РЕШЕНИЕ
Номер: 17.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На осми май Година:
2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни
заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 870 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно
постановление (НП) № 24-002222 от 11.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара
Загора.
Жалбоподателят „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЗДРАВНА ГРИЖА СТАРА ЗАГОРА” ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********,
твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено
въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002222 от 12.02.2019 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда
(„Работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ („Отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения”) .
Като описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено,
че при извършена на 23.01.2019 год. проверка на място – в обект „Медицински
център Европейска здравна грижа – Стара Загора“, стопанисван от жалбоподателя и
находящ се в гр.Стара Загора, кв. „Трите чучура – юг“, срещу блок № 21, и на
04.02.2019 год. по представени документи в сградата на въззиваемата страна било
установено, че жалбоподателят в качеството му на работодател уреждал от
15.11.2010 год. отношенията при предоставяне на работна сила като отношения по
ЗЗД със сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд,
след което е отворена скоба и е отразено уговореното относно дейността и
заплащането в гражданския договор на д-р И.Д.Г., който според посоченото в
следващия абзац работил при жалбоподателя като лекар-кардиолог с работно място (проверявания
обект), при осигурени от възложителя място и условия за извършване на
възложената работа, с имущество, предоставено му от възложителя по повод
изпълнение на възложената му работа, и с работно време съгласно утвърден от работодателя график, а
през м.януари 2019 год. всеки вторник, сряда и четвъртък от 14.30 часа до 16.00
часа (декларирано от работника на 23.01.2019 год. с декларация), с което се
подчинявал на неговите нареждания, контрол и ред, които са елементи на
трудовото правоотношение.
Видно
от изложеното, от описанието в НП на нарушението и обстоятелствата, при които
то е било извършено, не става ясно дали жалбоподателят е санкциониран за
уреждане по принцип в предприятието си на отношенията по предоставяне на
работна сила като отношения по ЗЗД или за уреждане като такива единствено на
отношенията по предоставяне на работна сила от д-р И.Д.Г., чийто случай е
разгледан от административнонаказващият орган в отворена скоба след общо
формулирания израз „урежда от 15.11.2010 год. отношенията при предоставяне на
работна сила като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор за извършване
на работа чрез личен труд“, като при това: 1.
в НП не е изрично посочено кога е бил сключен гражданският договор на д-р Г.(може
само да се предполага, че той също е бил сключен на 15.11.2010 год., след като
от тогава жалбоподателят по принцип според използвания и цитиран вече общо
формулиран израз е уреждал отношенията при предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД); 2. макар в НП да
е посочено, че д-р Г.е работил при жалбоподателя с работно място и да е
индивидуализиран графика му на работа през м.януари 2019 год., не е изрично
посочено работил ли е същият и по време на извършване на проверката (това
обстоятелство може само да се предполага от отразеното в НП, че той е
декларирал работното си време през споменатия месец в декларация от 23.01.2019
год., която дата съвпада с извършването на проверката на място, т.е. би могло
да се предположи, че въпросната декларация е била попълнена при проверката в
стопанисвания от жалбоподателя обект). Следователно дори да се приеме, че
жалбоподателят е санкциониран за уреждане като граждански (вместо като трудови)
именно на отношенията по предоставяне на работна сила от д-р И.Д.Г., то
началната и крайната дата, обуславящи периода от време, през който е било извършено
това нарушение (в случая се касае за „продължено“ нарушение, съставът на което
се намира в непрекъснато изпълнение, т.е. изпълнителното деяние на конкретното
нарушение продължава във времето, като веднъж започнало, с оглед на вида и
характера му би могло да се счита за преустановено само при прекратяване на
възникналото гражданско правоотношение, включително и чрез преуреждането му
като трудово) могат само да се предполагат, понеже административнонаказващият
орган в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) изрично не е обективирал волята си в тази насока (коя
дата или кой период от време приема за дата или за период от време на
извършване на нарушението). Вярно е, че доказателственият материал по делото
позволява на легитимно основание да се направи съответен извод, доколкото
гражданският договор на д-р Господинов, видно от същия, е бил сключен на
15.11.2010 год., а цитираната в НП декларация е била попълнена от него по време
на проверката в обекта, т.е. той е работил към този момент в проверявания
обект, в каквото насока са събраните гласни доказателства, в това число и
показанията на д-р Господинов, който беше разпитан като свидетел, но
доказателствата не могат да санират липсата на изрично изразено от
административнонаказващия орган волеизявление относно факти, съставляващи при
това елементи от задължителния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ето
защо съдът намира, че в случая е налице фактическа необоснованост на
административнонаказателното обвинение – неясно (двусмислено) и непълно
описание на нарушението, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002222 от 11.03.2019 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: