Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Велико Търново, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в закрито заседание на ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАНА
КОСТОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
……………………………………. |
и с участието |
|
на прокурора |
…………………………………….. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
КАЛЧЕВ |
|
|
по адм.
дело № 661 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Съдебното производство по делото е по реда на чл. 306, ал. 5 и 6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Х.П.С. с адрес *** срещу Разпореждане от 09.09.2020 г. на председателя на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 411/2020 г. по описа на АСВТ. С обжалваното разпореждане председателят на АСВТ е наложил на Х.П.С. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 304, ал. 1 от АПК, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила Решение № 286/07.08.2017 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на съда.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуални норми, при липсата на мотиви, което ограничава правото му на защита, и при нарушение на материалните норми и целта на закона. Излага доводи, че в обжалваното разпореждане не са обосновани предпоставките за налагане на наказание. В мотивите на разпореждането не било описано конкретното задължение, вменено на административния орган за изпълнение на посоченото съдебно решение. Твърди, че самото Решение № 286/07.08.2017 г. на АСВТ по адм. дело № 256/2017 г. не съдържало конкретно задължение за административния орган да верифицира разходи по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по реда на глава пета, раздел ІІ от ЗУСЕСИФ. Това нямало как да бъде, тъй като съдът не разполагал с компетентност да разглежда искания за верифициране на разходи по оперативните програми. Естеството на административния акт било такова, че издаването му е предоставено на преценката на административния орган, именно поради което диспозитивът на Решение № 286/07.08.2017 г. се позовавал на чл. 173, ал. 2 от АПК. Според жалбоподателя когато ставало въпрос за такива актове била неприложима разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК, поради липсата на законова възможност за формиране в диспозитива на съдебно решение, разглеждащо такъв акт, на конкретни задължения към компетентния административен орган. Счита, че поначало указанията по тълкуване на закона не могат да бъдат квалифицирани като конкретни задължения, вменени на административния орган за изпълнение на влезлия в сила съдебен акт.
Съдът счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 306, ал. 5 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане председателят на АСВТ е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 286/07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново е отменено Решение № РД-16-190/08.02.2017 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и Ръководител на УО на ОПИК и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на „Тераком“ ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в размер на 13 770 лв. по проект „Подобряване на производствения капацитет и технологичните процеси в „Тераком“ ООД“, при спазване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е изложил подробни съображения, в т.ч. за липса на описаното в оспорения ИАА нарушение. Срещу това решение е била подадена касационна жалба от административния орган, по повод на която било образувано адм. дело № 11734/2017 г. по описа на ВАС, като с Определение № 12464/17.10.2017 г. на основание чл. 215, т. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК касационната жалба е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Срещу това определение е била подадена частна жалба пред ВАС, петчленен състав. С Определение №15645/19.12.2017 г. по адм. дело № 13637/2017 г., ВАС, петчленен състав е оставил в сила Определение № 12464/17.10.2017 г. по адм. дело № 11734/2017 г.
Впоследствие с Решение № РД-16-420/27.03.2019 г. Главният директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на ОПИК отново е отказал верификация на предявените разходи по искане за междинно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.001-0893-C01/09.02.2016г. в общ размер на 13 770 лв. След обжалване на това решение е образувано адм. дело № 366/2019 г. по описа на Административен съд – Русе, като с Решение № 53/23.10.2019 г. оспорваното решение е обявено за нищожно, тъй като съдът е приел, че същото пряко противоречи на Решение № 286/07.08.2017 г. по адм. дело № 256/2017 г. по описа на АСВТ. Развил е съображения, че оспореният административен акт, постановен в изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по своята същност представлява повторен отказ, издаден при същите условия от административния орган. Изложил е доводи, че е налице пълно тъждество между фактическите и правни изводи по отмененото Решение № РД-16-190/08.02.2017 г. и издаденото след отмяната Решение № РД-16-420/27.03.2019 г. Това съдебно решение е било обжалвано по касационен ред, като с Решение № 6452/01.06.2020 г. по адм. дело № 14605/2019 г. по описа на ВАС е било оставено в сила.
Въз основа на така установените факти председателят АСВТ приел от правна страна, че се установява неизпълнение на разпореждания, поставени с влязъл в сила съдебен акт, което от своя страна осъществява състав на административно нарушение по чл. 304, ал. 1 от АПК. Изложени са мотиви, че е налице влязло в сила съдебно решение, което постановява определено поведение на длъжностни лица и органи от администрацията. Тези предписания не са били съобразени, като при издаването на акта не са били зачетени дадените указания при тълкуването и прилагането на закона, които по силата на чл. 173, ал. 2 от АПК са задължителни, а съгласно чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК несъобразяването с тези указания е довело до нищожност на издадения впоследствие административен акт. Издаването на ИАА в изпълнение на съдебно решение, който акт е засегнат от толкова тежък порок /нищожност/ поради пряко противоречие със съдебния акт, чието неизпълнение се твърди, води до извода, че е налице пълно виновно неизпълнение на съдебното решение.
Въз основа на горното председателят на АСВТ е приел за осъществен състава на чл. 304, ал. 1 АПК от обективна и субективна страна, като наказателно отговорно е длъжностното лице, изпълняващо правомощията на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката и съответно ръководител на УО на ОПИК, което към момента на издаване на обявеното за нищожно Решение № РД-16-420/27.03.2019 г. е Х.П.С.. С оглед на естеството и тежестта на нарушението е наложено наказание глоба в минималния предвиден в закона размер.
Основните възражения на жалбоподателя се свеждат до това, че в производства като процесното /по верификация на разходи по ЗУСЕСИФ/ разпоредбата на чл. 304, ал. 1 от АПК е неприложима, поради липсата на законова възможност за формиране в диспозитива на съдебното решение на конкретни задължения към компетентния орган, като дадените указания по тълкуването на закона не можели да се квалифицират като вменени конкретни възражения.
Настоящият състав намира тези възражения за неоснователни. В случая е безспорно установено, че Решение № РД-16-420/27.03.2019 г. на Главния директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 пряко противоречи на влязлото в сила Решение № 286/07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. По своята същност Решение № РД-16-420/27.03.2019 г. представлява повторен отказ, издаден при същите условия от административния орган, при пълно тъждество с фактическите и правни изводи по първоначално отмененото Решение № РД-16-190/08.02.2017 г. С посоченото съдебно решение на АСВТ преписката е била върната на решаващия административен орган за ново произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК /когато естеството на акта, чието издаване се иска, не позволява решаването на въпроса по същество от съда/, т. е. съдът не се е произнесъл по същество само защото такова произнасяне не позволява естеството на акта, като е формирал мотиви и е дал съответните указания по прилагането на материалния закон от гл. т. липсата на твърдените от АО нарушения. Преценката за съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. С възможност за избор между различни решения органът разполага в хипотезата на отмяна на акта поради порок в дейността по установяване на фактите, т. е. при отмяна на процесуално основание, което би обусловило необходимост за формиране на нов извод относно фактическия състав на заявеното пред административния орган право, след отстраняване на процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е такъв. От съдържанието на решението на Административен съд - Велико Търново е видно, че отмяната на акта е свързана с неправилно приложение на материалния закон, а именно – поради липса на описаното в административния акт нарушение. След влизане в сила на отменителното решение на Административен съд- Велико Търново от административния орган няма установени нововъзникнали факти и обстоятелства, които да са с характер на правопроменящи, правоизключващи или правопогасяващи юридически или доказателствени факти, които да изключват установения материалноправен порок на отмененото Решение № РД-16-190/08.02.2017 г. на ръководителя на УО на Оперативната програма и да водят до издаването на административен акт със същото съдържание. Както беше посочено, указанията на съда определят и действията на администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането на преписката, като в случая тези указания задължават административния орган в условията на обвързана компетентност да приключи образуваното производство съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В този смисъл в качеството си на страна в съдебното производство по адм. дело № 256/2017 г. по описа на АСВТ, Главният директор на ГД "Европейски фондове за конкурентоспособност" и Ръководител на УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 е бил обвързан както от силата на пресъдено нещо на постановеното по това дело Решение № 286 от 07.08.2017 г., така и от задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Като не се е съобразил с това, административният орган е постановил нищожен повторен отказ със същото съдържание като отменения, което представлява пълно неизпълнение на разпореденото с Решение № 286/07.08.2017 г. на АСВТ по адм. дело № 256/2017 г.
С оглед на горното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни. Релевантните за законосъобразността на обжалвания акт факти – влязъл в сила акт на съда и неизпълнение на произтичащо от него задължение, са надлежно установени от председателя на АСВТ. Що се отнася до размера на определената глоба, същият е определен в минималния размер на предвиденото в закона при отчитане на естеството и тежестта на неизпълненото задължение.
Поради горното обжалваното разпореждане като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 306, ал. 6 от АПК Великотърновския административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 09.09.2020 г. на председателя на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 411/2020 г. по описа на АСВТ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.