Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО-Брачни
състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 9776 по описа
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 95010/23.07.2017
г. по описа на СГС /вх. № 38503/09.07.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от К.Я.Й.,
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20198380401820 по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС срещу
разпореждане от 07.06.2019 г., с което частният съдебен изпълнител е отказал вдигане
на наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
Жалбоподателят счита постановения отказ за
незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че
същия е в противоречие с правните последици на Определение № 224/30.05.2019 г.
по гр.д. № 2111/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е било постановено
спиране на изпълнението по невлязло в сила осъдително решение, постановено
срещу него, поради внасяне на парична гаранция и след образуване на
касационното производство по неговата касационна жалба. С оглед на това, че присъдената
сума срещу него вече е постъпила по специалната сметка за гаранции, наличието
на запори и възбрани върху имуществото му представлява свръхобезпечаване на
интереса на взискателя по образуваното изпълнително дело, като това
недвусмислено накърнява неговата правната сфера. Сочи, че последицата от
действията на ЧСИ е обстоятелството, че въпреки внасянето на сума в размер на
100 % от предмета на все още висящото дело, не може да разполага с останалите
си постъпления по банкови сметки, като освен всичко блокираните средства вече
надвишавали неколкократно предмета на спора, който тепърва предстоял да се реши
пред ВКС. Поддържа, че след внасянето на дължимото обезпечение на основание чл.
282, ал. 2, т. 1 ГПК е изпълнено изискването на закона, поради което отпада
необходимостта от наложените запори. Въз основа на изложеното моли съда да отмени обжалваното разпореждане и укаже на
съдебния изпълнител да приложи незабавно
правните последици от допуснатото спиране на изпълнението, постановено с определението
на ВКС по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК,
като вдигне всички запори по сметките на длъжника. Претендира сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е
постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело.
В приложените по делото мотиви по реда на
чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, съдебния изпълнител излага съображения за
недопустимост на подадената жалба, като счита, че същата е насочена срещу
необжалваемо действие на съдебния изпълнител, извън лимитивно предвидените в
чл.435, ал.2 и 3 ГПК, които длъжникът е легитимиран да обжалва. При условията
на евентуалност, ако съдът приеме жалбата за допустима, поддържа становище за
нейната неоснователност, тъй като определението
на ВКС по чл.282 ГПК, с което изпълнителното дело е спряно е пречка за
провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не
отменя вече извършените действия, респ. връщане на постъпилите суми. Мотивира
отказа си за вдигане на запора с това, че въпреки обстоятелството, че внесената
по сметка на ВКС гаранция е в размер на присъдената по изпълнителният лист
главница от 23 011,00 лв., освен
нея се дължат законна лихва върху главницата от 30.05.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, адвокатско възнаграждение, както и такси и разноски във
връзка с принудителното изпълнение. С оглед на изложеното, моли за
потвърждаване на извършените от него действия.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ
и представените по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подадената жалба от длъжника К.Я.Й. е
депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител
по чл.435, ал.2, т.6 ГПК, във
вр. с чл. 432, ал.1, т. 4 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. В
тази връзка следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав не споделя
изложените доводи на съдебния изпълнител в противната насока, тъй като
предметния обхват на жалбата попада в приложното поле на цитираните правни
разпоредби и предоставя възможност на длъжника по изпълнението да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение в хипотезата, при
която е постановено спиране на изпълнението в производство по чл.282, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Изпълнително дело № 20198380401820 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по
молба на взискателя И.Л.Д. въз основа на издаден изпълнителен лист от
25.04.2019 г. на основание Решение от 03.04.2019 г. по в.гр.д. № 8/2019 г. по
описа на Ямболски окръжен съд, с което е осъден длъжника К.Я.Й. да му заплати
сумата от 23 011 лв., представляваща платена цена по два договора за
покупко - продажба на имот, находящ се в
гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.05.2018 г. до окончателното плащане.
По молба с вх.№ 24056/10.05.2019 г. на
взискателя И.Д., ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки, открити на името
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД и „Райфайзенбанк“ АД
със запорни съобщения с изх.№ 50956/10.05.2019 г., 50957/ 10.05.2019 г. и
50958/10.05.2019 г.
До длъжника е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изх.№49944/08.05.2019 г. до постоянния адрес и адрес по
изпълнителен лист на длъжника, която се е върнала в цялост и Покана за
доброволно изпълнение с изх.№51240/10.05.2019 г. по настоящия адрес на длъжника,
за която е залепено уведомление на 24.06.2019 г. и е получена в срок на 03.07.2019
г.
С молба вх.№ 29832/31.05.2019 г. на основание
чл.432, т.4 ГПК във вр. с чл.282, ал.2 ГПК длъжника по изпълнителното дело К.Я.Й.
е поискал от съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение срещу него и
да вдигне наложените запори върху банковите му сметки до решаване на спора пред
ВКС.
В тази връзка длъжника е приложил копие на
Определение № 224/30.05.2019 г. по гр.д. № 2111/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО,
с което по инициирано от негова страна производство е спряно изпълнението на невлязло
в сила въззивно решение № 28 от 03.04.2019 г. по гр.д. № 8/2019 г. на Окръжен
съд – Ямбол до приключване на касационното производство.
Въз основа на това с разпореждане /без дата,
видно от л. 50 в кориците на делото/ ЧСИ
М.Б. е постановил спиране на изпълнителното дело и отказ да вдигне наложените
запори върху банковите сметки на длъжника.
С постановление от 31.05.2019 г. съдебният
изпълнител е спрял изпълнителното производство по изп.д. № 20198380401820, на основание чл.432, т.4 ГПК.
С молба вх.№ 31316/07.06.2019 г. длъжника отново
е поискал от ЧСИ да вдигне наложените запори върху банковите му сметки и
възбрани във връзка с процесното изпълнителното дело.
С обжалваното разпореждане от 07.06.2019 г. е
постановен отказ да се вдигнат обезпечителните мерки без изричното съгласие на
взискателя, като молбата е изпратена за становище на същия със съобщение с
изх.№ 60795/07.06.2019 г., но такова не е постъпило по изпълнителното дело.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай частния
съдебен изпълнител след като се е запознал със съдържанието на Определение №
224/30.05.2019 г. по гр.д. № 2111/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, с което е
спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 28 от 03.04.2019 г.
по гр.д. № 8/2019 г. на Окръжен съд – Ямбол до приключване на касационното
производство се е съобразил само отчасти с неговите правни последици при
постановяване на отказа си да вдигне наложените запори върху банковите сметки
на длъжника. Това е така, защото обжалваното разпореждане от 07.06.2019 г.
следва да се разглежда в контекста на правните последици, произтичащи от
постановения в хипотезата на чл.282, ал.2 ГПК съдебен акт на Върховния касационен
съд на Република България. Категоричен извод за правните последици на
постановеното в хипотеза на цитираната разпоредба спиране на изпълнението, може
да бъде направен от указанията, съдържащи се в мотивите на т.1 от Тълкувателно
решение № 6/23.10.2015 г. по т.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че спирането
по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното
изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е
висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му
жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е
достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание,
респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално
неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Изискването на
процесуалния закон, за представяне на надлежно обезпечение от страна на
касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е
налице постановеното невлязло в законна сила въззивно решение. Посочените
указания мотивират категоричния извод, че в хипотезата на спиране на
изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се изисква размера на
заложената парична сума, да съответства както на присъдената по невлязлото в
сила осъдително въззивно решение сума, така и на предполагаемия размер на
вредите, които евентуално би могъл да претърпи взискателя, в резултат от
забавеното изпълнение на въззивното решение. Последните, впрочем, могат да
бъдат прогнозирани лесно, като се отчита обстоятелството, че компетентният да
постанови определението по чл. 282, ал.2 от ГПК състав на ВКС е и последната
съдебна инстанция, т.е. произнасянето във времеви план е предвидимо за него.
В този смисъл постановеното в хипотезата на
чл. 282, ал.2 ГПК спиране на изпълнението изисква от съдебния изпълнител да
предприеме незабавно мерки по вдигане на наложените запори, тъй като по
дефиниция следва да се приеме, че съответния състав на ВКС на РБ, който е
постановил определението по чл. 282, ал.2 от ГПК в действителност е взел предвидените в закона
и необходими мерки за определяне на толкова адекватен размер на гаранцията,
която да обезпечава едновременно интереса от събиране на присъдената с
невлязлото в сила въззивно осъдително решение сума, но и евентуалните вреди,
които взискателя в изпълнителния процес би понесъл от забавянето на спряното
изпълнение. Размерът на гаранцията по чл. 282, ал.2 от ГПК се определя от
съответния състав на касационния съд и въпроса за нейната "достатъчност",
в контекста на обезпечаване интересите на взискателя, не може да бъде обсъждана
от съдебния изпълнител, нито в частното производство по обжалване на действията
на съдебния изпълнител. Последният е длъжен само да зачита правните последици
на съдебния акт.
С внасянето на дължимото обезпечение на
основание чл. 282, ал.2, т.1 от ГПК са изпълнени изискванията на закона, поради
което отпада необходимостта от наложените по изпълнителното дело обезпечителни
мерки, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като
съдебния изпълнител е длъжен незабавно да вдигне наложените в изпълнителното
производство запори върху банковите сметки на длъжника, но след като установи,
че постановеното от ВКС на РБ определение от 30.05.2019 г. е запазило правните
си последици към момента на настоящото произнасяне.
По отношение на разноските:
Претенции за сторените в настоящето
производство разноски има само от страна на жалбоподателя. Независимо от изхода
на спора, обаче същата се явява неоснователна по следните съображения: По
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото
именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез подадената
частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се
явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство
по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за
присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е
неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
с вх. № 95010/23.07.2019 г. по описа на СГС /вх. № 38503/09.07.2019 г. по описа
на ЧСИ/ на К.Я.Й. издаденото по изпълнително дело № 20198380401820 по описа на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, разпореждане от
07.06.2019 г., с което е отказано вдигане на наложен запор върху банковите
сметки на длъжника.
УКАЗВА НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ да
приложи незабавно правните последици на представеното пред него и постановено
по реда на чл. 282, ал.2 от ГПК Определение № 224/30.05.2019 г. по гр.д. №
2111/2019г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, за спиране на изпълнението на въззивно
решение № 28 от 03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8/2019г. съгласно описа
на Окръжен съд - Ямбол, съобразявайки указанията в мотивите на настоящото
решение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя – длъжник К.Я.Й. за присъждане на сторените деловодни
разноски, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.