Решение по дело №886/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 241
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20221630200886
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Монтана, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221630200886 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200130/ 20.07.2022г. на Директор
на дирекция „Инспекция на труда“ на „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от О. М. П. е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 300лв. на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
представляващият дружеството, който чрез пълномощника си адв.Н., АК-
София обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Представя молба, в която излага доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 31.05.2022 г. по спазване на
трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект
„Офис Монтана“, находящ се в гр.Монтана, ул.“Д.Е.“, обект на
жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на
работодател, видно от представената разчетно-платежна ведомост (фишове)
за месец декември 2021г, е че работодателят не е изплатил в установените
срокове (до 30-то число на следващия месец) на Б.И.Г., уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа през месец декември 2021г.,
начислена по ведомост в размер на 416,88 лв., (както и на Й.И.Й., Б.Й.К.,
Л.И.Т., Я.Г.К., Ц.Н.Ц., П. М.ов П., С.Д.А.).
От събраните в хода на производството доказателства се установява по
несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е
осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на
труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Нарушението е
отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на
задължението, и то преди започване на административно - наказателното
производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне на всички
изискващи се по закон документи, на проверяващите лица. В конкретният
случай контролният орган, правилно е преценил че се касае за маловажно
нарушение, като е приложил разпоредбата на чл.415в от КТ, която предвижда
„глоба“ или „имуществена санкция“ в много по-ниска като размер от
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. От друга страна не са налице
доказателства сочещи за настъпили вредни последици за работниците или
служителите.
2
Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ това е основно задължение
на работодателя, като насрещна престация на предоставената му и изпълзвана
от него работна сила на работника или служителя. То включва включва както
основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено
време, за извънреден и нощен труд, и др.) Нарушението на задължението по
чл. 128, т. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за
работника, поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на
контролните органи е задължителна.
Съгласно чл.270, ал.3 от КТ установява принципа на лично пряко
заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя -
носител на вземането за трудово възнаграждение. Личното заплащане се
удостоверява с подписа на работника или служителя върху нарочна ведомост
или с частна разписка. Второто изречение на ал.3 допуска безкасово плащане
на трудовото възнаграждение - чрез превод на влог в посочена от работника
или служителя банка.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото
за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно
наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
3

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200130/
20.07.2022г. на Директор на дирекция „Инспекция на труда“, с което на „Д.“
ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от О.
М. П. е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 300лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление град София,
ул.“М.П.“ № 4-6, представлявано от О. М. П., с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ
на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4