Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.04.2014 год. гр.Димитровград
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд ...............…….……….....… колегия в публичното заседание на деветнадесети февруари ….………………….…................................
през
две хиляди и четиринадесета година в
състав:
Районен съдия: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря Е. Н.
..........……....................………..…….. и в присъствието на
прокурора
……………………….........……….……….…като разгледа докладваното от съдия Андреев
..............................…...……….….………
гр. д. № 1561 по описа
за 2013 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
ИЩЕЦЪТ – Е.И. *** твърди, че
работила в ответното дружество от
13.07.2011 г. до 01.08.2013 г. на безсрочен тр. договор. Трудовото
възнаграждение от 01.01.2013 г. било 205 лева месечно. Правоотношението било
прекратено на основание чл...8, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на
работа, като с връчване на заповедта било изплатено обезщетението по чл.222,
ал.1 КТ. Останало неизплатено обезщетението за неспазен срок на предизвестие –
в размер на брутното тр. възнаграждение, както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2013 г. моли след установяване на изложеното, съдът да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати сумата в
размер на 205 лева – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, както и сумата в размер
на 205 лева – обезщетение по чл.224 КТ,
ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – „Б.Г.-П.” ЕООД гр.П,
оспорва иска и заявява, че е дължимо единствено обезщетението за неползван
платен годишен отпуск. Към момента на прекратяване на тр.правоотношение на
ищцата било изплатено предварително обезщетението по чл.222 КТ. Излага насрещни
твърдения, че обезщетение по чл.220 КТ не се дължи, тъй като същото било
изработено. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след преценка на
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на тр. договор от
13.07.2011 г. по чл.67, ал.1, т.1 КТ – със срок на изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя, ищцата била назначена на длъжността продавач на вестници и списания, при непълно
работно време от 4 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 180.00
лева. Срокът за прекратяване на тр. договор с предизвестие е уговорен на 30
дни. Работникът е постъпил на работа на 13.07.2011 г.
Със заповед № 46/01.08.2013 г., на
основание чл...8, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано
от 01.08.2013 г. – поради намаляване обема на работа. Посочено е на работника
да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ – за срок на недадено предизвестие
и по чл.224, ал.1 КТ – за неползван пл.год. отпуск. Заповедта е връчена на
работника на 01.08.2013 г.
Видно от отбелязването в трудовата
книжка на ищцата, от 01.01.2012 г. основното тр. възнаграждение е било
увеличено на 195.00 лева, а от
01.01.2013 г. на 205 лева – при същата продължителност на работното време. В тр. книжка е поставен печат за послуженото
време и посочена дата на прекратяване на тр.правоотношение 01.08.2013 г
(стр.7)., а на стр.9 е отразено прослужено време от 01.08.2013 г. до 31.08.2013
г. – 1 месец, посочено е обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Ищецът представи и РКО от
04.09.2013 г. за изплатено обезщетение в размер на 149.20 лева от ответника.
Представя се и фиш за м.09.2013 г., съгласно който на ищцата е начислено
обезщетение в размер на 180 лева по чл.222, ал.1 КТ и чиста сума за получаване
149.20 лева.
По делото е представено от
ответника предизвестие изх. № 214-1/01.07.2013 г. до ищцата, с което на основание чл...8, ал.1,
т.3 КТ, същата е уведомена, че се прекратява трудовото правоотношение на
посоченото основание, считано от 01.08.2013 г. – настоящото да се счита като 30-дневно
предизвестие. Същото е връчено на работника на 01.07.2013 г. срещу разписка.
За изясняване на делото от
фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установи, че е налице несъответствие между данните записани в
трудовата книжка и данните в представения фиш за начислено възнаграждение –
относно отразеното тр. възнаграждение, което във фиша е посочено като основно в
размер на 180 лева, като са направени осигурителни вноски върху 205 лева. Преди
констатираните различия вещото лице дава заключение в два варианта, като при
основна месечна заплата от 205.00 лева обезщетението за неползван платен
годишен отпуск – 12 дни за прослужени 7 месеца или 110.76 лева. Обезщетение по
чл.220 – в размер на 1 брутна месечна заплата или 212.38 лева.
Така възприетата фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Безспорно
по делото се установено, че ищецът е бил назначен на длъжността “продавач
вестници и списания при ответника” по силата на трудов договор № 312/13.07.2011
г. не е спорно и това, че ищцата е работила при ответника до 01.08.2013 г. от
която дата трудовото правоотношение е прекратено по чл...8, ал.1, т.3 КТ –
поради намаляване обема на работа.
Спорен е въпроса относно
дължимостта на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ и техния размер. По делото е
представена трудовата книжка на ищцата и процесната заповед за прекратяване на
тр.правоотношение № 46/01.08.2013 г., връчена на същата дата на работника.
Действително в нея е посочено изплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и по
чл.224, ал.1 КТ, но такива следва да се изплатят само ако са дължими на
работника.
Констатира се безспорно, а и самата ищца е
посочила, че е работила до 01.08.2013 г. В тази връзка ответникът представи
предизвестие от 01.07.2008 г. за прекратяване на тр. договор на посоченото
основание, връчено на ищцата на същата дата. Ищецът посочва, че същото заедно
със заповедта за прекратяване, но в тази връзка не ангажира доказателства, тъй
като с подписа си е удостоверила датата на връчване – 01.07.2013 г.
Това налага извода, че предизвестието е
отработено и на ищеца не се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.
В полза на ищеца се следва обезщетение за
неползван отпуск и то изчислено на базата на посоченото в тр. книжка
възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице за 12 дни в размер на
110.76 лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят
деловодни разноски съразмерно на уважената част.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Б
Г-П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П, р-н Ю, ул.”П. С” № .., ЕИК ***
представлявано от П.Г.Г. – управител да
заплати на Е.И. ***, ЕГН ********** сумата
в размер на 110.76 лева (сто и десет
лв. и седемдесет и шест ст.) – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ – за
неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва от 16.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 40.52 лева – деловодни
разноски, като иска по чл.224, ал.1 КТ до пълния предявен размер от 205 лева и
иска по чл.220, ал.1 КТ в размер на 205 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
“Б Г-П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П, р-н
Ю, ул.”П. С” № .., ЕИК *** да заплати в
полза на ВСС-София ДТ – 50.00 лева и
разноски по делото – 130.00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: