилването на заповедта за изпълнение или до момента на прекратяване на
исковото производство, както и с това възражение да се представят
доказателства подкрепящи твърденията на страната. Такива възражения и
доказателства не са представени от АСВ ЕАД нито в заповедното
производство, нито в исковото производство до момента на приключването и
на двете производства.
Логиката на законодателната уредба за отговорността на страната за
разноски за осъществена безплатна адвокатска правна помощ и съдействие по
чл.38 ал.1 от ЗА е в посока, че страната когато е отговорна за разноските в
производството винаги следва да бъде осъдена да заплати и разноските за
упълномощен от насрещната страна адвокат независимо дали е осъществил
безплатна адвокатска помощ или страната която го упълномощава е
заплатила предварително адвокатския хонорар. И в двата случая загубилата
делото страна, в случая при прекратяване на делото поради оттегляне на иска
от ищеца, последният дължи разноски като адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представително и защита от адвокат на другата
страна, като разликата е единствено в полза на кого се присъждат разноските-
като в първия случай /при уговорен адвокатски хонорар между представител
и представляван и заплатен от представлявания/ разходите се присъждат в
полза на страната-упълномощила адвоката по делото, а във втория случай при
осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие на материално
затруднено физическо лице-страна в производството, се присъждат директно
на адвоката, тоест и в двата случая се дължи адвокатски хонорар предвид
изхода на делото и то от страната, която е загубила делото.
Неоснователна е жалбата по отношение присъдения размер на
9
адвокатското възнаграждение за заповедното и за исковото производство.
Материалният интерес по исковото производство е от 2278.17лв, който
отнесен към минималния адвокатски хонорар по НМРАВ - по чл.7 ал.2 т.2 е в
размер 389.47лв, като съдът е присъдил кръгло сумата от 390лв, тоест
размерът съответства на предвидения минимален размер по Наредбата поради
което е несъстоятелно възражението за прекомерност на последното.
В заповедното производство исковият съд е присъдил разноски от
310лв за адвокат за подаденото бланково възражение по чл.414 от ГПК.
В заповедното производство материалният интерес е същия. С
подаването на бланковото възражение от длъжника по същество се оспорва
съществуването и дължимостта на вземането на кредитора, както и се
оспорва дължимостта на изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Приложима е в случая нормата на чл.2 ал.7 от
Наредбата-за процесуално представителство в производство по издаване на
заповед за изпълнение, който размер на адвокатското възнаграждение също се
определя на база материален интерес, формиран от половината размер от
стойностите на претендираните суми, а именно 1139.85лв / чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата/. Няма основание за прилагане на чл.6, т.3 и т.5 от НМРАВ,
доколкото има изрична специална разпоредба касаеща минималното
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за осъществено
процесуално представителство и защита, която следва да намери приложение
за всички процесуални действия, извършвани от страните в заповедното
производство и доколкото в случая се касае за направено по същество
оспорване на вземането на кредитора, изразено под формата на възражение по
чл.414 от ГПК, като самото възражение макар и с бланкетно еднотипово
съдържание има много важни и съществени правни последици за страните в
производството при въвеждането му от длъжника, което предполага
достатъчно сериозна предварителна правна подготовка на пълномощника-
адвокат за да бъде ясно и точно преценено начина по който длъжникът ще се
защитава, как ще се защитава или няма да се защитава срещу издадената
против него заповед за изпълнение, с който съдебен акт приключва първия
етап на заповедното производство. Подаването на възражението по чл.414 от
ГПК от длъжника не може да бъде приравнено на проучване на делото с
даване на мнение по него, доколкото с него се преследват други конкретни
10
правни цели и последици, различни по съдържание и по обем от простото
даване на мнение и проучване, като се препятства влизането в сила на
заповедта за изпълнение и възможността да бъде издаден въз основа на нея и
на кредитора изпълнителен лист и други-чл.414, чл.414а, чл.415,чл.416 и
други. Възражението на длъжника по чл.414 от ГПК не може да бъде
приравнено на нотариална покана, на молба за приемане и за отказ от
наследство, за изготвяне на книжа по нотариално вписване, на молба за
опрощаване на дължими суми и за други молби, предвид достатъчно
сериозните правни последици от депозирането му от една страна, а от друга
страна, че това не представлява акт, депозиран в охранително производство,
както и поради това, че ако до един момент заповедното производство е
едностранно /до издаването на заповедта за изпълнение/, при последващо
развитие на производството, същото става двустранно и с активното участие
на длъжника-чл.414, чл.414а, чл.415 от ГПК, който може да се защитава
срещу издадената заповед за изпълнение по предвидения за това процесуален
ред.
В този смисъл обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Не се налага събиране на доказателствата, посочени във въззивната
частна жалба на АСВ ЕАД, доколкото настоящата въззивна инстанция
споделя в достатъчна степен като аргументирана, логична и правно
издържана както и по-новата по време съдебната практика на ВКС на РБ,
според която за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за
заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска правна помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен
договор за правна защита и съдействие, който да е оформен по правилата на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в смисъл да е сключен за осъществяване на безплатна
правна помощ и съдействие между адвокат и материално затруднена страна-
физическо лице, и да е заявено изрично основанието за присъждане на
адвокатско възнаграждение - по осъществено безплатно адвокатско
представителство и защита на материално затруднено лице.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-определение №521 от
06.11.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№3956/2018г.-ІV г.о.;определение №118 от
15.03.2021г. на ВКС по ч.т.д.№1469/2020г., І т.о., ТК;определение №97 от
12.02.2021г. на ВКС по ч.т.д.№2895/2019г.,ІІ т.о.;определение №43 от
11
10.02.2022г.на ВКС по гр.д.№2611/2021г., ІV г.о.;определение №137 от
01.04.2022г. на ВКС по гр.д.№2610/2020г., ІІІ г.о.;определение №163 от
13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г.-І г.о.;определение №731 от
09.10.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№5256/2014г., ІІІ г.о.;определение №102 от
05.02.2019г. на ВКС по ч.т.д.№149/2019г., ІІ т.о.;определение №60126 от
23.06.2021г. на ВКС по т.д.№1548/2020г., І т.о.;определение №60388 от
09.11.2021г. на ВКС по ч.т.д.№338/2021г, І т.о.;определение №395 от
09.07.2018г. на ВКС по т.д.№1314/2018г., ІІ т.о.;определение №162 от
28.04.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№5096/2021г., ІІІ г.о.;определение №575 от
14.01.2020г. на ВАС по адм.д.№2471/2019г., VІ о.;определение №5 от
03.01.2019г. на ВКС по ч.т.д.№2934/2018г., ІІ т.о. и други.
Предвид изложеното обжалваното определение ще следва да се
потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано. Не са налице пороци
на същото посочени във въззивната частна жалба.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пазарджишки районен съд №1398 от
08.07.2022г. постановено по гр.д.№20215220104142 по описа на съда за
2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО след обезсилване на заповед за изпълнение
№1401 от 27.07.2021г., издадена по ч.гр.д.№2614/2021г. на РС-Пазарджик в
полза на „Агенцията за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С. срещу К. М. К. от
с.С., общ.Б., на основание чл.248 от ГПК е допълнено определението за
прекратяване на производството / №1006 от 16.05.2022г./, като е осъдена
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр.С., ЕИК-*********, да заплати на
адв.Е.Г. И. –М. от АК-Пловдив, с личен номер-**********, възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 310лв по
заповедно производство по ч.гр.д.№ 2614/2021г. и 390лв за настоящото
исково производство.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13