О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -1676 18.06.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на осемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1348 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
811 от 04.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 8180/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да
заплати на Т.К.К., с ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 008.50 лв., представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 148.01 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него – като
“Старши полицай“ в ГОДГ към ГПУ Бургас при РДГП Бургас и ГПУ Малко Търново, към
ГД “Гра-нична полиция“ МВР, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1 035
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
01.10.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 360 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Т.К.К. е осъден да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“
– МВР сумата 29.97 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. С горепосоченото решение Главна дирекция
“Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас държавна
такса в размер на 50 лв. и 190 лв. за ССЕ.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени,
съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил,
съответно е компенсиран положеният
извънреден труд, ако такъв е налице. Посочва, че е приложима нормативната
уредба по ЗМВР. Цитира практика на ВКС, според която при работа на смени,
работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което
прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта в дневни часове.
Безспорно е установено, че ищецът има качеството
държавен служител-полицейски орган в системата на МВР и КТ не намира
субсидиарно приложение, а във всички случаи, в които законодателят е приел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез
посочване на конкретни правни норми.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Видно е, че за
разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова
ограничение не е предвидено в ЗМВР, според който продължителността на работното
време през нощта е 8 часа. Разликата в двете уредби е обяснима със спецификата
на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като тази разлика
не може да аргументира дискриминационно третиране на този вид служители. За
служителите в МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни
материални стимули, от които работещите по трудови правоотношения не могат да
се ползват.
Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал смесване
на нормите, определящи нощния труд и извънредния труд и по този начин въвежда
понятието „извънреден нощен труд“. Принципно, резултатът от сумирането на
положените часове дневен и нощен труд за определен отчетен период установява
дали общо положения труд е в рамките на нормите за продължителността на
работното време или я надвишава, като ако има надвишение, то представлява извънреден
труд. Сочи, че Наредбата за структурата
по организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се
преизчислява по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по
отношение на които е налице специална уредба. Разпоредба, идентична на тази на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР. Само
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31,
ал.2 от същата, общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се
умножава по 0,143. Но нейната цел е да установи дали има положен извънреден
труд за отчетния период, а не определяне на извънреден нощен труд. Подобна
разпоредба обаче не съществува в последващите наредби, които са относими към
процесния период.
За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по
отношение на на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва
фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън
нормативно установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към
дневен с въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд.
Допълнителното възнаграждение за отработен нощен час е в размер на 0,25 лв. и
същото е ясно определено. Липсата в ЗМВР
на разпоредба, аналогична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не съставлява празнота
в правото, защото уредбата в ЗМВР е специална и изчерпателна.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – Т.К.К., чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***. С него жалбата
се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е
правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага становище
във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР, цитирайки
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед. Намира за
правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат
общите такива.
Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите,
действали по време на процесния период, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на
МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради което се прилага общата такава, а именно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Заявява, че
понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Сочи,
че работещите имали право да получат
завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове
трябвало да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази
продължителността на работния ден. Твърди, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143, води до 148,01 часа извънреден труд, който следвало да бъде
допълнително заплатен от ответника. Претендира разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** и отговор на жалбата от ответната страна –
Т.К.К., чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: