Разпореждане по дело №160/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 824/08.02.2008 г. по Г. д. № 489/07 г. С. районен съд е отхвърлил предявените от Г. И. К., ЕГН *, от с. М., общ. С. искове да се признае за установено по отношение на О. С. „Земеделие и гори” Г. С. правото на наследниците на И.Т. К., бивш жител на с. М., общ. С. починал на 17.02.1970 г., да им бъде възстановена собствеността върху 1/3 ид.ч. от следните имоти: Гора в м. „У.” с площ от 1. 6 дка; Гора в м. „Х.” с площ от 1. 6 дка; Нива в м. „Х.” с площ от 2. 8 дка; Паша в м. „С. Х.” с площ от 2. 4 дка; Гора в м. „Б.” с площ от 1. 1 дка; Паша в м. „Д.” с площ от 2 дка; Паша в м. „К. д. ч.” с площ от 3. 3 дка; Гора в м. „Х.” с площ от 8. 4 дка; Гора в м. „К. д.” с площ от 9. 0 дка; Гора в м. „Д.”, „К.д.” и „Ч.” с площ 11. 8 дка; 1/183 ид.ч. от гора в м. „К. д.”, „Д.” с общо пространство от 1 927. 70 дка; както и правото да им бъде възстановена собствеността върху 2/63 ид.ч. от нива, паша и гора, находящи се в землището на с. Г. Д. в м. „Х. – А.” /сега в „Х.”, цялото от 2 000 декара, които идеални части съответстват на 25. 0 дка – като неоснователен и недоказан.

Това решение е обжалвано пред С. окръжен съд от ищецът с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Във въззивната жалба се излагат доводи, че в закона липсва ограничение документ, установяващ правото на собственост, от коя година да изхожда. Сочи се, че нитой от ответниците не прави възражение, че наследодателят на ищеца след 1929-1935 г. се е разпоредил с процесните имоти, както и не са представени доказателства в тази насока. Твърди се, че след като е установено, че през 1938 – 1940 г. претендираните имоти са били гори, то те са станали държавна собственост по силата на чл. 1 от Закона за стопанисване и ползване на Г. /обн. ДВ бр. 71/1948 г., изм. и доп. ДВ бр. 270/1950 г./, т.е. преди приемането на Указ № 573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949 г., на който се е позовал районният съд, за да отхвърли иска. Видно от представеното извлечение от партидата на наследодателя на ищеца от 1929-1935 г., процесните имоти са регистрирани – декларирани. Липсата на деклариране на имотите през 1949 г. не означава съзнателно недеклариране, само при която хипотеза настъпват последиците на § 5 от Указ № 573/1949 г., която разпоредба освен това предвижда провеждането на един сложен фактически състав, след приключването на който се счита, че недекларирането на Г. е довело до одържавяването им. Сочи се, че в чл. 2 ал. 1 от ЗВСГЗГФ наред с останалите национализационни закони е изброен и Указ № 573/1949 г., като на възстановяване подлежат и отнетите на това основание гори.

При новото разглеждане на делото за жалбоподателя пълномощникът му А. И. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите страни не изпращат представители и не вземат становище по въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:

Като писмени доказателства за процесните имоти в настоящото производство ищецът представя: Списък на горопритежателите на ревир “К.”, ”Д.”,в който на името на ”Б. К.” са записани 9 дка гора в ревира. ;Списък на данъкоплатците от с. Г. Д., Пашмаклийска околия, притежаващи недвижими имоти в местностите “К. д.”, ”Д.”, „. В. и други, всички които са били по-рано в Ч. землище, Станимашка околия и в последствие към землището на с.Г. Д. с Указ, публ. В ДВ бр.118/1924г., извлечен от декларациите по измерването от 1922 г.,в който “Братя Т. К.” са записани със 11,8 дка в местностите “Д., К.д”,”Ч.”; Продавателен договор от 1935г., с който Р. К. е продала на И. Т. К. гора и паша в м.”Х.”, “които са делени на по 6 дяла”, и Протокол от 1945г. на оценителна комисия, в който е записано, че оценката на горското С. на ревир "Х.” се определя окончателно на 330,000лв. с 3,300 броя имотни дялове; Протокол от 1923 г. на Пашмаклийски мирови съдия, с който на основание чл.1 от Закона за урегулиране неоформените с нот.актове покупко-продажби на недвижими имоти и чл.10 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи е допуснато вписване в ипотечните книги на името на купувача И.Т. К. устния договор, сключен през 1917 г. за закупени от него 2/163 части от м.”Х.”, цялото пространство от 2000 дка при описаните в документа съседи. Ищецът представя и препис-извлечение от емлячен регистър от 1929-1935г., стр.66, партида 56 на името на Братя Т.К., в което са декларирани 15 земеделски имота и гори, сред които: Гора в м.”У.”-1,6 дка, Гора в м "К.”-2,0 дка, Гора в “Х.”-1,6 дка, Нива в “Х.”-2,8 дка, Паша-“Ст.Х.”-2,4 дка, гора в м. "Б.”-1,1 дка , ливада и паша в м.”Д.” - съответно 2,7 и 2,0 дка, Гора в м.”Д.”-1,8 дка, паши от 3,3 и 2,0 дка в м.”К. д.” и Гора в същата местност от 1,4 дка и Гора в м.”Д.” от 1,8 дка.

Видно от приложеното към преписките препис-извлечение от емлячен регистър на И. Т. К., наследодателя на ищеца през 1949г. е декларирал в землището на С. гори в местносттите ”Х. д.”-2,0 дка,”К.”- 2,0 дка,”Б.И.”-2,0 дка,”М.”-1,0 дка,”Х.”-1,0 дка и “Х.”-3,0 дка, които са заявени в срока по чл.13 ал.1 ЗВСГЗГФ за възстановяване пред ОС”ЗГ”-С. по преписка вх .№1698/99г. По преписка вх.№. по ЗСПЗЗ са заявени декларираните през 1949г. от И. К. земеделски земи -ниви в м.”Д.”-1,0 дка ,м.”Х.”-1,0 дка,”Ст.Х.”-1,0 дка, “Х.”-4,4, 3,5 и 2,0 дка, в м.”Д.”-0,5, ливади в ”Х.”-1,4 и 1,5 дка, Паша в “Х.”0.-2,6 дка , Нива в “Н. Х.-2,2 дка.

По делото е назначена и изслушана ЛТЕ, по която вещото лице сочи,че идентичност между заявените по преписка вх.№ 41405/92г. и №42210/1992г. и процесните имоти няма. По преписка вх.№1698/99г. и процесните имоти има съвпадение по местностите, но площите се различават. По тази преписка има заявени имоти в ревири “М. В., ”Р.-б.”, ”М.”, ”К.”, ”Х. А.”. Гора в “У.” попада в ревир ”М.”, гора в м.”Б.” попада в ревир ”Б.-И.-У.”, гора в м.”Х.” попада в ревир ”Х.”, гора в м.”К.”, ”Д. и “Ч.”-в ревир “К. д.” Имотите,които не попадат в ревири са: 1/3 ид.ч. от 1,6 дка гора в м.”Х.”,1/3 ид.ч. от 2,8 дка нива в м.”Х.” , 183 от 2,4 дка паша в м.”С. Х.”,която е самозалесена, , 1/3 от 3,3 дка в м.”К. ч.” ,която е паша, и 1/3 от 2,0 дка паша в м.”Д.” ,която и сега е паша.

При новото разглеждане на делото с молба вх. № 1276/15.03.2010 г. ищецът уточнява, че претендирания имот 2/163 ид. ч. от нива, паша и гора, находяща се в землището на с. Г. Д. в м. „Х. – А.”, сега „Х.”, състоящо се цялото пространство от 2 000 дка , се претендира като гора, тъй като към настоящия момент същото представлява гора в ревир. По отношение на всички други процесни имоти се сочи, че се претендират за възстановяване по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ, както и при условията на § 9 ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.

При новото разглеждане на делото е изслушана лесо-техническа експертиза, според която претендираните в исковата молба гори /без тези в м. „Х.” и м. „С. Х.”/ са попадали в териториалното действие на Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г. и последвалите изменения; Всички претендирани гори са били предмет на кооперативно стопанисване, без тези в м. „Х.” и м. „С. Х.”; Документите, които са представени към исковата молба, са съставени на основание: Емлячен регистър от 1929-1935 г. – съгласно Закона за укрепване на селските и градски общини Ч. облагане с данък на недвижимата собственост; Оценителна тетрадка от 1945 г. – съгласно § 3 от ЗИД на ЗПДГСП; Списъци от 1938 г. – съгласно сп. Бюлетин на ОГ при МЗДИ; Списък на данъкоплатците – съгласно писмо № 8283/23.07.1930 г. на Околийско данъчно управление Г. Станимака; Протокол от 1923 г. – съгласно Закона за уреждане на новите земи.

С оглед указанията в отменителното решение на ВКС настоящата инстанция приема, че представените Списък на горопритежателите на ревир „К.”, „Д.а” от 1938 – 1940 г., Списък на данъкоплатците от с. Г. Д. /М./, притежаващи недвижим имоти в изброените в същия списък местности от 05.01.1932 г., представляват годни писмени доказателства за установяване собствеността на наследодателя на жалбоподателя по смисъла на чл. 13 ал. 3 от ЗВЗГЗГФ, а и с оглед представените при новото разглеждане на делото доказателства за членство на наследодателя на ищеца в кооперация „К. д.” с. М., налице са предпоставките на чл. 3 ал. 2 от ЗВСГЗГФ, спрямо процесните имоти, без тези в м. „С. Х.” и м. „Х.”, за които два имота следва да се приложи разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗВСГЗГФ.

Доказателство за собственост на наследодателя на ищеца за имотите в м. „У.”, м. „Х.”, м. „Б.”, м. „”С. Х.” е извлечението от емлячния регистър от 1935.1940 г., с оглед липсата на ограничение за времето на съставяне на тези регистри в разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ и тъй като доказателства от ответните страни за извършени разпоредителни сделки до 1949 г. не се ангажират.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови уважаване на исковата претенция по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ, като процесните гори бъдат възстановени при условията на чл. 4 ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 824/08.02.2008 г. по Г. д. № 480/07 г. на С. районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. С. „. Г. С. по иск по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗФ, предявен от Г. И. К., ЕГН *, от с. М., общ. С. че наследниците на И. Т. К., бивш жител на с. М., починал на 17.02.1970 г., имат право да им бъде възстановена собствеността при условията на чл. 4 ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху 1/3 ид. ч. от следните имоти: Гора в м. „У.” с площ от 1. 6 дка /която 1/3 ид.ч. към настоящия момент се равнява на 0. 533 ид. дка от ревир „М.”/; Гора в м. „Х.” с площ от 1. 6 дка; Нива в м. „Х.” с площ от 2. 8 дка; Паша в м. „С. Х.” с площ от 2. 4 дка; Гора в м. „Б.” с площ от 1. 1 дка /която 1/3 ид. ч. към настоящия момент се равнява на 0. 309 ид. дка от ревир „Б. – И. – У.”; Паша в м. „Д.” с площ от 2 дка; Паша в м. „К. д. ч.” с площ от 3. 3 дка; Гора в м. „Х.” с площ от 8. 4 дка /която 1/3 ид. ч. към настоящия момент се равнява на 2. 8 ид. дка от ревир „Х.”/; Гора в м. „К.” с площ от 9. 0 дка /която 1/3 ид. ч. към настоящия момент се равнява на 2. 5 ид. дка от ревир „К. д.”; Гора в м. „Д.”, „К. д.” и „Ч.” с площ 11. 8 дка /която 1/3 ид. ч. към настоящия момент се равнява на 3. 276 ид. дка в ревир „К. д.”/; 1/183 ид.ч. от гора в м. „К. д.”, „Д.” с общо пространство от 1 927. 70 дка /която 1/3 ид. ч. към настоящиямомент се равнява на 3. 511 дка в ревир „К. д.”/ ; както и правото да им бъде възстановена собствеността върху 2/163 ид.ч. от нива, паша и гора, находящи се в землището на с. Г. Д. в м. „Х. – А.” /които към настоящия момент се равняват на 25. 823 ид. дка от ревир „Х.”.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.