ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20212100600811 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по постъпил в срок частен протест от прокурор при
Районна прокуратура - гр. Бургас срещу определение от 15.07.2021 г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2089/2021 г. по описа
на Районен съд - гр. Бургас. С посоченото определение съдът на основание
чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални
нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия.
С протеста се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
По делото е постъпило писмено възражение от подсъдимия И. А., в
което са изложени доводи за неоснователност на частния протест.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото,
доводите в частния протест и постъпилото възражение от подсъдимия А. и
като съобрази закона, прие следното:
Производството по НОХД № 2089/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр.
Бургас срещу И. Д. А., ЕГН **********, с обвинение за престъпление по чл.
217, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – за това, че на неустановени
дати през периода от 01.01.2017 г. до 19.01.2018 г. в гр. Бургас, при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на „Регионален мениджър“ за
гр. Бургас към „****“ ЕООД с ЕИК **** - гр. ****, представлявано и
управлявано от С. С. Б., съзнателно ощетил чуждо имущество, поверено му да
1
го управлява и пази - имущество, собственост на „****“ ЕООД, налично в
склада на дружеството, находящ се в гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № **,
като не изпълнил задълженията си и не упражнил нужните отговорност и
контрол по отношение на продажбите, осчетоводяването и движението на
стоките, тяхната наличност и отчетност, като от горните деяния /в случая -
актове на бездействие/ са последвали значителни щети за „***“ ЕООД в
размер на 79 712.36 лева, изразяващи се в липса на стоки на горепосочената
стойност.
В проведеното разпоредително заседание районният съд е констатирал
наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на
досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия, свързани със следните недостатъци в съдържанието на
обвинителния акт: в обвинителния акт не е ясно и конкретно посочен фактът,
от който произтичат доверителните отношения; липсва яснота какво точно
имущество е било поверено на обвиняемия и кое е конкретното правно
основание, на което му е било поверено; каква е била стойността на това
имущество, кога то е било налично и дали е било в склада през
инкриминирания период; не е посочена причинната връзка между
конкретното поведение на подсъдимия и настъпилия резултат от това
поведение; не е посочено как според прокурора обвиняемият е трябвало да
изпълни съвестно задълженията си и какво поведение е следвало да
предприеме, за да се приеме, че не е изпълнил задължението си и е налице
бездействие от негова страна; липса на индивидуализация по време, място и
начин на извършване на всяко едно от деянията, които осъществяват
продължавано престъпление.
Районният съд е приел, че при липсата на посочените съставомерни
признаци от състава на престъплението и общите формулировки, на които
почива обвинението, не може да се определи предмета на доказване, а това
води до засягане правото на защита на обвиняемото лице. Затова е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правата на обвиняемия.
В подадения протест се твърди, че посочените от съда пропуски не
представляват съществено нарушение на процесуалните правила и по никакъв
начин не ограничават правата на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав намира частния протест за неоснователен,
като съображенията за това са следните:
Както правилно са цитирани в протеста задължителните указания,
дадени с ТР № 2/2002 г. на ВКС, ОСНК, главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Това означава,
2
че в обвинителния акт задължително следва да бъдат конкретно посочени
всички факти, които безусловно подлежат на изследване и доказване, а това
са фактите, които съставляват обективни и субективни признаци на
престъплението, предмет на обвинението.
В случая обвинителният акт не може да изпълни изтъкнатото
предназначение.
На първо място, в акта липсва конкретизация относно предмета на
посегателството – в него не е посочено какво е било наличното чуждо
имущество непосредствено преди инкриминирания период, което е било
поверено на обвиняемото лице да пази и управлява, нито каква е била
неговата стойност.
На следващо място, в обвинителния акт липсват достатъчно факти
относно съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението, в
извършването на което И. А. е обвинен. В тази насока е необходимо ясно да
бъде посочено в какво се изразява конкретната дейност, която обвиняемият е
трябвало да извършва и в какво точно се състои конкретното бездействие, в
резултат на което е настъпило ощетяването на чуждото имущество. В акта са
посочени задълженията, на обвиняемия, които той не е изпълнил, но тяхната
формулировка е твърде обща. Отбелязано е, че обвиняемият А. „не правел
собствени ревизии периодично, нито по повод завръщането му от отпуска, не
следял паричните наличности в касата, не се запознавал системно с
продажбите на стоките и с тяхната наличност, не контролирал по никакъв
начин работата на служителите в склада“. От това изложение не се разбира
имало ли е разписани вътрешни правила или давани ли са били указания на
обвиняемия как да се запознава с продажбите на стоките и тяхната
наличност, как да осъществява контрол върху работата на служителите в
склада, кога е бил длъжен да извършва ревизии. Твърди се например, че
обвиняемият не правел ревизии след завръщането му от отпуск. От
материалите по досъдебното производство е видно, че през инкриминирания
период обв. И. А. многократно е ползвал отпуск по един ден. При това
положение не става ясно дали отсъствието му за един ден е налагало да бъде
правена ревизия.
По-нататък, обективен признак на престъплението, предмет на
обвинението е причинната връзка между деянието на дееца и престъпния
резултат. В обвинителния акт не е посочена обективно съществуващата
връзка между неизпълнението на всяко едно от изброените задължения на
обвиняемия и настъпилите щети. Вместо това декларативно е отбелязано, че
„вследствие на неговото съзнателно бездействие, за дружеството последвали
значителни щети в размер на 79 712.36 лева“.
И накрая, от съществено значение е и пропускът в обвинителния акт да
бъдат изложени факти, които обуславят субективните признаци на
престъплението, в което И. А. е обвинен. Начинът, по който в обвинителния
акт е описано поведението на обвиняемия, не изключва по принцип
3
възможността той да не е съзнавал самото нарушение на свое задължение или
пък да е съзнавал, че допуска неизпълнение на свое конкретно задължение, но
лекомислено да е считал, че от това няма да настъпят щети. Тоест принципно
не е изключена възможността за проявена непредпазливост като форма на
вина. Престъплението по чл. 217, ал. 1 НК обаче е умишлено, а умисълът се
обективира в самите действия на дееца. Затова в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи въз основа на осъществени
в кой конкретен момент и какви факти извежда правния извод за субективно
съставомерно поведение на обвиняемия. В случая това не е сторено.
Посочените по-горе непълноти на обвинителния акт изключват
неговата редовност по смисъла на чл. 246 НПК, защото се отнасят до факти,
съставляващи обективни и субективни признаци на престъплението, предмет
на обвинението. Наличието на тези непълноти съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги лишава обвиняемия от
възможността да научи в какво точно е обвинен и да упражни в пълен обем
правото си на защита. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено
единствено чрез връщане на делото в предходната процесуална фаза и
изготвянето на нов обвинителен акт.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че
атакуваното определение е обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 568 от 15.07.2021 г., постановено по
НОХД № 2089/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4