№ 21160
гр. София, 15.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110119572 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на глава 25 ГПК
По доклада на делото:
Производството е по предявени от В. М. К. срещу „Български пощи“ ЕАД при
условията на кумулативно обективно съединяване:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната на Заповед № 16/20.03.2023г. на главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, връчена на ищеца на 20.03.2023г., с
която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
считано от 21.03.2023г.;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „Длъжностно лице по защита на данните“ в звено „Защита на
личните данни“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по за оставане без работа
по чл. 225 КТ за период от 6 месеца, считано от 21.03.2023г. в размер на 22269,66 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и с
разноските за производството.
Незаконосъобразността на процесното уволнение ищеца обосновава с твърдението,
че не е налице соченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
уволнително основание по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, т.к. ищеца не е заемал ръководна
длъжност в предприятието на ответника, че при прекратяване на трудовия му договор не
съществува договор за управление, както и че няма данни за приета бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващия да трябва да постигне.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, като поддържа, че уволнението е извършено законно на
посоченото в заповедта за уволнение основание, при спазване на всички законови
1
изисквания.
С отговора по чл. 131 от ГПК при условията на евентуалност е заявено възражение на
ответника за съдебно прихващане до размера на по-малкото на предявеното от ищеца
вземане по чл.225, ал.1 във вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ с вземане на ответника с правно
основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 11228,40 лв. – изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
за неспазен срок от 3 месеца на предизвестието.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено с процесната заповед, които обстоятелства са безспорни и на
основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно наличието на договор за управление, сключен с новоизбран
или новоназначен управляващ предприятието на работодателя, изпълнението по който е
започнало, на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни
икономически показатели, която той трябва да постигне, уволнението да е извършено от
новоназначения управител в законоустановения срок по чл.328, ал.2 КТ – девет месеца от
започване изпълнението на договора за управление, правото на уволнение да е реализирано
спрямо работник/служител, който заема и изпълнява по длъжностна характеристика
ръководна длъжност.
В тежест на ищеца по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е да докаже, че трудовото
правоотношение между страните няма срочен характер. Безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че трудовото правоотношение,
съществувало между тях, е с безсрочен характер.
В тежест на ищеца по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е да установи и размера на
претендираното от него обезщетение по чл.225 КТ, както и факта на оставане без работа за
процесния период след уволнението.
По възражението за съдебно прихващане в тежест на ответника е да докаже плащане
на сумата, за която е предявено.
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от
страните, но фактически не се оспорва съществуването на безсрочно трудово
правоотношение между тях, прекратяването на трудовия договор на посоченото основание,
заеманата от ищеца длъжност, както и че последното получено от него брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец не е по-малко от 3711,61 лева, като тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване и СЪДЪТ ГИ ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ.
И двете страни сочат доказателства за наведените от тях факти и обстоятелства.
По доказателствените искания:
С исковата молба и с отговора са представени писмени доказателства, които касаят
факти от очертания предмет на доказване в производството и следва да бъдат допуснати.
Искането на ищеца по чл. 195 ГПК за ССЕ не следва да бъде уважавано – същото е
2
допустимо, но не е необходимо, предвид на това, че не се оспорва размера на БТВ на ищеца
за последен отработен месец преди уволнението.
На ищеца следва да се даде възможност да представи в о.с.з. преди приключване на
съдебното следствие трудовата си книжка за констатация във вр. с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225 КТ.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. По отношение на възможността за спогаждане на страните, съдът
препоръчва на страните да се обърнат към първия Център за спогодби и медиация към СРС, в
който медиаторите напълно безплатно ще съдействат за сключване на взаимноизгодна за
страните спогодба с нужната компетентност, отговорно и безпристрастност. Центърът за
спогодби и медиация към СРС се намира на бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. Указва на
страните, че при желание да ползват медиация, достатъчно е да заявят това с молба по делото
или устно в открито съдебно заседание и да се свържат с координатора, отговарящ за
изготвяне на графика за медиационните сесии на тел. 8955 423.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА о.с.з за 21.09.2023г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА доклад, съобразно изложеното по-горе в обстоятелствената част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОПУСКА представените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи в о.с.з. преди приключване на
съдебното следствие трудовата си книжка за констатация във вр. с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССЕ.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия. Ако страните не направят това в указания срок, те губят
възможността да направят това по-късно - чл. 313 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис
от писмения отговор и от приложенията към него.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4