Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 473
гр. Горна Оряховица, 23.11.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и oсемнадесета година
в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№749/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр.
чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Ищецът Х.Т.Б.(чрез адв.Р.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба и молбата от 23.04.2018г., че бил участник в ПТП, реализирано на 04.05.2017г. в гр.Г.Оряховица ул.„Иван Вазов“ в посока улица „Янко Боянов“ видно от представения Протокол№1614514/04.05.2017г. за ПТП. Виновен водач за инцидента бил С.Б.Ц., който имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството-ответник и управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“. Последният извършил неправилна маневра, като излязъл от редица паркирали МПС без да се убеди, че няма други МПС, движещи се по успоредната улица. Тази маневра принудила Х.Т.Б.,***, с цел да избегне сблъсък между двете МПС, да завие рязко наляво с управлявания мотоциклет „Хонда R5“, което довело до падане от него. В резултат от това доверителят ми получил травматични увреждания. Същият изпитвал силни болки и страдания от причинените наранявания, което го принудило да потърси медицинска помощ. Видно от приложения фиш за спешна медицинска помощ от 04.05.2017г., Рентгеново изследване от 04.05.2017г. и Резултат от образно изследване от 05.05.2017г., Б. получил травматични увреждания на левия крак и дясната ръка, довели до болки и страдания с разстройство на здравето. Със заявление до ответното дружество била образувана щета№0411-500-0002-2017г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като виновният водач е имал валидно сключена застраховка с полица№BG2311002368629 при ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД. С уведомително писмо с №15-4969/04.09.2017г. ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение по щета№0411-500-0002- 2017г. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:*********, да заплати на Х.Т.Б.: сумата 2000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от Б. физически болки и страдания, изразяващи се в разстройство на здравето в резултат на реализираното на 04.05.2017г. ПТП в гр.Г.Оряховица с виновния водач С.Б.Ц. с ЕГН**********, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:*********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на исковата молба – 20.04.2018г. до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД с EИК:*********(чрез юрисконсулт Д.Х.) оспорва предявените искове. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. В конкретния случай се твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Оспорва представения Протокол№1614514/04.05.2017г. за ПТП, като съшият не би могъл да се ползва с доказателствена сила относно механизма на ПТП. Протоколът е официален свидетелстващ документ, като на основание чл.179 ал.1 от ГПК имал обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Оспорва се механизмът на ПТП, обективиран в протокола за ПТП. Оспорват се твърденията за продължителността на възникналите вреди за ищеца в резултат на цитираното ПТП, както и пряката причинно-следствена връзка на всички твърдени вреди с настъпилото ПТП и противоправното поведение на водача Ц.. При условията на евентуалност се твърди, че е налице висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия, т.е. следва да е налице компенсация на отговорностите - това, което сам ищецът е причинил на себе си не следва да се обезщетява от делинквента, съответно от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл.51 предл.II от ЗЗД. Твърди се, че пострадалият създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Оспорват се исковете и по размер - за неоснователно завишен, прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост – чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и искът за лихва за забава. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разноски по делото. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 04.05.2017г. С.Б.Ц. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, като предприел маневра „движение назад“ със завиване надясно от паркинг източно до хотел „Раховец“ в гр.Г.Оряховица към платното за движение по ул.“Ив.Вазов“. Така, Ц. предприел маневрата за излизане от редица паркирани автомобили(МПС) без да се убеди, че няма други МПС, движещи се по успоредната улица. Така автомобилът пресякъл траекторията на движение на движещия в същото време от север към юг, от кръгово кръстовище по ул.“Ив.Вазов“ към ул.“Я.Боянов“(Коооперативен пазар) мотоциклет „Хонда R5“ управляван от Х.Т.Б.. В резултат на възникналата опасност от сблъсък на двете превозни средства, водачът на мотоциклета предприема завиване наляво, като се нарушава равновесието на мотоциклета. Водачът Б. заедно с управлявания от него мотоциклет падат върху асфалтовото покритие, където е настъпил удар. Ударът за мотоциклета и мотоциклетиста е с лява странична част и асфалтовото покритие. Бил съставен Протокол№1614514/04.05.2017г. за ПТП от органите на РУМВР-КАТ Г.Оряховица. Виновен водач за инцидента бил вписан С.Б.Ц.. Същият е имал валидно сключена застраховка с полица№BG2311002368629 при ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.
В резултат от ПТП Х.Т.Б. получил травматични увреждания на левия крак и дясната ръка, довели до болки и страдания с разстройство на здравето, което го принудило да потърси медицинска помощ(фиш за спешна медицинска помощ от 04.05.2017г., Рентгеново изследване от 04.05.2017г. и Резултат от образно изследване от 05.05.2017г.).
Със заявление на Х.Т.Б. до ответното дружество била образувана щета№0411-500-0002-2017г. за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като виновният водач е имал валидно сключена застраховка с полица№BG2311002368629 при ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД. С уведомително писмо с №15-4969/04.09.2017г. ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение по щета№0411-500-0002-2017г.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.М. Й.М.(мл.автоконтрольор при РУМВР-КАТ Г.Оряховица) твърди, че патрулът бил изпратен след позвъняване на тел.112. Установил, че лек автомобил „Фолксваген Голф” излизал от паркинга с маневра на заден ход и през това време по посока центъра се движил моторист с каска. Водачът на автомобила, движейки се на заден ход не бил преценил, че с движението си създава пряка опасност на движението, в това число и на мотоциклетиста. По твърдение на мотоциклетиста, при опит той да спре и избегне удара, пада и се блъска съответно в автомобила и се реализира ПТП с материални щети(описани в констативния протокол) по двете МПС. Водачите на двете МПС не пожелали мед.помощ. По мотоциклетиста имало охлузвания и болки, за което сигнализирал контролните органи. Водачът на автомобила обяснил, че при управление назад не бил видял мотоциклетиста. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, резултат на непосредствени впечатления и им дава вяра.
Според заключението на вещото лице описаните травматични увреждания(множество травми по главата, тялото и крайниците - с по-засегната лявата половина на тялото; охлузване на лявото коляно отпред и странично с диаметър над 7см; охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани; тъпа травма на седалището) можело да бъдат получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия и описани подробно в исковата молба, а именно: при участие в ПТП, последвало падане с мотоциклет, управляван от пострадалия и получаване на травма и охлузвания по механизма на удар в тъп, твърд предмет(асфалтовата повърхност) и преплъзване на тялото върху абразивна твърда повърхност, при което се нарушава целостта на кожата в отделни части, описани по-горе. Според вещото лице нормалният възстановителен период за описаните травматични увреждания(рани и натъртвания по тялото и крайниците) е 30-45дни. Към датата на извършения преглед(18.07.2018г.) вещото лице установило наличие на груба цикатрикциална тъкан в областта на лявото коляно отпред(с диаметър около 7см), като влошената еластичност на посочената тъкан предизвиква болезненост на коляното при крайна флексия на същото. Пострадалият периодично провеждал курсове на лечение с локални фибринолитици с цел редукция на посочените оплаквания. Според вещото лице нямало данни пострадалият да е използвал специални обувки и протектори за лакътни и коленни стави по време на претърпяното ПТП и които биха ограничили пораженията по неговото тяло. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице описва механизъма на ПТП: С.Б.Ц. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, като предприел маневра „движение назад“ със завиване надясно от паркинг източно до хотел „Раховец“ в гр.Г.Оряховица към платното за движение по ул.“Ив.Вазов“. Така, Ц. предприел маневрата за излизане от редица паркирани автомобили(МПС) без да се убеди, че няма други МПС, движещи се по успоредната улица. Така автомобилът пресякъл траекторията на движение на движещия в същото време от север към юг, от кръгово кръстовище по ул.“Ив.Вазов“ към ул.“Я.Боянов“(Коооперативен пазар) мотоциклет „Хонда R5“ управляван от Х.Т.Б.. В резултат на възникналата опасност от сблъсък на двете превозни средства, водачът на мотоциклета предприема завиване наляво, при което независимо от неустановено по категоричен начин съприкосновение между тях, е нарушено динамичното равновесие на мотоциклета. Не бил извършван оглед на ПТП и нямало данни за следи от спиране. От нарушеното динамично равновесие водачът Б. заедно с управлявания от него мотоциклет падат върху асфалтовото покритие, където е настъпил удар. Ударът за мотоциклета и мотоциклетиста бил с лява странична част и асфалтовото покритие. Според вещото лице основните причини за ПТП(от експлоатационна гледна точка) било движението назад на автомобила в траекторията на движение на мотоциклета и недостатъчното време, с което разполагал мотоциклетистът да спре преди възможното стълкновение. Предвид габаритите на двете МПС, двамата водачи субективно имат възможност теоретически да възприемат другия участник в движението предвид габаритите на двете МПС за различно време, като времето за възприемане на мотоциклета от водача на автомобила е по-малко от времето за възприемане на автомобила от водача на мотоциклета. Според вещото лице, с оглед времето и разстоянието(между двете МПС), водачът на мотоциклета не бил имал техническа възможност да предотврати произшествието. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са допустими.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от представените по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания. В резултат ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ищецът е получил посочените по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили близо месец и половина, в случая са налице и постравматични усложнения, неотшумели напълно и до момента. Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от събраните по настоящото дело доказателства. Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил разпоредбите на чл.40 ал.1, ал.2 от ЗДвП, според които разпоредби преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Предвид това отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Пред вид степента на причинените увреждания(множество травми по главата, тялото и крайниците - с по-засегната лявата половина на тялото; охлузване на лявото коляно отпред и странично; охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани; травма на седалището) и пред вид продължителността на оздравителния процес при ищеца, последвали усложнения и негативи в психиката на пострадалата, съдът счита, че ответникът следва да възмезди болките и страданията му с претендираната сума от 2000.00лв.
По делото не се установи допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Съобразно основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г. по т.дело№762/2010г. - IIт.о. ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС). В тежест на ответника е било да ангажира доказателства в подкрепа на възражението си и то при условията на пълно и главно доказване, а това не е направено по делото. От една страна не се ангажираха никакви доказателства, които да установят, че ищецът е обективирал поведение, с което е способствал настъпването на инцидента. Приетият по делото констативен протокол за ПТП установява, че ищецът се е легитимирал с документ за правоспособност за управление на МПС, не е посочено да е установено нарушение от ищеца и за същото да е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Към горното следва да се добави, че за да се приеме, че е налице съпричиняване, освен нарушение на правилата за движение по пътищата, следва да се установи, че така проведеното поведение е допринесло за настъпването на вредите. В случая фактическото поведение на ищеца на пътното платно е било движение с разрешена скорост. Мотоциклетът не разполага практически с никакви средства за пасивна безопасност като предпазни колани, въздушни възглавници, купе и пр., с каквито разполагат леките автомобили. Законът единствено е вменил в задължение на мотоциклетиста носенето на защитна каска(чл.137е от ЗДвП), като всеки водач следва да се снабди с подходящо облекло и други протектори. От друга страна, в заключението на вещото лице в приетата съдебна автотехническа експертиза е подчертано, че няма данни с каква скорост е потеглил назад автомобилът(лекият автомобил преди ПТП е бил спрял на паркинг и е започнал маневра за движение назад с навлизане върху платното на ул.“Ив.Вазов“). Вещото лице приема скоростта на движение на автомобила преди ПТП за 0km/h, а след потеглянето му назад приблизително скоростта би могла да бъде 6.9кm/h. Както се посочи, движението на автомобила при осъществяване маневра „движение назад“ в траекторията на движение на мотоциклета, предизвикало водачът на мотоциклета да предприеме завиване наляво, при което независимо от неустановено по категоричен начин съприкосновение между двете МПС, е нарушено динамичното равновесие на мотоциклета. Дори и да се приеме, че движението назад е било с бавна скорост(приетата скорост е точно такава), то това не игнорира противоправното поведение на водача на автомобила, който не е подсигурил безопасността на маневрата. Същевременно няма доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да се приеме, че друга е причината за тяхното настъпване. Поради тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото лихвата е претендирана с исковата молба от по-късен момент – 20.04.2018г, с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се присъди законна лихва.
В настоящия случай разноските на ищцовата страна представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на процесуалния представител на ищеца(според договора за правна защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размерна 500.00лв. е изплатено „в брой“ - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също и ДТ – 80.00лв., възнаграждения за вещи лица – 200.00лв., както и разноски за свидетел – 10.00лв. В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това правилото на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадено извън законовата делегация и не се прилага(Решение№14820/10.12.2014г. по а.дело№10395/2014г. на ВАС е прогласило за нищожна нормата на §2 от ДР на Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Висшия адвокатски съвет може да определи законно минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за това го е овластил ЗА, но не може да нормотворства по въпроса какви правомощия има съда при прилагането на ГПК. Поради това, при прилагането на чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до регламентирания с наредбата минимум(Определение№74/07.02.2011г. по ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС; Определение№269/04.05.2011г. по ч.гр.дело№155/2011г. - IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от наредбата при интерес от 1000.00лв. до 5000.00лв. е 300.00лв. + 7% за горницата над 1000.00лв., би бил 370.00лв. Съгласно представения пред ГОРС договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 500.00лв. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в четири съдебни заседания, включително със защита срещу възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Това определя сложност на спора в средно висока степен. Т.е. следва да е налице съотношение между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на казуса, както изисква Тълкувателно решение№6/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС. Съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 500.00лв. е под минимално регламентирания в наредбата размер, като е абсурдно да се твърди, че е прекомерно и не следва да бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. В този смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ищеца сумата 790.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с EИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София - район „Възраждане” ж.к.„Възраждане” ул.„Света София“№7 ет.V, представлявано от Изп.директор А. П.Л. и Изп.директор Румен К.Димитров - заедно, да заплати на Х.Т.Б. с ЕГН**********, с адрес: ***3: сумата 2000.00лв./две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от Б. физически болки и страдания, изразяващи се в разстройство на здравето в резултат на реализираното на 04.05.2017г. ПТП в гр.Г.Оряховица по вина на С.Б.Ц., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД„ОЗК-Застраховане“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на исковата молба – 20.04.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 790.00лв./седемстотин и деветдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: