Определение по дело №107/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 129

 

гр. Пловдив, 12.03. 2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                               ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 107 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано по жалба на осъдения М.Р.П., чрез защитника му адв. Л.Д. от АК – С. против Определение № 210   от 18.02.2020 г. по ЧНД № 120/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода, определена му е пробационна мярка в изпитателния срок и е оставено без уважение искането му за освобождаване от изтърпяване на кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК.

В подадената в рамките на законоустановения срок жалба се обжалва определението единствено в частта, с която е оставено без уважение искането му на основание чл.70, ал.5 от НК за освобождаване от кумулативно наложеното с присъдата по НОХД №61/2016г. на Окръжен съд – Смолян наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Защитата намира за процесуално недопустимо при решаването на въпроса за условното предсрочно освобождаване, съдът да се позовава на обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, както и квалифициращите деянието признаци при постановяването на една присъда. При решаването на тези въпроси се изисква осъденото лице по време на изтърпяването на наказанието да е дал доказателства, чрез примерното си поведение и честно отношение към труда, че се е поправил, като подлежат на обсъждане обстоятелствата по чл. 439а, ал.2 от НПК. Посочва, че според чл.70, ал.4 и ал.5 от НК, условното предсрочно освобождаване засяга и срока на наказанията лишаване от права, като съдът следва да постанови освобождаването на осъденото лице и от изтърпяването на остатъка от това наказание изцяло или отчасти със срок, равен на изпитателния срок. В този смисъл, окръжният съд незаконосъобразно е отказал да освободи условно предсрочно осъденото лице за цялостния остатъчен срок на наказанието лишаване от права, като иска отмяната на определението в тази му част и произнасяне от въззивния съд. Отправя се особено искане, по възможност делото да се възложи на друг състав на апелативния съд, различен от тези произнесли се при разглеждането на делото по същество за отговорността на осъдения, което би гарантирало спазване на принципите на непосредственост, обективност и  безпристрастност.

Началникът на Затвора – Пловдив и Окръжна прокуратура – Пловдив не са изразили становище по подадената жалба.

Настоящият състав на Апелативният съд, намира, че спрямо него не са налице основанията за отвод, като при запознаване с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като е частично основателна.

С атакуваното определение е уважено искането на осъдения М.П. за условното, предсрочно  освобождаване от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда по НОХД №61/2016г. на Окръжен съд – Смолян, като е определен изпитателен срок в размер на остатъка от неизтърпяната част от наказанието от 4 месеца и 1 ден, постановена е пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за времето на изпитателния срок и на основание чл.70, ал.5 от НК е оставено без уважение искането му, освобождаването да се отрази и на размера на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС.

Против определението не е депозиран протест, поради което съдебният акт в частта му относно предсрочното условно освобождаване на осъдения П. от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода с наложената пробационна мярка е влязъл в законна сила. Поради тези причини и настоящият въззивен състав намира, че не е наложително да се излагат съображения за правилността, законосъобразността на постановения съдебен акт в тази му част.

Предмет на преценка остава, атакуваната част на определението, с която е оставено без уважение искането на осъдения за освобождаването му изцяло от остатъчния срок на кумулативно наложеното наказание – лишаване от право да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 от НК.

С присъдата, на основание чл.343г от НК осъденият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 години, считано от влизането й в законна сила, като на основание чл.59, ал.1, т.4 от НК е приспаднато  и времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

Разпоредбата на чл. 70, ал.4 от НК е императивна, като изисква при постановяването на условно предсрочно освобождаване от наложеното на осъденото лице основно наказание лишаване от свобода, кумулативното и допълнително наказание лишаване от права, задължително да се намали със срок равен на определения изпитателния срок. Докато следващата норма на чл.70, ал.5 от НК дава възможност на съда да прецени, дали да се постанови освобождаването на осъдения и от остатъка на така намаленото наказание лишаване от права. В този смисъл окръжният съд, като не е извършил подобно намаляване е нарушил чл.70, ал.4 от НК, което налага коригирането на съдебния му акт в тази част посредством редуцирането на наказанието лишаване от права със срок, равен на определения изпитателен срок от 4 месеца и 1 ден[1]. 

Въпреки това, първоинстанционното определение е правилно по отношение на преценката по чл.70, ал.5 от НК, че не следва осъденият да бъде освободен изцяло от изтърпяването, след приспадането на сроковете по чл. 59, ал.4, т.1 и чл.70, ал.4 от НК, на остатъчната част от наказанието лишаване от правоуправление до пълния му размер от 6 години. Вярно при обсъждането за наличието на условията за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, освен изминалия срок от наложеното наказание лишаване от свобода, водещи се явяват и доказателствата за поправяне на осъдения по чл. 439а от НПК. Но трябва да се съобразят като характеристични данни за преценка на неговата успешна ресоциализация на свобода и обстоятелствата свързани с предходните му осъждания за престъпления против транспорта, след употреба на алкохол. В този смисъл би се явило твърде неразумно след излизането на осъдения П. от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление против транспорта с тежък съставомерен резултат, същият да възстанови веднага правото си да управлява МПС.

По гореизложените причини, следва да се измени атакуваното определение, единствено в частта за намаляването на остатъка от наложеното наказание лишаване от правоуправление, а жалбата на защитника на осъдения П. в останалата й част, да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ Определение № 210 от 18.02.2020 г. по ЧНД №120/2020 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на осъдения М.Р.П. за условно предсрочно освобождаване от цялостния остатък на наложеното му по чл.37, ал.1, т.7 от НК наказание  от 6 години „Лишаване от право да управлява МПС“, като на основание чл.70, ал.4 от НК го намалява със срока на изпитателния срок от 4 месеца и 1 ден.

Потвърждава определението в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                       

                                                                                        2.