Р Е Ш Е Н И
Е № 49
гр.Сливен, 10.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 45/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка
с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от А.А.А. ***, срещу Заповед за прилагане на
ПАМ № 21-1670-000006/08.01.2021 год.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР Сливен, РУ-Сливен, с която на
основание чл.171 т.1 б.“в“ от ЗДвП е постановено "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до успешно полагане на проверочен
изпит" на А.А..
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че е извършил нарушение на
ЗДвП, но същото било маловажно и не било извършено поради незнание на закона.
Свидетелството му за управление на МПС било валидно, издадено от Ф. без
изискване за о. ц.. Счита, че
обстоятелството, че не владее б. е. не е основание за отнемане на СУМПС. Прави
се искане съдът да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х.Х. ***, който
счита издадената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че свидетелството за
управление на МПС на оспорващия е издадено от Република Ф., валидно е на
територията на Европейски съюз и неправилно е отнето от контролните органи.
Счита, че нарушението, извършено от оспорващия е маловажно и касае личната
безопасност. Изтъква, че глобата по него е заплатена. Прави се искане съдът да
отмени процесната заповед. Претендират се направените
по делото разноски.
В съдебно заседание
административният орган редовно призован не се явява и не се
представлява. В писмено становище от 03.02.2021г. сочи, че заповедта
е законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът след като
прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната
проверка по чл. 168 от АПК на
законосъобразността на административния акт намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на съдебно обжалване, поради което се преценя като
процесуално допустима.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
На 08.01.2021 год. е
извършена проверка от служители на РУ на МВР Сливен на А.А..
При проверката е установено, че лицето управлява лек автомобил Мерцедес С 320 рег.№
******* на входа на кв.“Н. - запад“ в гр.С., без поставен обезопасителен
колан. На водача е предоставено да прочете текста на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
като същият е заявил, че не може да чете и пише. За извършеното нарушение е
съставен АУАН № АА736061/08.01.2021 год., който водачът е отказал да подпише,
като отказът е оформен с подписа на един свидетел. Въз основа на така
съставения акт е издадена процесната заповед, с която
на лицето е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС“ до успешно полагане на проверочен изпит на основание чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП. Със заповедта е отнето СУМПС № *******, издадено от Ф..
По делото е разпитан
като с.М. Л., р.на оспорващия, който в показанията си сочи, че въпросният ден отишили с колата на оспорващия в кв.“Н.“, за да се срещнат
с близки, когато били спрени за проверка от служители на ОДМВР. Сочи, че А. бил
с поставен обезопасителен колан. Полицейските служители
накарали А. да прочете текст от ЗДвП, но той сричал. Същия от д.живеел във Ф. и
владеел само ф. и т.е..
По делото е разпитан
като с.А. Д., р.на оспорващия, който в показанията си сочи, че въпросният ден
отишъл с А. до полицейския участък в кв.“Н.“, за да му превежда. Когато
предоставили на А. текст от закона за прочит, А. се затруднил и сричал.
По делото е разпитан
в качеството си на с.а.П.Х.Х.. Същият заявява, че на
08.01.2021 г. е спрял за проверка МПС Мерцедес, управляван от оспорващия, като
водачът бил без поставен обезопасителен колан. Същият
представил свидетелство за управление на МПС, издадено от Ф.. На въпрос на Х.
защо не е с обезопасителен колан, оспорващият А. ***
се чувства у д. си и не вижда смисъл от поставянето му. На оспорващия било
предоставен за прочит ЗДвП и конкретно текстът на чл.137а ал.1 от ЗДвП, касаещ управление на МПС с предпазен колан, но оспорващият
заявил, че не може да ч. и п.на б. е.. Свидетелят сочи, че не е извършвал
проверка дали А. познава пътните знаци.
Въз основа на
събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но е постановена в противоречие с материалноправните
разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП
е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който поради
незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки в условия на кумулативност: оспорващият
да е бил водач на МПС към момента на проверката; да е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение; и нарушението да е извършено поради
незнание.
В разглеждания
случай не са налице всички, посочени в разпоредбата, материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката: оспорващият е бил водач на МПС, но по
делото липсват доказателства да е извършил поради незнание немаловажно
нарушение на правилата за движение.
Основание за
издаване на оспорената заповед в случая е соченото в АУАН № АА
736061/08.01.2021г. нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. В хода на проведеното съдебно производство се
установи, че А. е управлявал МПС, без поставен обезопасителен
колан, за което му е съставен АУАН, издадено НП и глобата по него е заплатена
на 29.01.2021г. По делото обаче липсват доказателства, че това административно
нарушение е извършено поради незнание от водача. Напротив от показанията на
разпитаните по делото с. се установи, че А. е знаел, че трябва да ползва колан,
но е заявил, че в квартала, в който е спрян за проверка, не вижда смисъл да
ползва такъв.
По изложените
съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски е основателна до размера на внесената държавна
такса от 10 лева. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между оспорващия и упълномощения адвокат, не може да се
определи договореното и платено за настоящото съдебно производство адвокатско
възнаграждение, тъй като в предмета на договора са включени и: получаване на
НП, обжалване на НП пред Районен съд, процесуално представителство по
образуваното пред РС Сливен АНД.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000006 от 08.01.2021
г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен, РУ Сливен, с която на А.А.А. *** е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до успешно полагане на проверочен изпит, като е отнет документ: *******, СУ
издаден от Ф..
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи– Сливен, да заплати на А.А.А. *** с ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: