Р Е Ш Е Н И Е № 334
гр. Бургас, 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря
Тодорка С.
като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д.
№ 73 по описа за 2021 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба, подадена от С.Х.В., ЕГН ********** и Р.С.В., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, с която са предявени претенции срещу ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 и И.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на първия ответник да заплати
сумите от 200 000 лева и 120 000 лева за претърпени неимуществени вреди от
първия и втория ищец, настъпили вследствие причиняване смъртта на Х С.В., ЕГН ********** при ПТП, допуснато на 03.11.2017г. от застрахован при горното дружество и управляван от Т. лек автомобил, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане и за осъждане на втория
ответник Т. да заплати сумите както следва: 30 669 лева на
първия и съответно 18 400 лева на втория ищец, представляващи лихви за
периода 13.01.2018г. до 18.07.2019г.
Заявява
се в исковата молба, че на 03.11.2017г., на път I-6 около 18.00 часа е
настъпило пътно-транспортно произшествие в резултат, на което лек автомобил
марка „Шкода“ с регистрационен номер У 2508 АТ, управляван от втората ответница
при движение с несъобразена скорост в посока гр.Бургас- гр.София причинил
смъртта на Х С.В.. По случая било образувано досъдебно производство №991/2017г.***/2018г.
по описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас. Твърди се, че инцидентът е възникнал
по вина на водача на лекия автомобил, която нарушила правилата за движение по
пътищата-чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДвП, чл.5 ал.1т.1 ЗДвП, чл.20 ал.1 ЗДвП и
чл.116 ЗДвП. Деянието било извършено при форма на вина непредпазливост, а
причинените увреждания несъвместими с живота били в причинна връзка с
противоправното поведение на Т..
Описани са подробно взаимоотношенията между първия
ищец и пострадалия, като в тази връзка се заявява, че между тях е съществувала
особено силна връзка на уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Уточнява се
също така, че вторият ищец преживял смъртта на брат си изключително тежко, тъй
били израснали и живели заедно. Подкрепяли се в трудните моменти, а отношенията
им били изпълнени с обич и топлота.
Главният иск е насочен срещу ответника-застраховател
предвид обстоятелството, че моторното превозно средство, управлявано от
виновния за настъпване на произшествието водач било застраховано със
задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника с полица BG
02117000249202, валидна за времето от 13.01.2017г. до 12.01.2018г., което
обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя. Първият ответник бил
сезиран с молба от 18.04.2019г. като тримесечният срок за произнасяне изтекъл
на 18.07.2019г. и след тази дата от него се претендира законната лихва върху
дължимото обезщетение. От прекия делинквент се търси законната лихва върху
обезщетенията за времето от 13.01.2018г. до 18.07.2019г., както следва сумата
от 30 669 лева за първия ищец и сумата от 18 400 лева за втория ищец.
Ответното дружество, в депозирания отговор на исковата
молба не отрича наличието на валидно застрахователно правоотношение, но оспорва
посочения в исковата молба механизъм на ПТП, като се противопоставя на
заявените твърдения за осъществен фактически състав на непозволено увреждане.
Твърди се в тази връзка, че водачът на моторното превозно средство няма вина за
настъпилия инцидент, а пешеходецът е прекосил пътното платно на място, на което
такова действие не е позволено. В случай, че бъде установена вина на Т. е
направено възражение за съпричиняване на
противоправния резултат от пострадалия пешеходец. Изразена е и позиция за
прекомерност на претендираните обезщетения, като освен това са наведени
съображения, че не са ангажирани доказателства установяващи отношения между
втория ответник и брат му, извън обичайните и общоприетите такива. Според
ответника уважаването на претенциите в предявените размери, при съобразяване на
конкретните обстоятелства, не само не намира своята обществена и икономическа
обосновка, но би излязло извън присъщата функция на обезщетението.
Ответницата
Т. на първо място възприема позиция за недопустимост на предявената срещу нея
претенция, като в тази връзка навежда включително аргументи, че наказателното
производство по случая е прекратено от Окръжна прокуратура гр.Бургас, поради
липса на извършено престъпление. Ако бъде прието обратното счита предявените
искове за неоснователни, тъй като ищците са взели решение да насочат
претенциите си срещу застрахователното дружество, поради което и следва да бъде
реализирана процедурата по пряко търсене на обезщетение от „Бул Инс“АД. Отделно
от това намира претенцията за недоказана, а търсените от нея суми за прекомерно
завишени по размер.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 03.11.2017г.*** ответницата И.Х.Т. управлявала
лек автомобил марка „Шкода Фабия“ с регистрационен номер У 2508 АТ. Движела се
по главен път I-6, км. 9 в посока гр.Бургас-
гр.София със скорост около 90 км./ч. в дясната лента за движение на пътното
платно, което било двустранно ограничено от банкети и мантинели. По същото
време отляво надясно, гледано в посоката на движение на леката кола пострадалият
пешеходец Х В. предприел пресичане на пътното платно. В лявата лента за
движение последният бил заобиколен от лек автомобил марка „БМВ“, шофиран от
свидетеля Л.. Веднага след предприемане на тази маневра пешеходецът се отзовал
в полезрението на Т., която при движение с посочената по- горе скорост,
направила опит да отклони автомобила в дясно и предприела със закъснение
аварийно спиране, но след пресичане траекториите им на движение настъпил удар
между тях. Моторното превозно средство, след сблъсъка спряло в отбивката
/лентата/ за завиване надясно към „Технопласт“ и „Чикън Груп“, а тялото не
пешеходеца било изхвърлено напред и наляво и паднало на пътната настилка.
В резултат на инцидента В. получил фрактури на
двете подбедрици, разкъсване на ставни връзки на шийни прешлени, кръвонасядане
на гръбначния мозък в тази област, мозъчен кръвоизлиз и контузия на мозъка,
които травматични увреждания довели три по-късно до смъртта му.
За
установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени писмени доказателства, включително заверени
копия на част от материалите по досъдебно производство №991/2017г.***/2017г. по
описа на Окръжна прокуратура гр.Бургас, в това число протоколи за оглед на местопроизшествие от
03.11.2017г. и фотоалбум към него и протокол за допълнителен оглед от 30.04.2018г.
и фотоалбум към него. Тези два протокола са част от материалите по
досъдебно производство и
имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179 ГПК,
издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което имат обвързваща формална
доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които следва да се приемат за
безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от
22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /.
В приетото
по делото заключение на допусната съдебно медицинска експертиза се посочват
получените от пострадалия множество увреждания, като е направена констатация за
наличие на причинна връзка между травмите, довели до смъртта на пешеходеца и
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
По делото са
разпитани свидетелите К.В., Н.К., Н.В. и Х.С.. Първата от тях описва
отношенията между пострадалия и баща му и майка му. Заявява, че Х В. помагал
постоянно на родителите си- с труд и финансово, като последно преди да почине
живеел в кв.»Ветрен» на гр.Бургас. Сочи, че първият ищец бил в шок от новината
за смъртта на сина си и не можел да повярва какво се е случило. Н.К. споделя,
че познава С.В.,***. Разказва, че пострадалият често посещавал това населено
място, за да помага на майка си и баща си. Отношенията им били много добри.
Първият ищец преживял много тежко загубата на сина си, макар и видимо да не го
показвал. В показанията си свидетелката Н.В. уточнява, че е първа братовчедка
на починалия. Описва отношенията с брат му Р.В., които били изключително
близки, винаги са разбирали и си помагали. Като деца живеели заедно в
кв.»Ветрен» и последните години преди инцидента отново заживели заедно на
същото място. Х винаги се бил грижил за по-малкия си брат, помагал му и му бил
като баща. Вторият ответник много трудно приел новината за случилото се с брат
му. Избухвал след погребението, не можел да спи и плачел, променил се и вече не
бил същия човек, постоянно говорил за брат си. Още не бил преодолял загубата му.
Уточнява, че Х живял до 2014г.*** с жена на съпружески начала и детето им и
след това се преместил отново във Ветрен. Х.С. разказва, че преди инцидента
живеели с Х В. в една къща и съседни стаи. Двамата с втория ищец били в братски
отношения, споделяли си и си помагали. Спорили понякога, но големи конфликти
между тях нямало. Сочи, че пострадалият пиел алкохол, но не злоупотребявал. Р.В.
много тежко понесъл загубата на брат си отначало, когато разбрал новината се държал
неадекватно, след това се променил станал мълчалив и затворен, като не бил
превъзмогнал още случилото се.
В
показанията си свидетелят Л. сочи, че е очевидец на случилото се и в деня на
инцидента управлявал лек автомобил марка БМВ, който се движил в съседната лява
лента. Пръв заобиколил пресичещия пешеходец, след което в огледалото за задно
виждане възприел и настъпилия сблъсък. Описва подробно условията на пътя,
пътната маркировка, разположението на превозните средства на платното,
движението на пешеходеца, собствените си действия като водач по заобикаляне на
пресичащия, както и тези на ответницата Т. непосредствено преди и по време на
сблъсъка.
Настоящият състав, при
съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, приема с доверие и кредитира казаното
от свидетелите, които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията
и спомените си във връзка със случилото се.
В първото
представено по делото заключение вещото лице, изготвило съдебната
автотехническа експертиза описва начина на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, скоростта на превозното средство преди и към момента на удара с
пешеходеца, мястото на удара на пътното платно и деформациите по автомобила.
Изразява и становище, че причината за настъпване на произшествието е внезапното
навлизане на пешеходеца на пътя и попадането му в опасната зона за спиране на
автомобила, която била по-голяма от разстоянието, на което се намирало
превозното средство към момента на възприемане на пресичащия, поради което и
ударът бил неизбежен. В същото време вещото лице е направило изчисления, че
скоростта на леката кола -90км./ч. е била по-голяма от технически съобразената
при движение на къси светлини, както и че ударът е бил предотвратим при
движение със скорост 51.6 км./ч. В допълнителната експертиза, изготвена след
изслушване на свидетеля Л. вещото лице застъпва позиция, че пешеходецът е могъл
да бъде възприет от страна на Т. едва след като движещия се в съседната лента
автомобил марка БМВ го е заобиколил, на разстояние около 50 метра, като към
момента на реакция на ответницата това разстояние е било около 49.3 м. преди
линията на пресичане. При движение със скорост от 90 км./ч. опасната зона за
спиране на лекия автомобил марка «Шкода» е 92.5 метра и според вещото лице
водачът не е имал техническата възможност да предотврати сблъсъка. Изчислено е
от експертизата, че скоростта на превозното средство е била по-голяма от
технически съобразената такава при движение на къси светлини, като според
вещото лице ударът е можел да се избегне ако леката кола е управлявана със
скорост от 57 км./ч. В съдебно заседание изразява мнение, че нищо в конкретната
ситуация и пътна обстановка не е налагало движение с по-ниска скорост от
избраната от ответницата Т..
Съдът възприема констатациите на
вещото лице относно механизма на настъпване на произшествието, включително
направените в тази връзка математически изчисления и пресмятания, свързани със
скоростта на движение на превозното средство и пешеходеца преди и по време на
сблъсъка, разстоянието от което водача на леката кола е възприел пресичащия В.
и е реагирал на настъпилата опастност. В тази му част заключението на вещото
лице е изцяло мотивирано и обосновано.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените
вреди.
Наличието на
застрахователно правоотношение към датата на увреждането между дружеството- ответник и
собственика на лекия
автомобил, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите полица BG 02117000249202, валидна за времето от 13.01.2017г.
до 12.01.2018г е
безспорно установено. По мнение на съда извод за наличие на виновно и
противоправно поведение на втория ответник се извежда при внимателен анализ на
всички, приобщени по делото доказателства, включително приети експертни
заключения. Настоящият състав не възприема тезата, че скоростта поддържана от
ответницата Т. при управление на превозното средство преди нестъпването на
инцидента, е била адекватна на видимостта, натовареността на движението и като
цяло съобразена с конкретната пътна обстановка. Както вече се посочи Т. е
възприела пешеходеца като опасност на 49.30 метра пред себе си в момента, в
който последният е заобиколен от движещото се в лявата лента за движение
превозно средство. Тогава е реагирала предприемайки аварийното спиране със
закъснение, като при поддържаната скорост на движение от 90 км./ч. до
окончателното спиране превозното средство е изминало 112.6 метра. В случая се
касае за неправилно избрана скорост и неспазване разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, вменяваща задължение за водачите да съобразят характера и интензивността на движението, както и конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Трябвало е следователно Т. да
отчете всички тези конкретни обстоятелства, влиящи върху безопасността и да се
движи с такава скорост, която и позволява да реагира своевременно, в частност
при намалена видимост. Казаното, при движение в тъмната
част на денонощието, означава избор на такава скорост, която дава възможност за
спиране в зоната на видимост на късите светлини. Като се е движила с по-висока
такава, която е изключвала възможността обективно да наблюдава пътното платно и
спре в този периметър на осветност на фаровете ответницата сама се е поставила
в ситуация да не успее да реагира на случилото се. При конкретните пътни
условия и при движение с 90 км./ч. ударът е бил неизбежен. Няма следователно да
се приеме, че се касае за деяние, което водачът на автомобила нито е бил длъжен
нито е могъл да предвиди. Ответницата е трябвало да отчете факта, че се движи в
тъмната част на денонощието, в населено място, при намалена видимост и оживен
пътен участък с намиращи се превозни средства пред и зад нея, приближавайки
отбувка на пътя, при обективната даденост, че шофира на къси светлини и съобразявайки
скоростта си с тези фактори и характера на движението да поддържа такава не
по-голяма от 57 км/ч. Всички тези изброени обстоятелства трябва да се свързват
с величината на избраната скорост и колкото повече такива неблагоприятни
фактори се натрупват, толкова по- малка трябва да е тя, за да позволи адекватна
реакция на потенциално възникнала опасност на платното за движение и даде
възможност за спиране пред всяко предвидимо препятствие. Причините за
възникване на инцидента са субективни. Несъобразяването на скоростта на
движение с конкретните условия на видимост и характера на движението
представлява нарушение на Т., което се намира в пряка причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат, тъй като непосредствено е допринесло за
настъпването му.
От казаното следва, че е извършено виновно и
противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по
пътищата, предвиждащи задължение на
водачите при
избиране скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо
препятствие, което се
намира в пряка причинна връзка с настъпилите противоправни последици. Пренебрегването на законовите
предписания на чл.20 ал.2 ЗДвП несъмнено е една от причините довели до
пътно-транспортното произшествие и причиняване смъртта на пешеходеца. В случая
неправомерното поведение на пешеходеца върху пътното платно не освобождава
водача на автомобила от задължението да вземе всички необходими мерки, за да
гарантира не само своята, но и тази на останалите участници в движението
безопасност.
Наличието на
юридическите факти,
представляващи състава на деликтното правоотношение, наред със сключената
валидна застраховка за лекия автомобил води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на първия ответник за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца С.В. неимуществени
вреди. При това положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето
основание.
Спорен между страните е въпросът за размера на
обезщетението за неимуществените вреди и наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия.
Съгласно практиката на ВКС
понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху
психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При
причиняване на смърт
за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, освен отчитането на
конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането, от значение е най-вече
личната и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са конкретно установените
изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на
увредения, възрастта на лицата, отношенията
между пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства.
По делото се установи, че починалият като
дете е живял в едно домакинство с родителите си, а след като последните се
преместили в село Маринка поддържал много добри отношения с баща си, с който се
е виждал постоянно, като му помагал винаги с каквото може. Несъмнено между
пострадалия и първия ищец-негов баща е била налице силна
връзка на привързаност и подкрепа, последният безспорно е лишен завинаги от
възможността да общува с детето си, както и от грижите, които биха били полагани за него занапред. При тези обстоятелства и при съобразяване на
факта, че паричният еквивалент не е в състояние да компенсира напълно липсата
за ищеца-родител на починалия, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от 100 000 лева. Този размер съдът счита за съобразен и с конкретните
икономически условия към датата на увреждането, ориентир за които се явяват
минималните застрахователни суми, предвидени от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице,
когато е несъмнено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване
на увреждането. От приетите по делото доказателства
се установява наличие на причинна връзка между несъобразяването на пострадалия с предписанията на закона и конкретното
въведено негово задължение да пресича пътното платно само на обозначените за
това места, както и да не навлиза внезапно на платното за движение и настъпилия
вредоносен резултат. Ето защо при изяснения механизъм на произшествието,
съдът приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. При това положение, следва да бъде съобразена степента на приноса за
настъпването на вредите, чрез съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до вредоносния
резултат. В случая въз основа на паралелното сравнение между поведението на
водача- делинквент и пострадалия-пешеходец с оглед и на задълженията, които
всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че приносът на потърпевшия е еднакъв
с този на водача на автомобила, което предопределя и съотношението при
разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от деликта. Нарушенията
на правилата за движение от страна на двамата, участници в произшествието са
допринесли в равна степен, за това то да не може да бъде субективно избегнато
от водача чрез спиране или манавра, предвид зоната на видимост и спирачния път
на автомобила. При това положение и при така посочения по-горе размер на
обезщетението, след редуцирането му с определения процент съпричиняване- 50% от
страна на пострадалия, на ищеца С.В. се дължи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева, като за разликата над присъдената до
претендираната сума претенцията следва да се отхвърли.
