Разпореждане по дело №331/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ДГС „. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Г., общ. Г., обл. Б., представлявано от инж. Д. Й. Ш. - директор чрез пълномощника М. М. Х.- юрисконсулт против Решение №2360/27.06.2011г., постановено по гр. дело №252/2011г. по описа на РС Г. Д., с което са уважени предявените от А. Ю. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.225, ал.1 КТ и чл.242 във вр. с чл.269 КТ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. От съда се иска да бъде отменено атакуваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. Х. поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата А. Ю. Б., редовно призован, лично и чрез процесуалния си представител адв. Зл., оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Между страните са съществували трудови правоотношения, по силата на които ответникът по жалбата е изпълнявал длъжността помощник лесничей в Д. „.. Със заповед №152/18.05.2009г. на директора на Д. „. инж. А. Б. е определен за материално отговорно лице в “ГСУ Топа” по изпълнение на всички нормативи по ЗГ и ППЗГ по приемането и експедирането на строителната дървесина и дърва за огрев и стриктно спазване на всички заложени срокове в обект №914, 917, 916, 819, 920, 919, 918, 715 с терминал № ККС 246077 и ЕГМ 019. С писмо- искане, изх. №749/20.10.2009г. Д. „. на основание чл.193, ал.1 КТ е поискало писмени обяснения от Б. във връзка с извършени от същия нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.9 и т.10 КТ, изразяващи се в неотчетени превозни билети. Искането е връчено при отказ на същата дата, удостоверено с подписа на връчителя М.Х. и един свидетел- младши експерт в Д. „. - инж. П. С писмо- искане, изх. №682/20.08.2010г. Д. „. на основание чл.193, ал.1 КТ е поискало писмени обяснения от Б. във връзка с извършени от същия нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, т.7, т.9 и т.10 КТ, изразяващи се в липсваща дървесина на обща стойност 11624,00лева с ДДС. В писмото е указано да представи обясненията в срок до 10.00 часа на 01.09.2010г. Искането е връчено при отказ на 04.10.2010г., удостоверено с подписа на двама свидетели – Р.К.- счетоводител в Д. „. и Сп. П.- счетоводител в Д. „.. Със заповед №38/07.01.2011г. на Б. е наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, т.1, т.3, т.7, т.9 и т.10 и чл.188, т.3 КТ. В заповедта извършените нарушения на трудовата дисциплина са описани в шест точки.

А. Б. е оспорил законността на уволнението. РС Г. Д. е постановил атакуваното решение, с което е уважил предявените искове.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Дисциплинарните наказания са мерки на принуда спрямо работника или служителя от страна на работодателя в случай на нарушение на трудовата дисциплина. Уволнението е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол.

По отношение на посоченото в т.1 от заповед №38/07.01.2011г. дисциплинарно нарушение, същото не е мотивирано. Не е посочено каква дървесина е установено, че не е отчетена или не е фактурирана, какво количество дървесина от всеки конкретен вид. Също така не е конкретизирано времето на извършване на нарушението, посочено е “няколко месеца”, не е ясно кога е извършено нарушението чрез посочване на дата или период на извършване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не може да се конкретизира дата на извършване на нарушението и че датата не е съществена, а настъпилия вреден резултат. Когато спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат, тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. Особено съществено е изискването за посочване фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното уволнение и датата на извършването им, за да се установи спазването на срока по чл. 194 КТ.

По отношение на посоченото в т.2 от заповед №38/07.01.2011г. дисциплинарно нарушение, същото не е ясно. Не е посочена дата на извършване на нарушението. Също така кога е констатирана липсата, въз основа на кои конкретни факти се установява това. Възможно е мотивирането на заповедта да стане чрез препращане към друг документ – доклад на комисия, констативни протоколи и др. Този документ обаче трябва да бъде връчен на работника или служителя като част от заповедта за уволнение. В конкретния казус липсва препращане към други документи, които да подкрепят визираното нарушение на трудовата дисциплина. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушенията се подкрепят от писмените доказателства в кориците на делото.

По отношение на посоченото в т.4 от заповед №38/07.01.2011г. дисциплинарно нарушение- за посоченото нарушение работодателят не е поискал обяснения от служителя. Искането на обяснения трябва да съдържа данни за вменените на служителя нарушения. Видно от писмо- искане, изх. №749/20.10.2009г. и писмо- искане, изх. №682/20.08.2010г. работодателят не е поискал обяснения от служителя за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 КТ. Непоискването на обяснения е абсолютно отменително основание на заповедта за уволнение на процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Предвид на изложеното, неспазването на предписаното от закона съдържание на заповедта, води до незаконосъобразност на уволнението, което е основание за отмяна.

Описаното в т.3, т.5 и т.6 от заповед №38/07.01.2011г. не представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Оплакването на жалбоподателя, че районният съд не е обсъдил в цялост доказателствения материал са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени изводи за основателност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения решението на РС Г. Д. като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските- съобразно изхода от делото и представен списък за разноски по чл.80 ГПК, Д. „. с. Г. следва да заплати на А. Ю. Б. сторените в настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, БОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2360/27.06.2011г, постановено по гр. д. №252/2011г по описа на РС Г. Д..

ОСЪЖДА Държавно горско стопанство „., с. Г., общ. Г., обл. Б., с ЕИК *********, представлявано от инж. Д.Й.Ш., в качеството му на директор да заплати на А. Ю. Б., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Г. Д., общ. Г. Д., обл. Б., ул. “С. Р.” №15 сумата от 200 /двеста/ лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: