Решение по дело №5251/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1462
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20205330205251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 146217.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVIII наказателен състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
Секретар:Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20205330205251 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №518317-F545637 от
16.06.2020г. на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което на „РАМТОГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – с. Стряма, ул. „Мусала” №1, на основание чл.179, ал.1,
предложение 4-то от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1
от ЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, атакува
наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно. По същество не оспорва нарушението. Редовно призован,
не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молба
от управителя на дружеството, в която заявява, че поддържа жалбата и прави
искане за даване ход на делото.
Въззиваемата страна, редовно уведомена от предходното заседание, в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.А.,
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноските по делото.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.03.2020г. в ТД на НАП – Пловдив била извършена служебна
проверка в информационната система на ТД на НАП - Пловдив, при която
било установено, че „РАМТОГ” ЕООД, ЕИК *********, като регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-
декларация по чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период
01.02.2020г. – 29.02.2020г. – до 16.03.2020г. включително.
Справката - декларация по чл.125 от ЗДДС била подадена в ТД на НАП –
Пловдив на 14.04.2020г. с вх. №16004281061/14.04.2020г.
С оглед направените констатации и посредством получената справка от
извършената проверка, на 08.05.2020г. свид. В.Б., на длъжност „***” в ТД
НАП Пловдив, съставила Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F545637/08.05.2020г. за извършено от „РАМТОГ”
ЕООД нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател, на
основание чл.179, ал.1, предложение 4-то от ЗДДС, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - показанията на актосъставителя В.Б., които съдът
намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на
останалите събрани по делото писмени доказателства. Свид. Б. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното Наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
2
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност /съгласно приложената по делото заповед/, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Съдът намира, че по делото са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено от жалбоподателя „РАМТОГ” ЕООД нарушение
по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.125,
ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.159б. По силата на ал.5 от същия член
справката - декларация се подават до 14 – то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася. По делото безспорно се
установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че „РАМТОГ” ЕООД, в
качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП –
Пловдив справката -декларация по чл.125 от ЗДДС за данъчен период
01.02.2020г. – 29.02.2020г. – до 16.03.2020г. включително /14 и 15 март 2020г.
са почивни дни/. Доколкото се касае за нарушение на дружество, за което се
прилагат правилата и административните наказания за юридическите лица, не
следва да се издирва въпросът за вината и при наличие на обективния факт на
нарушението, правилно е бил съставен АУАН. Касае се за безвиновна
отговорност, която представлява проява на превенция срещу определени
деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и за да бъде
ангажирана административната им отговорност е необходимо и достатъчно
само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към
държавата /каквото в случая е налице/. Касае се за административно
нарушение, което от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие
на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан
строго определен срок за извършване на дължимото действие. Ето защо съдът
счита, че фактът на неподаването на справката-декларация за процесния
данъчен период в срок до 16.03.2020г. вкл. представлява нарушение на
императивните законови разпоредби на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.
По делото не са ангажирани доказателства, които да освободят от
3
отговорност дружеството-жалбоподател, а сочените от последния за тази цел
твърдения, са ирелевантни за решаване на делото.
Правилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното
нарушение не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от
типичната такава за този вид нарушения. Напротив, следва да се отбележи, че
справката-декларация е била подадена в ТД НАП-Пловдив с почти месец
закъснение от законоустановения срок. Освен това, при извършената
служебна справка, е било констатирано, освен процесното, и друго
нарушение на разпоредбите по ЗДДС, което индикира, че настоящата проява
на дружеството не е изолирана.
За така установеното нарушение, законосъобразно е наложено
административно наказание на осн. чл.179, ал.1, предложение 4-то от ЗДДС.
Наказание е в законоустановения минимум, поради което и не подлежи на
корекция от съда.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН,
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от
страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира за
основателно. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата
на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
дружеството - жалбподател следва да бъде осъдено да заплати разноски в
минималния размер от 80 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1, вр. ал.3 и ал.5
от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №518317-F545637 от
4
16.06.2020г. на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с което на „РАМТОГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – с. Стряма, ул. „Мусала” №1, на основание чл.179, ал.1,
предложение 4-то от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „РАМТОГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – с. Стряма, ул. „Мусала” №1 да заплати на Национална агенция
по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5