Р Е Ш
Е Н И Е
№4618
град Пловдив, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХII граждански състав, в публично съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11042 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл. 235 от ГПК.
В исковата си
молба, А.Д.А., ЕГН **********, твърди,
че на дата *********. в с. У. , бил изненадващо
(непровокирано) ухапан от кучето на ответника Н.Д.Н. , родена
на ***г . в С., живуща ***. Кучето било от породата ****, тежало между 10 и 12
килограма и чрез ухапването , причинило на ищеца травматизъм – дясната
подбедрица на А. и глезена му били изподрани и се подули , текла му кръв . По
този начин А. претърпял неимуществени
вреди – болка от ухапването, разочарование от пасивната реакция на ответника на
случилото се, унижение и обида от предложените му парични средства в размер на
10 лева като обезщетение за причинените му
неудобства. Моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника Н.Н.
да му заплати сума от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от тази сума от датата на деликта – ************ до окончателното
изплащане на вземането , както и да му се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът оспорва иска.
Не притежавала
куче, то било на дъщеря й, която единствено полагала грижите за него ( на ответника не били възлагани такива на датата
на деликта).
Кучето не било с
тегло между 10 и 12 килограма, тежало килограм и половина.
Ищецът не бил
ухапан.
Ако ищецът бил
ухапан, причината била в това, че А. провокирал нападението със свои действия –
дразнил животното, опитал се да го ритне.
Моли се иска да се отхвърли и да се присъдят
на ответника направените за защитата му разноски.
Води
се допустим осъдителен иск с правно основание в чл.50 във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите.
Съдът, предвид
фактите по спора, становищата на
страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното:
Сложният
фактически състав на непозволеното увреждане, причинено от вещи, предполага обективно
настъпили такива вреди в патримониум на трето лице – несобственик на вещта,
като резултат от обективни свойства на тази вещ. Отговорността на собственика,
респ., лицето , което упражнява надзор върху вещта, е обективна – тя не почива
на нуждата от противоправно поведение, а е
единствено израз на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите
, които е причинил виновно другиму. Тази отговорност затова е само
възстановителна , но не и санкционна такава , тя няма за цел да накаже
собственика или надзорника на вещта, дори при положение, че тези лица не са
упражнили достатъчен контрол върху самата вещ. Оттам, подлежащи на доказване в
настоящото производство факти са само настъпването на вредите и техния обем ,
както и собствеността върху животното.
Съдейки по причинените на ищеца травматични
увреди , съдът приема за доказан факта на ухапването. Това е така , тъй като по делото са събрани както
свидетелските показания на свид.Ч., така и съдебно медицинска експертиза , на
заключението на която съдът вярва. Показанията на свидетеля Ч. кореспондират еднозначно със заключението на
вещото лице в частта относно механизма на причиняване на травматичните увреди,
тоест, доказва се твърдението на ищеца, че е ухапан от куче.
По датата , на
която това се е случило - *********** - спор не е формиран между страните .
Ответникът Н. обаче
не е собственик на кучето, ухапало А..
В процесуалния
закон , както и в Закона за
ветеринарномедицинската дейност, обн. ДВ, бр. 87 от
1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г, както и към датата на деликта, отсъства
забрана собствеността върху домашно животно да се установява със свидетелски
показания, както приема и трайната съдебна практика с мотив , че кучето е
движима вещ, обстоятелство, което обуславя и правната квалификация на спорното
материално право. В тежест на ищеца е да докаже, че ответника е собственик на
кучето, но това не е направено при условията на пълно главно доказване.
Показанията на доведените от ищеца свидетели не коментират собствеността върху
ухапалото А. куче. Обратно, представено
е на л. 32 от делото копие от паспорт за домашни любимци № *********, в който
като собственик на куче, порода *******, е вписано лицето Р. З. Макар и изходящ
от страната частен документ, паспорта е издаден на основание чл. 174 ал. 1 от
ЗВМД и опровергава твърденията на ищеца, че ответника е собственик на кучето. З.
е разпитана като свидетел и потвърждава да е собственик на куче на име Т., в
унисон със записа в паспорта. Затова съдът кредитира нейните показания. Следва
да се отбележи, че в хода на преписката пред РУП С. под № *******/07.06.2018г.,
както ответника, така и Р. З. са твърдели противното – че собственик на кучето
е Н. , но това не променя извода на съда относно собствеността - самия паспорт не може да бъде приет да е
съставен за целите на процеса, като в
него има удостоверени ваксинации на кучето още през 2015г.
Или,
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана съобразно чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите с
мотив , че е собственик на вещта , от която са произлезли вреди на ищеца, тъй
като собствеността не бе доказана като спорен факт.
В исковата молба
отсъстват твърдения на Н. да е бил възложен надзора върху кучето; при тази
липса съдът не може в отклонение от правилото на чл. 6 ал. 2 от ГПК да ангажира
отговорността й като лице , на което е възложен надзор върху вещта по смисъла
на чл. 50 предл. ІІ от ЗЗД. Нещо повече, фактическото
упражняване на такъв надзор само по себе си не е доказано – според
свидетелските показания , Р. З. е била наблизо, в сградата на читалището по време на случилото се.
Разноските се присъждат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на А.Д.А., ЕГН **********,***,
да се осъди Н.Д.Н. , родена на ***г . в С., живуща ***, да му заплати сумата от
2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапването на кучето
Т. на дата ********г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деликта - ********************г до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен .
Осъжда
А.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати
на Н.Д.Н., родена на ***г. в С., живуща ***, сумата от 400 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