Решение по дело №222/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 194
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20223200500222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр. Добрич, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500222 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Община – Добрич срещу решение №641/16.12.2021г. по
гр.д.№1293/2021г. на Добричкия районен съд, с което въззивникът е осъден да
заплати на ЗЛ. П. П. от гр.Добрич сумата 1 055.73 лева, съставляваща
обезщетение за имуществените вреди, причинени на собствения на ищцата
лек автомобил „БВМ 318 И“ с рег.№*** следствие падане върху него на
27.01.2021г. на уличен осветителен стълб на ул.“***“ в гр.Добрич, както и
съдебно – деловодните разноски.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при
допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с
материалноправните норми. Необосновани, изградени при липса на
категорично заключение от страна вещото лице, изготвило техническата
експертиза и въз основа на недостоверни свидетелски показания, били
изводите на съда за случилия инцидент /по време и обстановка/, като причина
за увреждането на автомобила на ищцата, както и за самия факт на
твърдяното от ищцата увреждане. Липсвали доказателства, чия собственост е
земята, върху която е изграден падналият стълб, дали същият е елемент от
1
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, обслужващи
територията на общината и дали не е включен в капитала на търговско
дружество. Така, необосновано било приетото от първоинстанционния съд, че
падналият осветителен стълб е съоръжение, за чиято поддръжка отговорност
носи общината. По тези съображения се настоява за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения срещу въззивника иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата ЗЛ. П. П., чрез пълномощника си, оспорва жалбата като
неоснователна и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен
от ЗЛ. П. П. срещу Община – Добрич иск по чл.49 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 1 055.73 лева за
имуществените вреди, които са й причинени от това, че на 27.01.2021г. на
ул.“***“ в гр.Добрич уличен осветителен стълб паднал върху собствения на
ищцата автомобил „БВМ 318 И“ с рег.№***, от което на автомобила били
нанесени повреди, а именно – счупено предно панорамно стъкло, деформиран
таван на купето, деформирана рамка на стъкло на задната лява врата,
деформиран уплътнител над задната лява врата, деформирана греда над
тавана лява надлъжна, повредено лаково покритие на тавана на купето, на
рамката на стъклото на задна лява врата и на гредата над тавана лява
надлъжна.
В срока по чл.131 от ГПК ответната Община – Добрич е оспорила иска.
Възразила е срещу това автомобилът на ищцата да е повреден при инцидент,
какъвто се твърди – на 27.01.2021г., на общинска улица, от паднал
осветителен стълб. Възразила е, общината да е отговорна за падането на
осветителния стълб, който не бил нейна собственост, не било посочено и не
била ангажирана отговорността на конкретно физическо лице, на което
общината да е възложила поддръжката на стълба, а и било възможно
падането му да е предизвикано от действия и бездействия на самата ищца или
на трети лица, нямащи нищо общо с общината. Твърдяните от ищцата
повреди по автомобила било невъзможно да бъдат причинени по твърдяния
от нея начин.
2
Установено е по делото, че ищцата притежава лек автомобил „БВМ 318
И“ с рег.№***.
На 27.01.2021г. автомобилът бил паркиран на ул.“***“ в гр.Добрич, в
участъка между ул.“***“ и ул.“***“. Около обяд върху автомобила паднал
уличен осветителен стълб. Това се установява от показанията на разпитаните
по делото двама свидетели. Нито един от тях не е непосредствен очевидец на
падането на стълба. Свидетелят В.К. почиствал снега пред гаража си в
близост, чул силен трясък и, като се обърнал, видял осветителния стълб,
паднал върху паркирания автомобил с горепосочените идентификатори; освен
стълба имало паднало и едно голямо дърво. После общински служители от
озеленяването разчистили улицата от падналото дърво, служители от
общинското „Комуналефект“ вдигнали падналия осветителен стълб, отнесли
го някъде и след няколко дни отново го монтирали. Свидетелят А.И.И.
работи в общинското предприятие „Комуналстрой“ за поддръжка на
уличното осветление и лично участвал в преместването на осветителния
стълб, паднал върху автомобила на ищцата. При така дадените показания от
първия свидетел, напълно безпристрастен по спора и втория свидетел,
общински служител, лично участвал в преместването на падналия стълб,
възраженията на ответника срещу твърдяния от ищцата инцидент от
фактическа страна са напълно необосновани. Несъмнено е, че на 27.01.2021г.
върху автомобила на ищцата, паркиран на ул.“***“, в отсечката между
ул.“***“ и ул.“***“ в гр.Добрич, е паднал осветителен стълб.
От удара на стълба върху автомобила са нанесени повреди - счупено
предно панорамно стъкло, деформиран таван на купето, деформирана рамка
на стъкло на задната лява врата, деформиран уплътнител над задната лява
врата, деформирана греда над тавана лява надлъжна, повредено лаково
покритие на тавана на купето, на рамката на стъклото на задна лява врата и на
гредата над тавана лява надлъжна. Повредите, като вид и тяхната стойност в
размер на 1 055.73 лева се установяват от заключението на вещото лице,
извършило техническата експертиза по реда на чл.207 от ГПК. Вещото лице е
специалист, лично е извършило оглед на автомобила скоро след инцидента и
заключението му за констатираните от него повреди и за механизма на
причиняването им при падането на стълба е обосновано. Няма основание да
не се даде вяра на вещото лице и вместо това да се възприемат показанията на
свидетеля – служител на ответника, според които, въпреки падналия върху
3
него осветителен стълб, по автомобила нямало никакви повреди.
Касае се за осветителен стълб за осветление на улицата, а не за
осветление на отделен недвижим имот, различен от улицата. Така, и двамата
свидетели са охарактеризирали падналия стълб като „уличен“. Освен това
стълбът е преместен и ремонтиран от служители на структурата, чрез която
общината осигурява и поддържа уличното осветление, което не би се
случило, ако /както се навежда в жалбата/ стълбът бе в частен, на трето лице
недвижим имот и бе предназначен за неговото, а не на улицата осветление.
Улицата, чието осветление е осигурявал падналият стълб, е публична
общинска собственост. Верно е посоченото в жалбата, че по делото не е
изследвано дали мястото на инцидента е включено в територията на Община
– Добрич, определена с подробен устройствен план, но то не е било
необходимо и задължително. Тук не става въпрос за знанието на страните и
съда за местонахождението на ул.“***“ в участъка между ул.“***“ и ул.“***“,
а за това, че в срока за отговор ответникът не е възразил посочената улица да
е извън територията на общината. Напротив – обратното следва най-малкото
от факта, че падналият стълб е бил вдигнат и ремонтиран именно от
служителите, чрез които общината осигурява уличното осветление на своята
територия.
Щом като улицата е на територията на общината, то тя е публична
общинска собственост, а съгласно чл.92 ал.1 от ЗУТ отговорна за
изкуственото осветление на улиците – публична общинска собственост е
съответната община, в случая ответната Община – Добрич. В нейна тежест е
да осигури осветлението, както и неговата безопасност, което в случая
ответникът не е изпълнил. По делото няма данни, които да сочат и на най-
малката вероятност падането на стълба да е предизвикано от действие на
ищцата или на друго физическо лице, нямащо общо с ответника. Следва да се
подчертае, че не е било в тежест на ищцата да доказва, че нито тя, нито което
и да било друго лице /несвързано с ответника/ не е извършило деяние,
предизвикало падането на уличния стълб. В тежест на ответника е било да
докаже действителното осъществяване на наведената от него възможност
стълбът да е паднал поради деяние на ищцата или на друго /несвързано с
ответника/ лице. Такова доказване не е проведено от ответника. Очевидно е,
че стълбът е паднал, защото не е бил монтиран и/или поддържан правилно и
4
по начин, изключващ той да падне. Стълбът е паднал, защото служителите и
лицата, чрез които ответникът осигурява и поддържа уличното осветление, не
са изпълнили задълженията си. Въпросът кои конкретно са тези лица би
могъл да има значение за един евентуален бъдещ спор по чл.54 от ЗЗД. Той,
обаче, няма отношение към настоящия спор по чл.49 от ЗЗД, в който
ответникът е отговорен за виновното противоправно бездействие на трето
лице по изпълнение на възложената му от ответника работа, в резултат на
което на 27.01.2021г. на ул.“***“ в гр.Добрич уличен осветителен стълб
паднал върху собствения на ищцата автомобил „БВМ 318 И“ с рег.№***, от
което на автомобила били нанесени повреди, описани по-горе и в размер на
1 055.73 лева.
От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно е първоинстанционното решение, с което
предявеният иск е удовлетворен и то следва да се потвърди, вкл. с
възложената в тежест на ответника отговорност за разноските на ищцата по
делото.
Съответно на изгодния за въззиваемата резултат от въззивното
производство, на същата следва да се присъди платеното от нея адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №641/16.12.2021г. по гр.д.№1293/2021г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Община - Добрич да заплати на ЗЛ. П. П. с ЕГН **********
от гр.Д., сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита пред
въззивния съд.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6