О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,
29.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2830 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Прокуратурата на
Република България срещу Народно читалище „Е.П.-М.–
2016“.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и молбата-уточнение от 20.02.2020
г.
обстоятелства намира следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава
претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, е видно, че
предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск за отмяна като
противоречащо на закона и устава на едно решение, взето на 19.10.2019 г. от
общото събрание на членовете на Народно читалище „Е.П.-М.– ***“, като въпреки
дадените от съда изрични указания, ищецът не е конкретизирал какво е
съдържанието на това решение. Правната квалификация на този иск е чл. 15, ал. 7
от Закона за народните читалища /ЗНЧ/.
С нормите на чл. 15, ал. 5, 6 и 7 ЗНЧ е уредено едно потестативно право, което се упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на върховния орган на читалището, което по своята природа представлява вид юридическо лице с нестопанска цел, който орган е общото събрание на членовете му. Това право възниква за определен кръг субекти и те са тези, изрично посочени в нормите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗНЧ, а именно за две трети от членовете на общото събрание на народното читалище, както и за прокурора. Освен това в закона е предвиден и преклузивен срок, в който членовете на читалището и прокурорът могат да упражнят пред съда потестативното си право да поискат отмяна на незаконосъобразните решения на върховния орган на читалището. Когато това право се упражнява от прокурор предвиденият в закона преклузивен срок е едномесечен и тече от момента на узнаване на решението, като той не може да бъде по-дълъг от една година от датата на вземане на решението /чл. 15, ал. 7 ЗНЧ/. Спазването на предвидения в закона преклузивен срок за предявяване на конститутивния иск за отмяна на незаконосъобразните решения на общото събрание на читалището е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно, като в случай, че се установи, че липсва такава, то предявеният иск е недопустим и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК. Ето защо и настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали иска, с който е сезиран от прокурор от Софийска градска прокуратура, е предявен в предвидения в чл. 15, ал. 7 ЗНЧ преклузивен срок за това.
В исковата молба, както и в молбата-уточнение се посочва, че информацията за това, че на 19.10.2019 г. от общото събрание на членовете на Народно читалище „Е.П.-М.– 2016“ са взети решения, които са незаконосъобразни, е достигнала до прокурор на 22.11.2019 г., на която дата в деловодството на Софийска районна прокуратура е заведена подадена жалба от лицето Р.Н.Д., която е един от членовете на ответното народно читалище. От съдържанието на тази жалба е видно, че в нея се съдържа информация за това кога е проведено заседанието нa общото събрание на читалището, както и за това какви нарушения са допуснати при неговото провеждане и при вземане на оспорените решения. Ето защо трябва да се приеме, че от момента на завеждане на жалбата на Р.Д. в деловодството на прокуратурата този орган е узнал за решенията, взети на 19.10.2019 г. от общото събрание на членовете на Народно читалище „Е.П.-М.– 2016“, чиято отмяна се иска с исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство. Този извод не се променя от факта, че жалбата на члена на ответното читалище е подадена в Софийска районна прокуратура, а не в Софийска градска прокуратура, която е сезирала съда с иска по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ. Съгласно чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България /КРБ/ прокуратурата, а не отделните прокурори, които полагат труд в нейните различни структурни единици, е органът, на който е възложено да следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи вземе участие по граждански и административни дела, каквото дело е и това по предявения конститутивен иск за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците. Ето защо и при извършване на преценка за това кога субектът, който има право на иск по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, е узнал за взетото незаконосъобразно решение, от значение е факта на достигане на информация за това до Прокуратурата на Република България, а не до конкретен прокурор в конкретна обособена нейна структура. Това разбиране е в съответствие и с регламентирания в чл. 136, ал. 1 от Закона за съдебната власт принцип, че прокуратурата представлява единна и централизирана структура, който също дава основание да се приеме, че информация до прокуратурата като орган достига от момента, в който тя е предоставена в която и да е нейна структурна единица. В тази насока е и практиката на Софийски апелативен съд - Решение № 598 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 3878/2016 по описа на САС, което не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение № 686 от 18.12.2017 г., постановено по т.д. № 1721/2017 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед горното следва да се заключи, че моментът, в който Прокуратурата на Република България е узнала за това, че на 19.10.2019 г. от общото събрание на членовете на Народно читалище „Е.П.-М.– 2016“ са взети решения, които са незаконосъобразни, е датата на депозиране на жалбата, подадена от Р.Д., в деловодството на Софийска районна прокуратура, която е 22.11.2019 г. От тази дата тече и предвиденият в чл. 15, ал. 7 ЗНЧ преклузивен едномесечен срок за предявяване на конститутивния иск за отмяна на всяко едно от решенията на върховния орган, приети на проведеното на 19.10.2019 г. заседание, като той изтича на 23.12.2019 г., тъй като 22.12.2019 г. е неработен ден. Искът за отмяна на решение на общото събрание на членовете на Народно читалище „Е.П.-М.– 2016“, взето на 19.10.2019 г., е подаден в съда на 30.12.2019 г., което е след изтичане на законоустановения преклузивен срок за това. Това прави предявения от Прокуратурата на Република България конститутивен иск недопустим и исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, следва да бъде върната.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС
№ 160231/ 30.12.2019 г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу Народно читалище „Е.П.-М.– 2016“,
поради недопустимост на предявения с нея иск.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: