Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.10.2017г.,
постановена по НОХД №4706/2016г., СРС, НО, 137-ми състав, е признал
подсъдимия Т.Е.М. за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2014г., около 11.00 часа, в гр. София, ж.к. „********, се заканил на А.М.Ж. на
мобилния му телефон с номер ********, с убийство, като му казал следните думи: ,,Как
си А., това което направи, ще видиш какво ще стане. Ще ви унищожа всичките! Как
са жената и децата, добре ли са? Внимавай, че може да им се случи нещо и на
тях! ”, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му
у А.Ж., поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б.“б“, вр. е чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. с чл.
42б, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 36 от НК, му е НАЛОЖИЛ наказание „пробация“,
като му наложил следните пробационни мерки : 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година и 2.
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
Със същата присъда е признал подсъдимия Т.Е.М. за ВИНОВЕН в това, че на
17.05.2014г., около 11.00 часа в гр. София, ж.к. „********, се заканил на М.П.М.-Ж.
с убийство по телефона на съпруга й - А.М.Ж., с думите:,, Как си А., това което направи,
ще видиш какво ще стане. Ще ви унищожа всичките! Как са жената и децата, добре
ли са? Внимавай, че може да им се случи нещо и на тях! ”, като това заканване е
възбудило основателен страх от осъществяването му у М.Ж., поради което и на
основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“, вр. е
чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК и
чл. 36 от НК, му е НАЛОЖИЛ наказание „пробация“, като му наложил следните
пробационни мерки : 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година и 2. „Задължителни срещи с
пробационен служител“ за срок от 1 година.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо наказание
за двете престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно: наказание „пробация“,
изразяващо се в следните пробационни мерки : 1. „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година и 2.
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
С тази присъда, СРС е осъдил подсъдимият М. да заплати на ГИ А.М.Ж.,
сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от
деянието на А.Ж. неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от
датата на увреждане 17.05.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска над уважения размер до пълния му предявен размер от 5000лв.
С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на ГИ М.П.М.-Ж. сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от
деянието на М.Ж.
неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждане
17.05.2014г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над уважения
размер до пълния му предявен размер от 5000лв.
Подсъдимият Т.М. е осъден със същата присъда да заплати на А.М.Ж. и М.П.М.-Ж.,
сумата от по 500 лв., представляваща заплатено от тях възнаграждение за адвокат
по водене на делото.
С тази присъда, подсъдимият Т.Е.М. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата
в размер на 160лв., по сметка на СРС, сумата в размер на 140лв., съставляващи
разноски по водене на делото и сумата от 80лв. – държавна такса върху уважения
размер на предявените граждански искове, както и сумата от 5лв. държавна такса,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.
Срещу присъдата е подадена жалба от служебния защитник на
подсъдимия – адв.П.П., с която се иска атакуваната
присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан по възведеното му обвинение.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от адв. К.М., повереник на ЧО и ГИ - А.М.Ж. и М.П.М.-Ж., в който се съдържат пояснения
във връзка с жалбата, отправя се искане за потвърждаване на присъдата,
постановена от първия съд. Към отговора са приложени и писмени доказателства.
В закрито разпоредително заседание на 06.08.2018г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия,
но се налага допълнителен разпит на свидетелите А.М.Ж. и М.П.М.-Ж., както и
назначаването на СТЕ, която да установи съдържанието на 2 бр. СД, приложени на
л.26 и л.28 от ДП, като бъдат обективирани на хартиен носител данните, касаещи
проведени разговори между телефонни номера: ******** и **********, на
17.05.2014г., за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч. на посочената дата, с
посочване на вида на обаждането /входящо/изходящо и времетраенето на
разговорите/.
Пред въззивния съд, прокурорът намира жалбата на
подсъдимия за основателна, счита, че по делото не са събрани доказателства за
извършено от подсъдимия М. престъпление по чл.144, ал.3 от НК, намира, че
репликите, отправени от подсъдимия спрямо пострадалите не изпълват състава на
престъплението, за което е привлечен да отговаря наказателно Т.М.. Изразява
становище, че единствено е установено от доказателствата по делото наличието на
предходен конфликт между страните, както и че е проведен разговор, въз основа
на който пострадалите са си направили собствени субективни изводи за нещо,
което би могло да се случи. Навежда доводи, че не са събрани доказателства във
връзка с проведения телефонен разговор, кога е проведен, поради което пледира
за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.
Повереникът на ЧО А.Ж. и М.М.-Ж. – адв. М., моли жалбата
да бъде оставена без уважение, намира атакуваната присъда за правилна,
обоснована и доказана. Счита, че проведеният между страните разговор е доказан,
сочи доказателствата, установяващи това обстоятелство, прави разбор на
останалите доказателства по делото, пледира за потвърждаване на
първоинстанционния акт в цялост.
Частният обвинител М.М.-Ж., подкрепя заявеното от
повереника й, няма какво друго да каже.
Частният обвинител А.Ж., заявява, че е съгласен с
казаното от неговия повереник.
Служебният защитник на подсъдимия Т.Е.М. – адв. П.,
моли депозираната жалба срещу присъдата на първия съд да бъде уважена, счита,
че подзащитният му не е виновен, за да се стигне до конфликта с частните
обвинители, намира, че само със свидетелски показания не може да бъде доказан
проведения разговор, като това свое становище подкрепя с твърдения за различия
в показанията на свидетелите-пострадали, депозирани пред разследващия орган, първия и въззивния
съд, счита, че не е доказан и страха, който свидетелите са изпитали.
Подсъдимият Т.Е.М., в правото си на лична защита, моли за оправдателна присъда, тъй
като не е заплашвал пострадалите с нищо, в правото си на последна дума, моли да
бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение и да се отмени присъдата
на районния съд.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл.314 НПК, провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейното частично отменяване и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по обвинението за
извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал М.М.-Ж., а също и в частта, с която
подсъдимият е осъден да заплати на
ГИ М.П.М.-Ж., сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинени й от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 17.05.2014г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, с която Т.М. е осъден да заплати
на М.М.-Ж., сумата от 500 лева,
представляваща заплатено от последната адвокатско възнаграждение по водене на делото. Съдът намери, че са налице и основания
за изменяването на присъдата в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати
по сметка на СРС, сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от предявените граждански искове, като намали същата до сумата
от 50 лева, в частта, с която Т.М. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата
от 160 лв., представляваща сторените на досъдебното производство разноски, като
намали размера на същата от 160 лева на 80 лева, както и
в частта, с която подсъдимият М. е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 140 лева, съставляваща направените в производството
пред районния съд разноски, като намали размера й от 140 лева на 80 лева, като съображенията
за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, въз основа на която, първата инстанция е достигнала до частично
верни изводи относно приложимото право. Въпреки допълнително събраните от
въззивния съд доказателства, не бяха установени нови фактически положения,
различни от установените при разглеждането на делото в първата инстанция.
Въззивният съд, след преценка на всички доказателства по делото,
включително и тези, събрани във въззивното съдебно следствие и като съобрази
депозираната жалба, отговора по нея, както и становищата и възраженията на страните, възприе следната фактическа
обстановка:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.Е.М. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, пенсионер по болест, осъждан е, живее в гр. София, ул. „***********, с ЕГН -**********.
През 2014г. подсъдимият Т.М.
и свидетелят А.М.Ж. се запознали чрез лице на име Б. Бонев. В този период от
време свидетеля Ж. се занимавал с внос на автомобили в страната, които след
това изнасял за Р Турция. Във връзка с развиваната от него дейност търсел хора,
които срещу заплащане да закарат до Р Турция автомобили, осигурявани от
свидетеля. За този вид „работа“ свидетелят Ж. се договорил с подсъдимия, като
дори му предоставил съответната сума пари за набавяне на задграничен паспорт,
тъй като подсъдимият не разполагал с такъв. Свидетелят Ж. споменал пред
подсъдимия, че търси още хора, които да пътуват до Турция. По тази причина
подсъдимият запознал А. Ж. със свидетеля
Р.С.Т., който също изявил желание да закара автомобил до Турция. Впоследствие
подсъдимият узнал, че при връщане през границата на Р Турция без автомобила,
турските власти налагали на шофьора глоба от 10 000 лева и забрана да влиза
в страната за срок от 15 години, тъй като автомобилът се вписвал в паспорта, а
лицето се връщало без него. С оглед на това, начинанието се сторило твърде
рисковано на подсъдимия, който в това време очаквал дете от свидетелката Б.Б.,
поради което се отказал от тази дейност. Свидетелят Р.Т.обаче не се отказал и преди
средата на месец май 2014г., свидетелят Ж. му предоставил джип, който Т.
трябвало да закара в Р Турция. Джипът не пристигнал на указаното от Ж. място,
поради което свидетелят започнал да дири подсъдимия, за да установи
местонахождението на автомобила, тъй като Т.М. го бил свързал със свидетеля Т..
По повод изчезването на джипа, отношенията между подсъдимия и свидетеля Ж. се
влошили и ескалирали. На 15.05.2014г. на подсъдимия бил нанесен побой от
неустановени по делото лица. В резултат от побоя на М. били причинени травматични
увреждания, изразили се в счупване на горната челюст в дясно с излив на кръв в
десния максиларен синус и счупване на дясната ябълчна кост, реализирали
медикобиологичния признак „счупване на челюст“, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето. За побоя и причинените му травматични увреждания,
подсъдимият М. подал сигнал срещу свидетеля Ж., когото посочил като едно от
лицата, нанесли му побоя.
На 17.05.2014г., около 11.00 ч., свидетелят А.М.Ж.
си бил вкъщи, на адреса, на който живеел: гр.София, ж.к.“********, ап.28. А.Ж. бил в хола на обитаваното от него жилище
заедно със семейството си – съпругата му, свидетелката М.Ж. и двете им деца. На
мобилния му телефон с № ********, се позвънило от скрит номер. Свидетелят Ж.
отговорил на повикването, включвайки телефона на високоговорител, защото не
разбирал добре български език и в случаите, в които съпругата му била около
него, я ползвал като преводач, ако нещо от проведения разговор не успее да
разбере. Позвъняването било от подсъдимия М., когото свидетелят разпознал по
гласа. В проведения разговор, подсъдимият отправил към свидетеля Ж. следните
реплики: „Как си А., това което направи, ще видиш какво ще стане. Ще ви унищожа
всичките! Как са жената и децата, добре ли са? Внимавай, че може да им се случи
нещо и на тях“, като фразата относно жената и децата на свидетеля, била
повторена от М. два пъти. А.Ж. отвърнал, че не иска проблеми и затворил
телефона. Репликите, изречени от подсъдимия били чути от съпругата на Ж. –
свидетелката М.Ж. и от децата му, тъй като телефонът бил включен на
високоговорител, но подсъдимият не разбрал, че и други лица чуват разговора,
тъй като свидетелят Ж. не го уведомил за това обстоятелство. Отправените от
подсъдимия М. закани спрямо свидетеля Ж., предизвикали у последния сериозно
безпокойство, поради което той и съпругата му още същия ден подали заявление за
случая в районното управление.
В хода на разследването
по досъдебното производство са назначени и изготвени съдебно - психиатрични
експертизи на свидетеля А.Ж. и съпругата му – М.Ж., във връзка с отправените от
подсъдимия М. закани за живота им, като видно от заключенията на експертизите,
възприетите от А.Ж. и М.Ж. закани от страна на подсъдимото лице са възбудили у
тях основателен страх за здравето и живота им.
По доказателствата:
Посочената фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите - А.М.Ж., М.М.-Ж.,
дадени в първоинстанционното съдебно следствие /частично/ и въззивното такова,
както и тези, депозирани в хода на досъдебното производство /частично/, Л. М., Р.Т./частично/,
Б.Б., К.Л., обясненията на подсъдимия Т.М. /частично/, както и от събраните
писмени доказателства - свидетелство за съдимост на подсъдимото лице, справка и
трафични данни за телефонен номер ******** и тел. номер **********, приетите по
делото, изготвени на досъдебното производство СПЕ на свидетелите М.Ж. и А.Ж., препис
от ОА по ДП №117/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. №43384/2015г. по описа на СРП,
препис от постановление на СГП за частично прекратяване на наказателното
производство по ДП №117/2014г. по описа на СДВР, препис от определение
№1005/26.03.2015г. на СГС, НО, ХХХV състав, препис от постановление за
привличане на обвиняем от 19.02.2016г. по
ДП №117/2014г. по описа на СДВР, пр.пр. №43384/2015г. по описа на СРП, както
и СТЕ, приета в хода на въззивното следствие, справка от „Виваком“, справка от
„Национална система112“, справка от СРП.
В доказателствения материал по
делото са налице противоречия в заявеното от свидетелите А. и М.Ж. и изложеното
от подсъдимия, посредством дадените от последния обяснения, във връзка със
събитията, предхождащи процесното деяние, както и по отношение съдържанието на процесния
телефонен разговор, проведен между подсъдимия и пострадалия А.Ж.. Налице е
противоречие и в заявеното от свидетеля Р.Т.и дадените от подсъдимия обяснения за
обстоятелствата във връзка със съдбата на автомобила, станал повод за обтягане
на отношенията между подсъдимия и пострадалия Ж.. В останалата част гласните
доказателствени средства са безпротиворечиви, еднопосочни и взаимно се допълват.
Въззивният съдебен състав не споделя анализа на доказателствената съвкупност,
направен от районния съд. Същият е повърхностен, като част от свидетелските
показания не са ценени с доверие единствено поради съществуващите отношения
между свидетелите и подсъдимия, без показанията им да са били съпоставяни с
останалите доказателства и доказателствени средства. Подобен подход при анализа
и оценката на доказателствената съвкупност е недопустим, тъй като води до повърхностна и
незадълбочена преценка на доказателствената маса, съответно до неубедителност
на мотивите за постановяване на съдебния акт.
От показанията на свидетелите А. и М.Ж., депозирани пред
първия и въззивния съд, се установява приблизително времето на проведения между
свидетеля А.Ж. и подсъдимия разговор, установява се съдържанието на разговора,
установяват се психичните преживявания
на свидетелите Ж. след проведения разговор, действията, които същите са предприели
в резултат от разговора и отправените от страна на подсъдимия закани.
Последователни са показанията на посочените свидетели относно обстановката, в
която е проведен разговора, начина, по който съдържанието на разговора е
станало достояние на цялото семейство Ж., включително и на децата им. Двамата
свидетели дават сведения и относно предходните отношения между свидетеля Ж. и
подсъдимия, като частично излагат и причините за влошаване на отношенията между
двамата. Въпреки че свидетелите А. и М.Ж. са конституирани като страни в
процеса, въззивният съд кредитира с доверие показанията им за посочените
по-горе обстоятелства, тъй като те се подкрепят от показанията на свидетелката Л. М., която последователно излага събитията, станали й
известни посредством разказаното й от свидетелката М.Ж.. Изложеното от
свидетелката М., въпреки че е сестра на свидетелката Ж., относно психичните преживявания на двамата
свидетели, се потвърждава от изготвените СПЕ за тях, поради което въззивният
съд ги цени с доверие. Съгласно посочените заключения, пострадалият Ж. в
резултат от заканата, отправена му от подсъдимия на 17.05.2014г., е преживял
силни негативни емоции с водещо чувство на реален страх за здравето и живота,
тази психотравма е предизвикала силни негативни емоции на страх, които са
довели до появата на невротична симптоматика и избягващо поведение, като вещото
лице посочва, че към момента на освидетелстването, пострадалият продължава да
изпитва страх от подсъдимия, тъй като е убеден, че последният може да реализира
отправените закани. По отношение на свидетелката М.Ж., вещото лице е заключило,
че възприетите от свидетелката закани, отправени от подсъдимия, са предизвикали
у М.Ж. силни страхови преживявания, довели до невротична симптоматика и
избягващо поведение, като свидетелката към датата на освидетелстването е
продължавала да изпитва страх от подсъдимия М., тъй като била убедена, че той
може да изпълни заканите си.
Посочените експертни заключения напълно съответстват на
изложеното от свидетелите Ж. и свидетелката М. относно преживения от цялото
семейство страх, вследствие на заканите, отправни от подсъдимия спрямо
свидетеля А.Ж.. Твърденията им за драстична и бърза промяна в начина на живот
на цялото семейство, се подкрепят от изложеното от експерта, че и при двамата
свидетели, в резултат от преживяното вследствие на заплахата, е била налице
невротична симптоматика и избягващо поведение.
Заключенията по СПЕ са изготвени от лице, притежаващо
необходимите знания и опит, отговорило в пълнота на поставените задачи, което за
отговорите е използвало научни знания и методики, заключението е относимо към
предмета на доказване по делото и е съответно на показанията на свидетелите Ж.
и Л. М., поради което въззивният съд им се довери изцяло.
Въззивният състав не прие за достоверни показанията на
свидетелите Ж. от ДП, в частта, в която е отразено, че и двамата свидетели са
заявили, че на процесната дата подсъдимият е звънял от номер **********. При разпита на свидетелите, проведен в хода на
въззивното съдебно следствие, бе установено, че неправилно е отразено от
разследващия орган в показанията им от ДП, че подсъдимият е звънял от посочения
номер. И двамата свидетели бяха категорични, че посочването на номера в
показанията им от досъдебното производство е във връзка със заявеното от тях, че
именно този телефонен номер е бил ползван от подсъдимия М. към процесния период,
като инкриминираното позвъняване е било от скрит номер. По тази причина
въззивният състав прие за правдиви изявленията на свидетелите, че на процесната
дата подсъдимият е звънял от скрит номер. Въпреки усилията, направени от
въззивната инстанция, не се събраха допълнителни доказателства, от които да се
установи точния час и продължителността на проведения разговор между подсъдимия
и пострадалия Ж.. Посредством назначената и изслушана в хода на въззивното
съдебно следствие СТЕ, не се установи да е проведен разговор между телефонни
номера ******** и ********** /ползвани съответно от пострадалия и подсъдимия /, на 17.05.2014г., във времето от 11.00 ч. до 12.00 ч. Видно от съдържанието на приложените
в кориците на досъдебното производство, 2 броя СД, възпроизведено в СТЕ, във
времето от 11.00 до 12.00ч. на инкриминираната дата, не е осъществен разговор
между посочените телефонни номера. Въпреки заключението на експерта, изготвено
въз основа на съдържанието на дисковете, предоставени от „БТК“ ЕАД, въззивният
съд прие за безспорно установено от доказателствата по делото, че такъв
разговор между посочените телефонни номера и на процесната дата, е бил проведен.
Това обстоятелство не се отрича и от подсъдимия М., който в дадените пред
първия съд обяснения, чистосърдечно заявява, че е звънял на пострадалия на
процесната дата и двамата са разговаряли. Съпоставяйки установеното, посредством съдържанието на
предоставените от мобилния оператор „БТК“ ЕАД справки, показанията на
свидетелите Ж. и обясненията на подсъдимия Т.М., този съдебен състав достигна
до извод, че инкриминирания по делото телефонен разговор между подсъдимия и
пострадалия А.Ж. се е състоял на процесната дата, но очевидно е бил осъществен
във времето преди 11.00 ч., за който период разследващият орган не е изискал да
му бъдат предоставени данни. Към датата на разглеждане на делото от въззивния
съд, събирането на данни от мобилния
оператор, за проведени разговори между процесните телефонни номера за времето
преди 11.00 ч. на посочената в ОА дата, бе невъзможно, тъй като съгласно
чл.251б от ЗЕС, такива данни се съхраняват от операторите за срок от 6 месеца.
Въпреки това и доколкото не се оспорва от страните, че на 17.05.2014г., около 11.00ч., е бил осъществен телефонен
разговор между подсъдимия и свидетеля Ж., съдът прие това обстоятелство за
безспорно установено от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в
настоящето изложение.
Въззивният съд не даде вяра на изнесеното от свидетелката
М.Ж. в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в досъдебната фаза на
производството, в частта, в която сочи, че е разпознала гласа на подсъдимия при
проведения на високоговорител разговор между съпруга й и Т.М.. При разпита на
свидетелката пред въззивния състав,
същата заяви, че никога не е чувала подсъдимия по телефона, разбрала е че се
обажда Т., тъй като съпругът й го назовал по име в разговора, а той не отрекъл
да е Т.. Въззивният съд е констатирал посочените противоречия в показанията на
свидетелката Ж., поради което на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК,
показанията на М.Ж. от ДП в посочената част, са прочетени със съгласие на
страните и са приобщени към доказателствената съвкупност. След прочитане на
показанията й, свидетелката Ж. разясни, че се е доверила на казаното от съпруга
й досежно лицето, с което е провел разговор, както и че тя лично не е говорила
с подсъдимия по телефона преди това. С оглед на внесеното пояснение, въззивният
състав кредитира като истинни и правдиви показанията на тази свидетелка, дадени
в хода на въззивното съдебно следствие и отхвърли като недостоверни показанията
й от ДП и първото съдебно следствие, в частта, в която се сочи, че е разпознала
подсъдимия по гласа.
Досежно съдържанието на проведения разговор, въззивният
съд се довери на показанията на свидетелите Ж. и Л. М., които се подкрепят от
заключенията на СПЕ, както и от представените пред въззивния съд, копия на
задгранични паспорти на свидетелката М.Ж. и децата /М. и Н. Ж./, видно от които
същите са отпътували за Ливан на 07.07.2014г. и са се завърнали в Р България на
08.09.2014г.
При преценка на обясненията, дадени от подсъдимия М. пред
първостепенния съд, въззивният състав взе предвид, че те могат да бъдат както
доказателствено средство, така и способ за защита. Съобразявайки двуяката им
природа, въззивният съд ги съпостави с останалите доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото, при което достигна до извод, че
дадените от подсъдимия обяснения, в частта относно темата на разговора,
проведен на инкриминираната дата между него и свидетеля Ж., следва да се
приемат за израз на защитната позиция на подсъдимото лице. Това е така, тъй
като в посочената част обясненията на Т.М. не се подкрепят от останалите
доказателства – гласни и писмени. С изключение на свидетелите Ж., нито един от
останалите свидетели, не дава сведения за съдържанието на инкриминирания
разговор, поради което показанията на тези свидетели не са в състояние да
опровергаят заявеното от пострадалия А.Ж. и съпругата му, че на 17.05.2014г., около 11.00ч., в телефонен разговор подсъдимият
е казал следните реплики: „Как
си А., това което направи, ще видиш какво ще стане. Ще ви унищожа всичките! Как
са жената и децата, добре ли са? Внимавай, че може да им се случи нещо и на
тях“. Нещо повече,
обясненията на подсъдимия в обсъжданата част се оборват и от действията на
семейство Ж., предприети след проведения разговор. Още същия ден пострадалият е
подал заявление за случая до органите на МВР, след което са последвали действия
от страна на членовете на семейство Ж. по напускане на Р България. Свидетелят А.Ж.
е преустановил бизнеса си в страната и трайно се е установил на територията на
Р Германия, където работи и до момента. Свидетелите А. и М.Ж. еднопосочно излагат
твърдения, че са напуснали страната при първа възможност, тъй като са се
страхували за своя живот и здраве и тези на децата им. Тези техни изявления се
подкрепят от показанията на свидетелката Л. М., депозирани пред първостепенния
съд, която безпротиворечиво излага твърдения, че М.Ж. се страхувала да остава
сама след заминаването на съпруга й за Германия, поради което синът й често
преспивал в дома на семейство Ж.. Заключенията на СПЕ, според които и при
двамата свидетели Ж., след процесното деяние е била налице невротична
симптоматика и избягващо поведение, също са в подкрепа на заявеното от
пострадалия и съпругата му, че в резултат от заплахите, отправени от подсъдимия
към свидетеля Ж., са изпитали страх от реалното им осъществяване, което ги е
мотивирало да променят коренно начина си на живот. По изложените съображения
въззивният съд не даде вяра на обясненията на подсъдимия за съдържанието на
инкриминирания разговор. В останалата част обясненията на подсъдимото лице този
съдебен състав прецени като източник на доказателства, доколкото намират опора
в останалите гласни и писмени доказателствени средства. Твърденията на
подсъдимия за естеството на работата, предложена му от пострадалия и за
изчезването на автомобила, предоставен от свидетеля Ж. на свидетеля Р.Т., се
подкрепят напълно от показанията на самия пострадал и съпругата му, както и от
показанията на свидетелката Л. М.. Макар и показанията на тази свидетелка да са
производно доказателствено средство, доколкото възпроизвеждат разказаното й от
свидетелката Ж., същите са напълно съответни на изявленията на пострадалия,
съпругата му и тези на подсъдимия, че преди процесната дата е изчезнал
автомобил, собственост на семейство Ж., който пострадалият и съпругата му са
издирвали в дните преди инкриминираното деяние. Тук е мястото да се посочи, че
съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Р.Т., касаещи причината, поради
която му е бил даден автомобила от пострадалия. Показанията на този свидетел се
явяват изолирани от останалите доказателства по делото. Както пострадалият,
така и подсъдимият сочат, че джипът е бил даден на свидетеля Т. да го закара в
Р Турция до границата със Сирия, а не както свидетелят твърди, че му е бил
продаден, след което той го препродал на друго лице. Първостепенният съд не е
кредитирал показанията на свидетеля Т. поради близките му взаимоотношения с
подсъдимия, без да ги подложи на обсъждане в съвкупност с останалия
доказателствен материал. Въззивният състав не споделя този подход на
контролираната инстанция и го намира за неправилен, тъй като доказателствените
средства не бива да бъдат преценявани единствено с оглед източника им. За да се
направи оценка на тяхната достоверност е необходимо да бъдат обсъдени на
основата на останалите доказателства и доказателствени средства. Обсъждайки ги
в светлината на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав също ги
прие за недостоверни в посочената част, но не поради отношенията на свидетеля с
подсъдимия, а поради това, че се оборват от останалите гласни доказателствени
средства и не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото. В останалата част показанията на свидетеля Р.Т.,
въззивният състав кредитира с доверие, тъй като се потвърждават от заявеното от
свидетелите Л., Б. и обясненията на подсъдимия. Свидетелят Т. по аналогичен
начин с посочените свидетели и подсъдимия, твърди че подсъдимият М. е бил
пребит от лица от арабски произход, излага знание за дейността на пострадалия,
свързана с прекарването на автомобили до границата на Р Турция със Сирия, след
което на шофьорите поставяли „черен“ печат в паспортите. В тези части съдът се
довери на изнесеното от свидетеля Т.. Единствено за причината, поради която му
е бил предаден автомобила, с който Р.Т.се разпоредил, като го препродал,
свидетелят излага твърдения различни от тези, които сочат пострадалият и
подсъдимият. Според въззивния състав причината за разминаването в показанията
на този свидетел със заявеното от пострадалия и подсъдимия досежно автомобила,
предоставен му от А.Ж., се дължи на обстоятелството, че свидетелят Т. е
извършил действия с този автомобил, които са били в разрез с повода, поради който
автомобилът е бил предаден в негово владение.
Ето защо въззивният съд не се довери на изложеното от свидетеля Т. във
връзка с джипа, сложил началото на обостряне на отношенията между Т.М. и
свидетеля Ж..
Този съдебен състав прие като източник на доказателства
обясненията на подсъдимия и в частта, в която излага твърдения, че два дни
преди телефонния разговор с пострадалия му е бил нанесен побой, в резултат от
който му били причинени
травматични увреждания, изразили се в счупване на горната челюст в дясно с
излив на кръв в десния максиларен синус и счупване на дясната ябълчна кост,
реализирали медикобиологичния признак „счупване на челюст“, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. В тази част обясненията на подсъдимия се подкрепят от
показанията на свидетелката Б.Б., която макар и да живее на съпружески начала с
подсъдимия, излага твърдения, които са еднопосочни с установеното посредством
приетите като писмени доказателства по делото – препис от ОА по ДП №117/2014г. по описа на СДВР,
пр.пр. №43384/2015г. по описа на СРП, препис от постановление на СГП за
частично прекратяване на наказателното производство по ДП №117/2014г. по описа
на СДВР, препис от определение №1005/26.03.2015г. на СГС, НО, ХХХV състав,
препис от постановление за привличане на обвиняем от 19.02.2016г. по ДП №117/2014г. по описа на СДВР, пр.пр.
№43384/2015г. по описа на СРП. Посочените писмени доказателства установяват, че е водено разследване и в
СРС е внесен ОА за това, че на 15.05.2014г., А.Ж. в съучастие с други лица е
причинил на Т.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст в дясно с
излив на кръв в десния максиларен синус и счупване на дясната ябълчна кост,
реализирали медикобиологичния признак „счупване на челюст“, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето. Доколкото обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите Б. и Л. досежно нанесения на Т.М. побой и причинените му телесни
увреди, намират опора в посочените писмени доказателства, въззивният съд ги
кредитира с доверие и въз основа на тях гради изводите си по фактите. Касателно
тези обстоятелства, съдът не се довери
на изложеното от пострадалия Ж. и съпругата му, тъй като в тази част показанията
им се оборват от посочените по-горе писмени доказателства, които съдебният
състав цени с доверие, защото са съставени по предвидения в закона ред и
установяват наличието на висящо наказателно производство, в което е привлечен
да отговаря наказателно А.Ж. за нанесена на подсъдимия М. средна телесна
повреда. Без значение за изхода от настоящето дело е дали в действителност А.Ж.
е взел участие в побоя, нанесен на подсъдимия. От значение е единствено факта,
че е посочен от подсъдимия като един от участниците в побоя. Ето защо
въззивният съд взе предвид писмените доказателства, установяващи наличието на
образувано наказателно производство срещу А.Ж. за причинена на 15.05.2014г.,
средна телесна повреда на подсъдимия и се позова на тях при изграждане на
изводите си по фактите и правото в настоящето производство.
Въззивният съд, в отлика от преценката на първостепенния
съдебен състав, се довери и на показанията на свидетеля К.Л., който
добросъвестно излага твърдения, че заедно с общ приятел е посетил дома на
подсъдимия и е възприел състоянието на последния след нанесения му побой. Тези
изявления на свидетеля се потвърждават от показанията на свидетелката Б.,
обясненията на подсъдимия и посочените и обсъдени по-горе писмени
доказателства. Съдът се довери и на заявеното от свидетеля, че в негово
присъствие подсъдимият е провел телефонен разговор с пострадалия Ж., които
твърдения са еднопосочни с изложеното в тази насока от пострадалия,
свидетелката Ж. и обясненията на подсъдимия досежно осъществен телефонен
разговор между двамата. Посредством показанията на този свидетел не се
установяват данни за естеството и съдържанието на проведения разговор, тъй като
разговора не е бил възприет от Л.. Показанията на свидетеля в тази им част
възпроизвеждат казаното му от подсъдимия – с кого е провел разговор, без да
внасят яснота относно същината му.
Посредством СТЕ, приета в хода на въззивното следствие, се установя, че във времето от
11.00 до 12.00 ч. на процесната дата, не е осъществен разговор между
телефонните номера, ползвани от пострадалия и подсъдимия към инкриминирания
период. Съдът се довери на посоченото заключение, тъй като то е изготвено от
компетентно вещо лице, притежаващо необходимите знания, почива на
предоставените на експерта материали и е дало възможно най-пълен отговор на
поставената задача.
От справката, предоставена от „Виваком“, се установява, че опцията „скрит
номер“ е функция на апарата, а не на мобилния оператор, поради което при
позвъняване от „скрит номер“ в справката за
трафични данни се отразява номера, от който е осъществено повикване.
Съдържанието на тази справка потвърждава изложеното от експерта в заключението
на СТЕ, че във времевия период от 11.00 до 12.00 ч. на процесната дата, не е
осъществен разговор между телефонните номера, ползвани от пострадалия и
подсъдимия към онзи момент.
Справката от „Национална система112“, установява, че записи от
осъществените повиквания към националния телефон за спешни случаи се съхраняват
за период от 3 години, поради което към момента на разглеждане на делото във
въззивната инстанция, предоставянето на данни за подаден сигнал от пострадалия
на този номер към инкриминираната дата, не бе възможно.
Справката за съдимост, приложена по делото се преценява
от съда като доказателство, касаещо съдебното минало на подсъдимия.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Т.Е.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал А.М.Ж., но не е осъществил от субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал М.П.М.-Ж..
Правилно първият съд е
приел, че от обективна страна – на 17.05.2014г., около 11.00 часа, в гр. София,
ж.к. „********, подсъдимият Т.М. позвънил на мобилния телефон на А.М.Ж. с номер
******** и се заканил на А.Ж. с убийство, като му казал следните думи: ,, Как
си А., това което направи, ще видиш какво ще стане. Ще ви унищожа всичките! Как
са жената и децата, добре ли са? Внимавай, че може да им се случи нещо и на
тях! ”, като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му
у А.Ж. - престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
За
осъществяване на това престъпление от обективна страна, се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. В
конкретния случай, подсъдимият М. е позвънил на мобилен телефонен номер: ********, ползван от пострадалия А.Ж. и
в проведения между двамата разговор му казал следните думи: ,, Как си А., това което направи, ще видиш
какво ще стане. Ще ви унищожа всичките! Как са жената и децата, добре ли са?
Внимавай, че може да им се случи нещо и на тях! ” При така установените факти по делото, заканата
за убийство е обективирана чрез посочените изрази, изречени от подсъдимия,
които са били възприети от пострадалия Ж.. Безспорно се установява от
доказателствата по делото, обсъдени по-горе в настоящето изложение, че
отправените от подсъдимия закани са възприети от пострадалия именно като закана
с убийство спрямо него и членовете на семейството му, на какъвто извод водят
последващите действия на пострадалия по напускане на страната и установяването
му в чужбина, а също и изпращането на семейството му в Ливан. Макар и
употребените от подсъдимия изрази да не съдържат конкретна заплаха за
умъртвяване на пострадалия или неговите близки, изразът „Ще ви унищожа
всичките“ е приет именно по този начин – като заплаха с убийство на пострадалия
и най-близките му хора. Останалите, използвани от подсъдимия изрази, също са
били възприети от пострадалия като заплаха за живота и здравето на него,
съпругата му и децата им, като доказателство за това са предходните събития и
изключително влошените отношения между А.Ж. и подсъдимия М.. Доколкото по
безпротиворечив начин от доказателствата по делото се установи, че два дни
преди инкриминираното деяние, на подсъдимия е бил нанесен побой, в резултат от
който на последния е било причинено счупване на челюст, причинили му болки и
страдания за дълъг период от време, както и че за този побой подсъдимият е
подал жалба именно срещу пострадалия, напълно обяснимо и резонно е възприятието
на пострадалия Ж., че чрез инкриминираните изрази подсъдимият го е заплашил
именно с убийство.
От
субективна срана, за да бъде изпълнен състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. В контекста на предходните
събития и ескалиралите между подсъдимия и пострадалия отношения, подсъдимият М.
е имал ясно съзнание, че отправните от него закани ще бъдат възприети от
пострадалия като действителна заплаха за живота му и живота на близките му,
като е целял именно това – заплахите му да бъдат възприети от пострадалия Ж. и
той да изпита страх от тяхното действително осъществяване.
По тези съображения първият съд правилно е приел, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, с пострадал А.М.Ж..
Неправилно обаче контролираната инстанция е признала подсъдимия за виновен
в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на същото
престъпление по отношение на съпругата на пострадалия – М.Ж.. Макар и отправените
от подсъдимия закани да са били възприети от М.Ж. и децата им, макар и
съпругата на пострадалия също да е изпитала основателен страх от възможното и
вероятно осъществяване на отправените закани, подсъдимият не е имал знание за
това обстоятелство, тъй като А.Ж. не го е уведомил, че разговорът се провежда
на високоговорител и се чува и от останалите членове на семейството му.
Подсъдимият М. не е имал съзнание, че заканите му са възприети и от други лица.
Престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, може да бъде осъществено единствено
с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла включва съзнание у дееца, че
отправя закана с убийство срещу личността на пострадалия или срещу личността на
неговите близки. Той съзнава също, че заканата се възприема от пострадалия и е
от такова естество, че може да възникне у пострадалия основателен страх за
осъществяването й. От възприетата фактическа обстановка въз основа на
доказателствата по делото, не се установява подсъдимият да е съзнавал, че отправената
закана за убийство спрямо пострадалия и близките му, се възприема и от други
лица, освен от пострадалия А.Ж.. Волевият момента на заканата за убийство се
изразява в целта заплахата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх
от осъществяването й. Не се установи от доказателствата по делото, подсъдимият
да е целял заканата да бъде възприета и от съпругата на А.Ж., нито да е целял
да предизвика у М.Ж. страх от осъществяване на заканата за убийство. Целта на
подсъдимия е била заканата му за убийство на А.Ж., съпругата му и децата му, да
бъде възприета единствено от А.Ж., който е бил неговата жертва и е целял да
предизвика страх само и единствено у него от осъществяването й. Ето защо,
въззивният състав намери, че деянието, осъществено от подсъдимия, е
несъставомерно от субективна страна по отношение на М.П.М.-Ж., поради което го
призна за невиновен и го оправда по обвинението да е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал – М.П.М.-Ж..
С оглед оправдаването на
подсъдимия по едно от предявените му обвинения – за престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал М.П.М.-Ж., вече не са налични и предпоставките
за приложението на чл.23, ал.1 от НК, доколкото не са извършени две деяния в
условията на реална съвкупност, които да предпоставят приложението на
посочената норма, поради което присъдата на първата инстанция бе отменена и в
тази й част.
При
определяне на наказанието, наложено на подсъдимия за извършено престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, с пострадал А.Ж., първостепенният съд правилно е
отчел, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно семейното положение на
подсъдимия, наличието на малолетно дете, за което следва да полага грижи,
изключително влошените отношения между подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата
предхождащи инкриминираното деяние, мотивирали подсъдимия да извърши деянието,
приноса на пострадалия за влошаване на отношенията между тях. Въззивният съд
намери, че първата инстанция неправилно е приела възрастта на подсъдимия като
смекчаващо вината обстоятелство. Към датата на деянието подсъдимият е бил на 37
години, която възраст не би могло да се определи като „млада“, както е прието
от първостепенния съдебен състав. На тази възраст човек вече притежава
необходимия личен и социален опит, въз основа на който да може да направи
отчетлива преценка на естеството на своите действия и да разграничава ясно
правомерните действия от тези, които не са съответни на законовите предписания
и обществените изисквания, поради което в конкретния случай възрастта на дееца
не би могла да се приеме за „млада“ с характерните за младостта неопитност и
невъздържаност, с оглед на което възрастта на подсъдимия да се третира като смекчаващо
вината обстоятелство. Въпреки това, въззивният състав също намери, че
изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства са многобройни и обосноват
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, доколкото единственото
отегчаващо вината обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия.
По изложените съображения, въззивният състав
намери, че наказанието „пробация“, наложено на подсъдимия М. за престъплението по
чл.144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, с пострадал А.М.Ж., законосъобразно е определено на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“, вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2
от НК, вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК и напълно правилно са определени двете
задължителни пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с
периодичност два пъти седмично, за срок от една година и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година. Този съдебен
състав намери, че и продължителността на наказанието „пробация“ за срок от една
година, е отмерена правилно от първия съд и същата е съответна на
доказателствата по делото, както и на обществената опасност на деянието и
дееца. Според въззивния съд, наказание именно от този вид и в определения от
районния съдебен състав размер, ще постигне целите, предвидени в чл.36 от НК –
ще подейства възпиращо и превъзпитателно на осъдения, и ще окаже превенция по
отношение на останалите членове на обществото.
Основателно и в
съответствие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 от ЗЗД,
контролираният съд е уважил предявения от А.Ж. граждански иск в размер на 1000
лева, заедно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на тази сума, за претърпени от последния неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от деянието, осъществено от подсъдимия,
като правилно е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част до
пълния предявен размер. Безспорно осъщественото от подсъдимия деяние с
пострадал А.Ж., за което Т.М. е признат за виновен представлява деликт,
безспорно пострадалият е претърпял неимуществени вреди, изразили се в чувството
на страх от възможността М. реално да изпълни заплахите. Установява се от
доказателствата по делото, че в резултат от отправените закани, пострадалият и
семейството му са променили начина си на живот, като са напуснали пределите на
страната и са се установили за известно време в чужбина, поради което напълно
правилно първият съд е приел, че следва да обезвъзмезди пострадалия за
преживяното в резултат от противоправното поведение на подсъдимия.
Поради обстоятелството,
че въззивният съд призна подсъдимия М. за невиновен в това, да е осъществил
състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, с пострадал М.Ж.,
присъдата на първия съд в гражданската й част, касателно уважения граждански
иск на М.Ж. и в частта, с която са присъдени в тежест на подсъдимия разноските
за адвокат, сторени от М.Ж. в производството пред районния съд, бе отменена.
С оглед осъждането на
подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК с
пострадал А.Ж. и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, с пострадал М.М.-Ж., в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.3 НПК, присъдата на първия съд бе изменена в частта, с която
подсъдимият е осъден да заплати сторените в ДП разноски, като намали размера на
същите от 160 лв. на 80 лева, както и в частта, с която подсъдимият М. е осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 140 лв., съставляваща направените в производството пред районния съд
разноски, като намали размера им от 140 лв. на 80 лева, доколкото в
тежест на подсъдимия следва да се присъдят само разноските, сторени във връзка
с престъплението, за което е признат за виновен.
Присъдата на районния съд бе изменена и в частта, с която подсъдимият Т.М. е осъден
да заплати по сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, като намали
размера на същата от 80 лв. на 50 лева. Това намаляване на дължимата държавна
такса върху уважения размер на предявените два граждански иска, от една страна се
дължи на оправдаването на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление
с правна квалификация по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК, с пострадал М.Ж., водещо до
отхвърляне като неоснователен, предявения от последната ГИ. От друга страна,
относно размера, до който въззивната инстанция намали дължимата държавна такса
върху уважената част от ГИ, предявен от пострадалия Ж., е необходимо да се
посочи, че първостепенният съд при определяне на държавната такса, която
подсъдимият следва да заплати върху уважената част от предявените граждански
искове, не е съобразил разпоредбата на чл.2
от ТАРИФА за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
съгласно която за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто
върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв., като неправилно е осъдил
подсъдимия да заплати общо сумата от 80 лв. върху уважените два граждански иска
от по 1000 лв., вместо сумата от 100 лв. По тези съображения и съгласно
цитираната норма на Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), въззивният съд намали
сумата на дължимата държавна такса от 80лв. на 50лв. В конкретния случай, 4%
върху сумата от 1000 лева, представляваща уважената част от ГИ, предявен от А.Ж.,
възлиза на стойност 40 лв., но съгласно чл.2 от цитираната тарифа, сумата не
може да бъде по-малка от 50 лв. Ето защо, сумата, която подсъдимият следва да заплати върху уважената част от ГИ,
предявен от пострадалия Ж., бе намалена до размера от 50 лева.
Същевременно и в съответствие с крайния изход от делото, доколкото
подсъдимият М. бе признат за виновен по обвинението за извършено престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК с пострадал А.Ж., и на основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК, въззивният съд го осъди да заплати по сметка
на СГС сумата от 100 лв., представляваща направените в производството пред
въззивната инстанция разноски за изготвената в хода на въззивното съдебно
следствие СТЕ, която касае престъплението, за
което М. бе признат за виновен и от въззивния съдебен състав, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума.
С оглед на всичко изложено въззивният съд
постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.