№ 204
гр. Велико Търново , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000263 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 14 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г.
Окръжен съд Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения
от И. П. М. против ЗАД „Алианц България“ АД иск за заплащане на сумата от
120000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2014 г. до окончателното
изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на
неговия брат М. П. М. вследствие на ПТП, настъпило на 29.10.2014 г. на път
I-5, свързващ гр. Русе и гр. Велико Търново по вина на водача Г. К. К.,
застрахован при ответното дружество. Със същото решение на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК И. П. М. е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД
разноски по делото в размер на 5036 лв.
С Определение № 278 от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г.
на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение молбата на И. П. М. за
изменение на горното решение в частта за разноските.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. П. М.
, чрез адв. С. Ч., в която са наведени доводи за неговата неправилност.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че в хода на
1
производството не е установено, че ищецът и починалият са изградили
особено близка и трайна житейска и емоционална връзка и че същият търпи
значителни морални болки и страдания от загубата на своя брат,
обосноваващи присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди, че с
показанията на разпитаните свидетели било доказано наличието на
изключително близка емоционална връзка между починалия М. М. и ищеца.
Недооценено, според жалбоподателя, е останало обстоятелството, че И. М. е
преживял остра стресова реакция вследствие загубата на своя брат, която е
продължила няколко седмици. Посочва, че първоинстанционният съд
неправилно е игнорирал неоспорения от ответника факт, че починалият се
грижел за брат си и всички живеели заедно и задружно, което доказвало, че
отношенията между тях надхвърлят обичайната и традиционна за българското
семейство привързаност между братята. Излага подробни съображения в тази
насока.
Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло
предявеният от И. М. иск, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
деня на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор
по жалбата, като заема становище за неоснователност и недоказаност на
заявените в нея оплаквания. Мотивирано се поддържа становището, че
ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдяната
особено близка дълбока и емоционална връзка между него и починалия му
брат М. М.. Отправено е искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В случай, че
изводите на въззивната инстанция не съвпаднат с тези на първостепенния съд
и искът бъде счетен за основателен и доказан, въззиваемата страна отправя
искане обезщетението да бъде намалено по размер, предвид всички събрани
доказателства за липса на близка емоционална връзка между ищеца и
загиналия му брат. По отношение на претенцията за законна лихва е
направено искане съдът да съобрази разпоредбата на чл. 271, ал. 5 от КЗ
/отм./, както и обстоятелството, че в процесния случай извънсъдебна
претенция въобще не е предявявана, поради което застрахователят не следва
да се счита в забава преди датата на депозиране на исковата молба в съда.
Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция. По
искането за разноски на ищеца е направено възражение, че такова не следва
да се присъжда, ако по делото не е представен договор за правна защита, в
който да е посочено, че същата се осъществява на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв. Направено е и възражение върху поисканото адвокатско
възнаграждение да се начислява ДДС, без да са представени доказателства, че
упълномощеният адвокат или адвокатско дружество са регистрирани по
2
ЗДДС.
Постъпила е и частна жалба от И. П. М. , чрез адв. С. Ч., против
Определение № 278 от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г. на
Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по
делото за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят
счита, че присъдената с решението в полза на ответника сума за разноски по
делото е недължима и не следва да бъде възложена в тежест на ищеца, тъй
като липсват доказателства за реалното им заплащане и определеният размер
от 5036 лв. е прекомерен с оглед материалния интерес по делото.
Отправено е искане до съда за изменение на решението в частта за
разноските, като същото бъде отменено изцяло в частта, с която в полза на
ответника са присъдени разноски за първата инстанция или размерът на
адвокатското възнаграждение да бъде намален до предвидения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер.
Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор, в който заема
становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се иска намаляване
на присъденото възнаграждение поради прекомерност, както и за
неоснователност на същата в останалата част. Развити са подробни доводи в
тази насока. Претендира се присъждане на разноски за изготвяне на отговора
на частната жалба.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Ловеч е сезиран с искова молба, подадена от И. П. М. ,
против ЗАД „Алианц България“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат му, настъпила при ПТП на
29.10.2014 г., в размер на 26000 лв., частично от общата дължима сума от
120000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
3
датата на деликта до окончателното изплащане на претендираната сума. В
исковата молба е изложено, че на 29.10.2014 г., на път I-5, свързващ гр. Русе и
гр. Велико Търново, Г. К. К., управлявайки лек автомобил марка „Пежо“,
модел „306“, причинил виновно ПТП, при което настъпила смъртта на
пътника в автомобила – М. П. М.. Произшествието настъпило при следния
механизъм: водачът управлявал лекия автомобил с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, като при добра видимост и мокра пътна
настилка, след ляв завой в посока гр. Бяла, автомобилът напуснал пътното
платно вдясно по посока на движението и се блъснал челно в крайпътно
дърво. По случая било образувано ДП № 3166/2014 г. по описа на ОД на МВР
гр. Русе (пр. пр. № 2528/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Русе).
Излага се още, че след като научил за смъртта на брат си, ищецът изпаднал в
силен шок. Двамата братя били изключително близки, израснали заедно, без
баща, като се подкрепяли материално и морално и разчитали един на друг в
трудните моменти. До смъртта на М., братята живеели в едно домакинство,
като споделяли радостните моменти и несгодите. Отношенията им били
изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Загубата на брат му направила
ищеца по-вглъбен, апатичен и асоциален. Предизвикала проблеми със съня,
депресия и отчаяние от това, че никога повече нямало да види своя брат.
Между починалия и ищеца съществувала постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. И. М. разчитал винаги и за всичко на починалия си брат.
За ищеца загубата била внезапна и неочаквана, съпроводена с неописуема
мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред.
Вследствие загубата на обичания си брат, ищецът развил остра стресова
реакция и душевно разстройство. Поради изложеното ищецът счита, че има
основание да получи обезщетение за смъртта на брат си в посочения размер.
С отговора на исковата молба се оспорва материалноправната
легитимация на ищеца по съображения, че тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е постановено след
датата на процесното ПТП, поради което не следва да се прилага спрямо
настоящия случай. Правото на ищеца да получи обезщетение е оспорено и по
съображения за липса на данни той да е създал трайна и дълбока емоционална
връзка със загиналия и да търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които да подлежат на справедливо обезщетяване. Оспорени са и
твърденията на ищеца за развита остра стресова реакция и душевно
разстройство. Оспорва се и дължимостта на лихвата от датата на ПТП.
В хода на производството ищецът е изменил претенцията си по реда на
чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същата следва да се счита предявена за пълния
размер от 120000 лв.
За да отхвърли предявения иск с обжалваното решение, решаващият
състав е приел, че ищецът не е установил по безспорен начин съществуването
на изключително близки отношения с починалия М. М., надвишаващи
4
нормално присъщите на родството с брат му.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.10.2014 г., в следобедните часове, Г. К.
К., М. П. М., И. Т. Н., С. Г. М. и Ц. П. Х. отпътували заедно от гр. Троян в
посока към гр. Русе. Петимата пътували с лек автомобил марка „Пежо“,
модел „306 XR“, с рег. № ОВ 13****, управляван от собственика Г. К.. След
кратък престой в гр. Русе отпътували обратно към гр. Троян, като
автомобилът отново бил управляван от К.. М. М. седял на предната дясна
седалка, а останалите трима – на задната седалка на автомобила. Около 20:10
ч. се движели по път I-5, от гр. Русе към гр. Бяла. К. управлявал автомобила
със скорост около 102,6 км/ч. Пътното платно било двупосочно, с две ленти
за движение, покрито с едрозърнест асфалт, като поради дъждовното време
пътната настилка била мокра. В района на км 28+900 водачът изгубил
контрол над управлението на автомобила, който напуснал пътното платно
вдясно по посоката си на движение, преминал през банкета и навлязъл в
терена край пътя. Последвал челен удар в крайпътно дърво, при който се
деформирала предната част на автомобила. В резултат на деформациите по
купето и получените травматични увреждания, на мястото на произшествието
настъпила смъртта на Г. К., М. М. и И. Н.. Причината за настъпване на
смъртта на М. М. се дължи на тежка съчетана травма и остра кръвозагуба,
причинени при процесното ПТП.
Не е спорна и родствената връзка на ищеца И. М. с починалия М. М..
Двамата са пълнокръвни братя.
Не се спори също, че водачът е застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода 07.01.2014 г. –
06.01.2015 г.
За установяване на отношенията между ищеца и починалия му брат са
разпитани свидетелите М. М., Г. С., К. Б., П. И. и Д. М..
В показанията си свидетелката М. М. излага, че приживе М. бил много
отговорно и кротко дете. И. от малък бил болен и като пораснал, брат му
започнал да помага на майка си в грижите за него, тъй като бащата и майката
са разделени от 2000 г. И. живеел с двамата си братя и с майка си. Не е имало
скандали между тях, много си помагали и се разбирали. И. бил много близък
с М. и загубата била трагична за него. След смъртта на брат си той се
затворил в себе си и започнал по-сериозно лечение, тъй като страдал от киста
на мозъка и епилепсия. Преди пак приемал лекарства за епилепсията. По
предписание на лекари не присъствал на погребението, като му отнело около
1-2 години да свикне с мисълта, че брат му го няма и да започне на ходи на
5
гробищата с майка си.
Свидетелката Г. С. посочва, че М. живеел с майка си и своите братя.
Работел, полагал грижи за И.. След смъртта на М., ищецът се затворил в себе
си, станал по-чувствителен, по-притеснителен. Изживявал стреса от
случилото се. Споделял на свидетелката, че е уплашен и не се чувства добре
след загубата на брат си.
Свидетелката К. Б. разказва, че след смъртта на М., заболяването на И.
се влошило. Той се притеснил, уплашил се и започнал да боледува по-често.
Отношенията между двамата братя били много добри. М. се грижел за И.,
помагал му и в обучението. След смъртта на брат му, здравословното
състояние на И. се влошило. Самият той споделял, че му било много мъчно и
не може да преживее загубата.
Като свидетел по делото е разпитан и П. И. – баща на ищеца. В
показанията си той излага, че е разведен с майката на И. от 2003 г. и до
развода живеели заедно. Със синовете си М. и И. се виждал често – винаги
когато има възможност да ги посети. Поради състоянието си, през цялото
време И. бил частен ученик. Всички му помагали вкъщи с каквото могат,
включително и неговият брат М.. Според впечатленията на свидетеля, И.
приел новината за смъртта на брат си ужасно, като към настоящият момент
състоянието на И. във връзка със смъртта на брат му е все още такова.
Пред първоинстанционния съд показания е дал и Д. М. – брат на ищеца.
В разказа си той споделя, че отношенията между И. и М. били добри. Тримата
братя живеели заедно, събирали се с приятели, без да игнорират И. поради
състоянието му. За него основно се грижела майка им. Свидетелят Д. М. и
брат му М. също помагали в грижите за И., доколкото могат. И. приел много
„тегаво“ смъртта на М.. Тя предизвикала промяна в поведението му – преди
това той бил по-комуникативен.
По делото е допусната и изслушана съдебно – психиатрична експертиза.
Вещото лице установява, че И. М. страда от лека умствена изостаналост
/средна степен на дебилност/, разстройство на личността и поведението,
дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък, епилепсия
– комплексни парциални припадъци и вторично генерализирани припадъци,
арахноидна киста в дясно темпорално. Същият е лекуван в ДПБ Ловеч три
пъти: от 18.06.2013 г. до 21.06.2013 г., от 17.07.2013 г. до 29.07.2013 г. и от
21.01.2016 г. до 08.02.2016 г., като е освидетелстван с 87 % трайно намалена
работоспособност – Експертно решение № 1827/29.11.2017 г. От
заключението на вещото лице се установява, че при И. М. липсват данни за
остро душевно разстройство, възникнало след смъртта на неговия брат М. М..
Ищецът вероятно е преживял остра стресова реакция, която представлява
нормален физиологичен отговор на събитието. И. не може да опише
симптомите на тази реакция, емоционалните си преживявания и поведението
6
си, поради наличието на умствена изостаналост и нисък интелектуален
капацитет. При него е налице и недостатъчен капацитет за разбиране на
собствените чувства, както и емоциите на околните. Вещото лице посочва, че
симптомите на остра стресова реакция най-вероятно са продължили до
няколко седмици след датата на психо-травмиращото събитие. Точната
продължителност не може да се определи поради липса на обективни данни,
медицинска документация, поради отдалечеността във времето, както и
поради склонността на И. М. към преувеличаване на минали или
съществуващи психопатологични симптоми. Експертът приема, че острата
стресова реакция, която вероятно е преживял М.в при научаване на факта за
смъртта на своя брат, е отзвучала след няколко седмици, като това се дължи
до голяма степен и на обстоятелството, че същият приема лекарства с
противоепилептично и антипсихотично действие, които имат също и
тимостабилизиращо действие, т.е. регулират и уравновесяват емоциите на
индивида. При И. М. не е налице остро душевно разстройство и същият не е
боледувал от такова. Вещото лице посочва, че към момента на
освидетелстването не се установяват клинично значими симптоми на
депресия, на посттравматично стресово разстройство или други последици от
преживяната психотравма. Експертът изяснява, че острата стресова реакция
представлява преходна реакция на изключително силен психичен стрес.
Симптомите на този тип реакция показват голямо разнообразие. Характерно е
първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно ограничаване на
яснотата на съзнанието, стеснение на вниманието, невъзможност за
възприемане на стимули и дори лека дезориентация. След
психотравмиращото събитие физическата и емоционална реакция е свързана с
проявата на потиснато настроение, трудности при съсредоточаването и при
припомняне на детайли от събитието, както и промени в съня. По принцип
острите стресови реакции отзвучават бързо /до 48 часа/, а ако симптомите
продължат за по – продължителен период от време, диагнозата би била
съвсем различна /посттравматично стресово разстройство, разстройство в
адаптацията или протрахирана депресивна реакция/. Изяснено е, че
посочените в исковата молба остро душевно разстройство и остра стресова
реакция е необходимо да бъдат потвърдени и клинично доказани при преглед
от специалист - психиатър и/или психолог, а за да се докаже връзката със
стресогенното събитие е изключително важно този преглед да бъде извършен
непосредствено след преживения стрес и възникването на първите симптоми
на болестта /ако такава е налице/. Преди процесното ПТП, при извършен
преглед и освидетелстване на И. М. през 2013 г. е установено, че същият е с
дефицит по отношение на интелектуалните годности и когнитивните процеси,
ограничени са възможностите за самоконтрол и социалната адаптация е
значително затруднена. Установено е, че той е емоционално незрял, трудно
инициира контакти и не може да изгражда и развива приятелски и
партньорски взаимоотношения. За него са присъщи бедно себепознание и
ограничени възможности да анализира собственото си поведение и
7
съразмерно да предвижда резултата от действията си, поради което често
пъти поведението му е непредсказуемо и социално неприемливо. Трудно
разбира смисъла на обичайни житейски ситуации. В резултат на това и
поради присъщите му емоционална неустойчивост и нисък праг на раздраза,
реагира с бърз интензитет на негативните емоции и несъразмерно с повода.
Тези психологични констатации и заключения са потвърдени и при второто
освидетелстване на И. М. през 2016 г. Семейната среда и заболяванията на И.
М. не могат да се отчетат като фактори, обуславящи проявата на остро
душевно разстройство. М.в не страда от такова. На психическото му
състояние не са повлияли и взаимоотношенията му с другия му брат и с
неговия баща, както и смъртта на баба му.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице
уточнява, че състоянието на остра стресова реакция при И. М., породена от
смъртта на брат му е нормална реакция, както при всеки индивид.
Съществуват тежки заболявания и личностни разстройства, при които е
възможно хората да не са в състояние да осъзнаят случилото се, но при И. М.
се касае за нормална физиологична реакция от загубата на близък човек.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Г.
К., в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на М. М..
Между противоправното и виновно поведение на К., изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти не са спорни
между страните и се доказват от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
К. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. С оглед на това,
за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./. К. се явява застраховано лице
по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./. Ищецът като увредено лице при
настъпилото ПТП е упражнил правото си на пряк иск от застрахователя,
възможност, предвидена в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложим по силата на § 22
от ПЗР на КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на сега действащия КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс,
се прилага част IV от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на този кодекс. В случая застрахователният договор е сключен
на 06.01.2014 г., преди влизане в сила на новия КЗ, считано от 01.01.2016 г. и
няма данни страните да са договорили друго, поради което са приложими
8
правилата на отменения КЗ, в които не е въведено законодателно изискване за
предварително уведомяване на застрахователя като предпоставка за
допустимост на съдебната претенция.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попада ли ищецът сред
кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП М. М.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато привързаността им е толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Изградените отношения между братята на привързаност, подкрепа и
емоционална близост, и съответно отражението на загубата на един от тях
върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето, което
претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия М. М. и
неговия брат И. М. е съществувала обичайна връзка между родственици,
която не се характеризира с изключителна близост, последица от което е
степента на търпените болки и страдания да не е толкова завишена, че да
оправдава получаването на обезщетение. По отношение на ищеца М.в се
доказа, че той и починалият са пълнокръвни братя, които са израсли заедно в
дома на майката, където ищецът живее и понастоящем. Установи се, че
основната грижа за него се полага от неговата майка, подпомагана от другите
й синове. За отношенията между братята са разпитани свидетели, според
които между тях не е имало скандали и те са си помагали един на друг. В
показанията на разпитаните по делото свидетели липсва конкретика за
връзката между ищеца и починалия му брат. Изложените от тях общи
9
впечатления не могат да удовлетворят изискванията за пълно и главно
доказване на състоянието на трайна и дълбока привързаност, и емоционална
близост между двамата. Не са изложени конкретни впечатления от
ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и обоснован
извод относно дълбоката емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищецът търпи болки и страдания от смъртта на своя брат М. М., които да
обуславят присъждането на обезщетение в претендирания размер. Помощта,
която починалият е оказвал на ищеца приживе е негов морален дълг, който е
нормативно закрепен в разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 СК и е в рамките
на обичайната помощ, която се следва на член от семейството, особено
предвид обстоятелството, че И. М. страда от заболявания, които обуславят
необходимост от такава помощ. Не се доказаха търпени продължителни във
времето, и засилени негативни субективни изживявания, болки и страдания
от смъртта на М. извън обичайната тъга. Няма данни загубата на брат му да се
е отразила и на ежедневното битие на ищеца. Свидетелските показания
относно състоянието на И. след инцидента и промяната в поведението му
имат оценъчен характер, без да са подкрепени с конкретни ситуации, от които
да се мотивира такава промяна. В тази връзка преценката на вещото лице по
изслушаната съдебно – психиатрична експертиза следва да бъде
предпочетена, тъй като то е съпоставило данните за душевното му състояние
преди и след инцидента, и е направило професионален анализ на тези
състояния. Според заключението, което съдът възприема изцяло като
обективно, пълно, компетентно и мотивирано, стресовата реакция, която И.
М. е преживял, е нормален физиологичен отговор на стресогенното събитие
(смъртта на неговия брат), като тази реакция е отшумяла за няколко седмици
и няма данни да се е задълбочила и отразила на психическото му състояние в
дългосрочен план. Няма данни ищецът да страда от остро душевно
разстройство, което да е причинено от негативните му преживявания във
връзка със смъртта на брат му при процесното ПТП. С оглед на това,
настоящият състав намира, че не се доказа толкова трайна и дълбока
емоционална връзка между тях, която да доведе до надвишаващи обичайните
болки и страдания от смъртта на починалия брат.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не се доказа, че между ищеца и починалия му брат е
съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, поради което тежестта на
негативните изменения в душевен план за ищеца да надхвърля нормално
присъщите морални болки и страдания, и с оглед на това за него следва да
бъде отречена материалноправната легитимация да получи обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на загиналия си брат. Това налага
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и съобразено с
материалния закон.
При този изход на делото, в полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК.
10
Възражението, направено от процесуалния представител на жалбоподателя
М.в, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
застрахователя, се явява неоснователно. Възнаграждението на адвоката
възлиза на стойност 4716 лв. с ДДС. Тази сума е съобразена с обжалваемия
интерес от 120000 лв., като е близо до минималните размери по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен
ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредбата. Поради изложеното, И. М. следва да
бъде осъден да заплати на ответното дружество адвокатско възнаграждение в
размер на 4716 лв.
По частната жалба:
С Решение № № 14 от 05.02.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г.
Окръжен съд Ловеч е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. П. М. да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД разноски по делото в размер на 5036
лв.
В срока за обжалване ищецът И. М. е подал молба за изменение на
решението в частта за разноските, с искане решението да бъде отменено в
частта, с която е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество
разноските по делото, съответно размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Определение № 278 от 19.06.2020 г., постановено по т.д. № 6/2019 г.
на Окръжен съд Ловеч е оставена без уважение молбата на И. П. М. с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. За да достигне до този решаващ извод, съдът
е приел, че от страна на ответника са представени доказателства за сторените
разноски, а платеното адвокатско възнаграждение не е в завишен размер с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Това
определение е предмет на проверка в настоящото производство.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.
3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално
допустима, и следва да се разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за правилно и
съответно на процесуалния закон. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Възражението на жалбоподателя за недължимост
на разноските по делото е неоснователно. В настоящия случай искането на
ответника по делото за присъждане на сторените в производството пред
11
първата инстанция разноски е своевременно направено, представен е списък
по чл. 80 от ГПК, както и документи, удостоверяващи реалното заплащане на
адвокатското възнаграждения – фактури и извлечения от банковата сметка на
адвокатското дружество, от които е видно, че съответните възнаграждения за
процесуално представителство по делото са постъпили по сметката на
дружеството и разходите за тях са направени реално.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъденото с
първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение в полза на
ответното застрахователно дружество. Претендираното от ответника и
присъдено с решението адвокатско възнаграждение възлиза на 4716 лв. с
ДДС. Тази сума е съобразена с материалния интерес по делото и е изчислена
в минимален размер по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В общата сума е включен и ДДС,
съобразно § 2а от ДР на Наредбата. На възмездяване подлежат и направените
от ищеца разноски за депозит за вещото лице, депозит за призоваване на
свидетелите по делото, както и на заплатената сума за издаване на съдебни
удостоверения. С оглед на това, настоящият състав счита, че изводът на
първостепенния съд да остави молбата на И. М. с правно основание чл. 248 от
ГПК без уважение се явява правилен.
По така изложените съображения съдът приема жалбата за
неоснователна, което обуславя потвърждаване на обжалваното определение.
Разноски в полза на ответника по частната жалба не следва да бъдат
присъждани, тъй като защитата по договора за правна защита и съдействие
касае представителството по исковото и въззивното производство и всички
процесуални действия, извършвани в хода им, включително и по решаване на
процедурния въпрос по чл. 248 ГПК, който няма самостоятелен характер.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 278 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 05.02.2020 г., постановено по т.д.
№ 6/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлен, като неоснователен и
недоказан, предявения от И. П. М. против ЗАД „Алианц България“ АД иск за
заплащане на сумата от 120000 лв., ведно със законната лихва от 29.10.2014 г.
до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат М. П. М. вследствие на ПТП, настъпило на
29.10.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА Oпределение № 278 от 19.06.2020 г., постановено
по т.д. № 6/2019 г. на Окръжен съд Ловеч, с което е оставена без уважение
молбата на И. П. М. за изменение на Решение № 14 от 05.02.2020 г.,
12
постановено по т.д. № 6/2019 г. на Окръжен съд Ловеч в частта за разноските.
ОСЪЖДА И. П. М. , ЕГН **********, от гр. Троян, **********, със
съдебен адрес гр. София, **********, чрез адв. С. Ч., да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, Център, бул. „Княз Александър
Дондуков“, № 59, сумата от 4716 /четири хиляди седемстотин и
шестнадесет/ лева, представляваща разноски за въззивното производство –
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13