Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.10.2018год. гр.Балчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и шести септември ,две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело № 147
по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е
образувано по Жалба на М.Р.М. с ЕГН********** ***, срещу Наказателно Постановление
№18-0240-000145 от 28.05.2018г. на Началника на РУ на МВР гр.Балчик, с което й
е наложено административно наказание ”Глоба”в размер на 50,00/петдесет/лева ,на
осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП,за административно нарушение по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП .
Жалбоподателката
редовно призован, не се явява ,в с.з.се
представлява от адв.К. ***.
В жалбата си до
съда моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно,като не оспорва
нарушението ,а именно ,че е била без поставен обезопасителен колан.Навеждат се
доводи,че при издаване на НП ,наказващият орган не се е съобразил с
разпоредбата на чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП и не се е произнесъл относно приложението на разпоредбата н чл.28 от ЗАНН.
В с.з. и в хода по
прения адв.К. поддържа наведените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна-РУ на МВР-Балчик ,редовно призована ,не се явява представител в
с.з.Представила е писмено становище от 12.06.2018г. ,като счита жалбата за
неоснователна, а НП правилно издадено.
По делото са
призовани и разпитани актосъставителя Й.,разпитан в хода на съдебното следствие
описва конкретната обстановка,при която е установил нарушението,потвърждава
констатациите в АУАН и свидетелят присъствал при констатиране на нарушението и
връчването на АУАН-М.С.,който в с.з. заявява,че лично е спрял
жалбоподателката,лично е възприел нарушението, а именно че не е поставила
обезопасителен колан при управлението на МПС,както и не е посочила причини за
това,а акта съставил колегата му т.к. последният работел по КАТ.
Съдът, като разгледа
жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, серия Г №105,бл. №416420 от 29.03.2018г.
за това, че на 29.03.2018г. около 11,30 часа в гр.Балчик,по път №DOB1149 в посока „Тузлата” жалбоподателката М. е
управлявала л.а.”Опел Зафира” с рег.№ТХ***АМ,когато била спряна за проверка от
полицейските служители С. и Й..Св.С. констатирал,че М.,управлява МПС,без
поставен обезопасителен колан.
Повикал колегата си,св.Й.,който установявайки факта на
нарушението,съставил АУАН,в който посочил,че е нарушена разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Жалоподателката подписала акта без възражения,а последният връчен й
лично.
В
законоустановения тридневен срок пред АНО представила писмени възражения
относно съдържанието и нарушението на посочения АУАН.
Депозираното възражение било разгледано от Началника на РУ на МВР-Балчик
и прието за неоснователно,като е посочено,че за да се възползва от привилегията
на чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП е следвало да представи решение от транспортно
лекарска комисия ,в което заключение е записано,че физическото й състояние не
позволява използване на обезопасителен колан като водач или пътник в МПС, а към
момента на издаване на становището такъв документ не бил предоставен ,след
което ще й бъде издадено НП.
На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП.
По идентичен начин в наказателното постановление са отразени
установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя и вида на
МПС.
В атакуваното наказателно постановление се сочи същата правна
квалификация на констатираното нарушение, както в АУАН.
НП е връчено на жалбоподатеката на 30.05.2018г.
Издаденото НП в срок е обжалвано, като на 01.06.2018г. жалбата е
депозирана пред наказващият орган,в последствие изпратена до РС гр.Балчик.
Както съдът посочи
по-горе в с.з.разпита както актосъставителя,така и свидетеля присъствал при
констатиране на нарушението и съставянето на АУАН,като в с.з. и двамата
свидетели потвърждават констатациите по акта,като св.С. заяви,че именно той е
спрял жалбоподателката ,която управлявала без поставен колан,повикал колегата
си,св.Й. който възприел нарушението,след което и съставил АУАН.В с.з. и двамата
свидетели заявяват,че жалбоподателката не е посочила причини относно
непоставянето на обезопасителния колен,към момента на проверката.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите, тъй като те са последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за
гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е
издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на
твърдяното нарушение /, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Същественото при
производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя;
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на съда
, достигна до следните правни изводи:
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.
Атакуваното
НП е издадено от Началника на РУ на МВР-Балчик , съгласно Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,служебно известна на съда и
във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП е в правомощия да издава НП при установени административни
нарушения по ЗДвП.
АУАН е съставен от полицейски служител
заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административно - наказателното производство по
налагане на административните санкции спрямо жалбоподателката М..
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43
от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Какво в АУАН, така и в НП съдът намира че правилно е посочено лицето
което е нарушило правилата за движение, МПС, както и мястото и времето на
извършване на нарушението, и които обстоятелства реално не се оспорват от
страна на жалбоподателят.
Във връзка с така изложеното съдът намира че при съставянето на АУАН не
е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е
съставен от лице компетентно за това, в присъствието на един свидетел, което
лице е било очевидец, присъствал при установяване на нарушението и което
обстоятелство е надлежно отразено в акта.
Актосъставителят и посочения като свидетел С. са полицейски служители,в РУ на МВР-Балчик.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, при установяване на
административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на
установяване на нарушение.
Изложеното е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която
гласи, че свидетел по акта може да бъде и служебно лице. Ето защо съдът намира че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила
и които да са съществени, поради което намира издаденото НП като
законосъобразно.
Относно
приложението на материалния закон: В атакуваното НП е посочено нарушение на
правилата по чл.137а,ал.1от ЗДвП, като съдът счита, че същото е надлежно
установено и съответно отразено в съставения АУАН и
в атакуваното НП.
За да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно
предвидени от закона предпоставки.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения държавен ред и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
При така установено от фактическа страна и на основание приетите по делото
доказателства съдът намира, че жалбоподателката М. виновно е нарушила
разпоредбите от ЗДвП тези на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП, като при управление на МПС – л.а.”Опел Зафира” с рег.№ТХ***АМ не
е изпълнила задължението си, да го управлява използвайки обезопасителен колан,
с който автомобила е оборудван,за което нарушение е предвидено наказание по чл.183, ал.4 ,т.7,предл.1
от ЗДвП,а именно „Глоба” в размер на 50,00лева.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателката ,че е налице хипотезата на ал.2,т.2 на чл.137а от ЗДвП,т.к.не се установява да са
били налице изключенията, визирани в тази разпоредба,факта,че пред наказващият
орган е представила медицинска бележка от лекар-д-р Бекиров,в която е
посочено,че се нуждае от уместна физиотерапия,като е противопоказно оказването
на натиск в областта на лява раменна става,издадено на 29.03.2018г.,т.е. в
същият на проверката ден,не дават основание на съда да приеме,че физическото й
състояние не позволява ползването на обезопасителен колан,по делото липсват
други медицински документи от които да се направи извод,че лицето има
здравословни проблеми до степен в която поставянето на обезопасителния колан би
застрашавало здравето й ,както и не позволява ползването му, поради което и
съдът приема,че правилно е била ангажирана отговорността на водача.
Освен това
представеният медицински документ, с който жалбоподателката се стреми да
докаже, че физическо й състояние не позволява използването на обезопасителен
колан, представлява по-скоро препоръка, но не и забрана за използване на колан,
която да е подплатена с доказателства за това,както съдът посочи по-горе. При
недоказаност на предпоставките, изискуеми от чл.137а, ал.2, т.2 ЗДвП, а именно
– здравословно състояние непозволяващо използването на обезопасителен колан, не
може да се приложат и привилегиите, които тази разпоредба дава.
Водачът М. на общо основание е била
длъжна да носи и постави предпазен колан при движение, което не е сторила.
Наказващият орган правилно е заключил, че е извършено нарушение по чл.137а,
ал.1 ЗДвП и правилно е наложил наказание глоба в размер на 50,00 лева.
Не може да се
приеме, че нарушението съставлява маловажен случай. Целта на въведената императивна
норма на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е да гарантира здравето и живота на участниците
в движението, намиращи се в пътното превозно средство. При това е неприемливо
да се приеме деянието за маловажен случай. Приложена е правилната санкционна
норма, като размерът на наложената глоба е фиксиран от законодателя и не е
оставен на преценката на наказващия орган.
С оглед
изложеното, както и при така установеното по делото, съдът намира, издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Във
връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1от ЗАНН ,Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление №18-0240-000145 от 28.05.2018г. на Началника на РУ на
МВР гр.Балчик, с което на М.Р.М. с ЕГН********** ***, е наложено
административно наказание ”Глоба”в размер на 50,00/петдесет/лева ,на
осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП,за административно нарушение по
чл.137а,ал.1 от ЗДвП,като законосъобразно .
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда НПК и на глава дванадесета от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен Съд гр.Добрич.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: