РЕШЕНИЕ
№ 2465
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Административно
наказателно дело № 20241110211278 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Д. Б., чрез адв. В. К. - САК, срещу наказателно постановление
№ 24-4332-016228/15.07.2024г., издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. На
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/
лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателят сочи, че както в АУАН, така и в НП липсват основни
реквизити - в какво се изразява самото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателства, които го потвърждават, както и че не са посочени съответните законови
разпоредби, които са нарушени. Отделно от това се посочва и че не са описани и
съответните обстоятелства, при които се твърди да е извършено нарушението. Твърди се, че
не е ясно в кой момент е бил подаден червеният сигнал -преди, по време или след навлизане
в кръстовището, с оглед на съставомерност на твърдяното нарушение на нормата от Закона
за движение по пътищата. Посочва се още, че от съставения протокол за ПТП било ясно, че
именно моторът е ударил автомобила, а не обратното. Моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
За проведеното на 17.02.2025г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който в дадения ход на делото по
същество пледира за отмяна на наказателното постановление, тъй като по делото не е
доказано извършеното нарушение, като излага твърдение, че ако водачът не е в състояние да
спре, може да премине през кръстовището. Поддържа, че от видеозаписите, възпроизведени
1
по делото е налице съпричиняване от страна на водача на мотора. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Михайлова, която моли съдът да потвърди
атакуваното наказателно постановление, като излага подробни съображения за това,
включително и депозирано по делото писмено становище. Поддържа, че видно от
видеозаписите по делото водачът на лекия автомобил и нарушител е има възможност да
спре и не е било необходимо да преминава на червен светофар на светофарната уредба.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 24.06.2024г. около 17:00ч. в гр. София жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил
„Тойота Аурис”, ДК № СВ6460XH по бул. „Цариградско шосе”. Движел се с посока от бул.
„Еминеску” към бул. „Цар Освободител”. На кръстовището, образувано от бул.
„Цариградско шосе” и бул. „Евлоги и Х. Георгиеви”, управляваният от жалбоподателя
автомобил преминал на забранен червен сигнал на работещата в нормален режим
светофарна уредба. В следствие на това лекият автомобил, управляван от Барбутов, станал
причина за за настъпването на ПТП с движещият се в ляво на разрешен сигнал Мотоциклет
“Сузуки” ВЛ 800, с рег. № СА 4031 К. След настъпването на ПТП- то е извикан патрул на
ОПП СДВР в състав от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР Светослав Тодоров и
младши автоконтрольор при ОПП СДВР Лъчезар Йотов, пред които жалбоподателят Х. Б. и
другият водач на мотоциклет “Сузуки” ВЛ 800, с рег. № СА 4031 К - Янислав Вадински
попълнили декларации, в които всеки собственоръчно описал случилото се ПТП и
причините поради които е настъпило. От полицейските служители бил съставен и протокол
за ПТП, както и към него била изготвена скица на пътното транспортно произшествие. В
декларацията от 24.06.2024г., попълнена собственоръчно от жалбоподателя Х. Б. и
попълнена непосредствено след самото ПТП, същият е посочил, че вината за настъпването
на ПТП-то е негова, както и че не е видял, че сигнала на светофарната уредба е бил червен.
Предвид това свид. Кръстев съставил АУАН Серия GA № 1349604/24.06.2024 срещу Б. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗдвП. АУАН бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал, както и получил екземпляр от същия.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. , т. 5 от ЗДвП на Б. била наложена глоба в размер на
100 /сто/ лв. за нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Кръстев и Йотов, и писмени - справка-картон на
водач; 2 бр. декларации, попълнение от участниците в ПТП-то Б. и Вадински, протокол за
ПТП и скица към него; възпроизведените в съдебно заседание записи от камери,
разположени на кръстовището на бул. “Цариградско шосе” и бул. “Евлоги и Х. Георгиеви”;
заповед № 8121к-13318/28.10.2019г.; заповед № 513з-1818/13.03.2017г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., , както и всички други доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК.
Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на
жалбоподателя Б. се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитаните
свидетели-очевидци, както и от попълнените собственоръчно от участниците в ПТП-то два
броя декларации, както и от възпроизведените в открито съдебно заседание 3 броя
видеозаписи от камерите, разположени на кръстовището на бул. “Цариградско шосе” и бул.
“Евлоги и Х. Георгиеви”. В декларацията от 24.06.2024г., попълнена собственоръчно от
жалбоподателя Х. Б. и попълнена непосредствено след самото ПТП, същият е посочил, че
вината за настъпването на ПТП-то е негова, както и че не е видял, че сигнала на
светофарната уредба е бил червен. В декларацията, попълнена от водача на мотоциклета
Вадински се посочва, че същият е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба. Освен
това видно от възпроизведените записи от видеокамерите се вижда съвсем ясно как докато
светва зелен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. “Цариградско шосе” и
бул. “Евлоги и Х. Георгиеви”. преминава водач на мотоциклет, като същевременно
преминаващия и минаващ на червен сигнал лек автомобил се врязва в него без да спре на
червения сигнал на светофарната уредба. От видеозаписа е видно и че останалите МПС-та,
намиращи се около процесното МПС, което се врязва в мотоциклета спират при червен
сигнал на светофарната уредба. Поради последното именно се явява неоснователно
наведеното възражение от страна на защитника на жалбоподателя, че жалбоподателят не е
имал възможност на спре при подаден червен сигнал на светофарната уредба, тъй като това
е било очевидно възможно за останалите моторни превозни средства, които са се движили
успоредно с жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Според чл. 31, ал.7, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗдвП (ППЗДвП)
червеният сигнал на светофарната уредна означава “забрана за преминаване’. Същевременно
жълтият сигнал съгласно чл. 31, ал.7, т. 4 от ППЗДвП предупреждава, чче предстои
включване на червен или зелен сигнал и забранява навлизането в кръстовището, освен
когато превозното средство е навлязло толкова близо до мястото за спиране, че спирането би
било невъзможно или би създало опасност за другите участници в движението.
В настоящия случай обаче не е установено преминаване при жълт, а при червен сигнал на
светофарната уредба, като това обстоятелство се установява безспорно от събраните
3
доказателства - записите от видеокамерите на процесното кръстовище и собственоръчно
попълнените и подписаните от участниците в ПТП-то два броя декларации, като в тази на
жалбоподателя същият изрично заявява, че е пропуснал да види червеният сигнал, тъй като
се загледал в МПС-тата покрай него. Същото е видно освен това и от съставения протокол за
ПТП и скицата към него. Следователно аргументацията на защитата относно допустимостта
за преминаване на жълт сигнал не кореспондира с фактическата обстановка, при която
нарушението е извършено при вече подаден червен сигнал, когато движението е вече
абсолютно забранено.
Освен това при функционираща и синхронизираща светофарна уредба не е възможно
едновременно на едно и също платно в различни посоки да се подава червен и зелен сигнал,
тъй като това би създало пряка опасност от инциденти. Следователно след като
мотоциклетиста е навлязал в кръстовището при зелен сигнал, логично е било вече да е
подаден червен сигнал за останалите направления, включително за това, по което се е
движел лекият автомобил, управляван от жалбоподателя.
Отделно от това, съдът отчита, че основната цел на светлинната сигнализация е да осигури
безопасност и ред в кръстовището, и неспазването й представлява едно от най- сериозните
нарушения на правилата за движение по пътищата, особено когато в резултат на него е
настъпило пътнотранспортно произшествие с пострадал участник. Поради това и
неоснователно се явява наведеното възражения от жалбоподателя, че фактическата
обстановка по делото не е доказана.
Съдебният състав кредитира изцяло депозираното от свидетелите Кръстев и Йотов, които
демонстрираха съхранен спомен относно процесните събития, намирайки показанията им за
обективни, достоверни и лишени от заинтересованост.
Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и
компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно
длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на
заповед № 8121к-13318/28.10.2019г.; заповед № 513з-1818/13.03.2017г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно
съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат
всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с необходимата степен на конкретизация
обстоятелствата по твърдените да са извършени нарушения, обусловили санкционирането на
нарушителя по административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да
са осъществени. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на нарушителя и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт. Наведените възражения на защитника в тази насока са напълно
4
неоснователни, тъй като съвсем ясно в наказателното постановление са описани
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е било
извършено, както и са отразени цифрово и словом в какво се състои нарушението.
Въз основа кредитираните доказателствени източници съдът прие, че жалбоподателят Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през
кръстовището, образувано между от бул. „Цариградско шосе” и бул. „Евлоги и Х.
Георгиеви”, при забранен /червен/ сигнал на работещата в нормален режим светофарна
уредба, е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да
съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал,
означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре. Нарушението е
от категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като
резултат от извършването му не се изисква като елемент от обективната съставомерност.
Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в
червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата
за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре, въпреки
което не го е направил.
Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП налага се голба в размер на 150 лв. на който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба,
която съгласно санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидена в
абсолютен размер от 200 /двеста/ лв. Предвид това атакуваното наказателно постановление
по този пункт е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от процесуалния
представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът прецени, че
претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-016228/15.07.2024г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР срещу Х. Д. Б. за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което му е наложено административно
наказание на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. , т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 /двеста/
лв.
ОСЪЖДА Х. Д. Б. ЕГН: **********, с адрес гр. Бургас, ж.к.. „Братя Миладинови“ № 65,
вх. 2, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума
в размер на 80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6