№ 1350
гр. Благоевград, 29.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500656 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от О. М. Б., ЕГН
**********, и Й. Г. Б., ЕГН **********, срещу Решение № 131 от 12.04.2024 г. по
гр. д. № 1211 от 2023 г. на Районен съд Петрич. Въззивната жалба е подадена от
ответниците в първоинстанционното производство.
Въззиваеми в настоящото производство са ищците по делото: В. Д. Т., ЕГН
**********, О. Д. Т., ЕГН **********, Р. Е. П., ЕГН **********, И. Е. Я., ЕГН
**********, Х. Е. И., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН **********, С. С. А., ЕГН
**********, В. С. Т., ЕГН **********, П. С. Б., ЕГН **********, С. Л. Б., ЕГН
**********, В. Б. П., ЕГН ********** и З. Б. К., ЕГН **********.
С решението на районния съд е признато за установено по субективно
(активно и пасивно) съединените искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ответниците не са собственици на 5/9 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 59077.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
*********, одобрени по ЗКИР, с площ от 2892 кв. м., с адрес - *********,
*********, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на
трайно ползване - пасище, с номер по предходен план - 001008, при съседи -
поземлени имоти с идентификатори 59077.1.23, 59077.1.59, 59077.500.1001 и
59077.1.15. С първоинстанционното решение на осн. чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК е
отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка с № 051/21.12.2021 г.,
издаден по нот. д. № 246/21 г. по описа на кантората на нотариус № 287 на
1
Нотариалната камара в частта му, с която О. М. Б. е бил признат за собственик на
посочените 5/9 идеални части от визирания недвижим имот, за които са уважени
разгледаните искове. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са били осъдени
поравно да заплатят по 50 лв. на всеки един от ищците - съдебни разноски за
производството по делото.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения. Жалбоподателите считат,
че докладът по делото не е отговарял на изискванията по чл. 146 ГПК, тъй като в
него не се е съдържало изложение на всички обстоятелства, заявени с отговора на
исковата молба и в частност, че процесния имот е част от бивш стопански двор, че
същия е застроен, а сградата е била продадена на ответниците. Поддържат, че тези
доводи касаят процесуалната легитимация на ищците, понеже имота представлява
прилежащ терен към сграда в бивш стопански двор. Считат, че това засяга
основанието, на което ищците твърдят, че са собственици – земеделската
реституция. Поддържат, че районният съд е бил длъжен да приложи императивна
правна норма - чл. 10б ЗСПЗЗ. Считат, че според нея включените в стопанските
дворове имоти, които са застроени, не подлежат на земеделска реституция. Според
жалбоподателите това обуславя липса на правен интерес за ищците да предявяват
отрицателния установителен иск, понеже въз основа на реституция те се
легитимирали като собственици на имота, а е имало пречки за неговото
реституиране.
Като довод за неправилност на решението навеждат, че реституцията по
ЗСПЗЗ не е обсъдена във връзка с доводите в отговора на исковата молба, че
имотът е част от бивш стопански двор, за който е налице одобрен ПУП -
парцеларен план. Съдът не бил обсъдил приложените към отговора писмени
доказателства, от които се установявало, че имота попада в рамките на УПИ XVI
от стопански двор на ТКЗС – *********. Не били обсъдени и доказателствата, че
имота е застроен със сграда, за която е отреден прилежащ терен в рамките на
посочения УПИ XVI, а самата сграда е била продадена от Ликвидационен съвет на
О. Б.. Изразяват становище, че това не водило до собственост върху земята, но
рефлектирало върху правото да се проведе земеделска реституция за нея.
Считат, че поради неприлагане на императивната правна норма на чл. 10б
ЗСПЗЗ, районният съд неправилно е приел за безспорно установено провеждането
на земеделската реституция върху целия спорен имот. Посочват, че това е станало
без по делото да е представено решение на поземлена комисия. Посочват, че
според чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците по реда на
2
чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на урбанизираните територии
(населени места), включени в стопански дворове на трудовокооперативни
земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани
въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не
представляват прилежащи площи към сгради. Считат, че възстановяването се е
извършвало само ако земите имат земеделски характер и са били годни за
земеделско ползване, което следвало от чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Поддържат, че
вследствие на изграждането на стопанския двор земята е загубила качеството си на
земеделска и не е била годна за земеделско ползване, тоест, че е било налице
извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което не
позволявало възстановяването на собствеността, а собственикът имал право на
обезщетение. Позовават се на решение № 50152 от 17.01.2023 г. по гр. д. №
170/2022 г., Г. К., І г. о. на ВКС, според което пречка за реституция е налице, когато
имотът е застроен, както и макар върху конкретния имот да няма изградени
постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и
други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. Чл. 10б от ЗСПЗЗ
не въвеждал изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за
строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на
строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за
стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният
факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на
държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху
земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Наличието на пречка за възстановяване
на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ се преценявало към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ - 01.03.1991 г., а не в процеса на реституция, тъй като това е
релевантният момент на възстановяване на собствеността.
Считат, че районният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност твърденията
и доказателствата на страните, поради което неправилно е преценил фактическата
обстановка и е достигнал до неправилните правни изводи, че ответниците не са
доказали владение и че не са го манифестирали пред трети лица. Намират за
неправилни изводите, че решението на поземлената комисия легитимира ищците
като собственици на цялата площ на основанието, посочено в нотариален акт №
103/1999 г.
Според жалбоподателите районният съд не e посочил защо не кредитира
показанията на свидетелите на ответниците. Преценката му не била задълбочена,
поради което е приел, че не е доказано възражението за придобивна давност.
3
Поддържат, че дори и собствеността върху земята да не е била прехвърлена, с
прехвърлянето на собствеността върху сградата те са започнали давностно
владение върху нея и прилежащия терен в рамките на УПИ XVI. Навеждат, че
закупуването на сградата е основанието, въз основа на което е започнало тяхното
владение, поради което считат, че за тях е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС.
Считат, че от показанията на свидетели, които са съседи на имота, се
установява, че имота е заграден, че в него има постройка от времето на ТКЗС,
която се владее от ответниците от над 30 години. Районният съд не бил обсъдил, че
от над 20 години ответниците отглеждат животни в имота и че в имота са
реализирали постройки за животните. Твърдят, че са засадили градина в имота, че
са го оградили и че не допускат други лица в него. Считат, че техните действия
навеждат на намерение за своене и за придобИ.ето на права, които изключват
правата на ищците.
Молят да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се
постанови съдебен акт, с който да се отхвърлят предявените искове. Претендират
разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подаден от ищците, чрез адв. П. Й., в
който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат,
че районният съд е изготвил доклад по делото, в който надлежно е посочил
обстоятелствата, от които произтичат правата на страните и е разпределил
доказателствена тежест. Посочват, че в съдебното заседание, в което докладът е
приет за окончателен, ответниците не са възразили по проекта за доклад, както и че
са заявили, че не оспорват идентичността на имотите, описани в исковата молба и
приложените към нея документи за собственост. Въззиваемите считат, че по делото
не са представени доказателства, от които да се направи извод, че бащата на
ответника възмездно е придобил част от поземления имот, или сградата върху
него. Поддържат, че представения протокол посочва, че неговият баща е спечелил
търг, но считат, че няма данни след това да е сключен договор. Намират, че
представената оценка не е документ за собственост и че съгласно представеното
удостоверение земята не е била прехвърляна. Посочват, че в реституционното
решение, възпроизведено и в издаденият въз основа на него констативен
нотариален акт, е посочено, че процесния имот е пасище и че стопански дворове са
само съседни на него имоти. Навеждат доводи за правилност на
първоинстанционното решение и че районният съд надлежно е обсъдил
доказателствения материал и е установил фактите по делото. Посочват, че според
ВКС е възможно да няма пречка да бъде реституирана свободната, незастроена
4
площ от имот. Твърдят, че бащата на ответника е положил подписа си върху Скица
№ 5/02.09.1997 г. на ОС Земеделие Петрич, в която е отбелязано, че този имот ще
се ползва от М.М., Р. Т.а и С. К.. Считат, че М.М. и неговите наследници са
ползвали част от процесният имот, но не са упражнявали владение, както и че не са
демонстрирали промяна в тяхното намерение за да започнат да своят за себе.
Навеждат, че в отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответниците не
твърдят, че е имало промяна на намерението за своене и че това е било
демонстрирано пред останалите съсобственици, а се твърди, че те са започнали
владението на друго основание, поради което не било нужно да показват такава
промяна. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК и е допустими, понеже е подадени в срок от легитимирани страни с
правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и
представения отговор.
Жалбоподателите отправят доказателствени искания:
- да се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят от
„Държавен архив“ с доказателства за наличието или за липса на продажба от
Ликвидационен съвет на Държавно лесничейство ********* по отношение на
УПИ XVI в стопански двор на *********;
- да се допусне и назначи съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо
лице - геодезист, който след като се запознае с материалите по делото, извърши
справки в ОСЗ Петрич, Областна дирекция земеделие Благоевград, Община
Петрич и където е необходимо, както и след оглед и измерване на място, да даде
отговор на следните въпроси: Спорният недвижим имот с идентификатор
59077.1.8 по КК на ********* попада ли върху терен на бивш Стопански двор в
*********? Има ли данни за наличие на строеж върху него към 1991 г.? За сградата
отреден ли е УПИ и в частност УПИ ХVI по парцеларния план? С каква площ и
граници е той? На място в спорния имот има ли реализирани и други постройки,
извън коментираната като предмет на продажба от 1993 г. от Ликвидационен
съвет?
Въззиваемите молят да не се уважават доказателствените искания на
жалбоподателите. Намират ги за преклудирани. Считат искането за назначаване на
СТЕ за неотносимо.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат
да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са
5
могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
Следва да се остави без уважение искането да се издаде съдебно удостоверение,
понеже въз основа на него жалбоподателите искат да се снабдят с доказателства, за
които вече е настъпила процесуална преклузия, понеже те са могли да ги посочат и
изискат в хода на първоинстанционното производство.
Ищците твърдят, че с Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на поземлена
комисия в гр. Петрич № 33140 от 19.11.1998 г. по преписка № 33140 от 30.01.1992 г.
е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот № 001008
на наследниците на Б.М.К..
Жалбоподателите навеждат доводи относно наличието на годен обект за
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и на пречки за
неговото възстановяване.
Според Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г.,
ОСГК на ВКС възстановяването на собствеността върху земеделските земи се
извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие ОСЗ
/ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат
конститутивно действие - т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето
естество решенията представляват индивидуални административни актове,
постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между
заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на
собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък
могат да се разрешават спорове за собственост. В случай, че трето лице оспорва
правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и
претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в
спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Освен това - ако трето лице
счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от
позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на
имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази възможност бе утвърдена в практиката
на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. (отм.)., а сега произтича пряко от чл. 17,
ал. 2 ГПК.
Според това тълкувателно решение ответниците могат да възразяват срещу
материалната законосъобразност на тези решения, т.е. че е била налице пречка за
реституцията, като в тези случаи съдът е длъжен да упражни косвен съдебен
контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете неговото
6
конститутивно действие, ако възражението е основателно.
Доводите относно наличието на материалните предпоставки за земеделска
реституция, включително и дали върху спорния имот било реализирано
мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, съставляващо пречка за
възстановяването му представляват направено от ответниците възражение за
осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразността на
реституционното решение (виж определение № 3677 от 22.07.2024 г. по гр. д. №
3555/2023 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Жалбоподателите навеждат обстоятелства, които считат, че обуславят
наличието на пречки за възстановяване на процесния имот, с което те навеждат
възражения срещу материалната законосъобразност на Решение по чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ на поземлена комисия в гр. Петрич № 33140 от 19.11.1998 г. по преписка
№ 33140 от 30.01.1992 г.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му.
Видно от представеното удостоверение за наследници от 15.07.2021 г.
ищците, ответника О. Б. и неговия баща М.М. са наследници на Б.М.К..
Според чл. 17, ал. 2 ГПК косвен съдебен контрол решението за възстановяване
на имота не може да се осъществява, когато актът се противопоставя на страна,
която е била участник в административно производство по неговото издаване.
Качеството наследник на участник в административното производство също
обуславя недопустимост на осъществяването на косвен съдебен контрол по чл.
17, ал. 2 ГПК (виж Решение № 294 от 07.03.2016 г. по в. гр. д. № 2124/2015 г. на
Окръжен съд – Варна и определение № 492 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 3130/2016 г.,
Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Затова наследниците не могат да оспорват материалната законосъобразност
на решението за възстановяване на имота, когато водят дела помежду си. О. Б. е
наследник на своя баща М.М., който е участвал в производството по издаване на
решението на поземлената комисия. Затова ответникът О. Б. не може в
производства спрямо другите сънаследници да възразява, че са били налице пречки
за възстановяването на собствеността на имота.
7
Й. Г. Б., която е негова съпруга и е съответник по делото, не е участвала в
производството по издаване на административния акт, нито е наследник на лице,
което да е било участник. Тя не е обхваната от субективните предели на
административния акт, поради което по принцип тя може да навежда възражения
по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК.
Същевременно следва да се има предвид, че упражняването на косвения
съдебен контрол се осъществява по искане или възражение на страната в
производството, но тези нейни действия трябва да бъдат извършени в
предвидените за тях преклузивни срокове (Сталев, Ж. Българско гражданско
процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по
действащия ГПК. Сиела Норма АД. София, 2020. стр. 116). Съгласно определение
№ 826 от 15.11.2016 г. по т. д. № 1282/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС по отношение на
посоченото процесуално действие е приложимо изискването на чл. 133, ал. 2 ГПК
за извършването му в преклузивния срок по чл. 131 ГПК и за недопустимостта
същото да бъде разгледано, ако е направено извън този срок. Тази съдебна
практика следва да бъде споделена, доколкото дори за прекия съдебен контрол
административното процесуално право предвижда сравнително кратки
преклузивни срокове за оспорването на административния акт, вкл. когато
оспорващият не е бил конституиран като страна в производството по издаване на
акта, в които случаи срокът за неговото обжалване тече от момента, в който лицето
е узнало за акта (виж решение № 13889 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 2329/2012 г.,
ІІІ отд. на ВАС, определение № 5252 от 10.04.2012 г. по адм. д. № 3797/2012 г., ІІ
отд. на ВАС).
За да е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол трябва да е
налице своевременно възражение (виж Решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. №
2557/ 2016 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Жалбоподателите навеждат възражения за
материалната законосъобразност на решението за възстановяване на имота едва с
подаването на въззивната жалба, поради което същите са преклудирани.
Невъзможността да се осъществи косвен съдебен контрол над процесния
административен акт обуславя неотносимост на доказателственото искане на
жалбоподателите да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, поради което
същото следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да
се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на
жалбоподателите следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
8
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 656/2024 г. на Окръжен
съд Благоевград на 28.01.2025 г. от 10:15 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ жалбоподателите О. М. Б. и Й. Г. Б..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ чрез адв. П. Й. въззиваемите В. Д. Т., О. Д. Т., Р. Е. П., И.
Е. Я., Х. Е. И., В. С. К., С. С. А., В. С. Т., П. С. Б., С. Л. Б., В. Б. П. и З. Б. К..
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателите О. М. Б. и Й. Г. Б. препис от отговора на
въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за издаване на
съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите за назначаването
на съдебно-техническа експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9