Решение по дело №147/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 155
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20183210200147
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                 16.10.2018год.                                    гр.Балчик   

                               

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести септември ,две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание , в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.

 

Секретар:СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова

АНХ  дело    147 по описа за 2018  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Производството е образувано по Жалба на М.Р.М. с ЕГН********** ***, срещу Наказателно Постановление №18-0240-000145 от 28.05.2018г. на Началника на РУ на МВР гр.Балчик, с което й е наложено административно наказание ”Глоба”в размер на 50,00/петдесет/лева ,на осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП,за административно нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП .

Жалбоподателката редовно призован,  не се явява ,в с.з.се представлява от адв.К. ***.

В жалбата си до съда моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,като не оспорва нарушението ,а именно ,че е била без поставен обезопасителен колан.Навеждат се доводи,че при издаване на НП ,наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП и не се е произнесъл относно  приложението на разпоредбата н чл.28 от ЗАНН.

В с.з. и в хода по прения адв.К. поддържа наведените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна-РУ на МВР-Балчик ,редовно призована ,не се явява представител в с.з.Представила е писмено становище от 12.06.2018г. ,като счита жалбата за неоснователна, а НП правилно издадено.

 

По делото са призовани и разпитани актосъставителя Й.,разпитан в хода на съдебното следствие описва конкретната обстановка,при която е установил нарушението,потвърждава констатациите в АУАН и свидетелят присъствал при констатиране на нарушението и връчването на АУАН-М.С.,който в с.з. заявява,че лично е спрял жалбоподателката,лично е възприел нарушението, а именно че не е поставила обезопасителен колан при управлението на МПС,както и не е посочила причини за това,а акта съставил колегата му т.к. последният работел по КАТ.

Съдът, като разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна  с материалите по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

        Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, серия Г №105,бл. №416420 от 29.03.2018г. за това, че на 29.03.2018г.  около  11,30 часа в гр.Балчик,по път №DOB1149 в посока „Тузлата” жалбоподателката М. е управлявала л.а.”Опел Зафира” с рег.№ТХ***АМ,когато била спряна за проверка от полицейските служители С. и Й..Св.С. констатирал,че М.,управлява МПС,без поставен обезопасителен колан.

Повикал колегата си,св.Й.,който установявайки факта на нарушението,съставил АУАН,в който посочил,че е нарушена разпоредбата на  чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалоподателката подписала акта без възражения,а последният връчен й лично.

         В законоустановения тридневен срок пред АНО представила писмени възражения относно съдържанието и нарушението на посочения АУАН.

Депозираното възражение било разгледано от Началника на РУ на МВР-Балчик и прието за неоснователно,като е посочено,че за да се възползва от привилегията на чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП е следвало да представи решение от транспортно лекарска комисия ,в което заключение е записано,че физическото й състояние не позволява използване на обезопасителен колан като водач или пътник в МПС, а към момента на издаване на становището такъв документ не бил предоставен ,след което ще й бъде издадено НП.

         На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП.

По идентичен начин в наказателното постановление са отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя и вида на МПС.

В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна квалификация на констатираното нарушение, както в АУАН.

НП е връчено на жалбоподатеката на 30.05.2018г. 

Издаденото НП в срок е обжалвано, като на 01.06.2018г. жалбата е депозирана пред наказващият орган,в последствие изпратена до РС гр.Балчик.

Както съдът посочи по-горе в с.з.разпита както актосъставителя,така и свидетеля присъствал при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН,като в с.з. и двамата свидетели потвърждават констатациите по акта,като св.С. заяви,че именно той е спрял жалбоподателката ,която управлявала без поставен колан,повикал колегата си,св.Й. който възприел нарушението,след което и съставил АУАН.В с.з. и двамата свидетели заявяват,че жалбоподателката не е посочила причини относно непоставянето на обезопасителния колен,към момента на проверката.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

        Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на съда ,  достигна до следните правни изводи:

          Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия.

         Атакуваното НП е издадено от Началника на РУ на МВР-Балчик , съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,служебно известна на съда и във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП  е в правомощия да издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен от полицейски служител  заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.

         При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административните санкции спрямо жалбоподателката М..

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.  Какво в АУАН, така и в НП съдът намира че правилно е посочено лицето което е нарушило правилата за движение, МПС, както и мястото и времето на извършване на нарушението, и които обстоятелства реално не се оспорват от страна на жалбоподателят. 

Във връзка с така изложеното съдът намира че при съставянето на АУАН не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от лице компетентно за това, в присъствието на един свидетел, което лице е било очевидец, присъствал при установяване на нарушението и което обстоятелство е надлежно отразено в акта.

Актосъставителят и посочения като свидетел С.  са полицейски служители,в РУ на МВР-Балчик. Съгласно трайно  установената съдебна практика,  при установяване на административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на установяване на нарушение.

Изложеното е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която гласи, че свидетел по акта може да бъде и служебно лице.  Ето защо съдът намира че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и които да са съществени, поради което намира издаденото НП като законосъобразно.

Относно приложението на материалния закон: В атакуваното НП е посочено нарушение на правилата по чл.137а,ал.1от ЗДвП, като съдът счита, че същото е надлежно установено и съответно отразено в съставения АУАН  и  в  атакуваното НП.

           За да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения държавен ред и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

          При така установено от фактическа страна и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателката М. виновно е нарушила разпоредбите от ЗДвП тези на  чл.137А, ал.1 от ЗДвП, като при управление на МПС – л.а.”Опел Зафира” с рег.№ТХ***АМ не е изпълнила задължението си, да го управлява използвайки обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван,за което нарушение  е предвидено наказание по чл.183, ал.4 ,т.7,предл.1 от ЗДвП,а именно „Глоба” в размер на 50,00лева.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката ,че е налице хипотезата на ал.2,т.2 на  чл.137а от ЗДвП,т.к.не се установява да са били налице изключенията, визирани в тази разпоредба,факта,че пред наказващият орган е представила медицинска бележка от лекар-д-р Бекиров,в която е посочено,че се нуждае от уместна физиотерапия,като е противопоказно оказването на натиск в областта на лява раменна става,издадено на 29.03.2018г.,т.е. в същият на проверката ден,не дават основание на съда да приеме,че физическото й състояние не позволява ползването на обезопасителен колан,по делото липсват други медицински документи от които да се направи извод,че лицето има здравословни проблеми до степен в която поставянето на обезопасителния колан би застрашавало здравето й ,както и не позволява ползването му, поради което и съдът приема,че правилно е била ангажирана отговорността на водача.

Освен това представеният медицински документ, с който жалбоподателката се стреми да докаже, че физическо й състояние не позволява използването на обезопасителен колан, представлява по-скоро препоръка, но не и забрана за използване на колан, която да е подплатена с доказателства за това,както съдът посочи по-горе. При недоказаност на предпоставките, изискуеми от чл.137а, ал.2, т.2 ЗДвП, а именно – здравословно състояние непозволяващо използването на обезопасителен колан, не може да се приложат и привилегиите, които тази разпоредба дава.

         Водачът М. на общо основание е била длъжна да носи и постави предпазен колан при движение, което не е сторила. Наказващият орган правилно е заключил, че е извършено нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП и правилно е наложил наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Не може да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай. Целта на въведената императивна норма на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е да гарантира здравето и живота на участниците в движението, намиращи се в пътното превозно средство. При това е неприемливо да се приеме деянието за маловажен случай. Приложена е правилната санкционна норма, като размерът на наложената глоба е фиксиран от законодателя и не е оставен на преценката на наказващия орган.

С оглед изложеното, както и при така установеното по делото, съдът намира, издаденото НП е правилно и законосъобразно и  като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

          Във връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН ,Съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №18-0240-000145 от 28.05.2018г. на Началника на РУ на МВР гр.Балчик, с което на М.Р.М. с ЕГН********** ***, е наложено административно наказание ”Глоба”в размер на 50,00/петдесет/лева ,на осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП,за административно нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП,като законосъобразно .

         Решението подлежи на касационно обжалване по реда НПК и на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен Съд гр.Добрич.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: