№ 318
гр. София , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б в закрито заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509209 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба на "Т.С." ЕАД, като длъжник по изп. д. №
20219210401719 срещу Постановление от 04.06.2021 г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 от
КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени в
полза на взискателя по изпълнителното дело от 360.00 лв. на 200.00 лв.
Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
360.00 лева е прекомерно и не съответства на извършената правна работа по делото и
следва да бъде редуцирана до предвидения в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Твърди, че в случая претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Моли да бъде отменено
обжалваното постановление. Претендира разноски.
Взискателите С.П.Б., Б.П.Б. и П.Б.Б., редовно уведомени в срока за възражение
по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК излагат становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ С.П. с рег. № 921 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд
намира за установено следното:
1
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20219210401719 е образувано въз основа на молба вх.
№13168/28.05.2021 г. на взискателите С.П.Б. с ЕГН:**********, Б.П.Б. с
ЕГН:********** и П.Б.Б. с ЕГН:**********, чрез адв. Н.П. въз основа на
Изпълнителен лист издаден на 21.05.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание
Съдебно решение по ГД № 32313 от 2020 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 159 с-в/отд. в
полза на С.П.Б., ЕГН:********** и Изпълнителен лист издаден на 21.05.2021 г. от
РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание Съдебно решение по ГД № 32313 от 2020 г. на
РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 159 с-в/отд. в полза на Б.П.Б., ЕГН:********** и
Изпълнителен лист издаден на 21.05.2021 г. от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ на основание
Съдебно решение по ГД № 32313 от 2020 г. на РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 159 с-в/отд. в
полза на П.Б.Б. срещу „Т.С.“ ЕАД.
В молбата за образуване взискателите отправят искане да се извърши справка в
БНБ за открити банкови сметки на името на длъжника и при наличието на такива да се
наложи запор и да се съберат сторените разноски в изпълнителното производство, в
това число адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., за което прилагат
Фактура №82/21.05.2021г.
До длъжника „Т.С.“ ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнени изх.
№12994/28.05.2021г., в която е посочено и дължимото адвокатското възнаграждение по
делото. Поканата е връчена на длъжника на 31.05.2021 г. /стр. 16 от изп.дело/
На 03.06.2021г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е подала възражение с вх.
№13737/03.06.2021г., с което заявява доводи и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Препис от възражението е изпратено за становище на 04.06.2021г. на адв. Н.П.
като в срок е подадено становище с вх. №13842/04.06.2021г. за неоснователност.
С постановление от 04.06.2021г. ЧСИ отказва да редуцира адвокатското
възнаграждение поради липса на основания за това, в т.ч., че присъденото адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Копие от постановлението е връчено на 15.06.2021 г.
на „Т.С.“ ЕАД с придружително писмо, изх. №13940/04.06.2021г. /стр.28 от изп.дело/.
От страна на длъжника „Т.С.“ ЕАД е подадена жалба с вх. №15972/24.06.2021г.,
с която се обжалва постановлението от 04.06.2021г.
2
На 28.06.2021г. процесуалният представител на взискателите адв Н.П. е подал
становище с вх. №16317/28.06.2021г.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от
страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия
принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като
отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал. 2, предл.
последно ГПК.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, 2.
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,
или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на
жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока,
настоящият състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната
разпоредба, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по
изпълнителното дело разноски.
Доколкото поканата за доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателя на
31.05.2021 г., като не са представени доказателства за доброволно изпълнение на
дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Предвид предприетите действия
по реализиране на конкретен способ за принудително изпълнение, а именно- налагане
на запор на банковите сметки на длъжника, то съставът на СГС намира, че при това
положение жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. за образуване на изпълнителното дело и за защита и съдействие
по него. С оглед материалния интерес по делото, окончателно определеното от
съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение от 360.00 лева не се явява
прекомерно, съответно не следва да се намалява и размерът на дължимата такса по т.
3
26 от ТТРЗЧСИ.
Ето защо жалбата на длъжника се явява неоснователна, а атакуваното
постановление от 04.06.2021 г. на частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 по изп.
дело № 20219210401719 следа да бъде потвърдено.
По разноските:
Доколкото настоящото производство касае спор за изменение на разноските, то,
СГС намира, че в него не се дължат разноски на страните.
Така мотивиран, Софийски градски съд, втори „Б“ въззивен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
срещу Постановление от 04.06.2021 г. на ЧСИ С.П. с рег. № 921 от КЧСИ, с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени в полза на
взискателите по изпълнителното дело от 360.00 лв. на 200.00 лв., както и на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20219210401719 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
С.П., рег. № 921 при Камарата на частните съдебни изпълнители.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4