Р Е Ш Е Н И Е
№ 260666
гр. Пловдив, 07.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателно отделение, XI състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието
секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 3765/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
срещу електронен фиш серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Х.М.М. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1050 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност и необоснованост на фиша. Твърди се, че не се съдържа
описание на нарушението, не е посочено точното място на извършването му, че
автомобилът е с по-ниска конструктивна скорост от установеното, както и че са
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с посочване на взаимоизключващи
се правни норми - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Към жалбата е
приложено заверено копие от Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3000386, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е наложена санкция глоба в
размер на 850 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за място
автомагистрала Тракия километър 108 посока гр. Бургас, както и заверено копие
от регистрационен талон част I на процесния автомобил. Прави се искане за
присъждане на направени разноски. Моли се да бъде отменен фишът.
Въззиваемата страна не е взела
становище и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, тъй
като съгласно разпечатката от АИС АНД фиш серия К № 3000386 е връчен на
жалбоподателя на 17.10.2019 г. Липсват доказателства за авторството и мястото
на връчване на електронния фиш. Жалбата е подадена е от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.08.2019 г. в 08:34 ч. на автомагистрала
Тракия на км 108 км при въведено ограничение на скоростта за автомагистрала от 140
km/h МПС лек автомобил „Митцубиши Аутлендър“ с рег. № **** се е движил със
скорост от 242 km/h, като е превишил максимално допустимата с 102 km/h и това е
установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ TFR1-M № 648. Собственик на
регистрираното МПС е жалбоподателят Х.М.. Отчетен е толеранс от минус 3% от
заснетата скорост, като е установена скорост от 235 km/h и превишение от 95 km/h. За установеното
нарушение е издаден електронен фиш серия К № 3000386 за нарушение на км 107+600
на същия път и в същата посока и е наложена глоба в размер на 1050 лв.
Установява се АТСС TFR1-M
№ 648 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 26.10.2018
г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за техническа изправност на
средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 1030р-22174 от
20.08.2019 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на км 108 в
посока гр. Бургас.
Установява се, че за установеното
нарушение първоначално е съставен електронен фиш серия К № 3000386 за това, че
в същото време същото МПС и лице го е управлявало на автомагистрала Тракия км
108 в посока гр. Бургас със скорост 239 km/h и е превишена максимално допустимата скорост с 99 km/h, като е посочено, че
е нарушена нормата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и му е
наложена глоба в размер на 850 лв. Този издаден фиш бил анулиран и издаден друг със същия номер, но съдържащ данните
приети за установени от фактическа страна, а именно че на км 107+600 в посока
гр. Бургас е заснето процесното МПС да се движи с 235 km/h, следователно
максимално допустимата скорост е превишена с 95 km/h и е наложена глоба в
размер на 1050 лв.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия
материал от АТСС снимка № 16028, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/, протокол №
8-32-18 г. от проверка на мобилна система за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС,
разпечатка на фиш серия К № 3000386 с глоба 850 лв., разпечатка на фиш серия К
№ 3000386 с глоба 1050 лв., копие на СРМПС част I, 2 бр. разпечатки от електронен портал
за електронни административни услуги към МВР, писмо изх. № 103000-17533 от
21.09.2020 г., ведно с приложена към него разпечатка от електронен фиш серия К
№ 3000386, разпечатка от АИС АНД за връчване на документи, както и писмо изх. №
103000-19141 от 14.10.2020 г. на ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция.
Собствеността върху лекия
автомобил не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното
е изрично отбелязано в узнатия от него електронен фиш.
Установява се по делото, че с
Решение № 1026 от 18.06.2020 г. по КАНД № 328/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив е отменено Решение № 2275 от 11.12.2019 г. по адм.
н. д. № 6903/2019 г. на XXIV състав на Районен съд – Пловдив, който
първоначално е разгледал спора, а делото е върнато за новото му разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
При съставянето му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец.
За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано
съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че
АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или както е в случая да има общо правило за скоростта
в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая не са налице всички кумулативно
изисквани условия за по спазване на Наредбата. Представено е удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Спазени са изискванията на чл. 10, ал.
1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е
посочено вида на АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал
и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение,
посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и
принадлежността ѝ към общата пътна мрежа, посоката на задействане на
АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и
минута и часа и края на работата, включително номерата на първото заснето
статично изображение и на последното статично изображение. Създава се обаче неяснота относно нарушението, която ограничава право на
защита на жалбоподателя, свързана с подробното описание на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на
вмененото нарушение.
Преди всичко противоречиво остава
мястото на извършване на нарушението, което е пряко свързано с неговите
параметри и съвпадането на снимковия материал, протокола по чл. 10 от Наредбата
и издадения електронен фиш. Възприето е във фиша, че нарушението е извършено на
км 107+600 на Автомагистрала Тракия в посока гр. Бургас. Същевременно от приложения
протокол за използване на АТСС се установява, че мястото на поставяне,
съответно на установяване на нарушения е съвсем друго – км 108 Автомагистрала
Тракия посока гр. Бургас. Дори и да става дума за разминаване от няколко стотин
метра, какъвто е настоящият случай от 300 м, то това пряко рефлектира върху
възможността да се провери достоверността на издадения електронен фиш. От една
страна въведеното с него твърдение за извършване на нарушение на определено
място не се установява от доказателствата, именно заради това разминаване. От
друга, това разминаване е нарушение от такъв порядък за законосъобразността на
фиша, че възпрепятства възможността на контролната инстанция по проверка на
правилното установяване на нарушение чрез използването на АТСС. Това се дължи
на иманентната и императивна функция на протокола по чл. 10 от Наредбата, който
е условие и доказателство за правилна употреба на АТСС. В конкретния случай за
посоченото във фиша място не е изготвен такъв протокол и не може да се установи
правилната употреба на средството за измерване. Това представлява самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш.
Независимо от горното съдът е на мнение, че
е допуснато друго флагрантно нарушение на процесуалните правила, което
безвъзвратно и грубо е нарушило правата на жалбоподателя. Установява се по
делото, че за едно и също нарушение на едно и също лице са издадени два
електронни фиша. Макар да не е допуснато едновременното им съществуване, за да
бъде нарушен принципа на „ne bis in idem“,
то съдът счита, че административнонаказващият орган е надхвърлил правомощията
си. Съгласно представеното пред настоящата инстанция писмо с изх. № 103000-17533 от 21.09.2020 г. първоначално е бил издаден,
приложения към жалбата електронен фиш. Той е съдържал данни, че нарушителят се
е движил със скорост 239 km/h, превишената стойност на скоростта е 99 km/h, мястото на извършване на нарушението
е км 108 от Автомагистрала Тракия посока гр. Бургас, нарушената норма е чл. 21,
ал. 2 вр, л. 21, ал. 1 от ЗДвП, а санкцията е глоба в размер на 850 лв. Поради
последваща преценка на налагащия санкцията орган този фиш е бил анулиран, което
очевидно е станало след връчването му вече на жалбоподателя, без което нямаше
да бъде представен по делото. На негово място е издаден друг фиш по същия
номер, но с разминаващи се данни от посочените, а именно че установената
скорост е 235 km/h, превишението - 95 km/h, мястото на нарушение на км 107+600
на същия път и в същата посока и е наложена глоба в размер на 1050 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Преди всичко ще се посочи, че
такова правомощие по анулиране на вече издаден електронен фиш извън хипотезата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП при подадена декларация, просто не съществува. Това е
изключителна хипотеза и аналогия в случая е недопустима, нито е допустимо
дописване на закона в полза на администрацията. Дори и обаче да се приеме, че е
възможно приложението и на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което настоящият състав не
споделя, ще следва се подчертае, че в конкретния случай може да се говори не за
отстраняване на технически грешки, а за цялостна подмяна във фактическото
положение, касаещо мястото на извършване на нарушение и параметрите му чрез
измерената скорост, така и в правната му страна чрез посочване на различна
правна норма и различна санкция. Подобна цялостна подмяна е недопустима и не
може да бъде пренебрегната от съда. Това би създало правна несигурност и
непредвидимост в действията на администрацията и не следва нито да се толерира,
нито да се допуска, като последиците от подобно анулиране са ясна и категорични
– отмяната на електронния фиш и на това основание. По реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не могат да бъдат поправяни несъответствия от фактически характер или от
разминаване между факти и право, в който смисъл е трайната практика на касационната
инстанция.
Въпреки изложеното съдът счете за необходимо
да отрази, че нарушението изпълва обективната страна на фактическия му състав,
така и субективната му страна. Нещо повече, много ясно следва да се подчертае,
че подобно поведение като това на жалбоподателя е не просто безразсъдно, но и
неприемливо и арогантно и в никакъв случай не може да бъде повод за гордост,
нито и някога би се толерирало. Ясно сочи за липсата на сметка за стойността на
собственото здраве и живот, но, когато здравето и живота на останалите са
поставени под такава заплаха, строгостта на закона е най-лекото от последиците
му. Въпреки това съдът не може да изостави възприетото виждане за допуснати
съществени нарушения при издаването на обжалвания електронен фиш.
По
разноските:
По делото присъждане на разноски е
поискал жалбоподателят, като съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да му бъде
уважена претенцията за присъждане на разноски, сторени в производството пред
предходната въззивна инстанция и в касационното обжалване на решението на
предходната инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата
от 600 лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
По посочените съображения следва
да се приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е
привлечено виновно материалноотговорно лице и не са спазени задължителните
формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова
регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание електронният
фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3000386 от 19.08.2019 г., издаден
от ОД на МВР Пловдив, с който на Х.М.М. с ЕГН ********** и адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1050
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пловдив да заплати на Х.М.М. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 600 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив,
на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.