Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 30.09.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На единадесети септември,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 433
по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: Д.С.Ф. ***,
Ответник:Станимир К.С. ***,с посочен адрес в Крххх
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК,съединен с искове за упражняване на родителски права върху малолетно дете,лични отношения и издръжка на детето,ползване на семейно жилище и фамилно име на съпругата.
Ищцата твърди,че с ответника сключили брак на 28.08.2005г в град Ловеч.По време на брака имат едно дете-Д С. С,на х години.Не са сключвали брачен договор.През време на брака нямат придобито движимо или недвижимо имущество.
В началото съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство.Впоследствие със съпругът и се отчуждили,установили,че имат различни интереси и по различен начин гледали на живота.Между тях има несходство в характерите.Това не се променило и след като се родило детето.В момента живеят и двамата в ллллл и макар да обитават общо жилище,контактите между тях са само по повод отглеждането на дъщеря им.
Счита,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,лишен от смисъл и съдържания.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,без съдът да се произниса по въпроса за вината,да се предоставят родителските права върху детето на ищцата,на бащата да се определи свободен достъп до детето и същият има контакти с дъщеря им когато сметне за необходимо,да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева за детето,семейното жилище да се ползва от ответника,след прекратяване на брака ищцата да носи фамилно име-Ф..
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който същият излага,че искът е допустим,основателен и не го оспорва.Не оспорва приложените доказателства,няма да представя нови,съгласен е с изтъкнатите основания и не възразява бракът им да бъде прекратен.Доказателства не сочи.
От Дирекция „Социално подпомагане”- Л е депозиран социален доклад,в който е обективирано заключително становище,че направеното между родителите споразумение е изцяло и в полза и интерес на детето.
Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак серия и номер хх,издадено на хх от Община-Ловеч,от което е видно,че такъв съпрузите са сключили с ххх на Община-Ловеч.
От приложените удостоверения за раждане/дубликат/ издадено на хххот Община-Ловеч се установява,че съпрузите са родители на малолетното дете Д С. С,родена на ***г в хх,с ЕГН:**********.
От показанията на свидетеля И.А.Г. се установява,че при срещите му с ищцата в България същата му се оплаква от несходство в характерите с ответника,ищцата е тиха,скромна,а ответникът обича да пие,да залага.Ищцата му казвала,че не могат да продължават да съжителстват заедно.Съпрузите към момента на развитие на производството се намират и живеят в хххх,където се е родило и детето им.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен,каквото всъщност е желанието и на двамата съпрузи. Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на ищцата и показанията на свидетеля Георгиев съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на същата да поддържа такава връзка,което му поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Установените в процеса факти сочат на нежелание от страна на ищцата да съхрани семейните традиции.
От поведението на ответника съдът също формира извод за нежелание да поддържа брачната връзка.В отговора по чл.131 от ГПК същият заявява съгласие с изложените основания в исковата молба и не възразява,че бракът им е непоправимо разстроен.Липсват данни ответникът да е полагал усилия за преодоляване на разногласията и заздравяване на брачната връзка.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове,като в случая липсва искане за произнисане от съда по въпроса за вината за разстройството на брака.
По отношение на иска за предоставяне на родителските права върху детето на съпрузите след развода и за местоживеенето на същото:
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност при разрешаване на този въпрос се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт, чрез "преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето".
В това производство съдът не "наказва"
единия родител, нито най- общо оценява по- добрия в условия на конкуренция или
кой от двамата родители "обича повече" детето.Родителят, на когото не
е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито
титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от родителски
права, нито е освободен от задълженията си на родител.
С приемането на новия Семеен кодекс
законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства
от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има
предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на
обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.
59, ал.4 от СК съдът решава при кого от родителите да живее роденото
от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
В настоящето производство майката е
тази,която претендира да упражняват родителски права върху детето Десислава
Симеонова,което свидетелства за нейната привързаност към детето. В хода на
производството не се събраха доказателства, които да навеждат на мисълта, че ищцата/майката/
не притежава необходимите качества да отглежда дете.
Извършвайки визираната в чл.59,ал.4 от СК
преценка и отчитайки всички релевантни за решаване на въпроса обстоятелства, решаващият състав приема,че
родителските права върху детето Десислава С. Симеонова следва да се предоставят
на майката.Касае се за 7 годишно момиче, което безспорно се нуждае от майчина
грижа и ласка, която е незаменима, в това число съдът съобразява пола на детето
и периода на физическо му израстване и протичащите в тази възраст биологични
процеси в развитието на детето,както и че между тях има изградена силна емоционална
и доверителна връзка.Съдът прави извода/в предвид и изложените данни в
социалния доклад/,че майката притежава морални и нравствени качества, в
състояние е да осигури на детето добри материално-битови условия на живот,полагала
е и полага грижи за неговото интелектуално развитие,участва активно в процеса
му на обучение.
В конкретния случай съдът намира, че с
предоставянето на родителските права на майката, интересите на детето ще бъдат
максимално защитени, още повече, че от данните по делото може да се направи
извод, че последната притежава нужните родителски качества за полагане на грижи
и умения за възпитаване на детето.
Местоживеенето на детето Д С следва да бъде
определено при майката,която ще упражнява родителските права по отношение на нея.
На бащата следва да бъде определен свободен режим на лични контакти с детето,каквото всъщност е и искането на майката,а по делото са налични и данни,че родителите ,заедно с детето обитават едно жилище в Лондон,Кралство Великобритания.Бащата трябва да разполага с гарантирана възможност да участва във възпитанието на детето,без значение къде е неговото местоживеене.Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те могат да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови- арг. от чл. 59, ал.9 от СК).
Отчитайки данните/колкото и същите да са оскъдни в
настоящето производство/ за отношенията между родителите и детето,съдът намира,че
в разглеждания казус следва да се
определи именно свободен режим на контакти между детето и бащата,който да дава
възможност на детето да се развива под грижата и на двамата си родители.
По отношение иска за издръжката на детето:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съобразно възрастта на детето към моментна на приключване на устните състезания по делото, отчитайки обстоятелството,че след раждането си детето живее в ххх,като в производството не са представени безспорни данни за това какъв обем парични средства са необходими за задоволяване в пълен обе3м на месечната издръжка на детето Д и от друга страна липсват данни за материалните възможности на бащата,съдът намира,че следва да бъде определена издръжка в минимален размер от 140.00 лева,която бащата следва да заплаща за детето си,чрез майката,която ще упражнява родителските права върху детето.
По отношение на въпроса за семейното жилище на съпрузите: Съгласно параграф 1 от ДР на СК „семейно жилище" е жилището обитавано от двамата съпрузи и техните непълнолетни деца. В случая съдът не следва да се произнася по въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, тъй като страните нямат такова на територията на Република България, а по делото не са представени доказателства за наличието и адреса на семейното им жилище в ххххх.От данните по делото се установява,че от 2005г/съобразно данните от социалния доклад/ съпрузите са се установили и живеят заедно в ххххн,където се е родило и детето им,като ищцата и детето при завръщането си в България,през лятото,пребивават в жилище,изключително собственост на ищцата,но което не е съставлявало семейно такова на страните.
По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.
В настоящия случай обаче съпрузите не са променяли фамилните си имена след сключване на брака,поради и което съдът не следва да се произниса и по този въпрос.
Съобразно изхода на делото и заявеното в исковата молба,следва да бъде осъдена ищцата да доплати по сметката на съда допълнителна държавна такса в размер на 20.00 лева.Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса върху размера на определената издръжка за детето Д С,в размер на 201.60 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С.К.С.,ЕГН:********** ***,с обичайно местопребиваване в хх и Д.С.Ф.,ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес *** и обичайно местопребиваване в хх,сключен с Акт ххх. на Община-Ловеч,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
На основание чл.59,ал.4,във в-ка с ал.2 от СК, съдът ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Д С. С,ЕГН:**********,да живее при майката Д.С.Ф.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес *** и обичайно местопребиваване в хх
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете Д С. С,ЕГН:**********,на майката Д.С.Ф.,ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** и обичайно местопребиваване в ххх
ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДЕН РЕЖИМ на лични контакти между малолетното дете Д С. С,ЕГН:**********
и бащата С.К.С.,ЕГН:********** ***,с обичайно местопребиваване в хх.
ОСЪЖДА С.К.С.,ЕГН:********** ***,с обичайно местопребиваване в хх,на основание чл.143,във в-ка с чл.142,ал.1 и чл.59,ал.2 от СК, да заплаща на Д.С.Ф.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес *** и обичайно местопребиваване в хх,като майка и законна представителка на малолетното дете Д С. С,ЕГН:**********, ежемесечна издръжка за детето в размер на по 140.00/сто и четиридесет/лева,начиная от влизане на решението в сила,до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА С.К.С.,ЕГН:********** ***,с обичайно местопребиваване в Кралство Великобритания да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 201.60/двеста и един лева и шейсет ст./лева.
ОСЪЖДА Д.С.Ф.,ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес *** и обичайно местопребиваване в хх,да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 20.00/двадесет/лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: