ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Велико Търново, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ АД със седалище
гр.София, чрез пълномощника й Ст. ЮК Г. П., против Разпореждане от 30.08.2021г.,
постановено по гр. д.№2032/2019г. по описа на РС – Велико Търново, с което на основание
чл.404 т.1 ГПК вр. чл.422 ал.3 вр. чл.245 ал.3 ГПК е разпоредено да се издаде ИЛ в полза на
Г. ИВ. ИВ. срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София за сумата от 4482,05лв. – платена на
взискателя по изп. д.№292/2019г. на ЧСИ Дияна Колева на основание издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д.№3917/2018г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на обратен ИЛ
на ответника Г. АНГ. Г.. Развити са оплаквания, че обжалваният акт е постановен в
противоречие със закона и в нарушение на императивната норма на чл.422 ал.4 ГПК,
доколкото искът по чл.422 ал.1 ГПК е частично отхвърлен, поради неизискуемост на
вземането, а съгласно разпоредбата на чл.422 ал.4 ГПК обратен ИЛ не се издава, ако искът е
отхвърлен, поради неизискуемост на вземането. Моли съда, да постанови определение, с
което да отмени изцяло обжалваното разпореждане чл.422 ал.3 вр. чл.245 ал.3 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна – ответника Г. ИВ. ИВ..
Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
В полза на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София против солидарните длъжници Г. АНГ. Г. и Г.
ИВ. ИВ. е издадена заповед по чл.417 ГПК и ИЛ въз основа на нея по ч.гр.д.№3917/2018г. по
описа на ВТРС.
Въз основа на издадения ИЛ по ч.гр.д.№3917/2018г. по описа на ВТРС е образувано
ИД №292/2019г. по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, по което, видно от
1
съобщение изх.№8209/14.07.2021г. от ЧСИ Д.Колева, от длъжника Г. ИВ. ИВ. на 109.2019г.
е постъпила и разпределена сума в размер на общо 10 547, 57лв., от която сумата,
разпределена в полза на взискателя в размер на 9 437,63лв. включва и главница 7,205,02лв.,
неолихвяемо вземане, лихва за забава: 6,36лв., неолихвяемо вземане, договорна лихва:
225,98лв.
С влязло в законна сила на 15.03.2021г. съдебно решение №260089/13.08.2020г. по
гр.д.№2032/2019г. на ВТРС, частично отменено с решение №86/15.03.2021г. по в.гр.д.
№774/2020г. по описа на ВТОС, предявеният против Г. АНГ. Г. и Г. ИВ. ИВ. при условията
на пасивна солидарност иск по чл.422 ал.1 ГПК за съществуване на вземането по издадената
заповед по чл.417 ГПК и ИЛ по ч.гр.д.№3917/2018г. по описа на ВТРС е уважен частично,
като е ОТХВЪРЛЕН за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от
30.01.2004г. и допълнително споразумение от 16.07.2013г. над сумата 2 736,31лв. до пълния
предявен размер от 7 205,02лв., ведно със законната лихва от 20.12.2018г. до окончателното
изплащане, договорна лихва за периода 03.09.2018г. – 19.12.2018г. над сумата 219 до пълния
предявен размер от 225,98лв. и лихвена надбавка за забава за периода 03.09.2018г. –
19.12.2018г. в размер на 6,36лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№3917/2018г. на ВТРС.
Видно от мотивите на въззивното съдебно решение по в.гр.д.№774/2020г. по описа на
ВТОС, искът по чл.422 ал.1 ГПК за главница над сумата 2 736,31лв. до пълния предявен
размер от 7 205,02лв. е отхвърлен, поради неизискуемост на вземането, за договорна лихва
за периода 03.09.2018г. – 19.12.2018г. над сумата 219 до пълния предявен размер от
225,98лв. – като недоказан по размер, а за лихвена надбавка за забава за периода
03.09.2018г. – 19.12.2018г. в размер на 6,36лв. – като недоказан по основание, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради което претенцията на банката за
„лихвена надбавка за забава“ се явява неоснователна.
Въз основа на подадена молба от ответниците по иска по чл.422 ал.1 ГПК за издаване
на обратен ИЛ е постановено обжалваното с частната жалба Разпореждане
№260413/30.08.2021г. по гр.д.№2032/2019г. по описа на ВТРС, с което на основание чл.404
т.1 ГПК вр. чл.422 ал.3 вр. чл.245 ал.3 ГПК е разпоредено да се издаде ИЛ в полза на Г. ИВ.
ИВ. срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София за сумата от 4482,05лв. – платена на взискателя по
изп. д.№292/2019г. на ЧСИ Дияна Колева на основание издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д.№3917/2018г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на обратен ИЛ на ответника
Г. АНГ. Г..
Разпореждане №260413/30.08.2021г. по гр.д.№2032/2019г. по описа на ВТРС В
ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ молбата за издаване на обратен ИЛ на ответника Г. АНГ. Г.,
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въз основа на издадения по силата на обжалваното Разпореждане
№260413/30.08.2021г. по гр.д.№2032/2019г. по описа на ВТРС обратен ИЛ е образувано ИД
№598/2021г. по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, като ПДИ е връчена на
длъжника „БАНКА ДСК“ АД на 14.10.2021г., а настоящата частна жалба е подадена по
2
куриер на 25. 10.2021г., т.е. в рамките на двуседмичният срок за обжалване по чл.407 ал.1
ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният двуседмичен срок за
обжалване, който тече от връчване на ПДИ, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
На основание чл.422 ал.3 ГПК, ако искът бъзе отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява и се прилага чл.245 ал.3 изр. второ ГПК. Според чл.245 ал.3
изр.2 ГПК, в този случай съдът, който е постановил решението, издава ИЛ на длъжника
срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси
и разноски м изпълнителното производство. Съгласно т.13 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което
произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се
издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245 ал.3 изр.2 ГПК за сумата, предмет на
отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му
суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения ИЛ въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер
на тези суми.
Съгласно новелата на чл.422 ал.4 ГПК /нова – ДВ, бр.86/27.10.2017г./, обратен ИЛ не
се издава, ако искът е отхвърлен, поради неизискуемост на вземането.
В процесният случай с влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д.
№2032/2019г. по описа на ВТРС искът по чл.422 ал.1 ГПК против ответниците, видно от
мотивите към въззивното съдебно решение по В.гр.д.№774/2020г. на ВТОС, е частично
отхвърлен за главница за разликата над сумата 2 736,31лв. до пълния предявен размер от
7 205,02лв., т.е. за сумата от 4468,71лв., не поради невъзникване на вземането, а е отхвърлен,
поради неизискуемост на вземането, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
сочената от ищеца дата и на предявеното основание, поради което и с оглед новелата на
чл.422 ал.4 ГПК, която не е съобразена от първоинстанционният съд, обратен ИЛ за
разликата над сумата 2 736,31лв. до пълния предявен размер главница от 7 205,02лв., т.е за
сумата от 4468,71лв., не следва да бъде издаден, тъй като искът е отхвърлен, поради
неизискуемост на вземането, предвид което обжалваното разпореждане по чл.422 ал.3 вр.
чл.245 ал.3 ГПК в тази му част се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, вместо което постановено определение, с което молбата по чл.422 ал.3 вр. чл.245
ал.3 изр.2 ГПК за издаване на обратен ИЛ за сумата от 4468,71лв. на платилата я чрез
осъщественото принудително изпълнение ответница Г. ИВ. ИВ. следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана, и обезсилен издадения обратен ИЛ №260277/ 30.08.2021г.
3
по Гр. д.№2032/2019г. по описа на РС – Велико Търново В ЧАСТТА за сумата от 4468,71 лв.
- платена на взискателя по изп. дело №292/2019г. на ЧСИ Д. Колева с район на действие
ВТОС на основание издадения ИЛ по ч.гр.д.№3917/2018г. на ВТРС.
Видно от мотивите на въззивното съдебно решение по В.гр.д.№774/2020г. на ВТОС,
искът по чл.422 ал.1 ГПК е отхвърлен частично за договорна лихва за периода 03.09.2018г. -
19.12.2018г. над сумата 219лв. до пълния предявен размер от 225,98лв., като недоказан по
размер, т.е., поради невъзникване на вземането, респ. искът по чл.422 ал.1 ГПК е отхвърлен
за лихвена надбавка за забава за периода 03.09.2018г. – 19.12.2018г. в размер на 6,36лв., като
недоказан по основание, предвид ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането за
главница, т.е. поради невъзникване на вземането, предвид което и доколкото тези суми са
получени от взискателя „Банка ДСК“ АД за удовлетворяването му от длъжника Г. ИВ. ИВ.
чрез осъщественото принудително събиране на вземането по издадения ИЛ по ч.гр.д.
№3917/2018г. на ВТРС в образувания изпълнителен процес по ИД №292/2019г. по описа на
ЧСИ Д. Колева, до размер на тези суми са налице предпоставките по чл.422 ал.3 вр. чл.245
ал.3 изр.2 ГРК за издаване на обратен ИЛ в полза на ответника Г. ИВ. ИВ., предвид което
частната жалба в тази си част се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
частично отхвърлена, респ. обжалваното разпореждане по чл.422 ал.3 вр. чл.245 ал.3 изр.2
ГРК в тази му част, с която е разпоредено да се издаде обратен ИЛ в полза на Г. ИВ. ИВ.
срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София за разликата над 4468,71лв. до 4482,05лв. следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В частната жалба се съдържа особено искане за допускане като обезпечение в
настоящото частно производство чрез спиране на изпълнението по изп. дело №598/2021г. на
ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, което е неоснователно и следва да се остави без
уважение. По изричната разпоредба на закона в чл.407 ал.2 ГПК, приложима и при
обжалване на разпореждането, с което молбата за издаване на обратен ИЛ се уважава,
обжалването на разпореждането, с което молбата за издаване на обратен ИЛ се уважава, не
спира изпълнението. Няма място и за приложение на разпоредбата на чл.277 ГПК, защото,
съобразно нея, съдът по частната жалба може да спре изпълнението на обжалваното
определение /или разпореждане – чл.279 ГПК/, но само до решаване на частната жалба, а не
като обезпечение по настоящото дело, каквото е искането на частният жалбоподател /арг.
чл.277 ГПК/. При това с постановяване на настоящото определение се разрешава спорът по
подадената частна жалба, поради което не може да се спира изпълнението на обжалваното
определение, издадено на основание чл.245 ал.3 изр.2 ГПК, досежно уважената част от
жалбата. /така Определение №773/26.10.2010г. по ч. т. д.№717/2010г., Т. К., I т.о. на ВКС/.
По разноските:
Съдът не е сезиран от страните с претенции за разноски и не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Разпореждане №260413/30.08.2021г., постановено по Гр.д.№2032/2019г.
по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е разпоредено да се издаде ИЛ в
полза на Г. ИВ. ИВ. срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София за сумата от 4468,71 лв. /четири
хиляди четиристотин шейсет и осем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща
разлика над сумата 2 736,31лв. до пълния предявен размер главница от 7 205,02лв. – платена
на взискателя по изп. д.№292/2019г. по описа на ЧСИ Дияна Колева на основание издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д.№3917/2018г. на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.422 ал.3 вр. чл.245 ал.3 изр.2 ГПК на Г. ИВ. ИВ., с ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв.Ж. Димова от ВТАК, за издаване на обратен ИЛ за
сумата над 2 736,31 лв. до пълния предявен размер главница от 7 205,02лв., т.е. за сумата от
4468,71лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№3917/2018г. на
ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОБЕЗСИЛВА издадения обратен ИЛ №260277/ 30.08.2021г. по Гр.д.№2032/2019г.
по описа на РС – Велико Търново В ЧАСТТА за сумата от 4468,71лв. /четири хиляди
четиристотин шейсет и осем лева и седемдесет и една стотинки/ - платена на взискателя по
изп. дело №292/2019г. по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС на основание
издадения ИЛ по ч. гр.д.№3917/2018г. на ВТРС.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260413/30.08.2021г., постановено по Гр.д.
№2032/2019г. по описа на РС – Велико Търново в останалата обжалвана част, с която е
разпоредено да се издаде обратен ИЛ в полза на Г. ИВ. ИВ. срещу „БАНКА ДСК“ ЕАД
гр.София за разликата над 4468,71лв. до 4482,05лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БАНКА ДСК“ АД гр.София,
инкорпорирано в частната жалба, за спиране на изпълнението по изп. дело №598/2021г. по
описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС като обезпечение по настоящото
производство, като неоснователно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила определение да се изпрати на ЧСИ Д .Колева с
район на действие ВТОС за прилагане по изп. дело №598/2021г. по нейния опис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5