РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102124 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против З. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ************************ , и с искове с правно основание в чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което
то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което доставило на ответника до неин обект – жилище в гр.
****************************, питейна вода за периода 13.03.2018г. – 09.08.2019г. на
стойност от 396.62 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и
изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните.
Количеството на доставената вода било определено нормативно, по реда на общите условия
между страните, тъй като монтираното в имота средство за търговско измерване ( водомер)
било неизправно. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 11284 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била
заповядана за плащане и лихва в размер на 48.99 лв. за период на забавата от 31.05.2018г до
31.07.2020г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението ( 03.09.2020г. ) до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от
ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва иска чрез своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна
от ищеца вода – не било доказано да е собственик или ползвател на имота на ул.
******************. Отрича се реалната доставка на вода до имота, както и правото на
оператора да определи доставеното количество нормативно , а искът бил и недоказан по
размера си, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Възразява се също
така, че за вземането (част от него , съобразно посочени в отговора фактури) е изтекла
1
погасителната давност, като се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на
тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за
отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия. Установява се обаче от приложените на л.81 и следващите
копия от настанителна заповед и договор за наем, че за целия процесен период ответника е
наемател на общинско жилище на община П., чрез нейното общинско предприятие
„Жилфонд“; тъй като ползва имота на годно правно основание , и същевременно- с
разкрита на нейно име партида , отв. М. има качеството на потребител на доставената от
ищцовото дружество питейна вода по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите между
страните общи условия. Или , между страните има договор при общи условия , по силата на
който ответникът дължи плащане на стойността на тази доставка .
Спорно е също така количеството на доставената вода - доставчикът неправомерно бил
определил количеството на доставената вода нормативно, без да има право на това. Съдът
не споделя това възражение. Водомерът (като средство за търговско измерване) е
собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл. 18 ал. 3 от ОУ ) и да го
поддържа в изправност. Твърденията в исковата молба са , че монтирания в имота водомер
е неизправен; така е отбелязано в приложеното по делото ( л. 16) известие за нередовен
водомер № ***************. Според свидетелските показания на сви. К., в имота изобщо
няма монтиран водомер. В тежест на абоната е да докаже наличето на изправен водомер в
имота си , което не е направено. Без значение е дали водомер няма , или монтирания е
неизправен , тъй като и в двата случая, възниква правото на оператора да отчете
количеството на доставената вода съобразно общите условия , и това количество се
определя по еднакъв начин. Ищцовото дружество няма задължение да уведомява абоната си
, че водомера му липсва , не мери точно или че не е преминал изискуемата метрологична
проверка , и затова приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , като за оператора е
възникнало предвиденото там право да определя нормативно доставеното количество вода.
Представеното на л. 15 от делото копие от протокол за отказан достъп до имота с дата
05.09.2019г. е съставено след края на процесния период , поради което е неотносимо към
предмета на спора.
Съдът не споделя и възражението за изтекла погасителна давност. Задължението на
ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за
2
задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК, и на соченото
основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на кредитора.
Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата 03.09.2020г, и
това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил преди 03.09.2017г.
падеж, каквито няма.
Исковете следва да бъдат уважени в пълен размер. Разноските се присъждат в тежест на
ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на З. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************* , че в отношенията между страните , дължи на „ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, плащане на следните суми по договор за доставка на питейна
вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело № 11284/2020г.: 396.62 лв.–
главница за периода 13.03.2018г. – 09.08.2019г.; лихва в размер на 48.99 лв. за период на
забавата от 31.05.2018г до 31.07.2020г., и законната лихва върху главницата от 03.09.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда З. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *************************** , да заплати
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, разноски по двете производства в
размер 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3