№ 758 / 9.12.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
09.12.2019 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1646 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, „Ф. И." ЕАД, ЕИК xxxx , представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. К. е предявило иск срещу Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и цена на иска: 709.54 лв.
В исковата си молба твърдят, че в срок предявяват иск за установяване на вземането, което доверителят и има спрямо Н.Р.Р., което задължение възлиза в размер на 455.35 лева- главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 28,64 лева -договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 21.03.2017г., 86,52лева - лихва за забава за периода от 16.11.2016г. до 11.10.2018г. и 139.03 лв. такси за периода от 15.11.2016. до 21.03 2017г.
Предявената претенция произтича от следните обстоятелства:
Ответната страна в производството сключва със Сити Кеш ООД, ЕИК *********, договор за паричен заем, номер 92637, сключен на 25.10.2016г., с което между страните възниква облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното
задължение на дружеството е да предостави паричната сума в размер на 500.00 лева, като на основание чл.4, ал. 1 от договора с полагане на подписа си заемателят удостоверява получаване на сумата в брой.
Заемателят от своя страна се задължава да върне получената сума, ведно с уговорените лихви, такси и неустойки, на 21 седмични погасителни вноски, включващи главница н добавка, съставляваща печалбата на заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. По причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановява обслужване на заема, като падежът на първата непогасена вносна настъпва на 15.11.2016 г. В този случай се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на подаване на заявлението в съда. На 21.03.2017г. настъпва падежът на цялото задължение, с което става изискуем целият неизплатен остатък от заема.
На 11.08.2017г. между Сити Кеш ООД и доверителя и „Ф. И." ЕАД, се сключва Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство става второто дружество.
В изпълнение на задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, Сити Кеш ООД, упълномощава доверителя и да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което е направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи” ЕАД, но пратката се връща в цялост. В настоящото производство предстои да бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление /в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 година на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о. ТК/.
Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения доверителят и, в качеството си на цесионер по договора за заем, предявял претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По ч. гр. д. № 48 по описа за 2019 г. на РС Монтана има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен чрез залепване по силата на чл.47 ал.5 от ГПК. Съдът на основание чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на доверителят и, че може да предяви установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с което се признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда от страна на „Ф. И.” ЕАД, ЕИК xxxx , Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxxxxx дължи сумата в размер на:
- 455.35 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането.
- 28.64 лева- договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 21.03.2012г.;
- 86,52лева-лихва за забава за периода от 15.11.2016г. до 11.10.2018г.;
- 139.03 лева -такси за периода от 15.11.2016г. до 21.03.2017г.
Претендират направените в настоящото производство разноски, както и взаповедното такива от 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - минимално юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата, Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxЗxxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призована не се явява в насрочено съдебно заседание, не направи възражения, не е оспорила и истинността на представените документи.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 48/2019 г. по описа на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане по сключен със Сити Кеш ООД, ЕИК *********, договор за паричен заем, номер 92637, на 25.10.2016г. с Н.Р.Р., с което между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор и общите условия към него. Не се спори и относно обстоятелството, че дружеството заемодател е изпълнило задължението си и е предоставило паричната сума в размер на 500.00 лева, като на основание чл.4, ал. 1 от договора с полагане на подписа си заемателят удостоверил получаване на сумата в брой.
Заемателят от своя страна се задължава да върне получената сума, ведно с уговорените лихви, такси и неустойки, на 21 седмични погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя съгласно Общите условия по договора за заем и посочени в Погасителния план от договора. Не се спори и относно факта, че на 11.08.2017г. между Сити Кеш ООД и „Ф. И." ЕАД, се сключва Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/. По силата на договора и на основание чл.99 ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство става „Ф. И." ЕАД.
На 21.03.2017 година е настъпил падежът на цялото задължение, с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от заема.
Ищецът „Ф. И." ЕАД” ЕАД има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. С оглед установяването, че в заповедното производство заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е направено по реда на чл.47 ал.5 ГПК, предявеният установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес, макар че този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.2 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а именно: чрез залепване уведомление за длъжника, при условие, че не е могъл да бъде намерен на регистриран постоянен и настоящ адрес, не е налице действащ трудов договор, за да бъде призован по месторабота, е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 48 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск при условията на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л.31 и 32 от делото чрез своята сестра, и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определението от 01.10.2019 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 43 от 14.01.2019 година по ч.гр.д.№ 48 по описа на Районен съд Монтана за 2019 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxЗxxx, че към 02.11.2018 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Ф. И." ЕАД, ЕИК xxxx , представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, за следните суми:
- 455.35 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 02.11.2018 година до окончателно изплащане на вземането.
- 28.64 лева- договорна лихва за периода от 15.11.2016г. до 21.03.2012г.;
- 86,52лева-лихва за забава за периода от 15.11.2016г. до 11.10.2018г.;
- 139.03 лева -такси за периода от 15.11.2016г. до 21.03.2017г., съгласно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 43 от 14.01.2019 година по ч.гр.д.№ 48 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxЗxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. И." ЕАД, ЕИК xxxx , представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и сумата от 50,00 лева –юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 43 от 14.01.2019 г. по частно гражданско дело № 48 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Н.Р.Р., ЕГН xxxxxxЗxxx, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. И." ЕАД, ЕИК xxxx , представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата от 25.00 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: