Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/03.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
LII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Анелия Тотева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 224 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния му представител – юрк. Цветанка Петкова, срещу С.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата 1000 лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен
заем № 156358/29.11.2017 г. към искане № 0225273, сключен между „Сити кеш” ООД,
ЕИК ********* и С.И.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда –
30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 153.01
лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/
за периода 06.12.2017 г. – 25.07.2018 г.; сумата 818.99 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение за периода 06.12.2017г. – 25.07.2018 г.; сумата 211.78 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 06.12.2017 г.
– 30.09.2019 г.; сумата 99.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху
договорната /възнаградителната/ лихва за периода
06.12.2017 г. – 30.09.2019 г., както и сумата 201.52 лв., представляваща
обезщетение за забава върху претендираната неустойка
за периода 06.12.2017 г. – 30.09.2019 г., които вземания са прехвърлени в полза
на ищеца с Договор за цесия от 25.03.2019 г., които суми са предмет на Заповед
за изпълнение № 7424/01.10.2019 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15446/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав.
В исковата си молба ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15446/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо счита, че има правен
интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания. Твърди, че на 29.11.2017 г. между „Сити кеш” ООД /заемодател/ и С.И.М. /заемополучател/
е сключен договор за паричен заем № 156358,
по силата на който дружеството е предоставило на ответницата сумата 1000 лв.,
като същата се е задължила да я върне, ведно с уговорената лихва. Посочва, че
кредиторът е изпълнил договорните си задължения и е предоставил на ответницата
уговорената сума. Поддържа, че ответната страна не изпълнява задълженията си по
договора, не е извършвала плащания, като падежът на първата погасителна вноска
е 06.12.2017 г., а на последната погасителна вноска – 25.07.2018 г. Посочва, че
вземанията по договора са изискуеми на краен падеж и че същият не е обявяван за
предсрочно изискуем. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по
договора да предостави съответно обезпечение, поради което дължи и уговорената
между страните неустойка. Излага, че на 25.03.2020г. между „Сити кеш” ООД и „А.З.С.Н.В.”
ЕАД е подписано Приложение № 1 към договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г., предмет на което са и процесните вземания. Посочва, че цедентът
е упълномощил цесионера с правата да уведоми длъжника
за прехвърлените вземания. Поддържа, че е изпратил писмено уведомление до
ответницата, но пратката е върната в цялост с отбелязване, че имотът е „съборен“.
Изпратено е повторно съобщение, като към датата на подаване на исковата молба
не се е върнала обратната разписка с резултата от уведомяването. Ето защо
счита, че насрещната страна следва да се счита уведомена за цесията с
получаване на препис от настоящата искова молба. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата С.И.М., чрез назначения й особен представител – адв. Г.Н.. Поддържа становище за допустимост,
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва предявените
искове по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между
страните по договора за кредит. Оспорва получаването на заетата сума от страна
на ответницата, съответно дължимостта й. Оспорва
автентичността на представените с исковата молба писмени документи – договор за
паричен заем, погасителен план, молба за сключване на договор, общи условия,
стандартен европейски формуляр, договор за продажба и прехвърляне на вземане,
потвърждение към него и приложение. Прави възражение за прекомерност на
уговорената в договора лихва и неустойка. Твърди, че не е изпълнено
задължението на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание на 12.11.2020 г. ищецът депозира нарочна молба, в
която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител – адв. Г.Н., поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 15446/2019 г. по описа на
ВРС, XIV състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове, като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От представения оригинал на договор за паричен заем № 156358/29.11.2017г.
се установява, че между „Сити кеш“ ООД и С.И.М. е сключен процесният
договор, по силата на който отпуснатият размер на заема е 1000 лв., при 49.94 %
ГПР и фиксиран годишен лихвен процент 40.08%.
На 25.03.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Сити
кеш“ ООД и „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, по силата на който ищецът се легитимира като
титуляр на прехвърлените вземания по договора за паричен заем от 29.11.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е
упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът
не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Ето защо следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия с факта на
получаване на уведомлението за прехвърленото вземане в рамките на настоящото
производство /към исковата молба е приложено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания/, в който смисъл са и задължителните разрешения, дадени
в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл съдът намира за
неоснователни направените възражения от страна на особения представител на
ответника относно съобщаването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането.
По изложените съображения и като съобрази обстоятелството, че от страна
на ответника не са наведени твърдения за извършени плащания по договора, съдът
приема, че исковете са главница и за възнаградителна
лихва са доказани по основание и размер /главницата е в размер на 1000 лв.,
съгласно договора, а дължимата възнаградителна лихва
за периода 06.12.2017 г. – 25.07.2017 г. се равнява на сумата 153.01 лв., така
както е посочено в погасителния план към процесния
договор/. Ето защо така предявените искове следва да бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
тези вземания, съдът приема, че първият ден на забавата е 07.12.2017 г. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, съгласно която, когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В настоящия случай определената първа падежна дата е 06.12.2017
г. Следователно, длъжникът е в забава за плащане на дължимите суми, считано от
07.12.2017 г. Конкретните обезщетения за забава съдът изчисли с помощта на
програмния продукт „Апис Финанси“. Така обезщетението
за забава върху главницата за периода 07.12.2017 г. – 29.09.2019 г. /доколкото
датата 30.09.2019 г. се обхваща от законната лихва, тъй като това е датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ се равнява на сумата 183.89 лв. Обезщетението
за забава върху възнаградителната лихва за същия
период се определя на 28.13 лв. Ето защо съдът приема, че до тези размери
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. За разликата над
посочените суми до първоначално претендираните
исковете подлежат на отхвърляне, както и за датите 06.12.2017 г. и 30.09.2019
г.
С определението за насрочване от 23.09.2020 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
ответникът има качеството потребител, както и че процесният
договор за кредит има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране
на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално
по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за
спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са
разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.
В тази връзка
по отношение на претендираното вземане за неустойка
съдът намира следното:
Чл. 16 ЗПК предвижда
императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Същевременно в чл. 6 от
коментирания договор за паричен заем е предвидено, че заемът следва да бъде
обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно: банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 ОУ към договора за заем.
Вземането за неустойка се дължи, в случай че заемателят
не предостави в тридневен срок от подписване на договора обезпечение на
задълженията си. Следователно тази клауза на практика прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника (вменени ѝ с нормата на чл. 16 ЗПК) върху
самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение,
респективно за уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи
на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с
кредитни продукти. Наред с това неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за
връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза
извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни
функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване
/размерът й от 818.99 лв. е съизмерим с чистата стойност на отпуснатия заем –
1000 лв./, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с
нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения
съдът приема, че така предявеният иск за неустойка е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Неоснователна е и акцесорната
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху това вземане /същата
не се дължи, предвид направените изводи за недължимост
на главното задължение/.
По отношение на разноските:
В заповедното
производство ищецът претендира разноски в общ размер от 99.69 лв. /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/, така както са
посочени и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След извършените
изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 54.77 лв., съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира разноски
за държавна такса /250.31 лв./, депозит за особен представител /300 лв./,
нотариални разноски за заверка на документи /25.20/ и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и ангажирания в производството доказателствен
материал, определя на сумата 150 лв., в съответствие с чл. 25, ал. 1 НЗПП. С
оглед крайния изход на делото, съдът приема, че от общо дължимите в
производството разноски – 725.51 лв. в полза на страната следва да бъдат
присъдени такива в размер на 398.60 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н.
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща дължима
главница по Договор за паричен заем № 156358/29.11.2017 г. към искане №
0225273, сключен между „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* и С.И.М., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата 153.01
лв. /сто петдесет и три лева и една
стотинка/, представляваща договорна /възнаградителна
лихва/ за периода 06.12.2017 г. – 25.07.2018 г.; сумата 183.89 лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
07.12.2017г. – 29.09.2019 г.; сумата
28.13 лв. /двадесет и осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху договорната /възнаградителната/
лихва за периода 07.12.2017 г. – 29.09.2019 г., които вземания са прехвърлени в
полза на ищеца с Договор за цесия от
25.03.2019 г., на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 7424/01.10.2019 г.
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15446/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу С.И.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че С.И.М. дължи
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД следните суми: сумата
818.99 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение за периода 06.12.2017 г. – 25.07.2018
г.; сумата 201.52 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху претендираната
неустойка за периода 06.12.2017 г. – 30.09.2019 г.; сумата 27.89 лв., представляваща
разликата над 183.89 лв. до 211.78 лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху
главницата по договора за паричен заем; сумата 71.13 лв., представляваща разликата над 28.13 лв. до 99.26 лв., претендирана
като обезщетение за забава върху възнаградителната
лихва, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за забава върху
главницата и възнаградителната лихва и за датите 06.12.2017
г. и 30.09.2019 г., които вземания също са предмет на Заповед за изпълнение
№ 7424/01.10.2019 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15446/2019 г. по
описа на ВРС, ХIV
състав.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 54.77 лв. /петдесет и четири
лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 15446/2019
г. по описа на ВРС, ХIV състав, съдебно-деловодни разноски,
както и сумата 398.60 лв. /триста деветдесет и осем лева и шестдесет
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: