РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215124 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-019036 от 20.09.2021г., началник
сектор при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на ИВ. М. М. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 300/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
изнасят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, а именно пропуски от страна на
наказващия орган да посочи доказателствата, в подкрепа на нарушението, смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и за неизпълнение на изискванията на чл.57,
ал.3 ЗАНН да уведоми нарушителя за възможността по чл.79б ЗАНН, както и пропуски при
съставяне на АУАН да се попълнят данни за свидетеля, респективно да се уведоми
нарушителя за възможността да сключи споразумение. На следващо място се сочат
аргументи за недоказаност на нарушението, в частност вината на жалбоподателя, доколкото
няма данни същият да е бил надлежно уведомен за прекратяване на регистрацията на МПС.
В заключение се излагат доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
П. която моли за отмяна на наказателното постановление по съображенията изложени в
жалбата, а в условията на евентуалност - за намаляване размера на наложената санкция.
Претендира присъждане на разноски. Представени са и писмени бележки, в които подробно
и след анализ на нормативната уредба е развит довода за субективна несъставомерност на
деянието, доколкото липсват каквито и да е доказателства за съобщаване на жалбоподателя
относно прекратяването на регистрацията на МПС.
1
Въззиваемата страна СДВР-ОПП, редовно призовани – НЕ изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ИВ. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.София,
правоспособен водач на МПС, категория В и АМ, на отчет в СДВР.
На 22.06.2021 около 16:49 ч. в гр. София, жалбоподателят И.М. паркирал товарен
автомобил, марка „Тойота“, с рег. № СВ 7422 РВ, на бул."Христо Ботев" пред № 43.
Превозното средство към посочената дата било собственост на жалбоподателя И.М., като по
отношение на същото бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" по полица BG/30/120003275105, със срок на действие от
26.11.2020г. до 26.11.2021г. Договорът обаче бил прекратен на 14.03.2021г., като действието
на същия не било продължено, поради което от Гаранционен фонд по електронен път било
изпратено уведомление до ОПП-СДВР. Въз основа, на същото и на основание чл.143, ал.10
ЗДвП, на 26.05.2021г., регистрацията на товарния автомобил марка „Тойота“, с рег. № СВ
7422 РВ била служебно прекратена, поради липса на валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". Липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да
е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да са иззети свидетелството за
регистрация или регистрационните табели на същото.
На 22.06.2021г., след паркиране на автомобила на посочения по-горе адрес била
извършена проверка от страна на органите на МВР, които след справка констатирали, че
регистрацията на превозното средство е прекратена. Във връзка с установеното при
проверката, бил съставен АУАН, серия GА, бланков № 331096, с който срещу
жалбоподателя ИВ. М. М. било повдигнато административно-наказателно обвинение, за
това, че на 22.06.2021г. в град София, управлявал товарен автомобил марка „Тойота“, с рег.
№ СВ 7422 РВ, който е служебно дерегистриран. Фактическата обстановка,
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и
запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на
законоустановения тридневен срок.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува наказателното
производство по пр.пр. № 30913/2021г. по описа на СРП, било съставено процесното
наказателно постановление (НП) № 21-4332-019036 от 20.09.2021г., с което началник сектор
при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на ИВ. М. М. с ЕГН **********
наказание – глоба в размер 300/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства- АУАН серия
GА, № 331096 от 22.06.2021г., НП № 21-4332-019036 от 20.09.2021г., Справка- картон на
водача ИВ. М. М., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Постановление за отказ да се образува
наказателното производство по пр. пр. № 30913/2021г. по описа на СРП, Справка за
регистрация на МПС с рег. № СВ 7422 РВ, Справка от Гаранционен фонд с приложена към
същата таблица. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката
им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
2
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в
рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага
отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, бланков
№ 331096/22.06.2021 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3 от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.6 на цитираната заповед и приложената заповед
за заеманата от Десислава Дескова длъжност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание
на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Във връзка с
наведените в жалбата оплаквания по отношение неизпълнение на изискванията на чл.43,
ал.5 ЗАНН и чл.57, ал.3 вр. чл.79б ЗАНН, следва да се отбележи, че същите не са били
действащи към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП, като посочените
процедури и възможности се въвеждат със законодателни изменения, които влизат в сила
едва на 23.12.2021г. Що се отнася до пропуска в АУАН да се посочат допълнителни данни
за свидетеля, вписан в същия- Боян Огнянов Илиев, то доколкото се съдържат
местоработата и адреса на лицето, съдът намира, че са налице достатъчно данни
позволяващи индивидуализирането му, поради което и допуснатото нарушение не е
съществено. На следващо място не се отразява на правото на защита и пропускът на
наказващия орган да посочи в НП доказателствата, на които се основава нарушението,
доколкото същите като част от административно-наказателната преписка са представени в
хода на съдебното производство, където в пълнота се развива състезателността, и е налице
възможност на страните да представят доказателства и да се запознаят с доказателствата на
насрещната страна. Предвид на това съдът не споделя възраженията за допуснати при
съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални нарушения, които да
обосноват отмяна на наказателното постановление.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-019036 от 20.09.2021г. на началник
сектор при отдел „Пътна полиция” към СДВР на И.М. е наложено наказание за допуснато
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени
за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с
обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от
жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „Тойота“ е било без валидна регистрация към
датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 26.05.2021г.
чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е
управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на
територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140, ал.1
ЗДвП.
Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
3
случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя М., което се
субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено
виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните
получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на липсата на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". При това обаче, доколкото липсват данни за
служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е
връчен някому, нито да е уведомен собственика на когото е регистриран автомобила,
въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е
вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.(в този смисъл и
практиката на касационната инстанция- например Решение № 7423 от 21.12.2020г. по адм.д.
№ 8338/2020г. по описа на АССГ и други).
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено
от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, въпреки изричното запитване
на съда, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може
да се твърди и, че същата е известна на лицето.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на И. М.
М. жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде
отменено, поради неправилно приложение на материалния закон. При този изход на
производството, не се налага обсъждане на маловажност на нарушението или размера на
глобата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като от страна на въззиваемата страна не е правено
възражение за прекомерност на същото. Сторените разноски следва да бъдат възложени в
тежест на въззиваемата страна – СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-019036 от 20.09.2021г., началник
сектор при отдел отдел „Пътна полиция“ към СДВР,е наложил на И. М. М. с ЕГН
********** наказание – глоба в размер 300/триста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ИВ. М. М. с ЕГН ********** сумата от
400/четиристотин/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4