При
съобразяване на казаното основателна се явява и акцесорната претенция за
осъждане на застрахователя да заплати законната лихва за забава върху размера на така определеното обезщетение, считано от
18.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С
приемането на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016г. на
ОСНГТК се
разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинени при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е
прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в цитираните по- горе постановления на Пленума на Върховния съд, че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна
емоционална и особено близка житейска такава са различни за всеки конкретен случай и и следва да се преценяват по всяко
различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В частност такава близост при
братята и сестрите ще се констатира, когато поради
конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между братята и сестрите, и когато интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на
близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт
на брата или сестрата. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на
определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат
изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат изключително близки отношенията между близнаци, съвместно
съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на
грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт
или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители,
съпруг или деца и други. Следователно присъждането
на обезщетение в полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на
пълно и главно доказване на критериите, възприети в цитиранотоТълкувателно решение
на ВКС - наличие на особено
близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се
направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто
интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
братя и сестри морални болки и страдания.
След внимателен
анализ на приобщените в хода на съдебното
дирене доказателства и най-вече събраните гласни такива не се констатира
наличие на такава трайна и дълбока връзка между двамата братя, даваща основание за получаване обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на свой роднина. Не са доказани конкретни житейски
обстоятелства, обуславящи създаване на особена духовна и емоционална близост
между двамата братя по смисъла на тълкувателното решение. Безспорно е
установено, че те са
били силно
привързани един към
друг и че ищецът тежко е
понесъл смъртта на брат си, като не могъл да повярва какво се
е случило и след това се затворил в себе си за известен период от време, но търпените болки и страдания не
надхвърлят като интензитет и продължителност тези,
които е нормално да търпят брат или сестра по повод загубата на обичан от тях близък роднина. В тази връзка в случая не може да бъде
направен несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за
съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
създаваща по изключение активна легитимация за него да претендира обезщетение
за неимуществени вреди. Наличие на отношения от вида на коментираните не се установява от
свидетелските показания, които не сочат на изключителност на връзката и
създадена особена близост между втория ищец и починалия му брат. Двамата са отрасли и отгледани от родителите си, като не са приобщени
доказателства за настъпване на такива факти и събития, които да променят
направената вече констатация за отсъствие на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. Казаното обуславя неоснователност на исковата
претенция на Р.В. за присъждане на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 120
000лв.
В хипотезата на предявен пряк иск от
увредено лице срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от
увреденото лице, а не от момента на увреждането. След предявяване на
претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок
за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с :1.изпадане на застрахователя в
забава-чл.497 ал.1 т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената
си забава и 2. С възможност увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя
на основание чл.498 ал.3 вр. чл.432 ал.1 КЗ. В чл.494 т.10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви, извън тези по
чл.429 ал.2 т.5 КЗ при спазване условията по чл.429 ал.3 КЗ т.е. не се покриват
лихви от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Ето защо
за периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от
пострадалия вреди се дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД. /виж.решение
№128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.№2466/2018г., Първо т.о./ При това положение втората
ответница следва да бъде осъдена да заплати лихва върху присъдения размер на
обезщетението, дължимо от застрахователя на първия ищец за времето 13.01.2018г.
до 18.07.2019г. възлизаща на сумата от 7666.67 лева. Молбата до застрахователя
за определяне на обезщетение е подадена на 18.04.2019г. като предвидения в
закона тримесечен срок е изтекъл на 18.07.2019г. Това е датата, от която първия
ответник дължи законна лихва върху определеното обезщетение. Отговорността на
прекия деликвент- в случая втората ответница за заплащане на законна лихва
върху дължимото обезщетение за периода от датата на увреждането до 18.07.2019г.
не се покрива от застрахователя, поради което и същата трябва да бъде възложена
директно върху Т. в посочения по- горе размер от 7666.67 лева, търсен за
времето 13.01.2018г.-18.07.2019г., като за разликата над присъдения до
претендирания с исковата молба размер искът подлежи на отхвърляне.
Предвид
отхвърляне на главната претенция за присъждане на обезщетение на ищеца Р.С.В.
вторият иск за присъждане на законна лихва в размер на 18 400 лева за
периода 13.01.2018г.-18.07.2019г., заявен срещу ответницата Т. трябва да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
Ответникът ЗД“Бул Инс“АД трябва
да бъде осъден да заплати възнаграждение на адвокат Александрина Дончева от САК
в размер на 2030 лева, съобразно
уважената част от исковете, предявени срещу него, а ответницата Т. следва да
заплати сумата от 713.33 лева на адвокат Дончева от САК, съразмерно на
уважената част от исковете, предявени срещу нея. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в
чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство. За да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи, сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията
по чл.38 ал.2 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. Посоченото възнаграждение е изчислено в минималния размер, предвиден в
наредбата и не следва да се намалява.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество ЗД“Бул Инс“АД на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 100.93 лева, за направени
разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а на ответницата И.Х.Т. сумата от 675 лева за
направени от нея разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените срещу нея претенции.
В тежест
на ответника ЗД“Бул Инс“АД следва да се постави дължимата за производството
държавна такса в размер на 2000 лева, съобразно с уважената част от исковете, а
в тежест на ответницата Т. трябва да се възложи дължимата държавна такса в
размер на 306.66 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Платените
от бюджета на съда разноски на основание чл.78 ал.6 ГПК трябва да се възложат в
тежест на ответниците, съразмерно на уважената част от претенциите, а именно:
сумата от 66.40 лева, платима от всеки от тях- ЗД“Бул Инс“АД и Т. по сметка на
Окръжен съд гр.Бургас.
Мотивиран от изложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на С.Х.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване
смъртта на Х С.В., ЕГН ********** при пътно-транспортно произшествие, допуснато
на 03.11.2017г. от водача И.Х.Т., ЕГН ********** управлявала застрахован при горното дружество лек
автомобил, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в размер над присъдения до претендирания от 200 000
/двеста хиляди/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Р.С.В.,
ЕГН **********, с адрес *** иск за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК ********* да заплати сумата от 120000/сто
и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Х С.В. при
пътно-транспортно произшествие, допуснато на 03.11.2017г. от водача И.Х.Т., ЕГН
**********, управлявала застрахован при горното дружество лек
автомобил, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.Т., ЕГН ********** да заплати на С.Х.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7666.67 /седем хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща законната лихва за периода 13.01.2018г. до 18.07.2019г. върху дължимото обезщетение в
размер на 50 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва в размер
над присъдения до претендирания от 30 669 /тридесет хиляди шестстотин шестдесет
и девет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения срещу И.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** иск за заплащане на
сумата от 18 400 /осемнадесет хиляди и четирстотин/ лева, представляваща законната лихва за периода 13.01.2018г.
до 18.07.2019г.,
дължима върху претендиранато от ищеца Р.С.В., ЕГН ********** обезщетение в размер на 120 000/сто и
двадесет хиляди/лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и сумата от 66.40 лева, направени
разноски от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА И.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 306.66/триста
и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, както и сумата от
66.40/шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, направени разноски от
бюджета на съда, съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати
на адвокат Александрина Х. Дончева от САК, личен номер **********, с адрес на
кантората гр.София, ж.к. “Борово“, бл.231, ет.17, ап.84 сумата от 2030 /две хиляди
и тридесет/ лева адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото
производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА И.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
адвокат Александрина Х. Дончева от САК, личен номер **********, с адрес на
кантората гр.София,ж.к.“Борово“, бл.231, ет.17, ап.84 сумата от 713.33 /седемстотин
и тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева адвокатско възнаграждение за
осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА С.Х.В., ЕГН ********** и Р.С.В., ЕГН ********** ***“АД,
ЕИК ********* сумата от 100.93 /сто лева и деветдесет и три стотинки/лева разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Х.В., ЕГН ********** и Р.С.В., ЕГН ********** да
заплатят на И.Х.Т., ЕГН ********** сумата от 675/шестстотин
седемдесет и пет/ лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано
от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия: