МОТИВИ
към решение № 246 от 19.06.2017 г. по АНД
№ 711 по описа на
Добричкия районен съд за 2017 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура – Д* предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на И.И.И. ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с налагане на административно наказание.
Редовно призована за съдебно заседание,
Районна прокуратура – Д* не се
представлява.
Редовно призован за съдебно заседание,
обв. И.И.И. се явява
лично и се представлява се от служебен защитник – адвокат Д.Н. от Адвокатска
колегия – гр. Д*.
Обвиняемият се признава за виновен, изразява съжаление за
стореното и моли съда за минимално наказание. Защитникът му пледира обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” в минимален размер, като не му бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС предвид липсата на предходни нарушения по ЗДвП или като алтернатива това
наказание да е в минимален размер и да се зачете времето, пред което е бил
лишен от право да управлява МПС.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На *** г. гр. Добрич, на кръстовището на локален път в ж. к. „*“ с ул. „*“, обв. И. управлявал лек автомобил марка
„*“ с рег. № *, когато бил спрян за проверка от служители на Първо РУ
на МВР – Д* - свидетеля И*А*М* и Д* Г*Т*. У полицейските служители възникнало съмнение, че
обвиняемият управлява моторното превозно средство след употреба на упойващи или
наркотични вещества. И. споделил, че е употребил марихуана, поради което
полицейските служители го отвели в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д*, където – св. В*П*Г* тествал
обвиняемия за употреба на наркотични вещества с орален полеви тест “ *” с № ***. Резултатът се оказал положителен за употреба на канабис/марихуана “ТНС“
и амфетамин “АМР“, като бил изготвен Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества /л. 19/.
След това на
обвиняемия И. бил издаден талон за медицинско изследване № *** /л. 18/, като
бил отведен в ЦСМП при “*” АД - гр. Д*, където обаче пред медицинско лице отказал да му бъде
взета кръвна проба, отразено по надлежния ред в изготвения за целта Протокол за
медицинско изследване /л. 16/.
На обвиняемия
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков № *** г. от св. В*Г*, като били
иззети свидетелство му за управление на моторно превозно средство № ****, контролен талон
№ *** и свидетелство
за регистрация на автомобила, част ІІ № ****/л. 17/.
Съгласно Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът и марихуаната
са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните
по делото доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство и в хода на
съдебното дирене под формата на признание на вина, показанията на разпитаните
по досъдебното производство свидетели, приложеното по делото веществено
доказателство - орален полеви тест “***” с № ***, както и от останалите приложени по незабавно производство № *** г. по описа на
Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Справка от УИС, Справка за съдимост с
рег. № **** г., Справка за нарушител/водач,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
26.05.2017г., Протокол за разпит на свидетел И*А*М* от 25.05.2017г., Протокол
за разпит на свидетел Д*Г*Т* от *г., Протокол за разпит на свидетел В*П* Г* от
25.05.2017г., Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, Акт за установяване на административно нарушение Серия
Г, бл. № ***г., Талон за медицинско изследване № */**, Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег.№ ***г.,
разпечатка на резултати от техническо средство„ ***”, веществено доказателство
„***” с инв. № ****, приобщени до приключване на съдебното следствие и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият И.И.И. ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3
от НК, тъй като на *** г., в гр. Д*,
на кръстовището на локален път в ж. к. „****“ с ул. „****“,
управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „****“
с рег. № **** след употреба на
наркотични вещества -
канабис/марихуана “ТНС“ и амфетамин “АМР“.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Гласните
доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно обвиняемият И. е
автор на инкриминираното деяние – управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „***“ с рег. № **\ Обективираните
в АУАН с бланков № **** г. данни, както и
гласните доказателства сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване
на процесното деяние.
Обясненията на самия обвиняем, дадени на
досъдебното производство под формата на признаване на вина, вкл. и в хода на
проведеното съдебно следствие, както и Протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с рег.№ ****г. ведно с
разпечатка на резултати от техническо средство„ ****” са безспорни доказателства, че обв. И. е управлявал
моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество – амфетамин и марихуана.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като
обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието са
неспазване на правилата за движение по пътищата, както и незачитането на
установения в страната правов ред.
Деянието е извършено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно – чисто съдебно минало,
добросъвестното участие в наказателния процес, проявеното критично отношение
към извършеното, липсата на образувани други наказателни производства, а като
отегчаващо отговорността обстоятелство се явява наличие на две нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които обвиняемият е бил санкциониран по
административен ред през 2014 г.
Изложените обстоятелства съдът прецени
спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че
извършеното от И. престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар
и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните
престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено
укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на
моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични
вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или
въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с
безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност.
За пълнота на
изложението, съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния
случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по
следните съображения:
Ноторно известно
е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при което
извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е
общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В настоящия
случай, от една страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл. 343б от НК,
ал. 3 от същата норма не инкриминира изричен праг на насищане на кръвта, след
който деянието от нарушение се превръща в престъпление. От друга, за разлика от
състава по чл. 354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба не предвижда
и окачествяването на отделни случаи на това посегателство като маловажни.
Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си е
достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено от законодателя за
престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално деяние, което по
презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото на участниците в
движението и на други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното
от наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на
моторно превозно средство. Водачът – обв. И. си е позволил след употреба на
забранено вещество да управлява моторно превозно средство в рамките на града.
Тези обстоятелства категорично изключват възможността деянието да бъде
определено като малозначително и поради това неопасно за обществото,
респективно съществувалата за околните реална и непосредствена заплаха да бъде
окачествявана като явно незначителна.
В санкцията на правната норма на
чл. 343б, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. И.И. е с
чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи И.И.И. от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден от законодателя размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., което би изпълнило целите на
административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки
предвид ниската обществена опасност на самия извършител – И. не е осъждан,
срещу него не се водят други наказателни производства, както и съобразявайки се
с имотното му състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК
във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1, съдът постановява и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право
по т. 6.
В настоящия случай, с оглед провеждане
на диференцираната процедура: “Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание” и съобразявайки разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4 от НК, съдът следва да извърши преценка следва ли на обвиняемия да бъде
наложено и административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство.
Безспорно е,
че решаващият критерий за налагане на това наказание се обуславя както от
начина на осъществяване на престъпния състав, от настъпилите съставомерни
последици, наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства,
както и с оглед обстоятелството дали се явява обществено оправдано и
целесъобразно за действителното поправяне на обвиняемия, той да изтърпи такова
наказание. Или при налагане на това административно наказание, съдът трябва да
се съобрази както с личните качества на обвиняемия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с налагането му
ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай, съдът намери, че
обв. И. следва да бъде наказан и с административно наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на
предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички
доказателства по делото, поотделно и в съвкупност, имащи значение за тази преценка,
съдът намира, че същият следва да се определи към минималния размер, а именно –
за срок от три месеца. Съдът намира този срок за съобразен с ниската степен на
обществена опасност на дееца. В същото време това наказание ще изиграе
превъзпитателна роля над обвиняемия, който е в млада възраст и от скоро е
правоспособен водач на моторно превозно средство.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, при
изпълнение на това наказание, съдът приспадна времето, през което И. е бил
лишен по административен ред от възможността на упражнява това право, считано
от 25.05.2017 г.
Съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по
отношение на обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
С налагането им, обвиняемият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да
се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
С решението си, съдът постанови приложеното
по делото веществено доказателство – орален полеви тест „***“ с инвентарен № **** да
се остави към делото в срока за съхранение на същото, след което да се унищожи.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Галя
Митева/