Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 60
гр. П., 03.02.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ П.ОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 864/20 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.С.М., действаща като
майка и законен представител на детето П. С. И.,***, чрез пълномощник: адв. Ц.
Х. от АК – Т., със съдебен адрес:***,
против С.П.И. ***, за присъждане
на текуща издръжка и издръжка за минало време на ненавършило пълнолетие дете.
Към исковата
молба е приложено писмено доказателство.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в
който същият е изразил становище за допустимост и частична основателност на
предявените искове. С отговора ответникът е направил изявление, че предявява
насрещен иск за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето.
Към
отговора са приложени писмени доказателства.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че на основание чл. 312, ал.1 от ГПК следва да бъде насрочено съдебно заседание
по делото, да бъде изготвен и съобщен на страните писменият доклад по делото,
да бъдат приканени страните към спогодба, като им бъдат разяснени
преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът следва
да се произнесе и по доказателствените искания на страните, като бъдат
допуснати доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
На основание
чл. 312, ал. 2 от ГПК препис от
разпореждането следва да бъде изпратен на страните, като им бъде указано, че в
едноседмичен срок следва да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, да предприемат
съответните процесуални действия, както и да им бъдат указани последиците от
неизпълнение на указанията.
На основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето, за насроченото съдебно заседание следва да бъде
призована ДСП – П. с възможност социалните работници да изразят становище по
предявените искове, като изготвят и представят по делото социален доклад.
Тъй като
производството по първоначално предявените искове е бързо производство, по реда
на глава ХХV от ГПК, на основание императивната разпоредба на чл. 314, ал. 2
от ГПК, забраняваща предявяване на
насрещни искове по бързи производства, съдът счита, че не следва да бъде
приемано като насрещен иск направеното с отговора искане за определяне на режим
на лични отношения между бащата и детето. С неприемането на насрещния иск не се
прегражда нито пътя на защита, нито се нарушават правата на някоя от страните,
тъй като насрещният иск представлява последващо обективно съединяване на
нововъведени искове, които биха могли да бъдат предявени и с отделна искова
молба (в подобен смисъл Определение №
793/06.12.2013г. по ч.гр.д. № 7170/13г.
по описа на ВКС, ІІІг.о.; Определение № 324/25.06.2010г. по ч.гр.д. №
282/2010г. по описа на ВКС, ІІІг.о. и др.).
Водим от гореизложеното,
съдът
Р А З П О Р Е
Д И :
І. НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.02.2021 г. – 9.40 ч., за която дата
и час да се призоват страните.
Да се призове ДСП – П. с препис от
исковата молба и от настоящото разпореждане, с възможност да изразят становище
по предявените искове, както и да представят по делото социален доклад.
На основание чл. 314, ал. 2 от ГПК, НЕ ПРИЕМА за съвместно
разглеждане в настоящия процес като насрещен иск направеното с отговора искане
за определяне на режим на лични отношения между бащата С.П.И. и детето П.
Стефанов И., като УКАЗВА на ответника, че може да предяви искането си с отделна
искова молба.
ІІ. СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и възражения:
Ищцата твърди
в исковата молба, че с ответника били родители на малолетното дете П., роден на
*** г.
Твърди, че
живели разделени от 15.09.2020 г., като през периода от раздялата до момента на
подаване на исковата молба детето живеело с майка си и нейните родители.
Ответникът, от своя страна, се бил дезинтересирал от детето си.
Като родител
ответникът бил длъжен да участва в издръжката на детето. Предвид
обстоятелството, че повече от два месеца с бащата живеели разделени, счита, че
последният дължал издръжка за минало време за периода от 15.09.2020 г. до
30.11.2020 г. в размер на по 170.00 лв.
месечно или общо 340.00 лв. за двата месеца, а считано от предявяване на иска –
в размер на по 180.00 лв. месечно. При определяне на издръжката следвало да се
има предвид и обстоятелството, че майката осигурявала непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, а нуждите на последното постоянно се
увеличавали. От друга страна, ответникът нямал задължения да се грижи и издържа
други малолетни или непълнолетни деца, както и получавал доходи, от които можел
да отделя без особени затруднения средства за издръжката на единственото си
дете.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща месечна издръжка на детето П. в размер на по 180.00 лв. месечно,
считано от предявяване на иска – 01.12.2020 г., както и да го осъди да заплати
издръжка на детето за минало време (от 15.09.2020 г. до 30.11.2020 г.) в общ
размер 340.00 лв.
Моли
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който същият
изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените
искове. Не оспорва, че с ищцата са родители на малолетното дете П., както и че
живеят разделени от м. септември 2020 г., от когато детето живеело с майка си и
нейните родители.
Оспорва изцяло твърдението в исковата молба,
че се бил дезинтересирал от детето си. Твърди, че през периода на раздялата на
родителите, бил правил многократни опити да се свърже с майката и детето по
телефон и да установи друга връзка с тях.
Освен това през този период бил поемал финансова отговорност за детето, като
бил купувал необходимите му памперси, пюрета и др.. В тази връзка моли съдът да
намали размера на претендираната за минало време издръжка, като се съобрази с
финансовото му участие в задоволявяне на потребностите на детето.
Оспорва
частично и иска за текуща издръжка в размер на по 180.00 лв. месечно, тъй като
счита, че търсената сума е висока и изплащането й в посочения размер значително
би затруднило материалното му състояние. Счита, че съдът следва да се съобрази
при определяне на издръжката, както с нуждите на детето, така и с възможностите
на родителя. Твърди, че според правната доктрина минималният размер на
издръжката на едно дете се дължи и от двамата родители и тази сума следва да
бъде разпределена между тях, е не е минимумът, изплащан от неотглеждащия
родител. С оглед на гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че
ответникът получавал възнаграждение в размер МРЗ за страната, имал кредитни
задължения и не получавал други доходи, счита, че минималният размер на
дължимата издръжка от по 162.50 лв. месечно би бил достатъчен да покрива
потребностите на детето и би бил съобразен със стандарта на живот н страната и
с получаваните от бащата доходи.
2.Правната квалификация на исковете е
по
чл. 143, ал. 2 от СК и по чл. 149 от СК.
3. Права и обстоятелства, които се признават: че ответникът
е баща на детето П., както и че родителите живеят разделени от м. септември
2020 г., от когато и до момента детето живее заедно с майка си.
4. Разпределение на доказателствената тежест:
Ищцата в иска по чл. 143, ал.2 СК носи тежестта да докаже нуждите на
детето, което има право на издръжка и възможностите на другия родител да дава
исканата издръжка в посочения размер, а
в иска по чл. 149 СК ищцата носи тежестта да докаже факта, че в периода от 15.09.2020 г. до
30.11.2020 г. единствено майката е издържала детето, както и че през този
период детето е имало нужда от получаване на издръжка.
Ответникът
следва да докаже възражението си, че за претендирания с исковата молба период от
15.09.2020 г. до 30.11.2020 г. е предоставил издръжка на детето си.
ІІІ. Съдът ПРИКАНВА страните КЪМ СПОГОДБА, като им
разяснява, че различните способи за доброволно уреждане на спора имат
преимущество пред постановяване на съдебно решение по спора.
ІV. СЪДЪТ прецени, че приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени
доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на делото
от фактическа страна, поради което ДОПУСКА
за приемане и прилагане по делото, както следва:
–
заверено копие на удостоверение за раждане на П. С. И.,*** въз основа на акт за
раждане № 784/15.10.2019 г., съставен в гр. Т.;
–
състояние на кредитните партиди към 13.01.2021 г., издадено от КС „***“ – П.;
удостоверение за доход на С.П.И., изх. № 37/04.01.2021 г., издадено от „***“
ЕООД.
Препис от
разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на ДСП – П..
УКАЗВА на страните, ЧЕ в ЕДНОСЕДМИЧЕН
СРОК от получаване на препис от настоящото разпореждане СЛЕДВА ДА ВЗЕМАТ
СТАНОВИЩЕ във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия.
УКАЗВА на
страните, на основание чл. 313 ГПК, че
ако в установения срок не изпълнят указанията на съда, те ГУБЯТ възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪДИЯ: