Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

02.11.20г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на двадесет и втори октомври  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 1180/20 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба на „О." ЕООД гр. Септември, ЕИК *********, представлявано от Б.Г. и чрез адв. П. против НП № 13-002088/03.08.2020 на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3  от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2  от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. 

 В жалбата се навеждат доводи за материално- правна незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез процесуалния си представител, подържа жалбата и искането. Ангажира доказателства.

Въззиваемата ОИТ Пазарджик, чрез процесуалния с представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства  съдът установи:

На 31.03.2020г. св. С. и св. Т. *** посетила стопанисвана от дружеството- жалбоподател  складова база за въглища в гр. Септември . 

Докато се приближавала към място, на което се намирала купчина въглища забелязала до нея две лица, които дърлели лопати - свидетелите Б.и Б

Р..  На лицата  били предоставени декларации по образеца на л. 20, за да отразят подлежащите на изясняване обстоятелства.  В предоставената на св. Р. , той отразил личните си данни, както и че на датата 31.03.20 „отишъл да види приятел на товарната гара Септември“.

В декларацията  на св. Р.било отразено ( л. 46), че работи от 2014 г.   като товарач, получава 630 лева.

Впоследствие документално било установено, че св. Р.работи по трудов договор с дружеството- жалбоподател, а Р. - не.

При тези данни, св. С. съставила против  дружеството процесния акт за нарушение по чл. 62, ал.1 вр. чл. 1 , ал.2 от КТ. Актът е надлежно предявен и препис от него е връчен срещу подпис на законовия представител на дружеството.

Въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което на дружеството за взираното и квалифицирано в акта нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Против последното се прави конкретно процесуално възражение, касаещо материалната компетентност на наказващия орган. Тя обаче следва от публично оповестената на сайта на Агенция „ГДИТ“ информация - действащия Правилник за устройството и дейността й предвижда, че тя се ръководи от изпълнителен директор ( от 29,01,2014г., с последна промяна 2018г.) , какъвто към момента на издаване на оправомощителната заповед на л.22 ( по отношение на автора на процесното НП) и към настоящия момент е била Р. М.а. Това прави органа , издал НП компетентен досежно издаването му. В хода на служебната проверка Съдът не откри пороци, които да водят до отмяна на санкционния акт. Съдържанието на акта и на НП отговаря на изискванията на ЗАНН ( чл. 42 и 57 ), като описанието на нарушението е чрез достатъчно по обем и яснота обстоятелства и е дадена съответна  на изложените обстоятелства правна квалификация.

По същество - правно-релевантните обстоятелствата по делото не са спорни - на датата на фактическата  проверка, на място в стопанисвания от дружеството обект - база за въглища били заварени до купчина въглища и с лопати в ръцете свидетелите Р.и Р.. За първия е установено, че работи по трудов договор с дружеството от 2014г., а за втория - че такъв не е сключен.

Събраните доказателства досежно причината за присъствието на Р. в проверения обект следва да се разглеждат от  гледна точка на фактите, които сочат, при това в тяхната хронология. На първо място - още при фактическата проверка Р. отразил в предоставената му като бланка ( виж на л.20) декларация, че „ дошъл при приятел“.

 На следващо място - самите проверяващи свидетелите С. и Т. изрично поддържат, че видели двете лица до купчина с въглища и лопати в ръце. Нито едно от двете не депозира твърдения, нито са представени други доказателства, които за сочат, че те са извършвали възприетите неясно защо в акта и в НП - „товаро-разтоварни дейности“.

 Проверката е била на 31,03,20  г. - две седмици  след обявяване на извънредното положение в страна поради разпространение на КОВИД 19 и след като със заповед на здравния министър бяха преустановени почти всички дейности във почти всяка област на обществено-икономическия живот в страната. В тази връзка редица наети лица ползваха отпуск - платен или не и този частен случай доказателства са представените доказателства на л. 12, че работникът в дружеството Р.е бил в неплатен отпуск от 23,03,20- до 31,03,20 г. вкл. Без значение е причината за присъствието му на обекта на 31,03,20г.  ( дали е отишъл да храни кучето или да покрие въглищата, както твърди). Няма нормативна забрана лицата по трудови правоотношения да се намират на работното си място  ( а дори и да полагат труд) по време на разрешен от работодателя отпуск.

Безспорен факт е присъствието на обекта и на св. Р.. Още с появата на проверяващите, които му предоставили бланка на декларацията по обр. на л. 20 той посочил, че „дошъл да види приятел“  и оставил в бланката празни графите относно получаващо възнаграждение, работно време, почивки, отпуски. С показанията му , кореспондиращи с отразеното в тази декларация, потвърдени от тези на Р.и неопровергани от тези на двете инспекторки, се установи, че той отишъл обекта, за да види приятеля си и да зареди телефона си, тъй като в намираща се в близост негова къща било изключено ел. захранването.; Р.го помолил да му помогне да покрият с найлон намиращите се на открито въглища ( това се сочи и от С. и Т.) с найлон, което е било съвсем логично житейски и оправдано, предвид нагласата за ситуацията в страната с развиващата се пандемия - продължаване и засилване на ограничителните мерки. Всъщност, както правилно настоява защитникът - каквато и да е била причината лопатата да е в ръката на този свидетел, с нея по никакъв начин не са установени товаро-разтоварни дейности ( с оглед предмета на дейност в  за този обект) , както неясно защо, но пък напълно неоснователно е прието в акта и в НП.

Р. добросъвестно е отразил истината досежно посещението му в обекта в декларацията, а  я  споделя и в съдебно заседание и тя се потвърждава от Р..  При безспорните данни, че той не престирал  труд , типичен за този обект - товаро-разтоварни дейности ( каквито, всъщност,  не са били извършвани въобще в обекта към момента на проверката), както и при безспорното обстоятелство, че за това не е получавал възнаграждение ( не е отразил такова и в декларацията) несъмнено е, че  между него и стопанисващото обекта дружество не са възникнали трудво-правни отношения. Задължителен елемент от този вид отношения е трудово възнаграждение, доколко според чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

В настоящия случай е напълно безспорно, че дори и Р. да е извършил някакви фактически действия на място, те не са били безвъзмездна  помощ за приятел, а не възмездна престация в рамките на отношения с дружеството, които, за да имат трудово правен характер, следва да притежават и другите елементи ( работно време, работно място, контрол ) .

Възприемането на трудово-правна връзка и вменяването с двата административни акта на нарушение, осъществено чрез бездействие по отношение задължението да се уредят отношенията между дружеството и Р. като трудови, е едно абсурдно недоразумение - дори и само, защото дори контролните органи не са възприели извършването на товаро-разтоварни дейности, каквито приписва административно-наказателното обвинение.  Въпреки, че - дори да е полаган тъкмо такъв труд, фактът, че е бил   безвъзмезден директно изключва извода за полагането му в рамките на трудово правоотношение. 

Изводите в обратния смисъл на контролния и на наказващия орган следва да бъдат ревизирани с отмяна на издаденото НП, предвид това следва да се уважи и претенцията на дружеството за сторените от него разноски. При това тя следва да се уважи  за размера, в който разноските са сторени (  480 лева, от които 80 лв. -ДДС) , доколкото спорят е решен в две съдебни заседания , в които са разпитани четирима свидетели, събрани са и много писмени доказателства, основната част от които по инициатива още с жалбата, вкл. в заседание.  

На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 13-002088/03.08.2020 на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, с което на „О." ЕООД гр. Септември, ЕИК *********, представлявано от Б.Г. на основание чл. 416, ал.5 вр. Чл. 414, ал.3  от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 вр.чл. 1 , ал.2  от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. 

ОСЪЖДА Дирекция “Областна инспекция по труда” – Пазарджик, да заплати на  „О." ЕООД гр. Септември, ЕИК ********* сторените разноски в размер на 480 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: