РЕШЕНИЕ
№ 2543
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330120183 по описа за 2021 година
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове
на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. А.К., против Ш. И. А., ЕГН ********** от
гр. **, ул.** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 556, 31
лева, от които – главница в размер на 450 лв., възнаградителна лихва в размер на 65, 99 лв.,
лихва за забава в размер на 10, 32 лв., както и разноски в размер на 30 лв., представляващи
неизплатено задължение по сключения между страните договор за потребителски
кредит/заем № **г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 7166 от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. № 12986/2021 г. на РС-Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит/заем № ** г. за сумата от 450 лв., платима при дванадесет равни месечни вноски,
всяка една от които на стойност 43, 87 лева, при срок на кредите 12 месеца, ГПР – 34, 58 % и
годишен лихвен процент – 30, 00 %, като общото задължение възлиза на 526, 44 лв., като
крайният срок за погасяване на кредита е 23.09.2021 г. Твърди се, че ответницата не е
заплатила нито една от погасителните вноски, поради което на 26.05.2021 г. е уведомена за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на седем падежирали
погасителни вноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал отговор на исковата молба. Счита, че така предявените искове са недоказани,
поради което моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл.
240 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
От Договор за потребителски кредит/заем №** г., сключен между ищеца и ответника,
се установява, че заемодателят се е задължил да предостави в заем сумата от 450 лв., срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да я върне на 12 месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 43, 87 лв. , при ГЛП – 30% и ГПР – 34, 58%.
В договора е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните
вноски, в който е посочено каква част от дължимата сума погасява задължението за главница
и каква част погасява задължението за възнаградителна лихва.
Съдът намира, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя –
кредитополучател, доколкото от приетата по делото разписка се установява, че ответницата
Ш. И. А. на ** г. е получила от ищеца сумата от 450 лв. в брой, като с подписа си е
удостоверила, че получава сумата в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № ** г. Доколкото подписът, положен в разписката не е оспорен в
законоустановения за това срок от страна на ответника, следва да се приеме, че последният
изхожда от него и удостоверява, че изявленията са направени от лицето, посочено като техен
автор – арг. чл. 180 ГПК.
Поради изложеното за ищеца се е породило насрещното задължение за връщане на
заемната сума, ведно с възнаграждението за кредитора, формирано от възнаградителна
лихва.
В исковата молба ищецът поддържа, че вземането, предмет на договора за кредит, е
обявено за предсрочно изискуемо с изпращане на уведомление до адреса на длъжника, тъй
като са настъпили предвидените в договора обективни предпоставки за това. В клаузата на
чл. 21, ал. 1 от общите условия към договора за кредит е установено, че при забава в
заплащането на една вноска, считано от падежната дата на тази погасителна вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. От представеното
по делото Уведомление се установява, че ответницата, чрез своята снаха, е уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на 26.05.2021 г.
В случая ответницата, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи при условията на пълното и главно доказване
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, че е заплатила задълженията си по договора в установения за това
срок – падежната дата на съответната вноска. Поради което следва да се приеме, че в случая
са се осъществили, предвидените в договора обективни предпоставки, за обявяване на
вземането по договора за предсрочно изискуемо.
Следователно и предвид настъпилата изискуемост на задълженията по договора
кредит, в полза на ищецът е възникнало претендираното субективно материално право за
връщане на заемната сума по договора за кредит, ведно с вземането за възнаградителна
2
лихва в размер на 65, 99 лв. за периода 23.10.2020 г. до 26.05.2021 г.
В производството по делото не са изложени твърдения за осъществено от страна на
ответника – длъжник пълно или частично заплащане на задължението по проценсия
договор, нито са представени доказателства, съотв. направени доказателствени искания за
установяване на това обстоятелство. Следователно предявените искове с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си
за заплащане на главницата на месечни вноски с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно от 26.05.2021 г. до 05.08.2021 г.
Доколкото по делото не е налице спор относно размера на дължимото обезщетение за
забава, съдът намира претенцията в размер на 10, 32 лв. за основателна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.
Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 25 лв. – за заплатена държавна такса, както и разноските
в исковото производство в размер на 525 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за особен представител.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание 240 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, по отношение на Ш. И. А., ЕГН
********** от гр.** ул. **, че „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Порто Лагос“ № 47, ет.5, е носител на паричните притезания, а
именно: сумата от 556, 31 лева, от които – главница в размер на 450 лв., възнаградителна
лихва в размер на 65, 99 лв., лихва за забава в размер на 10, 32 лв., както и разноски в
размер на 30 лв., представляващи неизплатено задължение по сключения между страните
договор за потребителски кредит/заем № ** г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7166 от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. №
12986/2021 г. на РС-Пловдив
ОСЪЖДА Ш. И. А., ЕГН ********** от гр. **, ул. ** да заплати на “Рива Кредит”
ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 12986/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, и
сумата от 525 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 20183/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
3
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4